№ 26
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Търговско дело №
20201200900145 по описа за 2020 година
Ищецът „Ш.Б.“ ЕАД в исковата си молба против М. Д.
твърди, че на 19.08.2016 г. ответникът, в качеството си на физическо лице безусловно и
неотменимо се е задължил, без протест и без разноски да заплати на ищеца при предявяване
на Записа на заповед от същата дата сумата от 40 000 лева по банкова сметка, изрично
упомената в Записа на заповед и не по-късно от 3 години от датата на издаване на този
Запис на заповед. Твърди се, че на 24.07.2019 г. Записът на заповед е предявен на
издателя. Ищецът също така сочи, че по гр. дело № 2159/2019 г. на СРС, / според съда
погрешно е посочено СРС, а се касае за РС- Благоевград/ е издал Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК за суматаот 40 000 лева – главница,
законна лихва, считано от датата на завеждане назаповедното производство – 07.08.2019 г.
до изплащане на вземането, както и 3080 лева разноски по заповедното производство.
По указания на РС- Благоевград, при хипотезата на чл.414 ал.1 т.2 ГПК ищецът е
предявил настоящия иск в предвидения от закона срок. Основава вземането си на записа на
заповед като абстрактна сделка, а също така посочва в исковата молба, че задълженията
между издателя на Записа на заповед и поемателя са каузални и произтичат от договорено
по Договора за ползване на услугата Euro Shell Card от 19.08.2016 г. между „Д.“ ЕООД и
ищецапо това дело, като допълнително се уточнява, че лицето М.Д. е управител на „Д.“
ЕООД, поради което моли да се постанови решение ,с което да се приеме за установено по
отношение на ищеца, че ответникът М. Д. дължи по представения Запис на заповед от
19.08.2016 г.,като солидарен длъжник, главница в размер на 40 000 лева, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от 07.08.2019 г. до изплащането й, разноски в
1
заповедното производство в размер на 3080 лева, както и разноски в настоящото
производство.
От страна на особените представители е постъпил отговор, в който приемат,
че искът е допустим и исковата молба е редовна и че Записът на заповед съдържа всички
изисквания на чл. 535 ТЗ. Същевременно обаче те оспорват автентичността на Записа на
заповед, поради което считат, че иска е неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
По реда на чл.417 ГПК ищецът е подал заявление до РС Благоевград за издаване заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на ценна книга-запис на заповед с издател
ответницата М. Д..Оригинала е приложен по образуваното ч.гр.д.№2159/2019 по описа на
РС Благоевград.Видно е от него ,че ответницата на 19.08.2016г.,безусловно и неотменимо се
е задължила срещу представения запис на заповед да заплати сумата от 40000лв. в полза на
Ш.Б. ЕАД.Срока за предявяване е бил три години и на 24.07.2019г. й е предявен.С оглед
редовността на ценната книга ,РС Благоевград е уважил заявлението и е издал за повед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
В исковото производство ,особените представители на ответниците са оспорили
автентичността на ценната книга.Съдът е назначил графическа експертиза,изпълнена от
вещото лице Г..Той е изследвал документи,с които е разполагал ,като ги е разделил на две
групи –такива,в които е сигурно,че са подписани от ответницата-при издаване на документи
за самоличност и представени в ТР с нот.заверка на подписа и други документи,в които
като автор се сочи ответницата.Сочи,че подписите в първата група се отличават с голяма
устойчивост и практически почти няма разлика между тях,въпреки,че има интервал от 1
година от полагането им.Втората група документи,които е изследвал не носят този
характерен подпис,тъй като имат нечетаема транскрипция,в някои от тях характерната буква
„М „ в първата група документи се различава по изброените признаци.И тъй като при
изготвяне на заключението не разполага с подписа на ответницата към настоящ момент,дава
заключение,че трите изследвани подписа в процесния запис на заповед вероятно не са
изписани от М. Д..При този отговор ,съдът по искане на ищеца е назначил допълнителна
експертиза,като се изследва още сравнителен материал по посочени от ищеца документи,за
които твърди,че са подписани от ответницата.Вещото лице е отговорило на задачата,като
във второто си заключение е обосновало извод,че подписа върху записа на заповед не
принадлежи на ответницата.За да стигне до това заключение вещото лице е анализирало
съществуващите и предоставени за изследването му документи и според съда компетентно
,пълно и аналитично е стигнал до извода,отразен в заключението.
Разпитаният по делото св.М. няма спомен дали ответницата се е подписала върху
пълномощното,с което са му предоставени права за представителство.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:
Няма спор,че записът на заповед,представен по делото съдържа необходимите
атрибути,за да се приеме от външна страна,че е редовна ценна книга.
2
Анализът на доказателствения материал сочи основателност на възраженията по чл.535
т.7 ТЗ на особените представители на ответницата, съответно - че поетото задължение е
недействително, доколкото подписа на лицето, посочено като издател, поставен върху
процесния запис на заповед, е неистински т.е. не принадлежи на издателя. В тази връзка, от
приетата по делото единична и допълнителна графическа експертиза е видно, че след
извършване на аналитично и сравнително графическо изследване на подписите с
категоричност вещото лице е заявило, че върху процесната ценна книга,подписите не
принадлежат на М. Д.,която се сочи за издател.Съдът кредитира заключението на експерта
,който е изложил подробен анализ защо стига до крайния си извод.Съдът няма основания да
се съмнява в професионалната компетентност и добросъвестно изпълнение на задачата. При
намиране за установено на обстоятелството, че процесният запис на заповед не е подписан
от издателя е налице порок във формата, водещо до недействителност на менителничното
задължение. Предвид това, предявеният иск за установяване на вземането по чл.422 ал.1
ГПК по процесния запис на заповед, се явява неоснователен и като такъв, същият следва да
бъде отхвърлен.С оглед характера на претенцията,без значение са правоотношенията по
каузалната сделка,които биха се разгледали само доколкото се установи,че поетото
менителнично задължение е действително.Поради това съдът не обсъжда въведените от
ищеца основания за наличие на каузална сделка и произтичащото от нея задължение,дало
основание да се подпише ценната книга.Тези отношения следва да бъдат разгледани в друг
исков процес,извън иска по чл.422 ГПК във вр. с чл.535 ТЗ,какъвто е предявен по
настоящето дело.
При този изход на спора не се дължат разноски на ищеца нито в заповедното,нито в
исковото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Ш.Б. ЕАД да се приеме за установено по отношение на
М. Д. че тя му дължи по представения Запис на заповед от 19.08.2016 г.,като солидарен
длъжник, главница в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от 07.08.2019 г. до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ и изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 2159/2019 по описа на РС
Благоевград, , както и разноски в заповедното производство в размер на 3080 лева и
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3