Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 29.12.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1615 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
В.В.С.
заявява, че на 01.12.2010г. сключил със своя първи братовчед Р. П. С.
предварителен договор за покупко – продажба на
следния недвижим имот: апартамент №26 в гр.Р, ЖК „З.-И.“, бул.“Т“№20, жилищен
блок „Ч.“ със застроена площ 79.47 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и сервизни помещения, при граници: двор, стълбище, ап.27 на Г.И НС.К., двор и
ап.25 на П. Михайлов, заедно с избено помещение №34 при граници: от двете
страни двор, изба №35 на Л.Н.и коридор, заедно с 0.977% идеални части от общите
части на сградата, изброени в чл.38 от ЗС и от отстъпеното право на строеж
върху мястото.
По кадастралната карта
на град Русе, одобрена със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, имотът представлявал самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.7.357.4.108 с предназначение: жилище,
апартамент с площ 79.47 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж –
имот с идентификатор 63427.7.357.4.89 и имот с идентификатор 63427.7.357.4.109;
под обекта – имот с идентификатор 63427.7.357.4.106; над обекта – имот с
идентификатор 63427.7.357.4.110, ведно с прилежащо избено помещение №34 и
0.977% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
Пояснява, че Р. С.
придобил правото на собственост по наследство от своите родители: П. С. С. и П.Г.
С.а. След смъртта им, изпаднал в депресивно емоционално състояние, поради което
нямал възможност да започне работа и да се издържа. При обсъждане на ситуацията взели решение, ищецът да поеме
грижата за цялостната му издръжка – финансова и медицинска, а Р. С. да му
прехвърли правото на собственост върху описания по-горе имот. Обективирали взетото решение в писмен договор, наименуван
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот. Постигнали съгласие да предприемат действия за сключване на
окончателен договор след 8-та до 10-та година, с оглед гарантиране
спокойствието на прехвърлителя, че притежава
имущество, чрез което би могъл да си осигури средства, а от друга страна при
наличие на предварителен договор Р. С. не би могъл да се разпореди с имота си в
състояние, в което не разбира постъпките и действията си и не осъзнава вредните
за самия него последици.
Съобразно
договореното, В.С. поел грижата за своя роднина, чието състояние значително се
влошило. Изпаднал в продължително депресивно състояние, което наложило да бъде
поставен под пълно запрещение. Органът по настойничество и попечителство при
Община Русе определил молителят за настойник, а съпругата му – Ц.С. за
зам.настойник. В периода 2012г. – 2018г., ежегодно, след приемане отчет за
грижите, Община Русе определяла ищецът за настойник на Р. С.. Последният
починал на 19.02.2018г.
В.С. посетил Общинска
администрация Русе и се снабдил с документ, удостоверяващ родствената му връзка
с Р. С.. Впоследствие установил, че братовчед му има едноутробен брат – С.Б.Г..
Моли съда да постанови
решение, с което да обяви предварителен договор, сключен на 01.12.2010г. между Р.
П. С. и В.В.С. за окончателен спрямо ответника С.Б.Г.,
поради настъпили правно – релевантни факти, визирани в чл.4.1. от контракта.
Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Б.Г. е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че
договорът на който се позовава ищеца е унищожаем, тъй
като продавачът – Р. С. е бил в тежко психическо състояние, не е могъл да
разбира свойството и значението на извършваното от него към 01.12.2010г. Същият
бил настанен в психиатрично заведение в гр.Бяла, тъй като на 13.11.2010г.
причинил смъртта на баща си П. С.. В тази връзка сочи образувано досъдебно
производство №4023/2010г. по описа на ОДМВР – Русе. Излага доводи, досежно нищожността на клаузи от предварителния договор.
Счита, че
качеството на ищеца на настойник е в противоречие с разпоредбите на чл.1 и чл.2
от процесния договор, с които поел задължения за
гледане и издръжка. Приема, че липсва основание на договора, тъй като грижите,
които В.С. е полагал са били в качеството му на настойник.
Позовавайки
се на чл.4.1 и чл.4.2 от Договора, приема, че правото му да иска сключване на
окончателен договор е преклудирано.
Предявява
насрещен иск за обявяване недействителността на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.12.2010г., тъй
като продавача не е разбирал свойството и значението на това, което върши и не
е могъл да ръководи постъпките си или да бъде прогласена нищожността на
контракта поради липса на воля и постигане на незаконни цели от страна на В.С..
Ответникът В.С.
е депозирал отговор на насрещния иск, в който оспорва обстоятелствата и
претенциите.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
През м.септември
1974г. П. С. С. и П.Г. С.а придобили правото на собственост върху апартамент №2
в гр.Р, комплекс „З.-И.“, бл.Ч.“, ет.4.
П.Г. С.а, починала на 04.12.2005г.,
оставила следните наследници по закон: П. С. С. – съпруг и Р. П. С. – син.
П. С. С., починал на
13.11.2010г. е наследен от сина си Р. П. С..
През м.ноември 2010г.
е образувано досъдебно производство №4023/2010г. по описа на ОДМВР – Русе срещу
неизвестен извършител затова, че на 13.11.2010г. в гр.Русе, умишлено умъртвил П.
С. С. – престъпление по чл.115 НК. Разследващият полицай изпратил на Окръжна
прокуратура – Русе материалите по наказателното производство с мнение за
прекратяване на основание чл.243, ал.1 НК.
На 01.12.2010г. е
сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който Р.
С. се задължил да прехвърли правото на собственост на В.С. върху следния
недвижим имот: апартамент №26 в гр.Р, ЖК „З.-И.“, бул.“Т“№20, жилищен блок „Ч.“
със застроена площ 79.47 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при граници: двор, стълбище, ап.27 на Г.И НС.К., двор и
ап.25 на П. Михайлов, заедно с избено помещение №34 при граници: от двете
страни двор, изба №35 на Л.Н.и коридор, заедно с 0.977% идеални части от общите
части на сградата, изброени в чл.38 от ЗС и от отстъпеното право на строеж
върху мястото, срещу задължение за гледане и издръжка и/или упражняване на
настойничество в случай на нужда. Ищецът приел, лично или чрез пълнолетен член
на семейството, да се грижи за продавача, като му осигурява храна, дрехи,
медикаменти, при влошено здравословно състояние, а Р. С. се задължил да
прехвърли правото на собственост върху имота в периода след осмата до десетата
година. Страните постигнали съгласие, че при смърт, преди изтичане на 10
години, купувачът има право да поиска от Районен съд – Русе да обяви
предварителния договор за окончателен в едномесечен срок, след настъпване на
смъртта.
Приложени са схема и данъчна оценка на процесния
имот.
Със съдебно решение
№95/23.02.2011г., постановено по гражданско дело №1000/2010г. по описа на РОС, Р.
П. С., страдащ от шизофренни разстройства, параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив
дефицит е поставен под пълно запрещение.
Органът по
настойничество и попечителство при Община Русе учредил настойнически съвет на Р.
С. в следния състав: настойник – В.В.С.;
зам.настойник – Ц.Б.С.; съветници: М.А.С. и П.В.С.
Представени са удостоверения, от които е видно, че в периода 2012г. – 2018г. е
бил настойник на Р. С..
Последният починал на
19.02.2018г. в гр.Бяла е наследен от С.Б.Г. – едноутробен брат.
По повод изискана информация, Община Русе, информирала
ищеца (писмо с изх.№944-7292-1/31.07.2018г.), че Р. П. С. е имал едноутробен
брат – С.Б.Г., роден през 1954г. от майка П.Г. Градева,
но в личния регистрационен картон на Р. С. не били вписани данни за братя или
сестри.
Във връзка със сигнал на В.В.С.,
с оглед данни за извършено престъпление от общ характер, в Окръжна прокуратура
– Русе е образувана преписка №1061/2019г. Молителят навел твърдения за
извършени неправомерни регистрационни действия от страна на длъжностни лица в
община Русе, вследствие на които С.Б.Г. бил вписан като наследник - едноутробен брат, на Р. П. С.. С
постановление от 20.08.2019г. РОП отказала да образува досъдебно наказателно
производство и прекратила преписката.
В хода на производството е възложена и приета,
неоспорена от страните съдебно – психиатрична експертиза, чието заключение
съдът цени като ясно, всестранно, компетентно, обосновано и обективно. Вещото
лице е установило, че Р. С. се водел на диспансерен учет
в ЦПЗ – Русе от 1978г. с диагноза шизофрения – параноидна
форма, чести екзацербазии, без пълноценни ремисии, дълбока личностова
промяна. През 2004г. бил инвалидизиран от
психиатрична ТЕЛК Русе с 91% трайно намалена работоспособност . Експертът
пояснява, че това психично заболяване представлява „продължително разстройство
на съзнанието“ и счита, че към 01.12.2010г. Р. П. С. не е бил в състояние на
вменяемост. Поддържа, че към посочената дата не е разбирал свойството и
значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.
От заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза е видно, че подписът положен в
реквизита „продавач“ на процесния предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от
01.12.2010г. не е изпълнен от Р. П. С..
С оглед установяване релевантни за спора факти е
допуснат разпита на Ц.И.Ц. и В. Генчева Д..
Ц.Ц. заявява, че Р. С. не бил адекватен към м.ноември 2010г., когато починал П.
С.. Свидетелят уведомил ищеца за състоянието на братовчед му. В.С. се ангажирал
с погребението на чичо си – П. С. и настанил Р. С. в „някакъв дом“. След
смъртта на баща си, Р. С. ходел в апартамента, но не живеел там. Ц.Ц. пояснява, че ищецът живее в гр.София и предвид
невъзможността да полага непосредствени грижи за братовчед си го настанил в дом.
При пребиваването си в гр.Русе, отсядал в процесното
жилище. През пролетта на 2019г., при едно от посещенията си в града, установил,
че патрона на входната врата е сменен. По-късно същата година свидетелят се
запознал с ответника, който му оставил ключ за апартамента докато санирали блока.
В.Д. – социален работник в ЦПЗ заявява,
че след м.октомври 2011г. Р. С. бил настанен в Център за настаняване от семеен
тип за пълнолетни лица с психични разстройства, като преди това бил
хоспитализиран в Държавна психиатрична болница - Бяла. Пояснява, че лицето е
дългогодишен пациент на диспансера. В деня на настаняването му присъствал
законният му представител – В.С.. Ищецът и съпругата му посещавали Р. С. в
центъра средно два пъти годишно. Р. С. страдал от много тежко психично
заболяване, довело до тежка личностова промяна и
регрес. Когато починал, свидетелката уведомила настойниците,
но те не се отзовал. Погребението на Р. С. било организирано от ДПБ – Бяла, а
разходите – възстановени от пенсията на починалото лице.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предявявен е насрещен иск за
обявяване недействителността на предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 01.12.2010г.
По иска с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД:
Успешното провеждане на иска предполага положително установяване на няколко
предпоставки: 1. наличие на валиден предварителен договор, с който се поема
задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено
съдържание е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; 2. настъпване
падежа на задължението за сключване на окончателния договор; 3. неизпълнение на
задължението от страна на ответника да предприеме съответните действия за сключване
на окончателния договор; 4. принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя,
както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне
собствеността – чл.363 ГПК.
В случая не е налице първата от посочените предпоставки - валиден
предварителен договор.
Предварителният договор, на който ищецът основава претенцията си, е нищожен
поради липса на съгласие (чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД).
Липсата на съгласие като основание за нищожност на правните сделки
предполага страна – съдоговорител да не е изявила
волята си, насочена към настъпване на правните последици на сделката, към
момента на нейното сключване. Липса на волеизявление може да има само когато се
твърди, че лице, означено като страна по даден договор, не е дало съзнателно
съгласие за сключването му.
Подписът на съдоговорителя е съставна част от
документа, доказващ сключването на договора и удостоверяващ, че направеното
волеизявление принадлежи на лицето, което е положило подписа си в края на
документа. В разглеждания случай, по несъмнен начин е доказано, въз основа
заключението на вещото лице по приетата съдебно – почеркова
експертиза, че подписът в предварителния договор не е положен от Р. П. С.. След
като подписът в реквизита
„продавач“ на процесния предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.12.2010г. не е
изпълнен от сочения и означен негов автор, то следва да се приеме, че Р. С. не
е желал настъпването на правните последици на сделката, а предварителният
договор се явява нищожен поради липса на съгласие за сключването му от страна
на продавача.
На това основание претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД,
предявена срещу наследника на продавача – ответника С.Б.Г. се явява
неоснователна.
По насрещния
иск за обявяване недействителността на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.12.2010г.:
Изложените по-горе съображения водят до извод за основателност на
предявения насрещен иск, с оглед което предварителният договор следва да бъде
прогласен за нищожен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото. По
главния иск, ответникът е заплатил: 318 лева – възнаграждение на вещо лице и
2800 лева – възнаграждение за процесуално представителство, а по насрещния иск:
266.18 лева – държавна такса и 3200 лева – възнаграждение за процесуално
представителство. Съдът намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Предвид броя на проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност
на спора, съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. в действащата към момента на образуване на делото нейна
редакция, съдът редуцира възнаграждението за процесуално представителство на
ответната страна, както следва: по главния иск - от 2800 лева на 1800 лева и по
насрещния иск – от 3200 лева на 1800 лева. При това положение, дължимите от
ищеца на ответника разноски възлизат на 4184.18 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В.В.С., ЕГН **********
срещу С.Б.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване окончателен предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 01.12.2010г. с предмет: апартамент №26 в гр.Р,
ЖК „З.-И.“, бул.“Т“№20, жилищен блок „Ч.“ със застроена площ 79.47 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: двор,
стълбище, ап.27 на Г.И НС.К., двор и ап.25 на П. Михайлов, заедно с избено
помещение №34 при граници: от двете страни двор, изба №35 на Л.Н.и коридор,
заедно с 0.977% идеални части от общите части на сградата, изброени в чл.38 от
ЗС и от отстъпеното право на строеж върху мястото.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения на 01.12.2010г. между Р. П. С.,
ЕГН ********** и В.В.С., ЕГН ********** предварителен
договор за покупко – продажба на следния недвижим
имот: апартамент №26 в гр.Р, ЖК „З.-И.“, бул.“Т“№20, жилищен блок „Ч.“ със
застроена площ 79.47 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при граници: двор, стълбище, ап.27 на Г.И НС.К., двор и ап.25 на П.
Михайлов, заедно с избено помещение №34 при граници: от двете страни двор, изба
№35 на Л.Н.и коридор, заедно с 0.977% идеални части от общите части на
сградата, изброени в чл.38 от ЗС и от отстъпеното право на строеж върху
мястото.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** да заплати на С.Б.Г., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 4184.18 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: