О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260024
гр.
Пловдив, 31.08.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, в закрито заседание на двадесет и
първи август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Весела Евстатиева
ЧЛЕНОВЕ:Петко Минев
Христо Иванов
като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов ВЧНД № 964 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на Т. П.К.
срещу определение № 571 от 14.04.2020 г., постановено по ЧНД № 2215/2020 г. на
Районен съд Пловдив, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура
– Пловдив от 13.03.2020 г.за възобновяване и прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 548/2017 г. по описа на ІІІ - то РУ - ОДМВР - Пловдив, пр. пр. №
9340/2017г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив, водено за извършено
престъпление по чл.
131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК .
С жалбата се прави искане за отмяна на
първоинстанционното определение и връщане делото на прокуратурата със
задължителни указания относно приложението на закона. Жалбоподателят иска да бъде насрочено „наказателно дело срещу
Р.Р.“, като не взема становище какви конкретно процесуални следствени действия
следва да бъдат предприети от прокуратурата в хода на досъдебното производство.
След като обсъди доводите
в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С
нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което има
право на жалба и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Досъдебното производство е образувано с постановление на РП-Пловдив за
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК - за това, че на
03.11.17г. в гр.Пловдив по хулигански подбуди е била причинена лека телесна
повреда на Т. П.К..
В хода на разследването няма лице, което да е
привлечено в качеството на обвиняем.
Безспорно е установено, че Т. К. работел като шофьор на лекотоварен
автомобил във „Експрес 24"ООД с **** Р.Р., както и че на 28.10.2017г. в
близост до гр.В. св. К. претърпял ПТП. На 03.11.17г отишъл до офисите на
фирмата в която работел, находящи се на ул."****“, за да се срещне с ***
Р.Р.. Между тях възникнал конфликт заради разликата между застрахователната
стойност на полицата „Каско" и заплатената сума за ремонта на автомобила,
като Р. считал , че жалбоподателят щял да работи в сервиза друга работа докато
се оправи автомобила. К. поискал при тези условия да напусне, като му бъде
прекратено трудовото правоотношение. Последвала свада между тях.
Според жалбоподателя свидетелите Р. и Д. са
се опитали да го вкарат в сградата, но не
са успели. Същевременно св.В.Д.ударил К. по левия крак в областта на бедрото.
К. установил, че блузата му е разкъсана и че има кръв по лицето. К. тръгнал да
бяга, но Р. заповядал на охраната да затвори вратата, което принудило К. да се
покатери през оградата и така да я преодолее. Когато бил на върха на оградата
К. усетил, че някой го дърпа за десния крак с цел да не избяга. Извън оградата
имало случайни минувачи и сина на К., на когото последния хвърлил чантичката си
и му казал да се обади на тел. 112. След това с автомобила на сина си си отишли
в къщи.
Установено е от Районна прокуратура – Пловдив
е, че към този момент нито св. К., нито синът му са се обаждали на тел.112.
От
издаденото СМУ при преглед на жалбоподателя в УМБАЛ „Св.Георги" се установява, че на К. са причинени
увреждания, които са извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че прокурорът е направил правилна
преценка на показанията всички свидетели. Съобразени са и показанията на
Р.Р., който не отрича конфликта със свидетеля К., но заявява, че на посочената
дата бил уведомен от жалбоподателя за намерението му да напуска работа, поради
което разпоредил да подготвят заповед за прекратяване на договора. Разговора му
с К. се е провел в офиса му. През това време Р. бил извикан отвън от св.Ж.Г..
Св. Р. излязъл заедно със св.Д., забавили се около 2-З мин. и на връщане в
офиса си, срещнал в коридора св.К., който излизал навън. Връщайки се в офиса си
Р. забелязал,
че от бюрото му липса бял плик в който се намирала сумата от 15000лв,която била
предназначена за заплати на работниците. Св. Р. излязъл навън и видял, че К.
върви към портала. Понеже Р. предположил, че К. може да е взел парите, казал на
св. К. и С. да го спрат. Тогава К. започнал да бяга, а Р. извикал на пазача -
св.Д. да затвори вратата. Пазачът затворил вратата и тогава К. започнал да се
катери по врата. Св.Р. успял да стигне до портала и да хване св.К. за крачола с
цел да го спре. Същевременно извикал на св. К. и С. да му вземат чантичката, К.
обаче успял да хвърли чантичката си на момче което било отвън - зад портала. К.
успял да избяга и заедно с момчето се качили в л.а."Пежо 206" и
напуснали района. Р. прилага касов ордер за изтеглени 15000лв от Банка ДСК ЕАД
в същия ден. В същите тези показания Р. твърди, че вечерта заедно с св.Д.
посетили дома на св.К. за да се опитат доброволно да им върне парите, но не
намерили никого в
дома му.
По време на предварителната проверка са били снети множество обяснения от
присъствалите на инцидента лица, а също така са разпитани в качеството на
свидетели лицата Ч. Д., Т. К., В. Д., Т.Г., Р. С., С.К., Р.Р., П. К., Ж.Г.,
Р.Д.. Заради противоречията между тези показания са проведени очни ставки между
Р.Р. и жалбоподателя, както и между него и св. В. Д.. От приложени от друга
страна докладни записки на Трето РУ-Пловдив се установява, че камерите на
***" находяща се на ул."Дилянка"№2 и на бензиностанция"
„Алпи" не съдържат записи които да обхващат мястото на инцидента.
РС-Пловдив правилно е приел становището на прокурора, че въпреки събрания
голям доказетлствен масив, липсват данни, които да подкрепят заявеното от К.
за нанесени му удари от Р., Д. или друго лице, като освен това няма подкрепящи твърдението на жалбоподателя
доказтелства, че Р. и Д. са се опитавли да го вкарат в сградата на фирмата.
Предвид горезиложеното РС-Пловдив правилно е отчел, че показанията на К.
остават изолирани и не подкрепени с каквито и да били доказателства, а от друга
страна показанията на св.Р. кореспондират във висока степен с цялостния доказателствен
материал.
В конкретиката на настоящия случай е безспорно, че установеното
„подгонване“ от страна на Р. по отношение на жалбоподателя има личен мотив,
изключват прилагане разпоредбата на чл.131,ал.1,т. 12,пр.1 от НК, а именно
деянието да е било извършено по хулигански подбуди. Дали поводът е бил този
визиран от жалбоподателя или заявения от Р. е без значение. Дори да има
причинно- следствена връзка между действията на св. Р. и причинената
лека телесна повреда, то тези действия не могат да бъдат квалифицирани като
изразяване на явно неуважение към обществото. Правилно е било преценено от
страна на държавното обвинение, че няма действия, с които грубо се нарушава
обществения ред и се извършват с цел да се изрази явно неуважение към
обществото. В хода на воденото досъдебно производство безспорно е установено,
че в случая е налице евентуални, както личен мотив, така и вражда, която вражда
се е проявила по време на инцидента, което категорично изключва наличието на
хулигански мотив.
Правилно и обосновано представителят на Районна прокуратура е преценил,
че на база изложените по- горе обстоятелства на първо место са налице
основанията на чл. 243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал.6 от НПК за възобновяване на
вече спряното ДП, а също така същевременно за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл. 130 от НК.
Същевременно други доказателства или доказателствени средства за съществените признаци на деянията, за които е образувано досъдебното производство, не са налични по делото. Нещо повече, такива обективно не могат да бъдат събрани. Тази преценка съдът основа на материалите по делото и извършените действия от разследващите органи. Те впрочем са провели обективно, всестранно и пълно разследване на правнозначимите факти. Разпитани са всички лица, които могат да имат някаква пряка информация за случилото се. В тази връзка доводите на жалбоподателя, изложени пред съда, са неоснователни.
От установеността на фактическата обстановка,
правилно районният съд, съответно прокуратурата, са приели, че престъпление от общ характер не се очертава и
поради това наказателното преследване следва да се прекрати.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира, че съставомерните
елементи на престъпленията, във връзка с които е образувано наказателното
производство, не могат да бъдат установени по несъмнен начин, с оглед на
преценката на прокурора за убеденост за изготвяне на обвинителен акт, при
положение че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната
истина. В този смисъл наличният доказателствен масив относно фактите от състава
на хулиганството, а именно непристойните действия, е противоречив и
недостатъчен. Въз основа на него не може да се направи преценка нито за конкретната
проява и детайли на тези действия, нито за тяхната иманентна характеристика на
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, в
посочения от ППВС № 2/74 г. по н.д. № 4/74 г. смисъл
Поради това обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден, като заедно с това се потвърди и
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора при
РП - Пловдив.
Ето защо и на основание
чл. 243, ал. 7 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 571
от 14.04.2020 г., постановено по ЧНД № 2215/2020 г. на Районен съд Пловдив, с
което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 13.03.2020 г.за възобновяване и прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 548/2017 г. по описа на ІІІ - то РУ - ОДМВР - Пловдив, пр. пр. №
9340/2017г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив , водено за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12,
вр.чл.130,ал.1 от НК .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: