№ 4920
гр. ....., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110111425 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
29.03.2023 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Паола Рачовска, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №11425 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
1
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......., ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр..... представлявано от .....- изпълнителен директор, срещу Т. Й. П.,
във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 2 628,38 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна
енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр...., аб. №......, за отчетен период от 01.05.2017г. до
30.04.2020г., сума от 431,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 30.06.2021г., сума от 0,12 лв., представляваща обезщетение за забава за
задължение за „дялово разпределение“ за периода от 10.04.2020г. до 15.09.2020г., като за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
40495/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
По реда на чл.186 от ГПК е изискан препис на Договор за наме на общински имот,
сключен на основание чл.43 от ЗОС от 11.07.2005г., между СО, р-н .... и Т. П., за горния
имот и Допълнително споразумение от 06.06.2008г. за актуализация на дължимия наем, като
приложена към исковата молба е заповедта за разрешаване на ползването на процесния
имот.
Приложени към исковата молба са препис на Споразумение от 16.07.2019г., сключено
между страните по делото, с което се признава дължимостта на сумата от 3 680,22 лв.,
представляваща ТЕ за периода: 01.05.2018г.- 30.06.2019г. и сума от 280,55 лв.- лихва за
забава, изчислена към датата на подписване на споразумението, като е разсрочено
изпълнението на 12 вноски, от която първата вноска от 956,74 лв. е заплатена в деня на
подписването му.
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което през
процесния период в имота не са били налице монтирани отоплителни тела, като е
начислявана ТЕ за БГВ служебно на база от 3 лица, по норма за разход и ТЕ за сградна
инсталация. ФДР за имота е ......... Начислената суми по прогнозно потребление е 3 580,01
лв.
Изготвено е и прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което през процесния период са фактурирани задължения в счетоводството на
ищца суми от 2 628,38 лв. за главница и лихва за забава от 431,51 лв., като са регистрирани
плащания от общо 1 998,29 лв. преди предявяването на иска във връзка със сключеното
споразумение. Посочено е, че са погасени задължения от изравнителната сметка за
отоплителен сезон 2019/2020г. за задължения извън процесния период- за м.06.2020г.
Съобразно съобщенията към фактурите за процесния абонатен номер стойността на ТЕ за
периода е общо 3 609,12 лв., от които сума от 3 377,85 лв.- за подгряване на вода, /БГВ/ и
сума от 231,27 лв.- за отопление.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства може да се установи, че ответницата притежава облигационно основание, въз
основа на което държи процесния имот. На името на същата са издадени фактурите за
2
процесния имот и е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължения към
ищеца. Наемателят дължи разноските за режийните, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно постановките на тълкувателната практика на ВКС, следва да се приеме ответната
страна за потребител на ТЕ и съответно задължено лице за потребената ТЕ.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване точния
размер на дължимата от ответната страна стойност на потребена ТЕ. Налице са разлики
между фактурираните стойности, осчетоводените стойности и тези на дължимата ТЕ по
сключеното споразумение. Единствено с оглед на сключеното споразумение между страните
за дължимостта за задължения за ТЕ и разсрочването им и частичното изпълнение по него
следва да се приеме, че е налице непогасено задължение в тежест на ответницата. С
подписването на споразумение между страните за размера на дълга се урежда този въпрос и
в отношенията между двете страни същото има задължителна сила, съгласно чл.20а от ЗЗД.
Последващо изменение на размера на дълга от някоя от страните по него е недопустимо. От
размера на посочените в споразумението суми следва да се извадят стойностите на
заплатените до съдебното предявяване задължения от общо 1 998,29 лв., като от получената
разлика от 1 681,93 лв. следва да се приспадне изравнителната сметка от 14,47 лв., като за
сумата от 1 667,46 лв. следва да се уважи размерът на предявените искове.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на последния и съответно възникването на право на регрес спрямо
ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъди съответен размер на разноски в полза на ищеца в размер общо за двете
производства на 466 лв., от които за двете производства е заплатена държавна такса от общо
205,14 лв., както и за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Й. П., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.....
представлявано от .....- Изпълнителен директор, съществува вземане за сумата от 1 667,46
3
/хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за обект,
находящ се в гр......, ж.к. ...., бл......., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2017г.- 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 09.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането , за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №40495/2021г. по описа на СРС,
165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважената част до пълния им
предявен размер от 2 628,38 /две хиляди шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки/ лв. и сума от 431,39 /четиристотин тридесет и един лева и тридесет и девет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 30.06.2021г.,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.....
представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу Т. Й. П., ЕГН: **********,
установителни искове за признаване дължимостта на сума от 0,12 /дванадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за задължение за „дялово разпределение“, за периода:
10.04.2020г.- 15.09.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №40495/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Й. П., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр..... представлявано от .....-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 466 /четиристотин шестдесет и шест/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4