№ 226
гр. гр. Добрич , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500678 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу решение
№*3/16.06.2020 г. по гр.д.№498/2019 г. на Генералтошевския районен съд,с
което е признато за установено,че Д. Я. Х. от с.П.,общ.Г.Т. не дължи на
горното дружество сумата от 2 219,89 лв-стойност на фактура
№**********/13.11.2019 г.,начислена за периода 02.12.2018 г.-01.03.2019 г.
за обект в с.П.,ул.“В.“ №*,като въззивникът е осъден да заплати на Х.
разноски в размер на 538,80 лв.В жалбата се съдържат оплаквания за
необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване
решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е
обосновано с установения факт на външна намеса в схемата на електромера
/добавяне на чужд за схемата елемент/ и ПИКЕЕ.Развити са доводи,че
нормите на чл.98а ал.2 т.6 б.“а“ от ЗЕ във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ
създават в полза на дружеството правото да коригира количеството ел.
енергия в случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена
1
ел.енергия поради неправомерно присъединяване,промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху СТИ.В случай че въззивният
съд приеме неприложимост на разпоредбите на ПИКЕЕ към конкретната
хипотеза,се настоява начисленото количество ел.енергия да се третира като
точно установено количество реално потребена енергия,чието заплащане се
дължи от абоната на основание чл.183 от ЗЗД,в която насока се цитира и
решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС.Въззивникът се позовава и на решения на ВКС,които поддържат
принципно различен подход при очертаване правната характеристика на
корекционната процедура.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за
отхвърляне на иска.Претендират се разноските за двете инстанции.Въвежда
се възражение за прекомерност на изплатеното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Д. Я. Х. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното
решение.Излага,че към датата на проверката на процесното СТИ-01.03.2019 г.-не е имало
действащи ПИКЕЕ и ответното дружество-въззивник не е имало нормативно основание да
извърши корекция на сметката на потребителя.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 23.06.2020 г.,а жалбата
е подадена по пощата на 02.07.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване
на 07.07.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск при наличие
на правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на процесната
сума.Атакуваното решение е и правилно,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№498/2019 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от
Д. Я. Х. от с.П.,общ.Г.Т.,О.Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. за
2
установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски
№***0109317 и абонатен №060*** за обект,находящ се в
с.П.,общ.Г.Т.,ул.“В.“ №*,не дължи на ответника сума от 2 219,89
лв,начислена като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения
по-горе обект на потребление за периода от 02.12.2018 г. до 01.03.2019 г.,за
която сума е издадена фактура №**********/13.11.2019 г.Искът е изцяло
уважен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за
правилно.
Няма спор,че на 01.03.2019 г. от служители на „Електроразпределение
Север” АД-гр.В. е извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/-електромер с фабричен №1114021566116658,с който се измерва
доставената в имота на ищеца в с.П.,общ.Г.Т. ел.енергия,за което е съставен и
констативен протокол №***2618/01.03.2019 г.При проверката на СТИ с
еталонен уред е констатирана отрицателна грешка в измерването от минус
85,53%.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов
такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол
№2634/07.11.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-
гр.В..Установено е,че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики,не съответства на техническите изисквания и не отговаря на
изискванията за точност при измерването.Отчетена е грешка при измерването
извън допустимата до минус 90,02%.Констатирано е,че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера-следи от отваряне на
корпуса,добавен е чужд за схемата елемент.
Въз основа на горния резултат от проверката и метрологичната
експертиза „Електроразпределение Север“ АД изготвя справка №56159
СВ90/12.11.2019 г. за корекция при неизмерена,неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия с посочена общо енергия за корекция в
размер на 11 230,37 квтч,а „Енерго-Про Продажби“ АД коригира сметката на
потребителя Х. за посочения обект за период от 02.12.2018 г. до 01.03.2019 г.
и е издадена фактура №**********/13.11.2019 г. на стойност 2 219,89 лв със
срок за плащане до 25.11.2019 г.
Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение,по силата на което
3
електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща
доставената за собствения му недвижим имот в с.П.,общ.Г.Т.
електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.
От заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния съд
съдебно-техническа експертиза се установява,че корекцията е извършена за
период от 90 дни /от 02.12.2018 г. до 01.03.2019 г./,като сметката на абоната е
коригирана със стойност,получена при умножаване на количеството
ел.енергия по справката за корекция по съответните цени на технологични
разходи,мрежови услуги за битови клиенти на крайния снабдител.Според
експерта данните сочат на неправомерно вмешателство върху процесното
СТИ-външна намеса в схемата на електромера-добавен е чужд за схемата
елемент.Вследствие на последното е налице неизмерване от СТИ на голяма
част /около 85%/ от преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия.Количеството ел.енергия в справката за корекция е изчислено
по методиката на чл.48 ал.1 т.1а от ПИКЕЕ /отм./,приложима при неточно
измерване от СТИ с установена стойност на грешката.Изчисленията в
справката за корекция са математически верни.Периодът на корекцията е
определен в съответствие с чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ /отм./,като е приложена
максимално допустимата продължителност от 90 дни.Крайната дата на
периода на корекцията 01.03.2019 г. е датата на проверката на СТИ,при която
е установено непълното измерване от електромера,а началната дата е
получена според продължителността на периода от 90 дни.
Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ
/ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени изцяло.Създадените въз основа на правилото
на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,са отменени с решение
№1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с
решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,обн.ДВ
бр.97/23.11.2018 г.Сега действащите ПИКЕЕ са обнародвани в
ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Проверката на процесното СТИ в обекта на ищеца е
извършена на 01.03.2019 г.,т.е. след отмяна на всички разпоредби на ПИКЕЕ
от 2013 г. /отм. са и разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ-ДВ бр.97/23.11.2018
г./ и преди влизане в сила на новите ПИКЕЕ,обн. ДВ,бр.35/30.04.2019 г.,като
4
за периода на начисляване на електроенергия по процесната фактура
/02.12.2018 г.-01.03.2019 г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г.
вече не са били действащи.Новите ПИКЕЕ от 2019 г. /в сила от 04.05.2019 г./
нямат обратно действие.Така се оказва,че към процесното правоотношение не
намират приложение нито ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./,нито новите ПИКЕЕ от
2019 г.,които действат от 04.05.2019 г. занапред.Основанието на крайния
снабдител да коригира сметката на абонат при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия е въведено с изменението на Закона за
енергетиката,обн.ДВ,бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г.,по силата на
законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ,от компетентен орган-
КЕВР.Основанието за реализиране обективна отговорност на потребителя е
въведено със закон,а не чрез подзаконов нормативен акт,но такова законово
основание за коригиране сметката на потребителя при неточно измерване на
ел.енергия съществува при две условия-при налични създадени от КЕВР
правила за измерване на количеството електрическа енергия,регламентиращи
принципите на измерване,начините и местата за измерване,условията и реда
за тяхното обслужване,вкл. за установяване случаите на
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия /чл.83 ал.1 т.6 и
ал.2 от ЗЕ/,и при изпълнено от крайния снабдител задължение по чл.98а ал.2
т.6 от ЗЕ да е предвидил в ОУ на договорите ред за уведомяване на клиента
при извършване корекция на сметката му.В случая още първото условие не е
налице,а именно към датата на проверката на процесното СТИ /01.03.2019
г./,вкл. и през периода на корекцията /02.12.2018 г.-01.03.2019 г./,няма приети
от КЕВР действащи ПИКЕЕ,регламентиращи процедурата по коригиране
сметката на потребител за минал период при неизмерване,неправилно и/или
неточно измерване на ел.енергия.Дори и в ОУ на ДПЕЕ да е регламентирана
такава корекционна процедура през визирания процесен период,тя е
неприложима,тъй като не почива на действащи нормативни разпоредби-
ПИКЕЕ,към които ЗЕ препраща.Липсва законово основание за едностранна
корекция на сметката на ищеца Х.,тъй като в съществуващата в процесния
период нормативна уредба не е предвидено такова право,както и такава
регламентираща методика и правила за нейното извършване,поради което се
приема в такава хипотеза,че коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната ел.енергия,без да е доказан периодът на същото и без да е
5
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя,е
недопустимо,тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД.В този смисъл и клаузите в
ОУ,регламентиращи едностранна корекция на сметките на
потребителите,когато са лишени от законово основание,се приемат за
неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително
неравновесие в правата на страните,т.е. за неравноправни,поради което не се
прилагат.Тъй като по делото не е доказано ищецът Д. Х. действително да е
ползвал количеството електроенергия по корекционната справка,издадена от
електроразпределителното предприятие,то той не дължи на въззивника
стойността й в размер на 2 219,89 лв по цитираната фактура.Следователно
решението на първата инстанция,с което липсата на посоченото задължение е
установена,е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора ищецът по делото Д. Х. има право на основание
чл.78 ал.1 от ГПК и на сторените от него съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции,които изрично са претендирани.Районният съд е присъдил в
негова полза разноски в размер на 538,80 лв.И в тази част решението му е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Ищецът по делото и въззиваем Д. Я. Х. е представил пред ДОС
доказателства за реално сторени от същия разноски във въззивната инстанция
в размер на 300 лв изплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна
защита и съдействие на лист 39 от делото на ДОС/,поради което такива
следва да му се присъдят и за въззивното производство.Ответникът по делото
и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. е навел пред ДОС възражение
по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.При цена на иска от
2 219,89 лв дължимото за една инстанция минимално адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. /в приложимата
редакция на разпоредбата към датата на приключване на устните състезания
във въззивната инстанция/ е в размер на 385,39 лв.Изплатеното от
въззиваемия Х. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв е под
минимума и не следва да бъде намалявано,респ. следва да се присъди в пълен
размер.
6
С оглед изхода от спора въззивникът и ответник по делото „Енерго-Про
Продажби“ АД няма право на разноски за двете инстанции и такива не следва
да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №*3/16.06.2020 г. по гр.д.№498/2019 г. на
Районен съд-гр.Г.Т..
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД-гр.В.,В* Т.-Г,бул.„Вл. В.”
№***,ЕИК ****,да заплати на Д. Я. Х. с ЕГН ********** от
с.П.,общ.Г.Т.,О.Д.,ул.“В.“ №* сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7