О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 25.02.2020                      Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                           Първи граждански състав

На 25.02.                                                                      Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 58 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София против А.Т.Т.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, както и да се приложи ч.гр.д.№ 5457/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. Следва на основание чл.183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи по делото оригиналите на Договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит; Погасителен план - приложение № 1 и Общи условия на „Първа инвестиционна Банка“ АД за кредити на физически лица. Оригиналите на останалите посочени в отговора на исковата молба документи са приложени по ч.гр.д.№ 5457/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит; Погасителен план - приложение № 1; Общи условия на „Първа инвестиционна Банка“ АД за кредити на физически лица, Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД изх. № 231-518/18.10.2019 г.; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „Първа инвестиционна банка" АД, изх. № 231-520/18.10.2019 г.; Платежно нареждане от 18.10.2019 г. за плащане на държавна такса от 119,65 лв. за издаване на заповед за изпълнение срещу А.Т.Т.; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2941/25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5457/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора; Съобщение от 19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5457/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора за подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение с приложено разпореждане от закрито заседание на 17.12.2019 г.

            ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в с.з. да представи по делото оригиналите на  Договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит; Погасителен план - приложение № 1 и Общи условия на „Първа инвестиционна Банка“ АД за кредити на физически лица, като го предупреждава, че в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№5457/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д.Р.А.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 31.03.2020 г. от 10,50 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

            Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София против А.Т.Т.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на на 27.12.2013 г. в гр. Стара Загора между него и кредитополучателя А.Т.Т. бил сключен договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит , по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя А.Т.Т. банков кредит в размер на 1490 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № 013СС-К- 00326/03.07.2008 г. Неразделна част от договора за банков кредит били общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица. Крайният срок за погасяване на кредита бил 03.01.2018 г.. Възнаградителната лихва била в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна банка" АД за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП на банката за евро бил в размер на 7,99%  Наказателната лихва за забава била в размер на законната лихва. На 30.12.2013 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 1490 евро на разплащателната сметка на А.Т.Т. в „Първа инвестиционна банка" АД с IВАN ВG 64 FINV 91501016069609.    От 04.05.2014 г. кредитополучателят А.Т.Т. изпаднал в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не били издължени: 45 броя погасителни вноски за главница със следните падежи и размери: на 03.05.2014 г. (22,63 евро), на 03.06.2014 г. (22,27 евро), на 03.07.2014 г. (23,31 евро), на  03.08.2014 г. (22,98 евро), на 03.09.2014 г. (23,33 евро), на 03.10.2014 г. (24,35 евро), на 03.11.2014 г. (24,07 евро), на 03.12.2014 г. (25,08 евро), на 03.01.2015 г. (24,84 евро), на 03.02.2015 г. (25,22 евро), на 03.03.2015 г. (27,39 евро), на 03.04.2015 г. (26,04 евро), на 03.05.2015 г. (27,01 евро), на 03.06.2015 г. (26,86 евро), на 03.07.2015 г. (27,82 евро), на 03.08.2015 г. (27,71 евро), на 03.09.2015 г. (28,14 евро), на 03.10.2015 г. (29,07 евро), на 03.11.2015 г. (29,02 евро), на 03.12.2015 г. (29,94 евро), на 03.01.2016 г. (29,94 евро), на 03.02.2016 г. (30,40 евро), на 03.03.2016 г. (31,72 евро), на 03.04.2016 г. (31,36 евро), на 03.05.2016 г. (32,24 евро), на 03.06.2016 г. (32,35 евро), на 03.07.2016 г. (33,21 евро), на 03.08.2016 г. (33,36 евро), на 03.09.2016 г. (33,88 евро), на 03.10.2016 г. (34,72 евро), на 03.11.2016 г. (34,95 евро), на 03.12.2016 г. (35,76 евро), на 03.01.2017 г. (36,04 евро), на 03.02.2017 г. (36,60 евро), на 03.03.2017 г. (37,83 евро), на 03.04.2017 г. (37,75 евро), на 03.05.2017 г. (38,52 евро),  на 03.06.2017 г. (38,94 евро), на 03.07.2017 г. (39,68 евро), на 03.08.2017 г. (40,15 евро), на 03.09.2017 г. (40,78 евро), на 03.10.2017 г. (41,49 евро), на 03.11.2017 г. (42,05 евро), на 03.12.2017 г. (42,75 евро) и на 03.01.2018 г. (43,47 евро), както и 36 броя погасителни вноски за възнаградителна лихва със следните падежи и размери: на 03.02.2015 г. (13,53 евро), на 03.03.2015 г. (16,65 евро), на 03.04.2015 г. (18 евро), на 03.05.2015 г. (17,03 евро), на 03.06.2015 г. (17,18 евро), на 03.07.2015 г. (16,22 евро), на 03.08.2015 г. (16,33 евро), на 03.09.2015 г. (15,90 евро), на 03.10.2015 г. (14,97 евро), на 03.11.2015 г. (15,02 евро), на 03.12.2015 г. (14,10 евро), на 03.01.2016 г. (14,10 евро), на 03.02.2016 г. (13,64 евро), на 03.03.2016 г. (12,32 евро), на 03.04.2016 г. (12,68 евро), на 03.05.2016 г. (11,80 евро), на 03.06.2016 г. (11,69 евро), на 03.07.2016 г. (10,83 евро), на 03.08.2016 г. (10,68 евро), на 03.09.2016 г. (10,16 евро), на 03.10.2016 г. (9,32 евро), на 03.11.2016 г. (9,09 евро), на 03.12.2016 г. (8,28 евро), на 03.01.2017 г. (8 евро), на 03.02.2017 г. (7,44 евро), на 03.03.2017 г. (6,21 евро), на 03.04.2017 г. (6,29 евро), на 03.05.2017 г. (5,52 евро), на 03.06.2017 г. (5,10 евро), на 03.07.2017 г. (4,36 евро), на 03.08.2017 г. (3,89 евро), на 03.09.2017 г. (3,26 евро), на 03.10.2017 г. (2,55 евро), на 03.11.2017 г. (1,99 евро), на 03.12.2017 г. (1,29 евро) и на 03.01.2018 г. (0,67 евро). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски кредитополучателят А.Т.Т. не бил погасил и просрочил следните суми по погасителен план - приложение № 1: главница в размер на 1427,02 евро и възнаградителна лихва, съгласно т. 4 от договора за банков кредит в размер на 366,09 евро за периода от 03.02.2015 г. до 03.01.2018 г. Започналата от 04.05.2014 г. забава на кредитополучателя А.Т.Т. в плащанията по договора за банков кредит се отнасяла не само до погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1, но и до наказателна лихва за забава, чиято дължимост произтичала от разпоредбата на т. 10 от договора за банков кредит, поради което от кредитополучателя А.Т.Т. не била погасена и просрочена и наказателна лихва за забава съгласно т. 10 от договора за банков кредит в размер на 1265,57 евро за периода от 04.05.2014 г. до 17.10.2019 г. По силата на т. 3 от договора за банков кредит вземанията на „Първа инвестиционна банка" АД към кредитополучателя А.Т.Т. били изцяло изискуеми от 03.01.2018 г. поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 03.01.2018 г. поради изтичане на крайния срок за неговото погасяване кредитополучателят А.Т.Т. не бил погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към 17.10.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизал на 3058,68 евро, от които: 1427,02 евро - главница, 366,09 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от договора за банков кредит за периода от 03.02.2015 г. до 03.01.2018 г., и 1265,57 евро - наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 10 от договора за банков кредит за периода от 04.05.2014 г. до 17.10.2019 г. На 18.10.2019 г. „Първа инвестиционна банка" АД  подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя А.Т.Т. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на банката било образувано ч.гр.д. № 5457/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и на 25.10.2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2941/25.10.2019 г., с която било разпоредено длъжникът А.Т.Т. да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните суми: 1427,02 евро - главница, 366,09 евро - възнаградителна лихва за периода от 03.02.2015 г. до 03.01.2018 г., и 1265,57 евро - наказателна лихва за забава за периода от 04.05.2014 г. до 17.10.2019 г., законна лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията му към ответника А.Т.Т. като кредитополучател по договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит за следните суми: 1427,02 евро - главница, 366,09 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от договора за банков кредит за периода от 03.02.2015 г. до 03.01.2018 г., и 1265,57 евро - наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 10 от договора за банков кредит за периода от 04.05.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2941/25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5457/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Моли в негова полза да бъдат присъдени разноските в заповедното производство и в настоящото производство. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че отрича съществуването на твърдяното заемно правоотношение от 27.12.2013 г. за сумата от 1490 евро и акцесорните такива. Претендира за разноските по делото. Заявява, че оспорва следното: да е сключен между страните договор № 013LD-R-004137/27.12.2013 г. за банков кредит, по силата на който банката да му е предоставила банков кредит в размер на 1490 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № 013СС- R- 00326/03.07.2008 г.; да е получил общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица; на 30.12.2013 г. банковият кредит да е бил усвоен от него чрез заверяване със сумата от 1490 евро.; от 04.05.2014 г. да е изпадал в забава на плащанията по договора за банков кредит. Към договора за кредит бил подписан погасителен план, съобразно който ответникът е следвало да изплати кредита на месечни вноски, които включвали вноска главница и вноска лихва. Така посочените суми представлявали задължение за периодични плащания като били еднородни по основание, размер и период на плащане. Позовава се на изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на дължимата главница и лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ако съдът счете, че предявеният иск за заплащане на претендираната главница за основателен и доказан, прави възражение по отношение на претенцията за сумата от 366,09 евро - възнаградителна лихва, начислена от ищеца на основание т.4 от договора за банков кредит за периода от 03.02.2015 г. до 03.01.2018 г.,  като счита, че вземането за лихва за претендирания период от време е погасено по давност. Счита за нищожни клаузи на процесния договор - чл. 9.3, предвиждащ едностранна промяна на договореният лихвен процент при промяна на базовия лихвен процент на банката, и на чл. 10 от договора, предвиждащ по свое усмотрение банката да капитализира начислените, но неплатени просрочени лихви чрез прибавянето им към главницата по кредита, позовавайки се на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Липсвали доказателства, представени от страна на банката, че клаузата е индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/, в договора не били посочени условията, при които е допустимо изменение на базовия лихвен процент, както и липсвала яснота относно механизма и алгоритъма за начина на формиране на конкретния размер на повишението, за да се прецени дали изменението на цената се дължи на външни причини. С оглед на това при изчисляването на дължимата договорна лихва следвало да се отчете първоначално уговорения размер на лихвения процент. Ищецът не съобразил обстоятелството, че след настъпване на обстоятелствата, правещи основателно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът по него дължи само непогасения остатък от предоставената в заем парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предрочната изискуемост до датата на плащането, като след настъпването на предсрочната изискуемост договорна лихва не се дължала . По силата на сключения договор предсрочната изискуемост настъпвала, след като били налице определени факти и длъжникът следвало да дължи само дължи само непогасения остатък от предоставената в заем парична сума /главница/ и законната лихва. Договорът за потребителски кредит какъвто бил и процесния не отговарял на императивни изисквания на ЗПК както следва: неспазване на законоустановения размер на шрифта на договора, липса на подпис на потребителя на всяка страница от общите условия, неспазване на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и т. 11 ЗПК. Договорът същото така бил сключен в нарушение на чл. 146 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, изразяващо се в уговаряне на неравноправни клаузи. Отразеният годишен лихвен процент и годишен процент на разходите не отразявал действителните такива по договора за кредит. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с добрите нрави, като посочва, че с оглед периода на кредита  общият размер на възнаградителната лихва и наказателната лихва, която следвало да заплати като кредитополучател по договора, бил над 100 % в съотношение с главницата.  От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 415, л.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5457/2019г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от незаплатено задължение по договор № 013LD-R-004137/27.12.2013. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията си по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му за връщане на сумата, предмет на договора. Ответникът следва да докаже възраженията си за неедействителност на отведлин клаузи от договора за кредит. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите, оспорени като неравноправни от ответника, са индивидуално уговорени.      

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: