Р Е Ш Е Н И Е
№
392/24.7.2017г..
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка С., с участието на
прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1000 по описа
на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Образувано
е по искова молба с вх. № 5573/28.12.2017г. и Допълнение към искова молба с вх.
№ 335/24.01.2017г., подадена от К.К.М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът сочи, че вредите са причинени от
условията в Затвора – гр. Пазарджик за
период 30.05.2013г. до 30.12.2016г. и 10.03.2006г. до
20.10.2008 г., които условия
са описани подробно досежно килиите, санитарните възли или тяхната
липса, медицинското обслужване в затвора, престой в карцер. Описана е килия №
401, за която твърди, че е около 16 кв.м., заета с 1 кв.м. тоалетна, 6 двуетажни
легла и 8 бр. Метални шкафчета и 3 бр. маси, като сочи, че почти 7 месеца е
обитавал свободна квадратура от килията между 5 и 6 кв.м., заедно с 10 души. В
резултат на условията в килията на Затвора в гр. Пазарджик ищецът сочи, че е
получил атрофия на мускулите на крайниците, тъй като е бил принуден да прекарва
2/3 от времето в легнало положение. Твърди, че в затвора не е извършван ремонт
от поне 20 години, като в последните 3 г. и 7 месеца няма дори частичен.
Посочва, че влагата е довела до негово хронично заболяване на дихателните
пътища. Пише, че дюшеци са мръсни, както и постелъчното спално бельо. Твърди,
че има дървеници, паяци и насекоми, от които е получил кожни заболявания –
обриви, с гнойни рани по глезените, крака, бедра, ръце и гърди. Казва, че за
тези обриви е прегледан от кожен лекар, който е назначил съответното лечение.
Но твърди, че под влиянието на медицинския фелдшер К., не бил допуснат на
лечение в града, а стационарно лечение, за което не са му били дадени
медицинска експертиза, като след 7-8 дни е изписан от стационара и върнат в
същата килия. От недостатъчната светлина в помещението, в което е настанен, за
което казва, че е с три прозореца, с две крушки за електрическо осветление от
40 вата, е получил увреждане на зрението с 50 процента, като са му предписани
очила с 2,5 диоптъра за късогледство. От високия процент на хлорираност на
водата и съдържанието на пясък в нея, ищецът сочи, че е получил пясъчно
наслоение в бъбреците, съпроводено с големи болки. Въпреки многократните му
запитвания за преглед на уролог, не бил допуснат, като това било под влиянието
на медицински фелдшер К.. От недоброто качество и количество на храната в
затвора е получил стомашно-чревно кървяща язва на дванадесетопръстника, като
отново не е прегледан на гастроентеролог, а само му е предписана диетична
храна, която също е с лошо качество и количество. Ищецът твърди, че през април
2016 г. му е нанесен тежък физически побой от други лишени от свобода в Затвора
гр. Пазарджик, като му били „счупени 2 или три ребра от лявата гръдна страна“.
Въпреки многото му молби да бъде заведен в Градската болница и на рентген, не
му е било издадено от медицинското лице К. направление за преглед. През периода
18.04.2016г. до 25.04.2016г. лицето било наказано със заповед на началника на
Затвора в гр. Пазарджик с изолиране в наказателна килия за седем денонощия,
като преди влизането в килията и през цялото време там, не бил преглеждан и не
бил посетен от никакво медицинско лице. Казва, че килията е била със свободна
площ от 1 кв.м., без тоалетна, като за физиологичните нужди е бил принуден да
ползва пластмасова кофа с капак, нито веднъж не е изкарван да ползва баня. В
исковата молба сочи, че в 4 – то отделение има обща умивалня и тоалетна, които
са в лошо състояние, като от тавана тече от спуканите и стари изходни тръби от
намиращото се отгоре 7 отделение. В общата умивалня имало плъхове и миришело. В
общата баня имало 5-6 работещи душове, прозорците били изпочупени, има мухъл и
тиня, не се дизенфекцира. Казва, че в затвора липсва бръснарница за
подстригване и бръснене, бръснарят влиза по килиите и без никакъв санитарен
възел ги подстригва на един стол, без чешма. За описаните условия, при които
живее, ищецът казва, че е 50 процента нетрудоспособен, особено от получените
камъни в бъбреците, с психологична депресия, постоянно унижаване на човешкото
достойнство. За посочените вреди от условията в Затвора-гр. Пазарджик, за
нанесените вреди и здравословни увреждания предявеният иск за обезщетение е в
размер на 18 700 /осемнадесет хиляди и седемстотин/ лева.
Във
връзка със съдебно разпореждане за отстраняване нередовностите по исковата
молба, ищецът посочва фактически обстоятелства, свързани с оплакванията му
относно медицинското обслужване. Посочва, че на 28.04.2016г. му е нанесен
физически бой, като поради Великденските почивни дни е прегледан едва в графика
на 04.05.2016г., като на молбите веднага да се издаде направление за преглед,
фелдшер Д.К. е отказала, отразила е прегледа в медицинската документация и е
изписала диклак и беналгин, като е дала 1 бинт за обвързване на ребрената
област, без да е допуснат до рентгенов преглед, което сочи, че е било умишлено.
При друг побой на 04.02.2016г. веднага е откаран в Окръжна болница гр.
Пазарджик, като е било видно, че е със счупен нос, но тогава умишлено не бил
допуснат до очен лекар от медицинския фелдшер К.. За този случай твърди, че К.
не му е издала служебна бележка за побоя, тъй като следвало да заплати сума, но
той бил здравно осигурен, и служебния
документ в последствие е издаден от нея, но с неточно и непълно съдържание за
нанесения побой, отказано му е отразяване на зъбния статус и преглед от
стоматолог. За втората половина на месец март 2016 г. ищецът твърди, че е имал
10-дневни болки в областта на бъбреците. Дадени са му „обикновени“ таблетки –
но-шпа и бусколизин. След остри болки 15-то денонощие е поискал да бъде
прегледан от уролог в Окръжна болница Пазарджик, но такъв преглед му е отказан
от Д.К.. На него му е взета само проба от урината, за която твърди, че е
подменена, изследвана е само с лентички с изтекъл срок на годност, за да се
прикрие истината и не е допуснат до преглед на уролог. Оплакванията се
субсумират в твърдения, че не е получил необходимото медицинско обслужване,
вследствие от дейността/бездействието на лицето Д.К. – медицински фелдшер в
Медицински център в затвора в Пазарджик. Заявено е искане към сумите за
обезщетение да бъде присъдена и законната лихва от 30.05.2013г.
Предявен
е и втори иск срещу ГДИН-гр. София за претърпени неимуществени вреди от Писмо с
рег. № 3648/15.04.2016г. по вх. № 1605/19.04.2016, подписано от гл.комисар М.
Д., с което е отказан искания от К. ***.; Уведомително писмо с рег. №
8570/07.09.2016г., издаден от Гл. Комисар Г. Г. от ГДИН-гр. София по вх. №
3755/09.09.2016г. по молба с вх. № 11937/19.08.2016г., с която е отказан да
бъде приведен К.К. за ученик в СОУ „Д. Митов“ в Затвора гр. Ловеч; Писмо с рег.
№ 8973/29.08.2015г. по вх. №
426/29.07.2015г. на главен директор на ГДИН, с което е отказано да бъде преведен
ученик в СОУ „Д. Митов“ в Затвора гр. Ловеч.
За
претърпени вреди от така описаните актове, ищецът иска да бъде осъдена ГДИН-гр.
София да заплати обезщетение в размер на 9 000 лева. С уточнение на
исковата молба от съдебни заседания на 04.05.2017г. и допълнителна молба,
представена в съдебно заседание от 29.06.2017г., като е заявил финансова претенция като общият
размер е 9000лева, от които по 3 хиляди лева за причинени неимуществени вреди
от всеки отказ да бъде преместен в затвора в гр. Ловеч, в СОУ Д. Митов. Заявено
е искане към сумите за обезщетение да бъде присъдена и законната лихва от
30.05.2013г.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, представлявана от главния директор, упълномощава юрисконсулт
Трифон Ч., за процесуален представител по делото, който в своето становище,
счита исковата молба за неоснователна, тъй като не са конкретизирани
незаконосъобразните действия и бездействия, за които се претендира обезщетения
за претърпени вреди, както и че не се сочат и конкретизират претърпените вреди,
нито пък се доказват претърпени такива. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за претендираното обезщетение за периода 10.03.2006г. – 20.10.20108г. В
становището си по същество посочва, че ищецът търпи своята присъда при условия,
в които са и другите осъдени на лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.
Помещенията, в които е настаняван, са със собствени санитарни възли – мивка, с
постоянен достъп до течаща вода и тоалетна. Няма гризачи в помещенията,
хигиената се поддържа от лишените от свобода, раздават се санитарни консумативи.
Помещенията отговорят на посочените в служебната справка размери, като
изискванията за минимална площ за един лишен от свобода, влиза в сила от
07.02.2017г. От разпита на свидетелите не се доказва, че на ищеца са нанесени
болка и страдание, оплакванията от неадекватно медицинско обслужване са
опровергани от свидетелските показания на др. Б. и фелдшер К., както и
документираното в медицинския журнал. Липсва осъществен фактическият състав за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се
доказват незаконосъобразни акт, действие или бездействие, недоказаност на
вреди, както и причинна връзка между вреди, акт, действие и бездействие.
Претендира се юрисконсултстко възнаграждение в размер на 200 лева.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик,
като контролираща страна, дава заключение, че искът е недоказан и
неоснователен. Съображенията са, че не се доказва, че не е поканен в
Медицинския център, както и че няма отклонение от режима на изтърпяване на
наказанието за съответната за режима характеристика. Моли съда да отхвърли
исковата молба.
Административен съд Пазарджик, VI
състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното
становище на ответника и прокурора и като се запозна с приетите по делото
писмени и гласни доказателства, намира следното:
Касае се за два субективно съединени
иска от ищеца, насочени против Главна дирекция изпълнение на наказанията.
По Първия иск
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 700 /осемнадесет хиляди
и седемстотин/ лева за престоя му в Затвора в гр. Пазарджик за период
30.05.2013 до 30.12.2016г. и 10.03.2006г. до 20.10.2008 г., от условията в
затвора, престой в карцера и
медицинското обслужване в затвора:
Съгласно справка с рег. №
521/10.02.2017г. на началник Затвора Пазарджик К.К.М. е лекуван многократно в
психиатрично отделение на СБАЛЛС към Затвора гр. Ловеч с диагноза личностово
разстройство “Емоционално-нестабилен тип-декомпенсация“, с асоциални прояви,
алкохолна злоупотреба без зависимост. Обект е на постоянно медицинско
обслужване. Осъждан е многократно: през 1987, 1988г., 1991г., 1997г., 1998г.,
1998г., 2002г., 2004г. С присъда № 67/2005г. по НОХД № 74/2005г. на Габровски
окръжен съд е осъден на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода по чл. 116,
ал. 1, т. 12, чл.29, ал. 1 от Наказателния кодекс затова, че на 22.01.2005г. в
гр. Трявна, в коридор на избено помещение на жилищен блок на ул. „Ангел Кънчев“
№ 70, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил М.И., като й нанесъл
побой и я е удушил с ръце. Началото на наказанието е 28.01.2005г. Поставен е на
усилено строг режим на 10.02.2006г. Поставен на строг режим, съгласно чл. 65 от
ЗИНС на 01.06.2009г. Първоначално ищецът постъпва в Затвора гр. Пазарджик на
10.06.2005г., многократно е бил превеждан за лечение в психиатрично отделени на
СБАЛЛС към затвора гр. Ловеч, за лечението се съдържат данни и в медицинското
досие на М., което е приложено към настоящото дело. Съгласно справка, приложена
на лист 109 от делото за времето 10.03.2006г. – 20.10.20108г. лицето е било в
седмо, шесто и пето отделение, като данни за квадратурата на стаята за
настаняване има за след 17.01.2008г. От тогава до 23.04.2008г., лицето М. е
обитавал килия 505, с площ 14,36 кв.м. без санитарен възел, като през различни
периоди са били от 6 до 8 лишени от свобода. От 12.09.2008г. до 30.09.2008г. М.
е бил в 4 отделение, спално помещение 402, със санитарен възел, квадратурата е
била 42, 08 кв.м., без да се включва тази на санитарния възел към нея, при
капацитет на 22 души, са настанени 9. За периода 01.10.2008г. до 03.10.2008г. е
бил в 405 помещение, на 4 отделение, с площ 42, 08 кв.м., със санитарен възел,
при капацитет 22 души, са били настанени 4. За времето от 03.10.2008г. до
20.10.2008г. лицето е било в 405 помещение на 4 отделение, с 36.45 кв. м площ,
със санитарен възел, чиято квадратура е допълнителна към помещението, при
капацитет от 16 души, са настанени 15 лица.
За другия процесен период 30 май 2013 г.
до 30.12.2016г. К.М. е бил:
-
от 04.06.2013г. до 07.01.2014г. в
отделение 7, помещение 705, с площ 37, 94 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 16 души са настанени 9 - 12;
-
от 07.01.2014г. до 11.03.2014г. в
отделение 8, помещение 802, с площ 36, 89 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 16 души са настанени 11-14;
-
от 11.03.2014г. до 22.08.2014г. в
отделение 4, помещение 402, с площ 42, 08 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 22 души са настанени 13-17;
-
от 22.08.2014г. до 28.02.2015г. в отделение
7, помещение 702, с площ 51, 72 кв.м., със санитарен възел, при капацитет 20
души са настанени 12-16;
-
от 01.03.2015г. до 09.02.2016г. в
отделение 7, помещение 707, с площ 44, 31 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 20 души са настанени 16-20;
-
от 09.02.2016г. до 22.02.2016г. в
отделение 3, помещение 302, с площ 20, 03 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 8 души са настанени 5;
-
от 22.02.2016г. до 10.03.2016г. в
отделение 3, помещение 304, с площ 21, 23 кв.м., със санитарен възел, при капацитет
8 души са настанени 6-7;
-
от 10.03.2016г. до 26.05.2016г. в
отделение 5, помещение 503, с площ 19, 49 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 8 души са настанени 6-8;
-
от 26.05.2016г. до 30.06.2016г. в
отделение 4, помещение 403, с площ 45, 93 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 20 души са настанени 17-20;
-
от 30.06.2016г. до 31.12.2016г. в
отделение 4, помещение 401, с площ 28, 30 кв.м., със санитарен възел, при
капацитет 12 души са настанени 9-12;
За времето от 18.04.2016г. до
24.04.2016г., съгласно цитираната справка в изпълнение на Заповед №
Д-228/15.04.2016г. на началника на Затвора в гр. Пазарджик, на основание чл.
101, т. 7 от ЗИНЗС К.М. е пребивавал в наказателна килия № 103 в първо
отделение на корпуса на затвора, което помещение отговаря на нормативните
изисквания за оборудване на наказателна килия. Има прозорец, електрическо
осветление, възможност за проветряване, две легла, два броя маси, разположени и
монтирани съгласно изискванията за оборудване на килия в зоната за повишена сигурност.
Отоплението е организирано чрез локална пана инсталация с газово захранване.
Санитарният възел е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и
студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдени
вътрешен дневен ред на затвора. Всички останали помещения, което е обитавал
осъденият К.К.М., са оборудвани със съответния брой легла и метални шкафчета
за лични вещи, маси и столове.
Помещенията са с прозорци, осигуряващи достъп до естествена светлина,
компенсирана с електрическо осветление, проветряването на помещението е чрез
отварянето им. Всяко помещение разполага със санитарен възел, а във всеки
коридор има и общо санитарно помещение с осигурена топла и студена вода.
Спалните помещения се отопляват с функционираща газова система за парно
отопление.
Към справката са приложени Здравния
картон на лицето М. от 13.06.2006г. Приложени са множество епикризи от
Психиатричното отделение на СБАЛЛС Ловеч, видно от които лицето е било на
поредица от лечения, като диагнозата е личностово разстройство – емоционално
нестабилен тип с асоциални прояви, алкохолна злоупотреба без изградена
зависимост.
Приложена е медицинска справка от
31.03.2008г. за здравословното състояние на К.М., съгласно която лицето е с
многократни хоспитализации в ПО на СБАЛЛС гр. Ловеч, със горепосочената
диагноза, правят се оплаквания от негова страна, винаги съчетани с искане за
хоспитализация. При двете лечения 2007 и 2008 г. е налице липса на съдействие от страна на пациента.
Приложени са две становища, медицински
справки за лицето, когато е било настанено в Затвора гр. Стара Загора и
лекувано в ПО на СБААЛС гр. Ловеч.
На ищеца са уважени исканията за
допускане на двама свидетели за изясняване на обстоятелствата от исковата
молба.
Свидетелят Г.М.А. ***.08.2016г., като от
тогава до сега е в една килия с ищеца. Казва, че е бил в карцера за 14 дни през
януари 2017г., където имало плъхове и мухъл. Имало дървеници във всички
помещения. В наказателната килия описва, че няма санитарен възел, вода,
изхождането е в кофа, прозорците са счупени, и е минус 20 градуса. За килия
401, където са 12 човека, казва, че е мръсно, с рушащи стени, тоалетната на
килията тече вода, пада мазилка. Дюшеците и одеалата са мръсни и изпокъсани.
Общата тоалетна била без прозорци, студено, без нищо вътре. В тоалетната на
килията има мухъл, плесен. Казва, че в затвора няма бръснарница, подстригват с
машинка, като сядаш на кофа и те подстригват. За себе си казва, че е бил
опериран в болница и след две седмици е прегледан, като преди влизането в карцера
не бил преглеждан. Казва, че килията е с три прозореца, всеки - около метър на
метър. Бил е свидетел за това, че Кр. М. е искал преглед на уролог. Казва, че
не са преглеждани през 2016г. лишените от свобода на профилактичен преглед на
флуорограф. За него храната в затвора е лоша, като храната между диетичната и
общата нямало разлика. Имало пет вида закуска, описва зеленчукова супа с хляб,
за обяд риба с пюре, за вечеря картофи и
зарзават. За медицинското обслужване в Затвора говори, че когато е на преглед,
е сам в стаята, прегледът става бързо. При заявени болки в бъбреците, не го
преглеждали въобще. Дават му аналгитици. Не е присъствал при прегледи на К.М.,
не е чул какво са говорили. Казва, че охранител към Медицинския център в
Затвора е „изхвърлял“ ищеца, както и че той също има жалба срещу този
охранител. Говори за спречкване между фелдшер К. и М. „тази година“, тоест
2017г., при което този охранител го е сдърпал навън. М. му е казал, че е
поискал преглед на ехограф и му е отказано. Дава сведения за пусната през
началото на 2017 г. жалба от М. срещу К. към ГДИН. Свидетелят е виждал М., че
има болки в бъбреците, като не може да си спомни точна дата, но посочва, че
такива болки е имало от преди 7 дни от датата на заседанието на 23.02.2017г.
Казва, че в затвора пият мътна вода, наливат я от чешмата. Осветлението е от 3
крушки, вътре е тъмнина. Не е виждало
лице да обезпаразитява за хлебарки и дървеници, а в килията било пълно с
такива. Дюшеците и одеалата били скъсани и мръсни, има калъфки и чаршафи. Свидетелят
описва наказателната килия с размери 2,5м на 1, 2 м., с две вишки, без
пространство за ходене, две железни маси и кофа с капак, без вода. Не пускали
излизане при поискване. Пускали 10 минути преди хранене до общата тоалетна.
Вътре много миришело. Двама души са в наказателната килия. Когато свидетелят е
влизал в наказателната килия, не бил преглеждан от медицинско лице. Казва, че М. не е добре с очите и е бил
свидетел на болките му в бъбреците, в килията имало 12 легла, разположени на
вишки. За проблемите с очите знае от това, че при игра на белот бърка картите,
а М., казва, че това му било от очите. За общата баня лицето казва, че душовете
са счупени и водата тече на една струя, било хлъзгаво, има мухъл, образувало се
пара, капе от тавана, няма прозорци и огледала, само две метални закачалки,
няма огледала за бръснене. Казва, че в затвора няма помещение, обособено за
бръснарница, подстригването става всеки вторник – в коридора, клуба или
килията.
Другият допуснат свидетел е Д.А.К.,
който от месец април 2015г. е в Затвора в гр. Пазарджик, като за един месец е
бил в една килия с ищеца по делото, но не си спомня периода, казва, че е било
лятото на 2016г. Казва, че е чувал и виждал М. да се оплаква на старшината от
болки в бъбреците, а „те не му обръщат внимание“. Не го е виждал да е изкарван
от стаята за прегледи. Виждал е, че старшините да казват „после“, „няма време“.
За килията, в която е бил с ищеца, казва, че е с към 20 вишки, претъпкана, с
малка дървена маса и един стол, не може да се разминава между вишките, не е
широко. Неговите чаршафи са били от вън, тъй като тези в затвора са скъсани,
стари, душеците – стари, зашити, издути, некомфортни. В стаята е мръсно,
мизерно, влажно, с мухъл, дървеници, хлебарки. Има малки радиатори и зимата е
лед в стаята. Всички в стаята имат калъфки и чаршафи. Прозорците от 80-те
години не са сменяни, като размери са наполовина от тези, в съдебната
зала/прозорците в с.зала са големи, широки и заемат почти цялата стена/, влиза
светлина, но не била достатъчна. Банята описва със счупени плочки и душове, без
отдушник за пара, със счупени прозорци, със слабо налягане на водата понякога,
която не е толкова топла, има 8 душа, като 4-5 са счупени. Знае, че М. е болен
от бъбреци и кожно заболяване от дървеници. Само за бъбреците го е виждал да
страда. За общата тоалетна и умивалня казва, че са с мръсни плочки, миришещо,
няма хлорна вар. Мивките и тоалетните работят. Няма казанчета, чисти се с кофа.
Казва, че се е случвало да има теч над тоалетната от тръби. Като казва, че, като
го ремонтират, след 1-2 седмица пак започвало да капе. Описва наказателната
килия, в която е бил 14 дни в началото на 2016г., без санитарен възел, с дървен
под, с размери 2 метра на 1, 2 метра, с вишка и тясно пространство, две легла.
При тропане по вратата, отварят за тоалетна, но понякога не отварят и за
нуждите използва кофа. Казва понякога отварят, понякога – не. Не бил посещаван
в карцера от медицинско лице. Не знае М. да е влизал в наказателна килия.
Нямало отделна стая за бръснарница в затвора. Има клуб, където се събират да
играят карти, за разговор, кафе, там се извършва подстригването. Лице идва
периодично в затвора и подстригва. Може и в самата стая, ако лицето заяви, че
иска това. Бил е свидетел да иска медицинска помощ и да не е предоставена такава.
Казва, че е виждал лице да пръска за дървеници и хлебарки. Но нямало ефект.
Със справка с вх. № 1101/17.03.2017г.
началникът на затвора гр. Пазарджик уведомява съда, че дейностите по
дезинсекция и дератизация в затвора гр. Пазарджик, се извършват и представя
сключен договор между ГДИН и ДДД-1“ООД. Ежемесечно се осигуряват санитарно
хигиенни материали – сапуни, хигиенни, почистващи препарати и консумативи;
прането на дрехи и спално бельо на лишените от свобода е организирано с
утвърден график и се извършва в пералното помещение и има пожелателен характер
за лишените от свобода. Посочва се, че дневното меню, количество и грамаж
осигурява достатъчна по химичен и калориен състав храна, която се приготвя в
съответствие с изискванията на утвърдената от Министъра на правосъдието и
Министъра на здравеопазването Таблица № 1 за състава на дневна дажба и
полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Седмичните менюта
се изготвят от главен готвач, съгласуват се с началник сектор ФЛКР и директора
на Медицински център, утвърждава се от директора на затвора. Храната се
приготвя по рецептурници при стриктно спазване на изискванията за количество и
калориен състав. Представени са примерни седмични менюта, ведно с разновидности
от диетичен режим.
По делото са приети копие на медицински
документи, удостоверяващи прегледи на лишените от свобода. От тях се вижда, че
К.М. е бил на преглед в Медицинския център на 14.02.2017г.,; на 31.01.2017г.;
на 17.01.2017г.; на 10.06.2016г; 01.01.2017г. 27.12.2016г.;20.12.2016г.;13.12.2016г.;06.12.2016г.;29.11.2016г.;22.11.2016г.;15.11.2016г.;08.11.2016г.;01.11.2016г.;25.10.2016г.;11.10.2016г.;04.10.2016г.;02.10.2016г.;20.09.2016г.;13.09.2016г.;07.09.2016г.;30.08.2016г.;03.08.2016г.;16.08.2016г.;09.08.2016г.;26.07.2016г.;19.07.2016г.;14.07.2016г.;05.07.2016г.;28.06.2016г.;21.06.2016г.;14.06.2016г.;07.06.2016г.;31.05.2016г.;25.05.2016г.;18.05.2016г.;04.05.2016г.;27.04.2016г.;13.04.2016г.;06.04.2016г.;30.03.2016г.;23.03.2016г.;08.03.2016г.;01.03.2016г.;23.02.2016г.;16.02.2016г.;21.02.2016г.;
като за всички прегледи е съответно поставена диагноза и назначено лечение.
По делото са събрани гласни
доказателства от медицинските лица фелдшер Д.К. и доктор Б..
В показанията си на въпроса на ищеца
дали в затвора в гр. Пазарджик, пред периода 01.01.2016г. 30.03.2017г. са
правени флуорографски прегледи, Д.К. уведомява, че флуорографски изследвания са
едни доста скъпи изследвания, те са в правомощието на ГДИН, за този период не
са извършвани такива. През последните 5 години обаче в Затвора в гр. Пазарджик
се работи по програми за борба с туберкулоза, всеки, който има необходимост, се
изследва. Флуорографското изследване е вид масов скрининг. За постъпването на
ищеца в наказателна килия г-жа К. казва, че медицински преглед на 18.04.2016г.
не е правен, тъй като такъв се прави само по заявено желание на лишения от
свобода, а К. Милчев не е заявил и не е преглеждан. По време на престоя му в
наказателна килия не е заявяван и няма регистриран преглед. В отделението, в
което е наказателната килия, има книга, където всеки лишен от свобода може да
запише преглед, като името на К.М. не е фигурирало там. Както става записването
за прегледи по отделения и килии, така става и когато лицето е в наказателна
килия, като за този период от лицето М. не е заявяван такъв преглед. Като
пояснява, че посещение, не означава преглед. За преглед на 04.05.2016г.
свидетелката уточни, че това е случаят, в която ищецът М. влязъл в кабинета и
наредил какво трябва да бъде направено и написано. Медицинското лице уточнява
на съда, че тя е специалистът с нужните познания и преценява необходимостта. В случай, че
лицето не е съгласно, то може да се възползва от възможността за собствена
сметка да извърши изследването. Уточнява, че за последните 10 години на лицето
са давани редица медикаменти и съответно за 2016г. по делото са представени
копия. На въпросите за преглед с психиатър, Д.К. казва, че през 2015г. ищецът е
имал два прегледа. На въпроса защо не е назначен преглед от гастроентеролог със
стомашна сонда и видеокамера, свидетелката заяви, че М. няма заболяване „Язва
на дванадесетопръстника“, а хроничен гастрит, който е на база алкохолизъм и
злоупотреба с алкохол. Не са били налице оплаквания, които да налагат
консултация. За заявеното от ищеца отказано лечение и преглед от уролог, г-жа
К. сочи, че първите оплаквания на К.К. за проблеми с бъбреците са от
20.02.2017г., за което е прегледан от доктор Б.. М. е пуснал жалба на следващия
ден. След седмица тя е предложила изследване с тестленти с 10 показателя, на
което той е отказал и напуснал кабинета. За бъбречните кризи, Д.К. казва, че
същите са с ясна картина на протичане и с нейния 30-годишен стаж не може да не
я разпознае. Уведомява съдът, че всички изписани лекарства са в срок на
годност, приемат се от комисия, с описани във фактурите срок на годност, тогава
постъпват в аптеката. При всички проверки на храните никога не са констатирани
храни с изтекъл срок на годност. За храната в столовата казва, че тя е в
правомощията на главен надзирател, който ежедневно опитва храната, взима проби,
които се съхраняват в рамките на 72 часа. Проверките на медицинския център на
столовата са непланувани, без уведомяване.
На въпросите на процесуалния
представител на ответника фелдшер К. отговори, че доказаните заболявания на М.
са хроничен гастрит, личностно разстройство с асоциални прояви, злоупотреба с
алкохол, нарушение зрение в следствие естественото стареене на организма. Има
един регистриран преглед при кожен лекар през 2006г., когато тя не е била
служител в медицинския център, проведено било лечение и този проблем не е
поставян от К. в Медицински център. Всеки извършен преглед се регистрира в
амбулаторен журнал, с изписване на името, диагноза, медикаменти и се поставя
подпис на лицето. Ако лицето не е в планов порядък за преглед, то той съобщава
на постовия надзирател, той съобщава в медицинския център, където има полицай,
който отива и довежда лишения от свобода при първа възможност, което става в
рамките на деня. На всеки пост има книга за прегледи и всеки затворник, когато
тръгва за закуска, се записва в тази книга, независимо дали отделението е по
график или не. Когато лишеният от свобода има нужда от преглед, се обажда на
постовия, който се обажда и съобщава за него в Медицинския център. Всяко
отваряне на килия след 20.30 ч. се регистрира, но никога не е отваряна килия
след 20.30ч. за здравословен проблем на К.К.. Всяко хапче, което се дава, се
записва в книга, която се преглежда всяка сутрин от медицинското лице. За
цялата 2016 г. в тази книга не е записван К.М.. Дори за инцидента с носа, е съобщил
на сутринта. Лично на фелдшер К.М. не се е оплаквал от условията в затвора, но
е недоволен от всичко друго.
Д.К. уточнява на въпросите на съда, че
ищецът не се е оплаквал пред нея от обриви и кървящи рани, преглеждан е от нея
за стомашни оплаквания, които са постоянни и всяка седмица му се изписва
Ранитидин. Констатирано е, че той си продавал храната от специалната диета и е
бил изключен, както и продавал медикаментите. За оплакванията, свързани с
дихателните пътища, е преглеждан от доктор Б.. Медицинското лице не смята, че
ищецът има заболяване, свързано с атрофия на мускулите на крайниците, не е
подавал подобни оплаквания. За килиите казва, че са добре осветени от
естествена светлина, което е от наблюдението й в работно време, тя е достатъчна
за извършване на медицински преглед. Има мухъл и влага в някой килии, но
хигиенното състояние е грижа и на затворниците. Във връзка с нанесен побой
април 2016г. тя е извела ищеца за рентгенова снимка, като е уведомила
прокуратурата, тъй като се попълва такъв формуляр за травматични увреждания.
Фрактурата без дислокация не налага друго лечение, а сама зараства, дала му е обезболяващи. За водата в
затвора, казва, че в рамките на допустимото е хлорирана, като категорично не може
да увреди бъбреците. За очни прегледи на ищеца – той има два такива с
предписани очила, но зрението отслабва в следствие естественото стареене на
организма.
По делото е разпитан като свидетел и
доктор А.Г.Б., директор на Медицинския център в Затвора гр. Пазарджик. Казва,
че през 2014г. е последният флуорограф в Затвора в гр. Пазарджик. За
дезинфекция, в затвора споделя, че дори днес/08.06.2017г./ се извършва такава.
Взимат се проби от диетичната храна и водата и има редовен контрол. За
настояванията на ищеца за преглед при уролог, свидетелят заяви, че има списък
на чакащите с подобни оплаквания, като той е записан в този списък и е трябвало
да изчака, като лицето е искало да се случи прегледът в максимално кратък срок.
Докторът е станал свидетел на отказ на ищец да бъде изследван с десетвалентен
тест за изследване на урина, а това е първото нещо, което следва да се направи
като ориентир за евентуален процес. Необходими са изследвания и след това
извеждане за други. По отношение на организацията в медицинския център се
установява, че работят двама фелдшери и той като лекар, като фелдшерите могат
да извършат пълни прегледи, при негово отсъствие. Най – честите оплаквания на
Минчева са свързани със стомаха, като винаги му е давано Ранитидин и
обезболяващи, както и успокоителни във връзка с психични проблеми на лош сън и
напрегнатост. Нямало е случай на оплакване от негова страна и да не му е
обърнато внимание. В представената медицинска справка за К.К.М., са описани
всички прегледи, които съдът коментира в описание на приложените доказателства,
посочено е предписаното лечение и установената диагноза от началото на 2016г.
до настоящия момент. В уводната част на справката е посочено, че лицето е
настанено на 30 май 2015 в затвора, като доказаните диагнози са Личностово
разстройство – емоционално нестабилен тип с асоциални прояви, алкохолна
злоупотреба, хроничен гастрит. Пребивавал е в няколко затвора, като има 19
хоспитализации в Психиатрично отделение на САБЛЛС гр. Ловеч, в повечето случай
се е връщал по собствено желание няколко дни след постъпването. Посочва се, че
от датата на първото съдебно заседание по делото 27.02.2017г. лицето не е
пожелало преглед. Лицето е с доказана диагноза и медикаментозна терапия.
При така установените факти, съдът прави
следните изводи:
Първият иск с правно основание чл.1, ал. 1
от ЗОДОВ, подаден от К.К.М., ведно с искането за лихва за забава върху
обезщетението, е родово и местно подсъден на Административен съд Пазарджик.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора Пазарджик.
Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на М. за
претърпени вреди в периода за период 30.05.2013 до
30.12.2016г. и 10.03.2006г. до 20.10.2008 г. е
насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съдът намира предявения иск
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от условията в Затвора-гр. Пазарджик в
размер на 18 700 /осемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на
доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага
предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно
налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно
действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на
държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод
изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да
е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е
налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата
на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
Ответникът е отправил своевременно
възражение за изтекла погасителна давност за обезщетение за вреди за периода 10.03.2006г.
до 20.10.2008 г.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от
22.04.2005г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. ,точка 4, когато вредите произтичат от
фактически действия и бездействия на администрацията, вземането за обезщетение
за тези вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Този е и
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
обезщетението, съответно на забавата и на дължимост на законната лихва върху
обезщетението.
Въз основа на събраните доказателства се
установи, че ищецът е пребивавал в затвора в Пазарджик от 07.07.2006г.
до 20.10.2008 г. Прилагайки на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ,
уредената в чл. 111 от Закона за задълженията и договорите петгодишна обща
погасителна давност, следва, че моментът, в който вземането е станало изискуемо,
е именно моментът на преустановяване на незаконосъобразните действия и
бездействия на администрацията, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
на ВКС по т.д. № 3/2004г. Общата погасителна давност изтича 5 години след
преустановяване действията или бездействията.
Така обсъденият период води до следните
правни изводи във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Общата 5-годишна погасителна давност за претенция за обезщетение за
периода 10.03.2006г.
до 20.10.2008 г., е изтекла на 20.10.2013г. Поради
гореобсъденото искът, в частта за този период, следа да се отхвърли като
неоснователен поради погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният
акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, предявена за
периода от 30 май 2013г. до окончателното погасяване на задължението.
Към периода на 30 май 2013
г.-30.12.2016г., както и понастоящем действа ЗИНЗС. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министерство
на правосъдието, а затворите са териториални служби към нея. Тоест ГДИН е
надлежен ответник, пасивно легитимиран по настоящия иск. Искът за вреди може да
се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му, а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия,
незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът.
Искът е предявен срещу незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора гр. Пазарджик.
По отношение на твърденията, че ищецът е
пребивавал при лоши условия в затвора, като килиите, в които е бил настаняван,
са мръсни, има дървеници и хлебарки, дюшеците и одеалата са скъсани и миришат,
съдът счита същите за недоказани. Видно от представените доказателства по
делото, от страна на администрацията в затвора гр. Пазарджик се извършва
дезинсекция и деритаризация на сградите към ГДИН, сред които е и Затвор гр.
Пазарджик. Разпитаният свидетел л.св. Д.К. заявява, че такава се извършва. В справките
от директора на Затвора гр. Пазарджик също се сочи за извършване на тези
мероприятия. Тоест от страна на ответника са положените усилия за справяне с
проблема с насекомите. Ноторно известен факт е, че хлебарките са вид насекомо,
чието унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от страна на
администрацията в Затвора гр. Пазарджик за решаването му.
По отношение на дюшеците и постелъчното
спално бельо – такова е налично в Затвора гр. Пазарджик. Организиран е ред и
график за прането му, предоставят се перилни
препарати, като въпрос на лична
хигиена и мотивираност е то да се поддържа от страна на лишения от свобода.
За недоказани съдът приема твърденията за
лошо осветление и липса на проветрение в спалното помещение. Видно от писмените
доказателства по делото, представени от ответника, както и свидетелските
показани на г-жа К., осветлението в стаите е напълно достатъчно. Има достъп до
естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от
електрическо осветление. Съдът не кредитира показанията в тази насока на
свидетеля А.. Същите се опровергаха от свидетеля К. и писмените справки по
делото, които съдът кредитира.
Помещенията са отпляеми от радиатори към
газова инсталация.
По отношение на хигиената в помещенията:
Същата е вменена като задължение на самите обитатели, лишените от свобода. От
страна на Затвора Пазарджик е изпълнено задължението за снабдяване с хлориращи
и хигиенизиращи препарати и консумативи. Следва да се има предвид, че
съпричастността и личното участие на ищеца трябва да допринасят за ефективното
почистване и дезинфектиране.
Свидетелите по делото и писмените
доказателства сочат, че помещенията са обзаведени с необходимите вещи - маси, столове, шкафове, които да обслужват
нуждите на обитателите.
По отношение на описаните условия в общите
санитарни помещения, съдът установява от показанията на свидетелите, че същите
са скромно обзаведени, без допълнителни огледала, закачалки за всеки и вероятно
без скорошен ремонт, явно има протичане от стара водна инсталация, но това не
им пречи да изпълняват предназначението си и да служат за същото. От
показанията е видно, че лишените от свобода се къпят, бръснат, вода има, тя е
топла, душовете работят, като дори това да е от една струя, то има условия да
се използват. Свидетелят К. казва, че същите се поправят и се развалят, като
съдът отчита факта, че администрацията в Затвора предприема мерки за
предоставяне на съоръженията в общата баня в изправност, като ги поправя.
По отношение на твърденията за пренаселеност на
килиите, следва да се има предвид, че изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите
(спалните помещения) са регламентирани в чл.
43 ал. 3 от ЗИНЗС и чл.
20 ал. 3 от ППЗИНЗС, които
норми не са били част от действащото право през исковия период. Влизането в
сила на чл.
43 ал. 3 от ЗИНЗС е
отнесено към 07.02.2017г.
През исковия период администрацията обаче е обвързана
от забраната за мъчение или нечовешко отнасяне, установена в чл.
29, ал. 1 от Конституцията, както и
със забраната за изтезания в чл. 3 от ЕКПЧ. В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за гражданските и
политическите права също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от
свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, свързано с
лишаването им от свобода, във вътрешното законодателство това основно право е
регламентирано с нормата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение. Визираните от ищеца неудобства от
пренаселеност, не се конкретизират с проявни форми, които да надхвърлен
предела, над който може да се говори, че условията са несъвместими с човешкото
достойнство. Недоказани в този смисъл останаха и твърденията за претърпени от
ищеца неимуществени вреди. Наличните условия на спалното помещение в
Затвора в гр.Пазарджик, в което е пребивавал и пребивава ищецът през процесния
период, не са довели в случая до неговото негативно засягане от неблагоприятно
естество. Не се представиха никакви данни, че ищецът е засегнат и с наранено
човешко достойнство, както твърди.
По делото не се доказаха, че нарушения на
посочените законови норми и принципи.
От справката е видно, че към помещенията,
които е обитавал ищецът след 30 май 2013г., има санитарен възел и течаща вода,
това не се и отрича от свидетелите по делото. По отношение на твърдяната
миризмата и чистотата в килиите, то те са свързани и с личното участие и
съпричастност на лицата, обитаващи помещението, и следва те да полагат усилия
да хигиенизират и почистват същите.
Както бе обсъдено, претенцията за
обезщетение за вредите от престоя в Затвора в Пазарджик преди 20.10.2008г. е
погасена по давност и неоснователна.
Не се доказаха и твърденията за мътност на
водата. Свидетелката К. посочва, че водата е хлорирана, но същото не може да
доведе до увреждане, както и че има постоянен контрол над водата и храната в
затвора, като съдът кредитира тези й показания.
По отношение на твърденията за липса на
медицинско обслужване от страна на администрацията в Затвора гр. Пазарджик, с
посочване на действията и бездействията на медицински фелдшер Д.К., съдът счита
същите за недоказани. По делото се събраха множество писмени доказателства,
както и гласни такива /показанията на доктор Б. и фелдшер К./, видно от тяхната
съвкупност, на ищеца е оказвана постоянна и навременна медицинска грижа. При
заявен преглед, такъв е извършван. Прилагани са адекватни медицински грижи.
Съдът кредитира с доверие събраните медицински документи и свидетелски
показания на медицинските лица. Счита, че притежаваната от тях компетентност,
професионализъм и опитност са проявени в грижите и обслужването към лицето
К.К.М.. Несъгласието на ищеца с предприетото от тях лечение или действия, не
води до извод за неоказана медицинска грижа. Във всички периоди на
пребиваването на М. в затворите е оказвано необходимото медицинско обслужване
съответно на диагностицираните заболявания и проявената симптоматика.
Недопустимо е лекар или фелдшер, да предприемат лечение, което не е необходимо
и съответно, още повече да се прилагат процедури и облъчвания, които не са
необходими. Установявайки, че лицето М., не се нуждае от съответната рентгенова
снимка или ехографски преглед, те не са предприели желаните от пациента действия.
Действително се установи, че в Затвора не са провеждани флуорографски
изследвания. Същите са необходими с оглед превенция на
туберкулозата, каквато е и целта на изследването с флуорограф. От свидетелските
показания на фелдшер К., се установи, че в Затвора в гр. Пазарджик се работи по
програми за борба с туберкулоза, и всеки, който има необходимост, се изследва.
Няма данни, дори и твърдения от страна на ищеца, че същият има съмнения и
страхове за заболяване от туберкулоза, които да не са били взети предвид при
медицинското му обслужване. Не е била налице необходимост за ищеца от това
изследване, поради което съдът счита, че неосигуряването на флуорографско
изследване през 2016г. по отношение на лицето М. не е незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията в Затвора гр. Пазарджик.
Както доктор Б., така и фелдшер К. са
предприемали законосъобразни действия по отношение лечението на М., като съдът
не установи незаконосъобразно бездействие от тяхна страна в лечението и
медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите А. и К. за медицинското обслужване и
отношение на фелдшер К., тъй като същите не са медицински лица, нямат
необходимото медицинско образование, съответно компетентност и експертиза да
преценят дали предприетите мерки и дейности на медицинския фелдшер са съответни
и професионални. По делото се установяват множество прегледи на К.М., поставени
диагнози и предприети лечения, като компетентността им не може да бъде оспорена
от него, като лице, което е без медицинско образование, съответно иска да им
наложи да предприемат лечение, което не се налага.
Незаконосъобразни действия и бездействия
не се установяват и при престоя на К.М. в наказателната килия за периода
18.04.2016г. до 25.04.2016г., когато лицето било наказано със заповед на
началника на Затвора в гр. Пазарджик с изолиране в наказателна килия за седем
денонощия. Приложеното копие на съдебно определение на лист 324 по делото е
доказателство, че съответната заповед, с която е наложено наказанието, е влязла
в сила. Условията в наказателната килия са съобразени с нормативните изисквания
за оборудване на наказателна килия. Съгласно представената справка с рег. №
521/10.02.2017г. на лист 49 по делото, помещението е отопляемо с газова
инсталация, има санитарен възел, общ с отделни прегради, с постоянно осигурена
течаща топла и студена вода, като ползването на санитарен възел е организирано
от вътрешен ред в затвора. Свидетелите описват лоши условия, но съдът не ги
кредитира в цялост, тъй като лицата, свидетели в процеса, са изтърпявали
наказание в карцера, съответно имат отношение към ГДИН, в лицето на началника
на затвора, който е наложил наказанията им, като показанията, че не им се
осигурява достъп до санитарен възел при поискване, се опровергават от събраните
справки от страна на Началника на затвора, досежно условията в карцера и
ползването на санитарния възел.
Във връзка с твърденията за лоша храна в
***, съдът установи от събраните доказателства по делото, че в менюто на лишените
от свобода е налице разнообразие на храната, балансираност на продуктите,
присъствие на протеини /животински и растителни/, предостатъчно количество на
всяко хранене съгласно указания в таблиците грамаж. Приложените примерни менюта
са аргумент в тази насока. Съдът не кредитира свидетелските показания на
другите лишени от свобода, още повече, че те не успяха да обяснят на съда в
какво се състои недоброто качество на храната. Описаните от тях закуски, обеди
и вечери по никакъв начин не навеждат на изводи, че предлаганото меню е с лоши
вкусови качества и малко количество. Дори от показанията на фелдшер К. се
установи, че менюто се предлага, съответно после одобрява от ръководителите в
администрацията на затвора, в последствие се съобразява с рецептурните указания
и грамажи.
Дотук обсъденото и изведено въз основа на
установената фактическа обстановка по делото, не се установява
незаконосъобразно действие или бездействие, които да са причинили неимуществени
вреди на ищеца. Не се доказаха причинени неимуществени вреди.
Отправени са твърдения за причинени
сериозни заболявания от действията и бездействията на администрацията на ***.
Но такива не се установиха от съда. Не е налице заболяване на мускулите на
крайниците на ищеца, твърдяната екзема от дървеници е в периода 2006-2008г.,
която съдът счита, за неоснователна поради заявено от страна на ответника
възражение за погасителна давност за този период. Не се доказа бъбречно
заболяване на ищеца, такива са само твърденията му в исковата молба, но няма
медицински документи, удостоверяващи го. Свидетелските показания на лишените от
свобода не доказват такова. Няма доказателства за заболяване язва на
дванадесетопръстника, налице е хроничен гастрит, който е адекватно лекуван от
служителите на Медицинския център в Затвора гр. Пазарджик. Не се доказа да има
получена депресия, унижаване на човешкото достойнство или нечовешки страдания,
каквито са заявените в исковата молба. Нито един от свидетелите не сочи, дори
не споменава за такива. Няма никакви данни в медицинското досие на ищеца, той
да боледува или да има дихателни проблеми, още повече хронични.
Няма медицински доказателства, че ищецът е
с бъбречно заболяване, още повече то да е вследствие на липсата на медицинско
обгрижване или от консумацията на вода, течаща в затвора.
По делото не се доказа, че ищецът има очно
заболяване, породило се или провокирано от условията в затвора. Вероятното
отслабване на зрението е следствие на естественото стареене на организма.
Не е налице увеличаване на процента
нетрудоспособността на К.М..
По делото се установи, че администрацията
в Затвора гр.Пазарджик е осигурила ежеседмично посещение на бръснар в затвора,
като всеки, заявил желание, ползва услугите. Съдът не вижда нищо унизително в
това подстригването да стане в коридора, клуба или килията, а не в специално
обособена стая. Напротив действието на администрацията е в интерес на лишените
от свобода.
Не се доказа и причинна връзка между
твърдяното в исковата молба и действията/бездействията на администрацията в
Затвора Пазарджик.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че предявения първи иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
отношение на втория иск срещу ГДИН-гр. София за претърпени
неимуществени вреди от Писмо с рег. № 3648/15.04.2016г. по вх. № 1605/19.04.2016,
подписано от гл.комисар М. Д., с което е отказан искан от К. ***.; Уведомително
писмо с рег. № 8570/07.09.2016г., издаден от Гл. Комисар Г. Г. от ГДИН-гр.
София по вх. № 3755/09.09.2016г. по молба с вх. № 11937/19.08.2016г., с която е
отказан да бъде приведен К.К. за ученик в СОУ „Д. Митов“ в Затвора гр. Ловеч;
Писмо с рег. № 8973/29.08.2015г. по вх.
№ 426/29.07.2015г., с която е отказано да бъде преведен ученик в СОУ „Д. Митов“
в Затвора гр. Ловеч. За претърпени вреди от така описаните актове, ищецът иска
да бъде осъдена ГДИН-гр. София да заплати обезщетение в общ размер на
9 000 лева, от които по 3 хиляди лева за причинени неимуществени вреди от
всеки от трите отказа да бъде преместен в затвора в гр. Ловеч. Заявено
е искане към сумите за обезщетение да бъде присъдена и законната лихва от
30.05.2013г.
По
делото са представени заверени копия на актовете. Съдът е указал на ищеца и на
ответника доказателствената тежест в поцеса, както в своите разпореждания за
уточняване на исковата молба, така и в определението за насрочване и протоколно
определение от 30.03.2017г. Ищецът следва да докаже, че е обжалвал процесните
писма, а ответникът – че са влезли в сила. Ищецът представи редица молби /от
лист 265-275 по делото/, видно от които е изискал издаване на изходящи номера
на молбите и жалбите му.
И
трите акта са връчени на лицето, за което е налице удостоверяване върху самите
актове.
С
молба с вх. № 47/25.01.2016г. на К.К.М. до Главен Директор на ГДИН, като лицето
е посочило чл. 62, ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС, е изразено несъгласие с Писмо с рег. №
8973/29.08.2015г. /лист 317 по делото/.
С
молба с вх. № 94К-193/26.04.2016г. на К.К.М. до Министъра на правосъдието,
която по същността си е жалба срещу писмо с рег. № 3648/15.04.2016г. на зам.
Главен директор на ГДИН, е налице оспорване на акта. Няма произнасяне на
Министъра на правосъдието.
Не
са налични доказателства ищецът да е сезирал компетентния орган – Министър на
правосъдието, с обжалване на Уведомително писмо с рег. № 8570/07.09.2016г.,
издаден от Гл. Комисар Г. Г..
Като
взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
по допустимост и основателност на втория иск, съдът счита следното:
Предявеният втори иск, заявен като такъв
по чл. 1 от ЗОДОВ, е недопустим. Фактическото основание на иска са твърдени от
ищеца вреди, настъпили от страна на ГДИН, изразяващи се в
непреместването/отказване да бъде преместен от затвора гр. Пазарджик в затвора
гр. Ловеч. Изхождайки от всички събрани в тази насока писмени доказателства и
приложените три акта, въз основа на които лицето е уведомено, че няма да бъде
преместено в Затвора гр. Ловеч, съдът счита, че сочените незаконосъобразни
действия и/или бездействия като фактически основания на предявения иск са от
категорията на тези, основани на влязъл в сила стабилен индивидуален
административен акт. Установи се по делото по несъмнен начин, че по отношение
на преместването на М. в Затвора гр. Ловеч са налице три индивидуални
административни акта, които не са отменени по съответния административен или
съдебен ред. Действа ЗИНЗС в редакцията му към издаване на процесните три
писма, обективиращи откази за преместване. Същите са влезли в сила, тъй като не
са обжалвани от ищеца по настоящото
дело. С изтичане на съответните срокове, след подаване на молба за преразглеждане
до главния директор на ГДИН или съответно непроизнасянето на министъра на
правосъдието, е налице мълчалив отказ. А третото писмо е необжалвано. От
приложимата материалноправна уредба по чл. 62, ал. 1, т. 4, съответно ал. 3 от ЗИНЗС /ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от
01.06.2009 г./ следва, че както преместването по служебен почин на компетентния
орган, така и отказът за преместване по искане на лицата, изтърпяващи наказания
в пенитенциарните заведения, съставляват индивидуални административни актове,
които подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието. Настоящият състав
на Административния съд счита, че тези актове не подлежат на обжалване по
съдебен ред след изчерпване на възможността за оспорване по административен ред
в приложимата към онзи момент редакция на закона. Т.е. основаният на тях иск по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при положение, че не е съединен с жалба за отмяната им като
незаконосъобразни, а и както вече се посочи, възможността за това е изчерпана,
е недопустим. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК искът за обезщетение в
тази хипотеза може да се предяви, т.е. е допустим само след отмяната им по
съответния ред. Прие са установено въз основа оценката и анализа на
доказателствата, че такава отмяна не е постановена. Актовете, с който е
отказано преместване на ищеца от Затвора Пазарджик в Затвора Ловеч, не са
отменени по съответния ред. Поради липса на тази абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск той следва да бъде оставен без разглеждане,
а производството по делото да бъде прекратено. Съдът се позовава и на
практиката на ВАС, сред която е и Определение № 2958/16.03.2016г. на Върховен
административен съд, Четвърто отделение по адм. д. № 2013/2016г.
С оглед този изход на спора, на
основание чл.
10 ал. 2 от ЗОДОВ К.К.М. следва да бъде осъден да заплати на ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията", разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Воден от горните мотиви и на основание,
Административен съд Пазарджик, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.М., с адрес
Затвора гр. Пазарджик, иск против Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 18 700 /осемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за престоя му в
Затвора в гр. Пазарджик за период 30.05.2013 до 30.12.2016г. и 10.03.2006г. до
20.10.2008 г., от условията в затвора, престой в карцера и медицинското обслужване в затвора и на
законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2013г. до крайното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от
К.К.М. иск срещу ГДИН-гр. София за претърпени неимуществени вреди от Писмо с
рег. № 3648/15.04.2016г., подписано от гл.комисар М. Д., с което е отказан
искан от К. ***.; от Уведомително писмо с рег. № 8570/07.09.2016г., издаден от
Гл. Комисар Г. Г. от ГДИН-гр., с която е отказано да бъде приведен К.К. за
ученик в СОУ „Д. Митов“ в Затвора гр. Ловеч; от Писмо с рег. № 8973/29.08.2015г. на главен директор на ГДИН,
с което е отказано да бъде преведен ученик в СОУ „Д. Митов“ в Затвора гр.
Ловеч, с който се иска да бъде осъдена ГДИН-гр. София да заплати обезщетение в
общ размер на 9 000 лева, от които по 3 хиляди лева за причинени неимуществени
вреди от всеки един от трите отказа да бъде преместен в затвора в гр. Ловеч и
на законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2013г. до крайното изплащане
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА К.К.М., с адрес Затвора гр. Пазарджик
да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, сумата от
200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, с която се отхвърля
иска, и се осъжда ищеца за заплащане на разноски, подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
Решението, в частта, с която се оставя без
разглеждане иска и се прекратява делото в тази му част, има характер на
определение, и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на РБ.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 5425 от 10.04.2019г. по адм. дело № 11273/2017. на ВАС - Трето отделение:
ОТМЕНЯ Решение № 392/ 24.07. 2017 г. по
административно дело № 1000/ 2016 г. на Административен съд – Пазарджик в частта,
в която е ОТХВЪРЛЕН иска на К. К. М., подаден против ГДИН гр. София, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престоя в
Затвора Пазарджик за периода от 30.05.2013 г. до 28.12.2016г. до размера от 500
лв (петстотин лева) и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ да заплати на К. К. М.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престоя в Затвора
Пазарджик за периода от 30.05.2013 г. до 28.12.2016г. в размер на 500 лв (петстотин
лева), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 28.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.