Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 143 от 20.07.2011 година по гр. д. № 2568/2010 година Районен съд – град Г. О. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” – град В., че Х. Т. Д. не дължи на „Е. Б. П.” сумата 567.66 лева, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № ................, за периода от 06.04.2010г. до 30.06.2010г. и за периода от 01.07.2010г. до 08.09.2010г. за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: град Г. О., ул. „Р.” № 25А, . 5, ап. 13, съгласно справка № 11720/24.09.2010г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ /електромер/, обективирана в дебитно известие № */27.09.2010 година. С решението е отхвърлен предявеният от Х. Т. Д. иск срещу „Е. Б. П.” – град В., с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, в частта му, в която се претендира да бъде установено, че Х. Т. Д. не дължи на „Е. Б. П.” сума в размер на разликата между сумата от 567.66 лева, обективирана в дебитно известие № */27.09.2010г., до пълния претендиран размер от 951.06 лева, като неоснователен и недоказан. „Е. Б. П.” е осъдено да заплати на Х. Т. Д. сумата 250.00 лева, представляваща направените от него разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е прието за установено, че Х. Д. не дължи на „Е. Б. П.” сума в размер на 567.66 лева, е ответникът по делото „Е. Б. П.” – град В., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Твърди, че мотивите на Районния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото. Въззиваемият Х. Т. Д. заема становище, че жалбата на „Е. Б. П.” е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Не претендира присъждането на разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "Е. Б. П." е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Х. Т. Д. против "Е. Б. П." – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата в размер на 951.06 лева, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № *, представляваща коригирана сметка за използвана, но неизмерена електрическа енергия за изминал период от 156 дни, считано от 06.04.2010г. до 08.09.2010г., за обект: недвижим имот - апартамент, находящ се в град Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . 5, ап. 13, определена от „Е. Б. П.” въз основа на констативен протокол № 325173 от 08.09.2010г., съставен от служители на „Е. Б. М.” и констативен протокол № 407/10.09.2010г на Български институт по метрология. Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от констативен протокол № 325173 от 08.09.2010г. /л. 24 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с № 0112490, находящо се на адреса на ищеца по делото, сега въззиваем, с абонатен № *. Отразено е още, че пломбите на електромера са налични, като са изписани номерата и на държавната, и на ведомствената пломба и че електромерът е даден за експертиза. В протокола са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката – Ст. С. и Л. Ш.. Протоколът е подписан от тях и от Й. Д. Г.. От представен по делото констативен протокол за метрологична експертиза на средството за измерване № 407/10.09.2010г. на Български институт по метрология, ГД „МИУ”, РО – град Русе /л. 25 от първоинстанционното дело/ се установява, че при вътрешен оглед на електромера е констатирано свързване накъсо с меден проводник /шунт/ на изводите на токовата верига от клемовия блок. Видно от приложените по делото писма от „Е. Б. М.” , изх. № 13.10.2010г. и „Е. Б. П.” , изх. №292876/28.09.2010г., до Х. Д., извлечение от сметка, справка № 11720 за корекция при неточно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 ОУ на ДПЕЕЕМ - при наличие на конкретен измервател на грешката на СТИ, покана – предизвестие, справка за консумирана електроенергия и дебитно известие № */27.09.2010г. /л. 10, 20, 21, 31, 27, 28 и 29 от първоинстанционното дело/ на ищеца по делото, сега въззиваем, е начислена за плащане в резултат на корекцията електроенергия на обща стойност 567.66 лева за периода 06.04.2010г. – 08.09.2009г. В съдебно заседание на 11.03.2011г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Свидетелката Мая Димова – дъщеря на ищеца по делото, сега въззиваем, заявява, че един ден през месец септември 2010г. били със сестра си и отишли до апартамента на ул. „Р.”, а родителите им били на село С.. До електромера видели, че има хора, които казали, че сменят електромера, но те не ги уведомили, че става въпрос за електромера на тяхното жилище, въпреки, че видели в кой апартамент влизат. Свидетелката Х.. Д. – дъщеря на ищеца по делото, сега въззиваем, заявява, че живее с родителите се в жилището на ул. „Р.”. Последните имат къща в село С., където отсядали когато е топло времето. Един ден се прибирали със сестра си и видели служители на енергото, които сменяли електромера, но не казали, че подменят този на жилището им. На етажа имало и съседи - Й. и Л. Г.. Свидетелят Л. Ш. заявява, че е служител на „Е. ОН Б. М.” , като прави проверки и подмяна на СТИ. Посочва, че той е подписал процесния протокол, както и че при извършената проверка на СТИ е установено, че нямало външна намеса, но след измерване с еталон, СТИ е дало отклонение при отчитането. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 41-45 от първоинстанционното дело/ се установява, че процесната корекция е изчислена като функция на измерената грешка в справка № 11720 от 07.06.2010г. за корекция при неточно измерване електрическата енергия, както и че начисленото количество електрическа енергия технически е възможно да е доставено и потребено от абоната за период от 156 дни. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищецът, сега въззиваем, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззивник, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че "Е. Б. П.” е извършило корекция на сметката на Х. Д. по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Доказано по делото се явява и обстоятелството, че СТИ е отчитало неточно преминаващото през него количество електрическа енергия. Установената при експертизата нерегламентирана външна намеса върху СТИ е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна корекция на сметка за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период от време. В хода на съдебното производство ответникът по делото, „Е. Б. П.” , не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на Х. Д. - ищец по делото, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, оказали влияние върху СТИ и точното отчитане на ползваното от потребителя количество електрическа енергия. Макар да е съставен в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, констативният протокол от извършената проверка и този от метрологичната експертиза не са годни да установят съществуването на валидно правно основание за извършване на такава корекция, тъй като в действащото право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електрическа енергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която ответното дружество е обосновало правото да начисли спорната сума. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се установява, че самият потребител е въздействал виновно върху СТИ. Последното не е негова собственост, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената електрическа енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ, ответникът следва да докаже, че потребителят е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната, периода на грешното измерване или неизмерване, както и количеството на реално потребената електрическа енергия. В противен случай, ако не се вземат предвид тези обстоятелства, на доставчика би се дала възможност да получи цена за недоставена от него и/или неползвана от потребителя електрическа енергия. В този смисъл, относно законосъобразността на направената едностранна корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна съдебна практика на Върховния касационен съд на Република Б., която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В решенията на ВКС е направен извод за нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за изминал период. Разпоредбата на чл. 37 ОУ на ДПЕЕЕМ, която регламентира едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. Предвид изложеното по-горе и това, че клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите; че същата противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава не може да породи правни последици, респективно -да бъде годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за изминал период от време. В този смисъл са решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС и решение № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „Е. Б. П.” е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. В останалата му част решението на Районен съд – град Г. О. не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 20.07.2011 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 2568/2010 година в частта му, с която е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” – град В., че Х. Т. Д. не дължи на „Е. Б. П.” сумата 567.66 лева, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № ................, за периода от 06.04.2010г. до 30.06.2010г. и за периода от 01.07.2010г. до 08.09.2010г. за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: град Г. О., ул. „Р.” № 25А, . 5, ап. 13, съгласно справка № 11720/24.09.2010г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ /електромер/, обективирана в дебитно известие № */27.09.2010 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |