Определение по дело №480/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345 от НПК във вр. с чл.270 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Иван Педев от АК – Х., в качеството му на защитник на А. Н. П. от Г. Х., подсъдима по НОХД № 261/2010 г. по описа на РС – Кърджали, против протоколно определение /неправилно посочено като разпореждане/ от 18.01.2011 г., постановено в открито съдебно заседание по същото дело. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице имащо право на жалба.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е изменил – по реда на чл. 270 от НПК - мярката за неотклонение на подс. А. П. от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 500 лева, платими в 7-дневен срок.

Видно от съставения по делото протокол подсъдимата не се е явила на проведеното на 18.01.2011 г. съдебно заседание, като не е било изпълнено и постановеното от съда принудително довеждане на същата, поради неоткриването й на адреса по местоживеене. По делото е постъпила молба от подсъдимата, с която моли да се приемат издадените й медицински удостоверения, направления и амбулаторен лист, както и графологична експертиза, Закон за деноминацията и решение на терапевтична ЛКК. В молбата е посочено също, че в резултат на влошеното й здравословно състояние, й е било предписано дългосрочно лечение. На съдебното заседание се е явил защитникът й – адв.П. от АК – Х., който е поискал с оглед неявяването на подсъдимата и на представените документи делото да се отсрочи за друга дата.

Представителят на РП – Кърджали е изразил становище, че представените документи не обосновават наличие на уважителни причини за неявяване на подсъдимата в съдебно заседание, като се е позовал на изискването на Наредбата за медицинската експертиза относно това. Направил е искане за изменение на мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимата от „подписка” в „парична гаранция” съобразена с нейното имуществено състояние, както и да бъде постановено принудителното й довеждане.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е счел, че представените медицински документи не удостоверяват уважителни причина за неявяването на подсъдимата, а присъствието й с оглед тежестта на повдигнатото обвинение е задължително. Съдът е посочил също, че представените документи не отговарят на наредбата регламентираща този вид документи и конкретно явяването в съдебно заседание. Във връзка с изложеното е приел, че мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимата „подписка” следва да бъде изменена в „гаранция”, чийто размер съобразно имотното й състояние следва да бъде определен на 500 лева, платими в едноседмичен срок и е постановил атакуваното в настоящото производство определение.

Към подадената жалба отново са приложени в ксероксно копие медицинските документи представени пред районния съд.

Жалбоподателят е релевирал твърдения за незаконосъобразност, поради противоречие със закона и необоснованост на постановеното определение, като е направил искане за отмяната му от въззивния съд. Посочил е, че представените удостоверения са били съобразени изцяло с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза.

Като съобрази и прецени данните по делото, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Представените пред районния съд документи безспорно нямат характер на медицински такива по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87/05.05.2010 г., обн. ДВ бр. 36/14.05.2010 г.), които да удостоверяват невъзможност на подсъдимата А. П. да се яви на проведеното на 18.01.2011 г. съдебно заседание. Дори обаче да се приеме, че това обстоятелство не е отразено поради незнание от страна на лицето издало документа, поради което то да не следва да се вмени във вина на лицето, което ще се ползва от него, от съдържанието на документите отново не може да се направи извод, че подс.П. е с някакво конкретно заболяване или в такова здравословно състояние, което да представлява обективна пречка за явяването й в заседанието. Нещо повече, в самата молба представена преди съдебното заседание на 18.01.2011 г. не е направено искане за отлагане на делото с посочване на причина за това. Твърдението, че в резултат на влошеното здравословно състояние на подсъдимата й било предписано дългосрочно лечение, не води до извод за такова състояние, което да прави изключително затруднено или невъзможно участието й в съдебното заседание по делото. Представените документи удостоверяват, че на А. П. било издадено направление за психиатрична клиника, след което на същата е издаден амбулаторен лист след консултация с лекар психиатър и медицинско удостоверение, че й е изписан ежедневен прием на медикаменти и й е препоръчан режим в „дом. обстановка, да се избягват псих. натоварвания”. Представеното медицинско удостоверение издадено от хирург пък, е с препоръка за 5 дни дом.амб.лечение от 14.01.2011 г. без да може да се установи диагноза или състояние, което да налага този режим. В тази връзка следва да се посочи, че не е задължително при предписано домашно амбулаторно лечение пациентът да е в такова състояние, което да представлява пречка за предвижването му и явяване пред съдебните власти. От описаните документи не може и да се направи констатация за такова заболяване или състояние на подс.П., че към датата на провеждане на въпросното съдебно заседание, да е представлявало обективна пречка за явяване и участие в наказателното производство. От изложеното следва, че подсъдимата не се е явила в съдебното заседание без да сочи уважителна причина за това. Това й поведение представлява недобросъвестно процесуално поведение, още повече, че нееднократно същата е ставала причина за отлагане на делото, поради което следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията, свързани с мярката за неотклонение по смисъла на чл.66, ал.1 от НПК и са налице предпоставките за изменението й. Достигайки до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение. Определената мярка отговаря и на целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, а определения размер на гаранцията е съобразен с имущественото положение на подсъдимата.

С оглед изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.01.2011 г., постановено по НОХД № 261/2010 г. по описа на РС – Кърджали, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимата А. Н. П. от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 500 лева, платими в 7-дневен срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.