Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 04.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично заседание на 05 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д. № 1357/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Б.Д.” ЕАД, г. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С.-Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен директор, подадено чрез
юрисконсулт Д.М.П.с адрес гр. Враца бул. Христо Ботев № 44, с която се иска да
се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу
ответника М.Т.М. с ЕГН **********,***,
кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по гр. д. № 1165/2018 г. по описа на РС- Бяла Слатина, за следните
суми: 2253,38 лв., представляваща
главница по Договор за кредит от 29.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 413,70 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.10.2016г. до 30.08.2018г., както и сумата от 95,16 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава (неустойка) за периода от 16.12.2016г. до 30.08.2018г.,
както и сумата от 120 лв., представляваща
заемни такси, както и сумата от 82 лв., представляваща
такси и разноски. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че е
сключил с Ж.Г.Ц.и К.М.М.Договор за кредит от 29.04.2015г. за сумата от 3000 лв.
и за срок от 60 месеца. Поддържа, че кредитът е усвоен изцяло, с което е
изпълнил задълженията си по договора. Твърди, че кредитополучателите са
починали на 02.10.2015г., респ. на 12.07.2016г., като ответникът е наследник по
закон на К.М.. Поддържа, че последният не се е отказал от наследството, а го е
приел в производство по чл. 51 ЗН. Проведени са производства за призоваване на
законните наследници на К.М.М., съответно по гр.д.№ 1146/2016г. и №
1794/2017г., двете по описа на РС – Бяла Слатина, в които ответникът е приел
наследството, останало от К.М., като останалите наследници от първи ред се отказали
или загубили право да приемат наследството на същата, поради което исковата
претенция е насочена само срещу него. Твърди, че поради забава от над 90 дни е
настъпила предсрочна изискуемост, като ответникът е уведомен.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ – чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба. Същият се явява лично в с.з и заявява, че счита, че не дължи претендираните суми. В хода на устните състезания признава, че майка му действително е теглила заем, но той няма възможност да погасява кредита.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните съгласно наведените от тях доводи и твърдения, с всички доказателствени средства по ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1165/2018 г. по описана РС-Б.Слатина. Допусната и изслушана е ССЕ, което заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1165/2018 г. по описа на БСлРС срещу длъжника М.Т.М. с ЕГН **********,***, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите от 2253,38 лв. главница, дължима
на основание договор за кредит от 29.04.2015г., сключен между Ж.Г.Ц., с ЕГН **********
и К.М.М.с ЕГН ********** -починала на 12.07.2016г., като М.Т.М., в качеството
му на нейн законен наследник е приел наследството й по ч.гр.д. № 1794/17г. по
описа на РС- Б.Слатина, по реда на чл. 51 от ЗН, заемни такси в размер на 120,00 лв., такси и разноски 82,00
лв., договорна лихва в размер на 413,70
лв. за периода от 05.10.2016г. до
30.08.2018г., лихва за забава в размер на 95,16 лв. за периода от 16.12.2016г. до
30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.09.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 59,29 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Ответникът по
делото – М.Т.М. е един от законните наследници/син/ на К.М.М.с ЕГН **********
-починала на 12.07.2016г., видно от-удостоверение за
наследници с изх.№ 576/23.08.2017г.,издадено от Кметство с.Добролево,
обл.Враца.
По делото не се спори, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление
от 29.04.2015г.,на наследодателя на ответника е бил отпуснат заем от „Банка ДСК
„ЕАД в размер на 3000.00 лв.,със срок на издължавана 60 месеца и падежна дата
на месечните вноски -5 число на месеца. Безспорно се установява също, видно от
представените решения, че са проведени производства за призоваване на законните
наследници на К.М.М., съответно по гр.д.№ 1146/2016г. и № 1794/2017г., двете по
описа на РС – Бяла Слатина, в които ответникът е приел наследството, останало
от К.М., като останалите наследници от първи ред се отказали или загубили право
да приемат наследството на същата, поради което исковата претенция е насочена
само срещу него.
Съгласно договора за кредит дружеството има право да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит, при допусната забава в плащанията на дължими вноски над 90 дни съгласно общите условия към договора. Падежът на третата погасителна вноска в случая е 05.12.2016г.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните се установява, че усвояването на кредита е извършено на 29.04.2015г. Сумата е от 3 000 лв. чрез разплащателната сметка, с титуляр Ж.Г.Ц.а и сътитуляр К.М.М.. Месечни вноски за погасяване на кредита са внасяни редовно, макар и със закъснения като последното плащане е направено на 16.12.2016г.
Вноските от 17.06.2016г. до 16.12.2016г. са внасяни от Б.Х.Ц.. Плащането на кредита е преустановено на 16.12.2016г. и допуснатите дни забава за периода от датата на преустановяване на изплащане на кредита до 30.08.2018г. е 612 дни. Съгласно общите условия към договора при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорен лихвен процент увеличен с 10 пункта. Или общ размер на задължението е 2964.24 лв. включващо главница в размер на 2 253.38 лв., неплатена редовно възнаградителна лихва от 05.10.2016г. до 30.08.2018г. в размер на 413.70 лв., лихвена надбавка или наказателна лихва от 16.12.2016г. – 30.08.2018г. в размер на 95.16 лв., заеми и такси в размер на 120.00 лв., такси и разноски в размер на 82.00 лв.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявените претенции са допустими, като следва да бъдат разгледани в настоящото производство по същество.
От доказателствата
по делото се установи по безспорен начин, че наследодателят на ответника –
М.Т.М., по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2015г., е получил заем от ищеца „Банка ДСК „ЕАД в размер на 3000.00 лв.,който се е задължил да
върне ,със срок на издължаване 60 месеца /т.е.5 години,до 29.04.2020г./и падежна дата на месечните вноски -5 число на месец.
Поради нередовно
обслужване на кредита и настъпилата смърт на кредитополучателя,банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем,считано от 07.08.2018г./видно от
представеното от ищеца извлечение от счетоводни книги,което нейно право
произтича от чл.19.2 ,раздел VII от Договора
за кредит/, е уведомила за това ответника чрез отправена нотариална покана,в
качеството му на законен наследник на К.М.М.,като
му е указано,че при неплащане, банката ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията си.Нотариалната покана е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК,което е обективирано в констативен протокол от 07.08.2018г.на ЧСИ.
Както вещото лице
сочи в ССЕ,последната погасителна вноска по договора е платена на 16.12.2016г.,а и видно от представените от самия ищец извлечения от
счетоводни книги,които не бяха оспорени от ответника и съдът ги кредитира с
нужното доверие като годни доказателствени средства.
Общия принцип
въведен с императивната разпоредба на чл.60,ал.1 ЗН е, че наследникът, приел
наследството следва да понесе както ползите,така и задълженията, произтичащи от
наследството съразмерно на дела от наследството,който получава. Смъртта на
длъжника по договора за кредит за текущо потребление не води до прекратяване на
същия,а по силата на наследственото правоприемство наследниците му го
заместват в дълга. С оглед настъпилото
наследствено правоприемство ответника,в качеството на наследник на
починалия кредитополучател му го замества в дълга,съобразно наследствените си
права и както непогасената част от главницата по договора,така и договорните
лихви и заемни такси към момента на откриване на наследството стават неразделна
част от пасива на задължението по договора за кредит.
В т.23 от ОУ на
договора се установява уговореното,че всички кредитополучатели /съдлъжници/ се
задължават солидарно по отношение на кредитора за вземанията на кредитора, като
вземането може да бъде събрано от всеки от тях изцяло и/или от техните
наследници.
Ответникът е законен
наследник на кредитополучателя и съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от Закона
за наследството,той отговаря за задълженията,с които е обременено наследството.
Общият размер на задължението на наследодателя му К.М.М.по сключения договор за кредит с ищеца –Банка ДСК ЕАД
възлиза на следните суми : сумата от
2253,38 лв., представляваща главница по Договор за кредит от 29.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.09.2018г. до
окончателното изплащане, сумата от 413,70 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 05.10.2016г. до 30.08.2018г., сумата от 95,16 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава (неустойка) за периода от 16.12.2016г. до
30.08.2018г., сумата от 120 лв., представляваща заемни такси, и сумата от 82 лв., представляваща такси и разноски.
При така установеното от
фактическа и правна страна,съдът намира,че предявените обективно съединени
искове се явява основателни и изцяло доказани и като такива следва да бъдат
уважени.
По разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите
на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 230,85лв. (заплатена държавна такса), 200.00лв.-депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 59,29 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Водим от
гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М.Т.М.
с ЕГН **********,***, в качеството му на законен
наследник на К.М.М.с ЕГН ********** -починала на 12.07.2016г., ДЪЛЖИ на „Б.Д.”
ЕАД, г. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от В.М.С.-Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен
директор, подадено чрез юрисконсулт Д.М.П.с адрес гр. Враца бул. Христо Ботев №
44, по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1165/18г. по описа на БСлРС, следните суми : сумата
от 2253,38 лв., представляваща
главница по Договор за кредит от 29.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане, сумата от 413,70 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.10.2016г. до 30.08.2018г., сумата от 95,16 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава (неустойка) за периода от 16.12.2016г. до 30.08.2018г.,
сумата от 120 лв., представляваща
заемни такси, и сумата от 82 лв., представляваща такси и разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК М.Т.М. с ЕГН **********,***,
да заплати на „Б.Д.” ЕАД, г.
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените
от него в настоящото производство разноски в размер на 230,85лв. (заплатена
държавна такса), 200.00лв.-депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 59,29 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: