№ 177
гр. Габрово, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500245 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 2752 от 27.04.2022 г. от В. Д. П.,
чрез адв. В. П. от ГАК против решение постановено по гр.д. № 2044/2021 г. по описа на
Габровски районен съд. Оспорва го като неправилно и незаконосъобразно и моли да се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск изцяло.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна „Р.“ ООД, чрез адв. К. Б. от ГАК, е постъпил отговор, с който се
оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Счита, че
решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
процесуалния му представител, който поддържа подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Р.“ ООД се представлява от процесуалния
си представител, който взема становище да се остави без уважение въззивната жалба по
аргументи изложени в отговора по нея. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Заявителят „Р.“ ООД, чрез своя управител Р.Г.Г. е подал заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В. Д. П. за сумата 1 410,00 лв., с вкл.
ДДС, така също и 328,50 лв. разноски за заповедното производство, от които 28,50 лв.
платена държавна такса и 300,00 лв. платен адвокатски хонорар. Паричното вземане е за
1
неплатени задължения по Договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим
имот от 07.05.2020 г. със страни „Р.“ ООД и В. Д. П., по силата който В. П. се е задължила
да плати на „Р.“ ООД възнаграждение за извършено посредничество от агенция при
закупуването на апартамент находящ се в гр. Габрово, ул. „О.“ № *, ет. *, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.414.1.10. дължимото
възнаграждение в размер на 1 410,00 лв. е формирано като процент от продажната цена на
недвижимия имот, отразена в протокола за оглед, а именно 3% от сумата 47 000,00 лв.
Възнаграждението е дължимо в деня на изповядване на сделката за прехвърляне на
собствеността върху имота по нотариален ред, което е станало на 25.03.2021 г. До момента
на подаване на заявлението длъжникът не е платил.
Издадена е заповед № 794 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1626/2021 г. по описа на ГРС, по силата на която длъжникът В. Д.
П. следва да заплати на кредитора „Р.“ ООД главница в размер на 1410,00 лв. ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда на 24.09.2021 г. до окончателното
изплащане и разноски в размер на 328,50 лв. платена държавна такса и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Постъпило е възражение от П. и съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да заведе иск за установяване на вземането си, в противен случай
заповедта ще бъде обезсилена.
Постъпила е искова молба пред Районен съд – Габрово, подадена от „Р.“ ООД срещу
В. Д. П., с цена на иска 1 410,00 лв. Ищецът твърди, че е сключил договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 07.05.2020 г. с ответницата за
намиране подходящ апартамент за покупка. Били са извършени пет огледа на апартаменти,
за което прилага протокол за оглед и одобрение на имоти, предложени от агенцията.
Последният апартамент, на който е направен оглед се намира в гр. Габров, ул. „О.“ № *, ет.
*. Качен е бил като обява в сайта на агенцията под номер на обявата 13142. Огледът на
апартамента е бил извършен на 08.01.2021 г., а посочената в протокола за оглед цена на
апартамента е 47 000,00 лв. В последствие В. Д. П. е закупила този апартамент, като
продажната цена е била 45 000,00 лв. Претендира се договорното възнаграждение за
посредничество в размер на 3 % без ДДС. Към датата на подаване на исковата молба още не
е заплатена договорната цена, а именно 1 410,00 лв. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция. Счита, че
възнаграждение на ищецът не се дължи, защото не е свършил договорената работа, защото е
уговарял в ущърб на възложителя цената на имота, въвел е в заблуждение в продължение на
два месеца, че работи по снабдяването с документи за сделката. Поддържал е заблуждение,
че сделката е осъществима, при условие, че още м. януари 2021 г. на ищеца му е било
известно, че продавачката се е отказала от продажба. Между страните не е сключван
предварителен договор, не е уговаряне цена и въобще не е извършено нищо с цел
реализиране на окончателна сделка, поради което не се дължи и възнаграждение. Оспорва
протокола за оглед. Прави доказателствени искания и претендира разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционния съд е изискал
представяне на писмените доказателства в оригинал и е допуснал гласни доказателства.
С обжалваното решение е прието, че страните са сключили договор за
посредничество на сделка, който е между възложителят – бъдещ купувач от една страна и
посредника от друга страна, в лицето на ищцовото дружество. По него посредникът дължи
работа по проучване на пазара, събиране на информация и предлагане на подходящ за
покупка недвижим имот – апартамент ТОБО. Налице е изпълнение на договора от страна на
ищеца, договорът не е бил прекратен и е налице окончателна сделка, следователно се дължи
договореното посредническо възнаграждение. Предявеният установителен иск е уважен
изцяло.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
2
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК е предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
1626/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово.
По делото е установено, че между страните по делото е сключен договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 07.05.2020 г. Съгласно чл. 4.1
от договора за посетени и огледани от възложитителя недвижими имоти се подписва
Протокол за оглед и одобрение / Приложение № 1/, който е неразделна част от договора. Под
номер 5 в протокола фигурира извършения оглед на апартамент на ул. „О.“ № *, ет. *, №
13142-47000/08.01.2021 г. Срещу това изписване е положен подписа на възложителя В. П..
Изложените твърдения в исковата молба се подкрепят и от събраните гласни
доказателства, съгласно които се установява, че на посочените дати в протокола са били
извършени огледи от служители на агенцията и ответницата, включително и апартамента на
ул. „О.“ № *, ет. *. Не е доказано по делото, че процесният договор е бил прекратен или
изпълнен от страна на П.. Имотът е продаден във вида, в който е бил извършен огледа и
обявен на сайта на агенцията, без да бъде извършено преустройство и реално отделяне от
съседния имот, като купувачката е поела свързаните с това рискове, за което предварително
е била уведомена от страна на агенцията.
Пред първоинстанционния съд не се е установило, че протоколът е неистински, тъй
като със свидетелските показания на св. К. се оборва възражението за дописване на сумата
от 47 000,00 лв. върху него. Именно св. К. е вписал тази част от протокола и ответницата е
положила след това своя подпис.
Във връзка с така установеното, неоснователно е направеното възражение във
въззивната жалба, че всички изводи на съда са в противоречие със събраните по делото
доказателства. Съобразно своите задължения по договора ищецът е проучвал пазара,
предоставял е оферти, като се е съобразявал с изразеното желание от страна на ответницата,
организирал е огледи и е предоставял информация за състоянието на имотите, в които се
прави огледа. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът
добросъвестно е изпълнил своите задължения по договора. Сключване на сделката като
краен резултат не е настъпил единствено по желание на продавача, да бъде преустановена
продажбата, поради проблема, който има с изграждането на преградна стена със съседния
имот. Въпреки това, разговори между продавача и купувача, в лицето на ответницата са
продължили и тя е закупила предложения й от агенцията апартамент в гр. Габрово на ул.
„О.“ № *, ет. *.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
3
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, въззивникът В. Д. П. следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна „Р.“ ООД сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатски хонорар
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 04.04.2022 г., постановено по гр. дело №
2044/2021 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН ********** с адрес в гр. Габрово, бул. „*****“ № * да
заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *****, с адрес в гр. Габрово, бул. „***“ № *, ет. *, ап. * сумата
500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторените в настоящото въззивно производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4