№ 67
гр. Ловеч , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200145 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 20-0906-001280/06.01.2021 г. на Николай
Васков Недялков, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева на Д. Ц. Б., ЕГН:**********, за това,
че на 29.12.2020 г. в 13:25 часа в гр.Ловеч, на бул.»България» до входа на
бившата казарма, с посока на движение към центъра, управлява ***** с рег.№
*****, собственост на Ц.Д. Б., ЕГН: ********, като не спира на подаден
сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител на МВР и
не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобила, с което е извършил: 1.Не спира плавно на посоченото място или
в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране
от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и 2.Водач на
МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил
чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № I-
з-2539 на МВР 6 контролни точки на водача.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.
Ц. Б., който го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно и
1
неправилно, тъй като в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН,
чл.43 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, които са нарушили правото му на защита,
като излага подробни съображения. Твърди, че не е извършил твърдяното
нарушение по чл.103 от ЗДвП, както и че НП не съдържа никакви аргументи
относно размерите на санкциите и моли съда да отмени НП или ако не приеме
изложените доводи, да приеме, че се касае за маловажен случай.
В с.з.жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР- Ловеч, редовно призован не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
разпитаните свидетели С.Д. и Г.Г., от становището на жалбоподателя,
изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.12.2020 г. бил съставен Акт № 341758 за установяване на
административно нарушение от св. С.Д., в присъствие на св.Г.Г. срещу Д. Ц.
Б., за това, че на 29.12.2020 г. в 13:25 часа в гр.Ловеч, на бул.»България» до
входа на бившата казарма, с посока на движение към центъра, управлява
***** с рег.№ *****, собственост на Ц.Д. Б., ЕГН: ********, като не спира на
подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител на
МВР и не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила, с което е извършил: 1.Не спира плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за
спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и
2.Водач на МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато е в движение,
не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което
виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят
не е направил възражения, като е отказал да подпише акта, което е
удостоверено с подписа на свидетел – Ц.И.Й.. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от представената
по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на Вътрешните
работи.
2
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат отразените в акта
констатации, като дават подробни обяснения за извършената проверка и
констатираното нарушение.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при изяснена фактическа
обстановка, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
са налице безспорни доказателства за извършените нарушения и виновно
поведение от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
предвижда задължение за водачите на МПС при подаден сигнал от контролен
орган да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указаното
от органа място и да изпълняват неговите указания. Съответно санкцията за
неговото неизпълнение е отразена в чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП. Видно от
цитираната разпоредба изпълнителното деяние е отказът да се изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно
за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е ясен и да е
възприет от водача и същият да не е спрял, бездействие обективиращо, че не е
изпълнил нареждането на контролния орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на контролните
органи е бил подаден ясен сигнал за спиране на автомобила, като св.Д. е бил
извън патрулния автомобил, на разстояние няколко метра от автомобила на
жалбоподателя, когато е подал сигнал за спиране със стоп палка, тъй като е
възприел, че водача на автомобила е без обезопасителен колан. Безспорно се
установява от разпита на св.Д. и обстоятелството, че жалбоподателят е
възприел сигнала за спиране, тъй като когато е видял стоп палката е обърнал
главата си на другата страна, като дори е направил опит да тръгне в друга
посока - на дясно, а не към центъра, но тъй вече се е пристроил в лявата пътна
лента, а в дясната е имало друг автомобил не успял и е продължил
движението си посока центъра. От показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта се установява, че жалбоподателят след подадения му
сигнал за спиране е минал е покрай полицейските служители и е продължил
движението си, което е станало причина да го последват с патрулния
автомобил със светлинен и звуков сигнал, с цел да го спрат и да извършат
проверка, като поради интензивното движение са успели да го спрат пред
военния клуб. Показанията на св.Д. и Г., както и представените писмени
доказателства по един безспорен и категоричен начин обосновават извода, че
3
жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил, като по време на
движение не е използвал обезопасителен колан и не се е подчинил на
подадения му сигнал за спиране, подаден по надлежния ред със стоп – палка
по образец от униформен служител на МВР, т.е. че е извършил нарушенията,
за които е санкциониран. Ето защо съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство са изяснени всички
обстоятелства, касаещи елементите на нарушението, което е вменено във вина
на жалбоподателя. В случая събраните по делото гласни и писмени
доказателства по категоричен начин опровергават тезата на жалбоподателя,
че не е спрял за проверка, тъй като не му е подаван сигнал за спиране.
Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата за допуснати
процесуални нарушения. На първо място неоснователно е възражението за
това, че след съставяне на АУАН същият не е бил предявен на нарушителя, за
да се запознае със съдържанието му и да го подпише и че не му е връчен
екземпляр от същия. Видно от съставения АУАН и от свидетелските
показания, АУАН е бил предявен на нарушителя, но същият е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел, както изисква чл.43,
ал.2 от ЗАНН. В АУАН изрично е отразено, че нарушителят отказва да
подпише акта и да попълни разписка за неговото връчване. Поради
изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателят за
допуснати нарушения при съставяне и връчване на акта, след като същият сам
се е отказал от правото си да се запознае със съдържанието на акта, да го
подпише и да получи препис от него.
Съдът не споделя и останалите възражения, касаещи липса на описание
на нарушенията и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени,
тъй като видно от АУАН и НП е направено пълно, точно и ясно описание на
нарушенията, посочени са дата и място на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, като е налице идентичност между описание на
нарушенията и дадената им правна квалификация.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че
издаденото НП е обосновано и законосъобразно, правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.103 и чл.137А, ал.1 от
ЗДвП, правилна е и правната квалификация на двете нарушения и
основанието за налагане на санкциите. Относно размера на наложените
4
наказания, тъй като в конкретния случай и за двете нарушения са наложени
минималните наказания, предвидени в закона, то не е необходимо излагане на
аргументи от страна на наказващия орган. Такива се изискват само когато
наказанието е определено в по-висок от минималния размер. Поради
изложеното е неоснователно възражението за нарушение на чл.27 от ЗАНН,
както и това за явна несправедливост на наложените наказания. Колкото до
искането на жалбоподателя да се приеме, че са налице основанията на чл.28
от ЗАНН, то също е неоснователно както с оглед данните за извършени
нарушения по ЗДвП от жалбоподателя, за което свидетелства представената
справка за нарушител, така и поради това, че не са налице многобройни или
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Такива обстоятелства не се и сочат от жалбоподателя.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че НП е обосновано
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски, тъй като
такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-
001280/06.01.2021 г. на Николай Васков Недялков, Началник сектор ПП към
ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева
и на основание Наредба № I-з-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки на
Д. Ц. Б., ЕГН:**********, за нарушения на чл.103 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6