№ 2331
гр. София, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.436 и сл. от с.к. и е
образувано по частна жалба на М. Б. К. от гр.Петрич, чрез адв.В.Х. от АК Благоевград
насочена против Определение № 477/03.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 303/2022 г. по
описа на ОС Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№ 35/23.03.2022
г. насочена против Разпределение правото на ползване на недвижим имот, обективирано в
Протокол за разпределение от 18.03.2022 г. по изп.д. № 37/2021 г. по описа на ДСИ при РС
Петрич.
В настоящата частна жалба се развиват доводи за постановяване на атакуваното
определение в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от ГПК, както и за
необоснованост.
Твърди се, че ОС Благоевград не взел предвид всички обстоятелства, описани в
жалбата, с която е бил сезиран от К., които отново са изложени хронологично.
Твърди се още, че обжалваните действия на ДСИ при РС Петрич били извършени след
постановени необосновани откази от последния за спиране на изпълнителното
производство.
Като правен резултат във връзка с изложените подробни доводи в подкрепа на тези
оплаквания се иска отмяна на атакуваното определение.
В отговора на частната жалба В. Т. от гр.Петрич оспорва развитите доводи в нея и
поддържа правилност на обжалваното определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател както и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение - адресат на последното, подлежащо на последващ
съдебен контрол по арг. от чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Решаващият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, наведени в
подкрепа на крайния му извод за недопустимост на депозираната пред него частна жалба от
настоящия жалбоподател и поради споделянето им препраща към тях по реда на чл.279
ГПК, във вр. с чл.272 ГПК.
1
Във връзка с наведените оплаквания в депозираната пред настоящата инстанция частна
жалба относно незаконосъобразността на обжалваното определение, излага и следното:
Нормата на чл.435, ал.1 – ал. 5 ГПК урежда по императивен и лимитивен начин както
кръга действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат оспорени с оглед тяхната
законосъобразност, така и кръга лица, които притежават съответно активна процесуална
легитимация да предявят частна жалба срещу тези действия. Нормата няма изчерпателен
характер, доколкото ГПК съдържа и други текстове /напр. чл.463, чл.503/ сочещи и други
подлежащи на съдебно оспорване актове на СИ, вкл. даващи право на жалба и на други,
непосочени в чл.435 лица.
За настоящия казус е релевантно, че частният жалбоподател е длъжник по изп.дело №
37/2021 г. по описа на ДСИ при РС Петрич поради което и следва, че същата е активно
процесуално легитимирана да атакува само кръга от актове на СИ, посочени в чл.435, ал.2
ГПК и чл.463 ГПК.
Няма спор, че обжалваният акт на СИ – Протокол за извършено изпълнително действие
– разпределение правото на ползване на недвижим имот по конкретното дело, не е сред
гореспоменатите актове.
Затова и правилно първоинстанционният съд е счел за недопустима жалбата на М. К.
срещу него.
Като допълнителен аргумент за този правен извод може да се изложи и това, че
нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК установява в лицето на длъжника по изп.дело активна
процесуална легитимация да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение.
В този смисъл и с оглед спецификата на казуса следва, че частният жалбоподател бил
могъл да се защити с жалба срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител,
изразяващи се именно в откази да извърши посочените изп.действия /спиране на
производството/. Твърденията за упражняване на тези права в случая обаче освен че не са
скрепени с каквито и да е доказателства, нямат и отношение към правилността както на
обжалваните действия на ДСИ, така и на обжалваното определение, което има друг предмет.
По така изложените мотиви определението, с което жалбата на М. К. е оставена без
разглеждане и производството е прекратено, се явява правилно, а жалбата срещу него -
неоснователна.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Б. К. от гр.Петрич, чрез адв.В.Х. от АК
Благоевград насочена против Определение № 477/03.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
303/2022 г. по описа на ОС Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на
частния жалбоподател с вх.№ 35/23.03.2022 г. насочена против Разпределение правото на
ползване на недвижим имот, обективирано в Протокол за разпределение от 18.03.2022 г. по
изп.д. № 37/2021 г. по описа на ДСИ при РС Петрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3