№ 137
гр. Сливен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201009 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от Регионален исторически музей гр.
Сливен против Наказателно постановление № НП-10/13.07.2021 год. на
главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“, с което на Регионален исторически музей гр. Сливен нa
основание чл. 228в от ЗКН е наложено, административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
6/11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове(изм. и доп.
ДВ. бр. 87 от 9 октомври 2020г.) и на основание чл. 228в от ЗКН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500(две
хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 30, ал. 1, т.3 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните
фондове(изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 9 октомври 2020г.), във вр, с чл. 34, ал. 6 от
ЗКН.
В с.з. дружеството – жалбоподател редовно призовано се представлява от
процесуален представител по пълномощие. Моли наказателното
постановление да бъде отменено или изменено, досежно размера на
наложената имущедствена санкция.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се
1
представлява от процесуалне представител по пълномощие, който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
В периода 30.11 - 04.12.2020 г. в РИМ Сливен била извършена
проверка от служители НА ГД ИОКН в Министерство на културата –
свидетелите П.Г. и В.И., Резултатите от извършената проверка били отразени
в Констативен протокол № 94-00-1594/2021 год. При проверката било
установено, че последната пълна инвентаризация на фонда на музея е
извършена в периода 2008-2009 г.
Проверяващите костатирали, че в периода 2009-2020 г. пълна
инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен не е извършвана. През 2014 г.
директорът на РИМ-Сливен издал Заповед № 52/29.10.2014 г. за извършване
на приемане на музейни фондове от уредници на отдел „Фондове“, считано от
03.11.2014 г. и извършване на цялостна инвентаризация на музейните
фондове от комисия. В заповедта не бил определен срок за приключване на
инвентаризацията. Със Заповед № 33/09.07.2015 г. директорът на РИМ-
Сливен наредил извършване на цялостна инвентаризация на фондовете на
РИМ-Сливен и тяхното приемане от уредници на отдел „Фондове“, считано
от 10.07.2015 г., без срок за приключване на инвентаризацията. Със Заповед
№ 57/16.11.2015 г. директорът на РИМ-Сливен наредил също извършване на
цялостна инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане
от уредници на отдел „Фондове“ без определен срок за приключване на
инвентаризацията. Със Заповед № 01-РД-12-85/06.12.2016 г. на директора на
РИМ-Сливен, бил определен срок за изпълнението на Заповед №
57/16.11.2015 г., срок до 01.09.2017 г. На 09.10.2017 год. със Заповед № 01-
ИФД-04-73отново Директорът на РИМ-Сливен разпоредил извършване на
цялостна инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане
от уредници на отдел „Фондове“ , като променил Заповед № 33/09.07.2015 г в
поименния състав на комисията, поради освобождаване на част от членовете и
назначаване на нови такива, без определен срок за приключване на
инвентаризацията. Със Заповед № 01-ИФД-04-10/12.02.2020 г. на директора
на РИМ-Сливен била назначена комисия, която да извърши цялостна
инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от трима
уредници от отдел „Фондове“. Със Заповед № 01-ИФД-04-34/03.08.2020 г. на
директора на РИМ-Сливен била назначена комисия, която да извърши
цялостна инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане
от уредник, от отдел „Фондове“ и промяна на Заповед № 33/09.07.2015 г., в
поименния състав на комисията, поради освобождаване на част от членовете
й. Със Заповед № 05-ИФД-04-45/23.09.2020 г. на директора на РИМ-Сливен
била назначена комисия, която да приключи цялостната инвентаризация на
фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от трима уредници от отдел
„Фондове“. Проверяващите констатирали, че към датата на проверката
пълната инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и приемането на
фондовете от уредниците на отдел „Фондове“ не било приключило, въпреки
серията от заповеди на директора на РИМ-Сливен в периода 2014-2020 г.
В изпълнение на цитираните заповеди били представени протоколи от
инвентаризации на целия фонд „Археология“ и инвентаризация на оръжието,
2
вписано във фондовете на отдел „История на България XV-XIX в.“ и „Нова и
най-нова история на България“, както следва: инвентаризация на отдел
„Археология“, съгласно Констативен протокол № (липсва) от 03.10.2018 г.;
инвентаризация оръжието в отдел „История на България XV-X1X в.“,
съгласно Констативен протокол № (липсва) от 23.09.2020 г.; инвентаризация
на оръжието на отдел „Нова и най-нова история на България“, съгласно
Констативен протокол № (липсва) от 30.11.2018 г. Според проверяващите
инвентаризацията съгласно цитираните три констативни протоколи била
проведена в нарушение на реда за извършване на инвентаризация, установен
в чл. 30, ал. 1 от Наредба № Н-6 за формиране и управление на музейните
фондове (чл. 29, ал. 5 и ал. 6, т. 2 след изм. от ДВ, бр. 87 от 2020 г„ в сила от
09.10.2020 г.), поради отсъствие на счетоводител в състава на комисията,
както и участие на приемащите лица в състава на комисията, която извършва
инвентаризацията.
При проверката не били представени заповеди на директора на музея
или протоколи от инвентаризация на движими културни ценности по
репрезентативния метод съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-6 за
формиране и управление на музейните фондове (чл. 29, ал. 1, т. 3 от същата
наредба в сила до 08.10.2020 г.). Инвентаризация по репрезентативния метод
не била извършвана за целия период от последната пълна инвентаризация
през 2009 г. до датата на извършване на проверката. В резултат на
извършената проверка и констатациите направени въз основа на нея на
04.03.2021 год. на РИМ Сливен бил съставен АУАН, в който актосъставителя
посочил, че в периода от края на 2009 г. до началото на декември 2020 г. в
гр.Сливен, Регионален исторически музей - Сливен не е извършил цялостна
инвентаризация по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-6 за формиране и
управление на музейните фондове (изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 9 октомври
2020г. и чл. 29, ал. 1, т. 1 от същата наредба, в сила до 08.10.2020 г.):
„Инвентаризацията на движимите културни ценности по чл. 29, ал. 2, т. 1 се
извършва, както следва: ... 1. пълна инвентаризация на основния и обменния
фонд - един път на пет години, като се включват всички движими културни
ценности, а когато те са не повече от 400 – ежегодно, както и че през 2020 г.
РИМ Сливен не е извършил инвентаризации по репрезентативния метод по
реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-6 за формиране и управление на
музейните фондове (изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 9 октомври 2020г. и чл. 29, ал. 1,
т.3 от същата наредба, в сила до 08.10.2020 г.): „Инвентаризацията на
движимите културни ценности по чл. 29, ал. 2, т. 1се извършва, както
следва:...3. инвентаризация по репрезентативния метод - ежегодно. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за всяко едно от цитираните нарушения
жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 228в от Закона за
културнот наследство с имуществена санкция в размер на от по 2500.00 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се
3
явява и основателна.
Относно нарушението по чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-6/11.12.2009 г.
за формиране и управление на музейните фондове.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление
следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство
между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че е налице
противоречие в изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част
на издадените АУАН и НП, което противоречение е налице и с установеното
като нарушение въз основа на така приетата фактическа обстановка. От една
страна в приетата фактическа обстановка в обстоятелствената част и на
АУАН и на НП е посочено, че за периода 2009 год. -2020 год. е следвало да се
извършат две пълни инвентариции на движимите културни ценности в РИМ
Сливен, а от друга като извод е констатирано, че в цитирания период не е
извършена инвентариция по реда на чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба Н-6 за
формиране и управление на музейните фондове. По този начин
административнонаказващия орган е прпятствал правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го е поставил в невъзможност да разбере за какво и
колко всъщност нарушения е санкциониран – за това, че в цитирания
единадесет годишен период не е извършил две пълни инвентаризации или че
не е извършил само една такава и съответно не е посочил кога е следвало да
започне и приключи всяка една двете или само едната инвентаризации.
Предвид изложеното, доколкото е налице противоречие в
обстоятелствената част на АУАН и НП, то съдът намира, че е налице
нарушение на императивните правила на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, което
от своя страна води винаги до незаконосъобразност на обжалвания акт. Ето
защо и съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.
Относно нарушението по чл. 30, ал.1, т.3 от Наредба № Н-6/11.12.2009 г.
4
за формиране и управление на музейните фондове.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 30, ал.1, т.3 от Наредба № Н-
6/11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове,
инвентаризация на движимите културни ценности по репрезентативния метод
следва да се извършва ежегодно. Съдът намира, че в обстоятелствената част
на АУАН и НП и относно това нарушение е налице противоречие, тъй като от
една страна се твърди в АУАН и НП, че този вид инвентаризация не е
извършен за 2020 год., а от друга страна в диспозитива на АУАН, а и в НП
като едногодишен период е посочен период една година назад от крайната
дата на извършване на проверката – от 04.12.2019 год. до 04.12.2020 год. Така
отново е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е
поставен в невъзможност да разбере за бездействие за кой период е
сакциониран – за това, че не е извършена инвентаризация по
репрезентативния метод за 2020 год., като срокът за извършване на
инвентаризацията в този случай изтича на 31.12.2020 год и който срок
предвид крайната дата на проверката – 04.12.2020 год. към дата 31.12.2020
год. не е бил изтекъл, следователно вмененото нарушение към 04.12.2020 год.
не е било извършено. Или, жалбоподателят е санкциониран за бездействие в
едногодишен срок назад от датата на приключване на проверката, което пък
противоречи с изискването на Наредбата за ежегодна инвентаризация, което
следва да се разбира не в рамките на една година назад от датата на
проверката, а в рамките на всяка една календарна година – тоест периода на
нарушението би могъл да бъде 01.01.2019 – 31.12.2019 год. или 01.01.2020 –
31.12.2020 год., н оне и 04.12.2019 год. – 04.12.2020 год. Ограничавайки
правото за защита на жалбоподателя по описания по-горен начин,
административнонаказващият орган отново е издал незаконосъобразен акт и в
тази му част – относно нарушението на чл. 30, ал.1, т.3 от Наредба № Н-
6/11.12.2009 г, поради което обжалваното постановление следва да се отмени
и в тази му част, съдът не дължи произнасяне по същество.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
претендираните 730.00 лева. В случая за всяко едно от двете наложените
административни наказания, всяко от които в размер от по 2500.00 лева са
приложими разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
5
09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно които възнаграждението, което се
дължи при интерес от 1000 до 5000 лв е 300 лв. + 7 % за горницата над хиляда
лева, поради което и така определеното адвокатско възнаграждение в размер
на 730.00 лева отговоря на тях..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-10/13.07.2021 год. на
главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“, с което на Регионален исторически музей гр. Сливен нa
основание чл. 228в от ЗКН е наложено, административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
6/11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (изм. и доп.
ДВ. бр. 87 от 9 октомври 2020г.) и на основание чл. 228в от ЗКН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500(две
хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 30, ал. 1, т.3 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните
фондове(изм. и доп. ДВ. бр. 87 от 9 октомври 2020г.), във вр, с чл. 34, ал. 6 от
ЗКН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ ДА ЗАПЛАТИ на Регионален исторически музей гр. Сливен
Булстат ********* сумата от 730.00 лева, представляваща сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6