Р Е
Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Севлиево, 06.11.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на четиринадесети
октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 326 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Ц.А. ***, против
Електронен фиш серия К № 2800842 на ОДМВР – Габрово, с който за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП ѝ е
наложено наказание глоба в размер на 300лв.
По
делото липсват данни за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката. В тази връзка съдът изиска служебно справка от наказващия
орган за датата на връчване на ЕФ, като в отговор на това искане постъпи писмо
Рег. № 341000-3869/2 от 04.10.2019 година на Началника на РУ на МВР – Севлиево,
в което се сочи, че управлението не разполага с данни за датата на връчване на
ЕФ, тъй като до момента не се е връщала разписка от куриера за връчването му.
При това положение липсата на удостоверяване от страна наказващия орган за
датата на връчване на ЕФ следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, поради
което съдът приема жалбата срещу ЕФ за процесуално допустима, т.е. подадена в срок, и
като такава следва да се разгледа по същество.
В
жалбата се твърди, че електронният фиш /ЕФ/ е издаден при съществено нарушение
на административно – наказателните правила, тъй като на първо място в ЕФ е
записано място за установяване на нарушението ГП I-4 км. 76+055 в
посока на движение гр. Севлиево, където според жалбоподателката имало поставен
знак за ограничение на скоростта. В тази връзка се твърди, че неправилно е
квалифицирано нарушението, като в случая следвало да се приеме, че същото е по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от същия закон.
На второ място се излагат съображения, че в клипа най –
вероятно не се вижда само автомобила на жалбоподателката, тъй като в този пътен
участък тя била изпреварена от други два автомобила, които се движели с много
по – голяма скорост от нейната и при това положение те следвало да бъдат
изобразени на клипа, а не нейния автомобил.
На следващо място в жалбата се твърди, че в издадения ЕФ
липсвал конкретен издател – оправомощен служител на електронния фиш, както и
дата на издаването му, които обстоятелства са част от задължителния реквизит на
един електронен фиш.
На четвърто място се твърди, че съгласно ТР № 1 от
26.02.2014 година на ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушението да могат да се осъществяват само
със стационарно техническо средство, което е и функционира в отсъствие на
контролен орган. Жалбоподателката приема като нарушение на процесуалните
правило липсата на посочване на това обстоятелство в издадения ЕФ, тъй като от
него не можело да се установи дали е изпълнено това условие.
Жалбоподателката
не се яви в провелото се съдебно заседание. Същата е депозирала писмени
бележки, в които преповтаря жалбата си до съда, които са постъпили в съда след
съдебното заседание.
За ОДМВР
– Габрово не се явява представител. В придружаващото преписката писмо се изразява становище, че са спазени
изискванията за издаване на електронния фиш и се отправя искане за потвърждение
на наложената санкция.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
15.09.2018 г., в 10:18 часа, на Главен път І-4, км.76+055, в посока на движение
гр. Севлиево (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ
318 И» с рег. № ОВ 8545 АК. Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс
от 3 % е 128 км/ч при общо ограничение на скоростта извън населено място от 90
км/ч. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на
автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е
собственост на жалбоподателката Р.Ц.А.. За установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП бил издаден електронен
фиш, серия К, № 2800842, с който на жалб. А., на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на
300.00лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
материалите по административно – наказателната преписка, вкл. Протокол от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 15.09.2018
година; Протокол от заседание на комисия от Областно пътно управление – Габрово
от 10.10.2018 година и Снимков материал.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
В
хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на
ГП I- 4 км. 76+055 в посока гр. Севлиево, който участък се намира на
територията на Община Севлиево. Възражението на жалбоподателката относно
мястото на извършване на нарушението и по – точно, че същото е било
сигнализирано със знак, ограничаващ скоростта от позволената и посочена като
скорост в ЕФ 90 км/ч, съдът намира за несъстоятелно, тъй като от представения
Протокол от 10.10.2018 година от
заседание на комисия от служители на ОПУ – Габрово и на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Габрово е видно, че в инкриминирания участък от пътя няма
поставен знак, ограничаващ скоростта. Това означава, че разрешената скорост в
този пътен участък е била 90 км/ч. В тази връзка следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В електронния фиш
са посочени и разрешената скорост, както и установената такава на движение на
процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш
скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява
наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система
за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В
случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 132 км/ч.,
а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 128 км/ч. От представения снимков
материал се установява, че измерената скорост е скоростта на движението на
автомобила на жалбоподателката. В него ясно са записани максималната разрешена
скорост, скоростта след приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила, движещ
се с тази скорост /Разпознат: Рег. № ОВ 8545 К/. Имайки предвид
обстоятелството, че системата автоматично засича скоростта на автомобила,
посочен в самия видеоклип, не следва да има съмнения, че засечената скорост е
точно на този автомобил. Това прави възражението на жалбоподателката в тази
насока за несъстоятелно.
От
доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология,
удостоверено с представения по административната преписка Протокол от проверка 11.12.2017
година /стр. 13 от делото/. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в
автоматичен режим от статив или от конзола в патрулен автомобил в стационарно
положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който
може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Стационарно приносим уред за контрол на
скоростта - ARH CAM S 1 е система за
контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № АУ-000029 – 64140/31.10.2017 година, издадено от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да
бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.
На кадрите от снимковия
материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия
регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от
данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес.
Измерената
скорост на движение на автомобила е 132 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
скорост от 128 км/ч, след приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение, определено от АНО от 38 км./ч., законодателят, в разпоредбата на
ал. 2, т. 4 от същия текст, е предвидил глоба в размер на 300 лева. Размерът на
санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата
справедливост.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Редакцията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова
– ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На
основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
налага извода, че към датата на деянието- 15.09.2018г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез
издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за
което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
Не на последно място следва да се има
предвид, че въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от
Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на
чл.189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
Съдът
намира, че електронният фиш правилно е бил издаден на Р.Ц.А., тъй като съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на автомобила се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая липсват данни жалбоподателката да е
посочила лице, на което е била предоставила автомобила на инкриминираната дата,
поради което съдът намира, че собственикът на автомобила, в случая жалбоподателката,
правилно е санкционирана за допуснатото нарушение.
Предвид
изложеното по – горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2800842, издаден от ОДМВР –
Габрово, с който на Р.Ц.А. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същия закон е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: