Решение по дело №2091/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260609
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20201100902091
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е        Ш        Е        Н       И        Е

Гр.София, … април 2021 година

В       ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Йоана Петрова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2091 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Претенция с правно основание чл.155, ал.1, т.3 ТЗ.

                   В исковата молба ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че на ответното дружество „Д.П.“ ЕООД, ЕИК *******, управителят и едноличен собственик на капитала П.Т.А., ЕГН **********, е починал на 30.03.2013 година. От смъртта му до настоящия момент дружеството няма друг вписан управител. Дружественият акт на ответника предвижда дружеството да бъде прекратено в предвидените в ТЗ случаи. Наследниците на А.не са поискали по надлежен ред продължаване на дейността на дружеството. Ето защо, на основание чл.155,т.3 ТЗ моли съда да постанови решение, с което прекрати дейността на ответника.

                   В срока за отговор на исковата молба ответникът „Д.П.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез особения си представител адв. К.Г., оспорва допустимост и основателност на иска.

                   По допустимостта заема становище, че съдебната практика не е еднозначна относно наличие на интерес от предявяване на този конститутивен иск и в тази връзка се позовава на определение №302/28.06.2018г., постановено по т.д.№1280/2018г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о.  и на Решение №73/21.06.2019г. по т.д.№2413/2018г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., изразяващи противоположни становище относно допустимостта на иска. Моли съда да спре производството по това дело до постановяване на ТР от ВКС.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По допустимостта на иска и наличие на интерес от нейното предявяване.

                   Необходимостта от предявяване на иска по чл.155, т.3 ТЗ е наложена от това, че прекратяване на дружеството е обстоятелство, подлежащо на вписване и това вписване е с конститутивен характер ( арг. от нормата на чл.140, ал.3 ТЗ). За да се извърши вписване следва да се инициира охранителното производство, а прокурорът не попада в кръга на лицата, посочени от законодателя по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, вписване може да се извърши въз основа решение на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, а при липса на такова решение – въз основа на съдебно решение. Прокуратурата не е оправомощена за иска вписване на настъпилата промяна. Необходимостта от вписване на прекратяване на дейността на дружеството, с оглед на принципите на публичност, вярност, въз основа на които работи ТР, даващи закрила на обществения интерес, предпоставят необходимост от предявяване на конститутивния иск по чл.155, т.3 ТЗ.

                 Поради това настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим.

                   Не е налице основание за спиране на настоящето производство, каквото е искането на ответника. Наличие на висящо тълкувателно дело е основание за спиране на производството, което е висящо пред ВКС, но не и пред долните инстанции.

                   По делото не се спори, че на 30.03.2013 година едноличният собственик на капитала и управител на ответника П.Т.А., ЕГН **********, е починал, а това се установява и от представеното удостоворение за наследници на последния с изх.№К24-АО-09-31(1) от 05.10.2020г., издадено от Община - Видин.

                   Не се спори и относно това, че вписване на друг управител по партидата на ответника не е извършено след неговата смърт, включително и към настоящия момент.

                   Следователно, периодът, в който ответникът е без  управител е продължил повече от три месеца – от 30.03.2013 година до датата на подаване на исковата молба и към момента на постановяване на съдебния акт, поради това е налице хипотеза, водеща до прекратяване дейността на ответника, уредена с разпоредбата на чл.155, ал.1,т.3 ТЗ.

                   Поради това настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим, а въз основа на събраните по делото доказателства, които установяват описаната по- горе фактическа обстановка, приема искът за основателно предявен, като доказан. Същият следва да бъде уважен и съдът следва да постанови решение, с което прекрати дейността на дружеството - ответник.

                   По разноските.

                   Дружеството – ответник, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да понесе разноските в това производство – дължимата държавна такса от 80лв и възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 300лв от бюджета на СГС. Общо дължимите от ответника разноски са сумата от 380лв.

                   При изложеното съдът

                   Р            Е          Ш           И:

                   На основание чл.155, т.3 ТЗ, ПРЕКРАТЯВА дейността на ТД „Д.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-партер, по предявен иск от Софийска градска прокуратура.

                   На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА ТД „Д.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-партер, да заплати по сметка на СГС сумата от 380лв, представляваща дължима държавна такса в размер на 80лв и изплатено възнаграждение на особения представител на ответника, в размер на сумата от 300лв.

                   Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните/ на ответника – чрез назначения особен представител/, а след влизането му в сила – препис от него да се изпрати служебно на АВ  - ТРРЮЛНЦ.

                                                                                      СЪДИЯ: