РЕШЕНИЕ№ 260059
гр. Пловдив, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното гр. дело № 131 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от К.Т.Н. против „Рива Кредит“ ООД и „Марж
Трейд“ ООД кумулативно обективно и пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: за
приемане за установено в отношенията между страните К.Т.Н. и „Рива Кредит“ ООД,
че ищецът не дължи сумата от 315, 80 лв. - възнаградителна лихва по договор за
кредит № ……. и за приемане за установено в отношенията между страните К.Т.Н. и
„Марж Трейд“ ООД, че ищецът не дължи сумата от 1 477, 20 лв. – такса
„гарант“ по договор № …….
С
отговора на исковата молба ответникът „Рива Кредит“ ООД е предявил против К.Т.Н.
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане
на сумата от 12, 70 лв., представляваща остатъкът от получената без наличие на
правно основание заемна сума по договор за кредит № ….., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – …., до окончателното
й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Рива Кредит“ ООД е сключен договор за кредит № ….По силата на така сключения договор
в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 600 лв. В
договора било установено, че ищцата следва да върне сумата от 1 915, 80
лв. на десет месечни погасителни вноски, всяка в размер от 191, 58 лв. за периода
от 17.10.2018 г. до 17.07.2019 г. С договора бил установен годишен лихвен
процент от 41% и годишен процент на разходите от 49, 27 %. Съгласно клаузите на
договора ищецът следвало да представи обезпечение на заемната сума, което да
отговаря на установените в договора условия. Сочи, че на датата на сключване на
договора за кредит е сключен договор № …
между „Рива кредит“ ООД, К.Н. и „Марж Трейд“ ООД, по силата на който „Марж
Трейд“ ООД поело задължение да обезпечи пред „Рива кредит“ ООД задълженията на
ищеца спрямо кредитодателя, изразяващо се в готовност за заплащане на заемната
сума, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да заплати
възнаграждение от 1 477, 20 лв. в полза на „Марж Трейд“ ООД, платимо
заедно с всяка месечна вноска по договора с добавка към вноската от 147, 72 лв.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК. Счита,
че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в договора не с посочен начинът на изчисляване на годишния процент на
разходите и липсва яснота за начина на формиране на същия. Твърди, че в
годишния процент на разходите не е включено възнаграждението, което
потребителят следва да заплати на гаранта, което възнаграждение представлява
разход за предоставена услуга, който разход е косвено свързан с основния
договор за потребителски кредит. Счита, че с договарянето на възнаграждението
на гаранта се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максималния
допустим размер на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че
установената в договора за потребителски кредит възнаградителна лихва е
договорена в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер
на законната лихва при необезпечени кредити. След като клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна, следователно последната не е установена в
договора за кредит, което от своя страна представлявало нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че след като договорът за потребителски
кредит е недействителен, за недействителен следва да се приеме и договорът,
сключен с гаранта. Поддържа, че вторият договор е такъв за поръчителство, което
може да съществува само при действително задължение по арг. на разпоредбата на
чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение по
обезпечителния договор е недействителна и на самостоятелно основание, тъй като
уговарянето й е било с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК – на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и поради установяването й в противоречие с
добрите нрави. Сочи, че видно от вписването в Търговския регистър двете
дружества – кредитодател и гарант са собственост на едно и също лице, поради
което последните представляват свързани лица по смисъла на ДОПК. В този смисъл
били и разпоредбите на договора, които установявали, че възнаграждението на
гаранта се заплаща на кредитодателя „Рива кредит“ ООД. Сочи, че по процесния
договор за кредит ищецът е заплатил заемната сума от 1 600 лв., но счита,
че не дължи претендираните суми за възнаградителна лихва и такса „гарант“. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Рива
Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявените
искове.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба и от ответника „Марж
Трейд“ ООД, с който предявените искове се признават.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът „Рива Кредит“ ООД е предявил
насрещен иск против ищеца, уточнен с молба от … за заплащане на сумата от 12,
70 лв., представляваща незаплатен остатък от чистата стойност на договора за
кредит, която се дължи на основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, предвид установената недействителност на договора за кредит. В
насрещната искова молба се сочи, че ищецът не е заплатил в цялост на ответника
чистата стойност на предоставения заем от 1 600 лв., като останал
непогасен остатък в размер на сумата от 12, 70 лв.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на
насрещната искова молба. Твърди, че при установена недействителност на договора
за кредит претендираната сума се дължи на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а не по силата на договорно основание. Претендира присъждане на
разноски. С допълнително становище от …ответникът сочи, че на … е заплатил в
полза на кредитодателя сумата в размер от 13 лв.
В
отговор на депозираното от ответника по насрещната искова молба, ищецът е
посочил, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на насрещната
искова молба, поради което счита, че му се следват разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с предявени
кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и
насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По предявените главни отрицателни
установителни искове, съдът намира,
че са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което и съдът е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно
заявеното от ответните страни признание на иска.
Признанието на иска е процесуално
действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска,
защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на
решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични
правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е
основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с
оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен
така, както е предявен.
В случая така установените от
законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответните
страни са признали предявеният против всеки от тях иск. Ищецът, чрез
процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание
на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните
предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото
право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с
което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията
на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК;
по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под
запрещение - чл. 339 ГПК.
Следователно предявените искове като
основателни следва да бъдат уважени.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото
макар да признава предявените искове, е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като с извън процесуалното си поведение е
претендирал процесните парични притезания, чиято недължимост признава в
производството, като страна по съответния договор.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски за заплатена държавна
такса, в размер на сумата от 50 лв. по иска, предявен против „Рива Кредит“ ООД
и в размер на сумата от 59, 09 лв. по иска, предявен против „Марж Трейд“ ООД.
В производството по делото ищецът е представляван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като от събраните в
производството по делото доказателства се установи, че ищецът не разполага с
материална възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото макар
да реализира доход в размер над минималния размер на работната заплата за
страната, размерът на адвокатското възнаграждение представлява над 1/2 от
месечния доход на страната, като заплащането му би довело до материално
затруднение за представляваната страна. Нещо повече, в случая след предявяване
на иска, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, което обстоятелство се
установява от приложената по делото справка от Националната агенция за
приходите. Поради което в полза на упълномощеното адвокатско дружество се
следва възнаграждение, като по предявения против „Рива Кредит“ ООД съдът
определи сумата от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № … за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по предявения против „Марж Трейд“ ООД – сумата от 333, 40 лв.
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № … за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на размера
на възнаграждението съдът съобрази Наредбата в редакцията й действаща към
момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на
договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По предявения насрещен иск от „Рива
Кредит“ ООД, съдът намира следното:
Възникването на
спорното право по предявения насрещен иск се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото
на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство. Първите две
предпоставки следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът трябва да
установи, че е получил предадените му имуществени блага при наличие на валидно
правно основание за това.
В тежест на
ответника е да установи, че върнал чрез заплащане в полза на ищеца, получената
сума, за която се твърди, да е дадена при начална липса на правно основание за
това.
Ответната страна, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след
предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за погасяване на частта
от главницата в размер на 12, 70 лв., за която твърди да е получена при липса
на валидно правно основание за това, което обстоятелство не се оспорва от ищеца
по насрещния иск. Това обстоятелство съдът приема за установено, тъй като в
тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца,
направено с молба от ..Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и
следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от
най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК. За
установяване на това обстоятелство е представена и разписка № 0200010884608214
от 07.05.2020 г. от ответника за заплащане на сумата от 13 лв. в полза на ищеца
по насрещния иск.
По изложените правни съображения съдът
намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по
делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца „Рива Кредит“ ООД иск.
Съдът намира, че в производството по
делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца по насрещната искова
молба, макар и предявените искове да са отхвърлени. В случая не следва да
намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на
ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на
предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира
случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради
установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна
молба за защита и съдействие. В случая съдът в настоящия му съдебен състав е
сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено
парично притезание, чиито носител е ищеца. Искът е отхвърлен поради осъществено
от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така
изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се
следват на ищеца по насрещната искова молба. Наистина доброволното изпълнение
от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в
случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го
освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането
на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о.,
Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В производството ищецът по насрещната искова молба – „Рива Кредит“
ООД, е доказал извършването на разноски за държавна такса от 50 лв. и 300 лв.
за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020
г., в който е обективирано изявлението на довереника, че възнаграждението е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Не следва да се присъждат в
полза на ищеца, претендираните от последния разноски в размер на сумата от 5
лв. за издаване на съдебно удостоверение, тъй като последните са сторени от
„Рива Кредит“ ООД в качеството му на ответник по предявения от К.Т.Н. иск във
връзка с релевираното оспорване на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещната
искова молба следва да се присъдят разноски в размер на сумата от общо 350 лв.
Не следва разноските, дължими между
страните да се присъдят по компенсация, чрез прихващане, в който смисъл е
молбата на процесуалния представител на ищеца К.Т.Н., тъй като в производството
подлежат на разглеждане три иска, предявени между различни страни, като част от
разноските по делото подлежат на присъждане на адвокатското дружество,
осъществило безплатно процесуално представителство, а не на ищеца в качеството
му на страна по делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Рива
Кредит“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Порто
Лагос” № 47, ет. 5, по предявения от К.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че К.Т.Н. не дължи на „Рива Кредит“ ООД сумата от 315, 80 лв. - възнаградителна лихва
по договор за кредит № …
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Порто Лагос” № 47, ет. 5, по предявения
от К.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 124 ГПК, че К.Т.Н. не дължи на „Марж Трейд“ ООД сумата от 1 477,
20 лв. – такса „гарант“ по договор № ДГ ……
ОСЪЖДА „Рива Кредит“ ООД да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ЗЗД на К.Т.Н.
сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д.
№ 131/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Рива Кредит“ ООД да заплати на
основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ …, с адрес гр. П…, ул. “Б… П…”
№ 1, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 131/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на К.Т.Н.
сумата от 59, 09 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по
гр.д. № 131/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ …
с адрес гр. Пловдив, ул. “Б… П…” №… сумата от 333, 40 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 131/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК
…, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Порто Лагос” № 47, ет.
5, против К.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане
на сумата от 12, 70 лв., представляваща остатъкът от получената без наличие на
правно основание заемна сума по договор за кредит № …., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на насрещната искова молба – …, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА К.Т.Н.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на „Рива Кредит“ ООД сумата от 350 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 131/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анна Дъбова
Вярно с оригинала.
М.Х.