Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.01.2018г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
Четвърти |
състав |
||||||||||||||||
|
На |
Четиринадесети
декември |
Година |
2017 |
||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина
Байданова |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Суркова |
|
|||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
Гр.д. |
дело
номер |
977 |
по описа за |
2017 |
година. |
||||||||||||||
Предявени са обективно съединени
искове по чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В.Г.П.
против Министерство на вътрешните работи – гр. София, в която твърди, че ищцата е работила по служебно правоотношение с
Дирекция „Национална система 112“ - МВР в периода 27.06.2011г. до 20.06.2016
год. и е изпълнявала длъжността ''старши технически сътрудник (оператор 112) в
група „Обслужване на спешни повиквания" на Районен център 112 – Кърджали,
което служебно правоотношение било прекратено на 20.06.2016 г. със заповед №
10530з-294 от същата дата на директор на дирекция „Национална система 112“- МВР,
поради навършване на пределна възраст за служба в МВР (чл. 226, ал. 1. т. 1 ЗМВР) и на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР ѝ било изплатено обезщетение в
размер на 4 месечни възнаграждения въз основа на признатото й прослужено време
в периода от 27.06.2011 г. до 20.06.2016 г. и по-точно 4 години 11 месеца и 23
дни, в размер на 3471,20 лева или по 867,80 лева за всяка прослужена година. На
ищцата бил признат извънреден труд, отработен в периода от 27.06.2011 г. до
20.06.2016 г. в размер на 154 часа, равняващи се на 19 работни дни и 6 часа, които,
прибавени към служебния ѝ стаж, го увеличавали на 5 години 12 дни и 6
часа. Счита, че поради тази причина ответникът ѝ дължи обезщетение по чл.
234, ал. 1 ЗМВР в размер на 5, а не на 4 месечни възнаграждения, като излага съображенията за това. Посочва още, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, от което следвало, че
положеният от ищеца извънреден труд се равнявал на 19 работни дни и 6 часа,
които прибавени към другия й признат стаж - 4 години 11 месеца и 23 дни
увеличавал последния до повече от 5 прослужени години, тъй като за допълване на
23-те календарни дни осигурителен стаж до 1 пълен отработен месец били
необходими 7 работни дни, с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 18 НПОС. Допълва,че
при полагане на извънредния труд ищцата изпълнявала служебните си задължения
извън редовното работно време, поради което същите следвало да се включват в
нейното прослужено време. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответникът да ѝ заплати сумата и размер на 867,80 лв., представляваща
неизплатена част от обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законна
лихва върху тази сума oт датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й плащане, както и направенитe по делото разноски. В съдебно
заседание чрез упълномощен представител поддържа иска и моли съда да го
уважи,за което излага съображения. Представя писмена защита.
Ответникът Министерство на вътрешните работи град София в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и намира
същия за неоснователен и недоказан,за което излага аргументи. Счита, че при прекратяване на служебното правоотношение
държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а при
определяне на размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид
прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител -
офицер, сержант или гражданско лице по отменения ЗМВР, като служител по
отменения параграф 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията или на военна
служба, без приравнения трудов стаж. Сочи се, че ищцата постъпила на длъжност
като държавен служител в системата на МВР на 27.06.2011 г. и след като
възникналото служебно правоотношение било прекратено на 20.06.2016 г. реално
прослужените години в МВР са 4 г. и 11 м. и 23 дни, поради което има право на
обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 4 заплати, което е получила. Счита, че при определяне размера на
обезщетението се вземат в предвид единствено
прослужените години като държавен служител, офицер или сержант в МВР , като
срокът се изчислява по години, т. е., бил налице обективен критерий за
изчисляването на срока и по аналогия на чл. 72 от ЗЗД, където е посочено как се
изчисляват сроковете, срокът който се изчислява в години, изтича на съответното
число от съответния месец. Така не било предвидено обезщетението да се
изчислява съобразно преобразуване на положен извънреден труд или осигурителен
стаж. Сочи се, че посоченото от ищцата
преизчисляване има смисъл и се отнася единствено до осигурителния стаж на лицето
и стажа за пенсия, поради тази причина посоченото преизчисляване било
регламентирано и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На следващо
място се сочи, че основният принцип е прослужените пълни календарни години в
МВР, а не положеният труд , бил той в или извън установеното работно време.
Ищцата била запозната с това становище на МВР. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира
юрисконсултско възнаграждение определено по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като
обсъди доказателствата-поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото съдът е признал за
безспорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника чрез Дирекция „ Национална система 112“- МВР
за периода 27.06.2011 г. до 20.06.2016 год., изпълнявайки длъжността ''старши
технически сътрудник (оператор 112) в група „Обслужване на спешни
повиквания" на Районен център 112 – Кърджали; че със заповед № 10530з-294
от 20.06.2016г. е прекратено служебното
правоотношение с ищеца, поради навършване на пределна възраст за служба
в МВР – 60 години,считано от датата на издаване на заповедта; че на
ищеца е изплатено обезщетение в размер
на 4 месечни възнаграждения въз основа на признатото ѝ прослужено време в
периода от 27.06.2011 г. до 20.06.2016 г., а именно 4 години, 11 месеца и 23
дни,възлизащо на сума в размер на 3471,20 лв., или, по 867,80 лв. за всяка
прослужена година и че удостоверение образец В № 10530р -1289 от
27.06.2016г. на ищеца е признат извънреден труд, отработен в структурите на МВР
за периода 27.06.2011г. до 20.06.2016г. в размер на 154 часа.
По делото липсва
спор относно фактите. Спорът между страните се свежда до въпроса положеният от ищеца и признат
извънреден труд в периода от 27.06.2011г. до 20.06.2016г. в размер на 154 часа
включва ли се в периода „прослужено време“ по смисъла на чл.234,ал.1 от ЗМР.
Съгласно чл. 234, ал.1 от ЗМВР /ДВ, бр. 53
от 27.06.2014 г./ при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители
имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20, а съгласно ал.2 от същия текст при
определяне размера на обезщетението по чл. 234
се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов стаж. Аналогични
текстове, приложими до 27.06.2014г.,обхващащ част от процесния период, касаещи
прослужените години като критерий за правото на обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, се откриват в отменения ЗМВР /бр.ДВ, бр.17 от
24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006/ в чл.252, ал.1 и чл.253.
Съдът,предвид
липсата на легална дефиниция на понятието „прослужено време“, счита,че в случая
следва да изходи от разпоредбата на чл. 178, ал.
1, т. 1 ЗМВР, съгласно която на държавните служители към основното
месечно възнаграждение се дължи допълнително възнаграждение за прослужено
време, което е в размер на 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за
всяка година стаж, при което следва да се направи извод,че прослуженото време е стажът, който служителят
по служебно правоотношение има за времето, през което е работил като държавен
служител по аргумент от чл. 235, ал.
1, т. 1 ЗМВР. Така,съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, като в ал. 3 е посочено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. При полагане на извънреден труд ищецът е
изпълнявал служебните си задължения извън редовното работно време, т.е. той е
работил на държавна служба като държавен служител в тези часове, поради което те
следва да се включват в неговото прослужено време /в този смисъл решение № 1512
от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2015 г., IV о./. Настоящия състав не
споделя довода на ответника, че определянето на прослуженото време е на календарни
години, тъй като подобен подход е в противоречие с целта на закона, а именно да
бъдат възнаградени държавните служители за продължителния период, в който са
работили на държавна служба в МВР и неотчитането на извънредния труд, положен
извън редовното работно време, би поставило тези служители в по-неблагоприятно
положение спрямо тези, които не са полагали извънреден труд и които ще получат същия размер обезщетение по чл. 234, ал.
1 ЗМВР при еднакъв брой години стаж, отчетен само като редовно
работно време. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз по
въпроса дали при дежурства и други допълнителни случаи, в които работникът или
служителят е на разположение на работодателя, се считат изцяло за работно време
/Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia
Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad
Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel
срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu?
срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Cesky Krumlov/, а именно съдът приема,че когато по време на
дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на
място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време.
Ето защо, съобразно
чл. 187, ал.
1 ЗМВР и чл. 9 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при 8-часов работен
ден положените от ищеца и признати от ответника 154 часа извънреден труд се
равняват на 19 работни дни и 6 часа, при което неговият общ стаж прослужени години се равнява на 5 години
и 12 дни. С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло основателен за
сумата от 867,80 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 234, ал.
1 ЗМВР. Предвид забавеното изплащане на главницата, същата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2017г. ,
до окончателното изплащане.
При този изход на делото
на основание ищецът има право на направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. съобразно уважената част от
иска,или, в пълен размер. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.78,ал.5 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС
държавна такса в размер на 50,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, ***, да заплати на В.Г.П., с ЕГН **********,***, сумата от 867,80 лв., представляваща неизплатена
част от обезщетение по чл. 234, ал.
1 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 28.07.2017 г., до окончателното й плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с
адрес: гр. София, ***, да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: