РЕШЕНИЕ
№
Ямбол, 37/6.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - I състав , в съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА |
ДИМИТРИНКА С |
|
|
|
||
|
при секретар |
Красимира Юрукова |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от председателя |
Димитринка Стаматова |
|
|
по административно дело № 20237280700014 / 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Е.В.Е. *** против Решение № 2153-28-108 от
23.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата му против Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска
неговата отмяна по съображения за допуснати при издаването му съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и като произнесен в
противоречие с неговата цел. Твърди се, че компетентният орган неправилно е
определил в проценти осигурителния стаж към 25.12.2021 г. в по-малък размер в
разрез с правилата на чл. 70, ал. 1 от КСО. Сочи се, че неправилно не е
добавено към общия осигурителен стаж времето от 01.03.2021 г. до 25.12.2021 г.
(9 месеца и 25 дни). Излагат се съображения, че и в последващо
издадените разпореждания за преизчисление на отпуснатата пенсия, в т. ч. и в процесното Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г.,
неправилно е определен размерът на осигурителния стаж, като е зачетен такъв със
седем месеца по-малко от действителния. Излагат се и твърдения, че съобразно
правилата на § 7з, ал.1 от ПЗР на КСО само стажът I категория труд от 19 г., 03
м. и 21 дни и III категория труд от 01 г., 11 м. и 00 дни, определен с
първоначалното разпореждане за отпускане на пенсията, считано от 22.12.200З г.
следва да бъде умножен със съответния процент за годините и месеците
осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към
датата на отпускане на пенсията, в случая 1 %. Придобитият осигурителен стаж
след тази дата според жалбоподателя е III категория труд и към 01.10.2023 г. е
в размер на 17 г., 06 м. и 16 дни; след 01.04.2009 г. той следва да се
преизчислява с коефициент 1,1 на сто, от 01.2017 г. с
коефициент 1,126 на сто, от 01.07.2018 г. с коефициент 1,169 на сто, от
01.07.2019 г. до 24.12.2021 г. с коефициент 1,2 на сто, а от 25.12.2021 г. с
коефициент 1,35 на сто за годините с осигурителен стаж без превръщане, като
тежестта от 1,2 на сто се запазва за разликата до общата продължителност на
зачетения осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. Твърди се, че
в случая отпуснатите пенсии след 01.01.2008 г. при
изчисляване на трудовия стаж съгласно чл. 70 от КСО с посочените коефициенти ще
бъде по-голям и ще е налице по-благоприятно положение спрямо тези пенсии,
отпуснати преди тази дата. Още повече, че те са преизчислени на средномесечен осигурителен доход за 2022 г. в размер на 1
213,50 лева, който е три пъти по-голям от този за пенсиите, отпуснати с начална
дата до 31 декември 2007 г. - 398,17 лева. По тези съображения се иска отмяната
на оспореното решение, като не е заявена претенция за разноски.
В съдебно заседание оспорващият Е.В.Е. се явява лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Излага подробни съображения по съществото на спора
и претендира отмяната на оспорения административен акт.
Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ, гр. Ямбол, се представлява от
юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата, и иска
отхвърлянето като неоснователна, тъй като счита, че размерът на пенсията е
правилно определен съобразно дадените на НОИ указания, от които няма
отклонения. В представен по делото писмен отговор са изложени подробни съображения
по съществото на спора, като е заявена и претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост
административната преписка по издаване на оспорения акт.
След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 37/Прот. № N01007 от 02.02.2004 г. (л. 28), на основание § 3
от ПЗР на КСО, вр. чл. 2, ал. 1 от Закон за пенсиите
(понастоящем отменен), на Е.Е. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер пожизнено, считано от
22.12.2003 г., при навършена възраст от 44 г. и 03 месеца.
С Разпореждане № 50/Прот. № N1МИН от 12.03.2004
г. (л. 29) размерът на отпуснатата пенсия е изменен на основание чл. 99, ал. 1,
т. 6 от КСО, като при определяне на размера е признат осигурителен стаж от I категория труд в размер на 19 г., 03 м. и 21 дни и осигурителен стаж от III категория труд от 01 г., 11 м. и 00 дни. Във времето до издаване на процесното разпореждане личната пенсия на лицето е
преизчислявана многократно във връзка с допълнително придобит осигурителен стаж
след пенсиониране.
С Разпореждане № **********/Протокол № N 01224 от
17.06.2021 г., по повод подадено на 19.02.2020 г. от жалбоподателя заявление за
ежегодно преизчисляване на личната му пенсия с допълнително придобития от него
осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането на пенсията,
респ. след последното преизчисляване,
въз основа на наличните в информационната система на НОИ данни и на основание
чл. 102, ал. 1, т. 2, ал. 3 – 5 от КСО, вр. § 7 от
ПЗР на КСО, личната пожизнена ПОСВ на Е. е преизчислена при зачетен
осигурителен стаж от I категория труд в размер на 19 г., 03 м. и 21 дни и
осигурителен стаж от III категория труд в размер на 17 г., 10 м. и 16 дни, като
общият осигурителен стаж, превърнат в III категория труд съобразно правилата на
чл. 104 от КСО, е изчислен на 50 г., 00 м. и 21 дни при индивидуален коефициент
от 2,748, съответно размерът на пенсията е преизчислен на 1 065,34 лева. Със
същото разпореждане е отказано преизчисляването на пенсията с допълнително
представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият
индивидуален коефицент от 1,673 е по -
неблагоприятен.
С Разпореждане № 28222031202 от 01.01.2022 г. въз основа на наличните в информационната система на НОИ данни и на основание
§ 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, личната пожизнена ПОСВ на Е. отново е преизчислена
при зачетен осигурителен стаж без превръщане към III категория труд в размер на
37 г., 02 м. и 07 дни, превърнат в III категория труд в размер на 50 г., 00 м.
и 20 дни при индивидуален коефициент от 2,748, съответно размерът на пенсията е
преизчислен на 1 130,81 лева.
С Разпореждане № **********/Прот. № N01188 от
23.05.2022 г. на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 и ал. 3 – 5, вр. § 7г от ПЗР на КСО, личната пенсия на оспорващия е
преизчислена служебно от 01.03.2022 г. при осигурителен стаж от I категория
труд в размер на 19 г., 03 м. и 21 дни и осигурителен стаж от III категория
труд в размер на 18 г., 10 м. и 16 дни, като общият осигурителен стаж,
превърнат в III категория труд съобразно правилата на чл. 104 от КСО е изчислен
на 51 г., 00 м. и 21 дни при индивидуален коефициент от 2,748, съответно
размерът на пенсията е преизчислен на 1 154,13 лева.
С последващ акт на компетентния орган на
основание § 7ж от ПЗР на КСО от 01.07.2022 г. личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Е.Е. е определена в размер на 1
329,54 лева.
С процесното Разпореждане № ********** от
30.09.2022 г. на основание § 7з, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО Ръководителят на
ПО при ТП на НОИ - Ямбол е определил нов размер на пенсията на жалбоподателя,
считано от 01.10.2022 г., в размер на 1 641 лева, като е признат общ осигурителен
стаж, превърнат към III категория труд в размер на 51 г., 00 м. и 21 дни,
индивидуален коефициент 2,748. Посочено е, че на основание § 7з, ал. 1, т. 1,
изр. второ от ПЗР на КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007
г. включително, се прилага средномесечният
осигурителен доход за 2007 г. в размер на 398,17 лева, въз основа на който е
изчислен размер на пенсията от 1 094,17 лева, като доходът от 398,17 лева е
умножен с индивидуалния коефицент от 2,748. Съобразно
посочената норма са изчислени проценти за осигурителния стаж за определяне
размера на пенсията, както следва: 51 г., 0 м. х 1 % = 51 %, респ. размер на
пенсията съгласно § 7з, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО от 558,03 лева, съставляващ
51 % от 1 094,17 лева. Според посоченото в акта, на основание § 7з, ал. 1, т. 2
от ПЗР на КСО така полученият размер на пенсията се увеличава за всяка
календарна година, следваща 2008 г., с процент, който е равен на
по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на
нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна
година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007 г. включително,
размерът се увеличава с процентите по предходното изречение за всяка календарна
година след тази дата. Въз основа на това са направени следните изчисления:
- за 2009 г. полученият размер на пенсията до 31.12.2007 г. от 558,03 лева
е умножен по 1,257, изчислен от 25,70 % за 2008 г., и е получен размер на
пенсията от 701,44 лева;
- за 2010 г. полученият размер на пенсията за 2009 г. от 701,44 е
умножен по 1,108, изчислен от 10,80 % за 2009 г., и е получен размер на
пенсията от 777,20 лева;
- за 2011 г. така полученият размер от 777,20 лева е умножен по
1,030, изчислен от 3 % за 2010 г., и е изчислен размер на пенсията от 800,52
лева;
- за 2012 г. размерът от 800,52 лева е умножен по 1,042, изчислен от
4,20 % за 2011 г., и е получен размер на пенсията от 834,14 лева;
- за 2013 г. размерът от 834,14 лева е умножен по 1,040, изчислен от 4 % за
2012 г., въз основа на което е изчислен размер на пенсията от 867,51 лева;
- за 2014 г. размерът от 867,51 лева е умножен по 1,050, изчислен от
5 % за 2013 г., и е определен размер на пенсията от 910,89 лева;
- за 2015 г. полученият размер от 910,89 лева е умножен по 1,053, изчислен
от 5,30 % за 2014 г., като е изчислен размер на пенсията от 959,17 лева;
- за 2016 г. този размер от 959,17 лева е умножен по 1,063, изчислен
от 6,30 % за 2015 г., и е получен размер на пенсията от 1 019;60 лева;
- за 2017 г. размерът от 1 019,60 лева е умножен по 1,060, изчислен от 6 %
за 2016 г., като е определен размер на пенсията от 1 080,78 лева;
- за 2018 г. размерът от 1 080,78 лева е умножен по 1,067, изчислен от 6,70
% за 2017 г., и е изчислен размер на пенсията от 1 153,19 лева;
- за 2019 г. размерът от 1 153,19 лева е умножен по 1,083, изчислен от 8,30
% за 2018 г., като е определен размер на пенсията от 1 248,90 лева;
- за 2020 г. размерът от 1 248,90 лева е умножен по 1,109, изчислен от
10,90 % за 2019 г., като е получен размер на пенсията от 1 385,03 лева;
- за 2021 г. размерът от 1 385,03 лева е умножен по 1,084, изчислен от 8,40
% за 2020 г., като е изчислен размер на пенсията от 1 501,37 лева;
- за 2022 г. размерът от 1 501,37 лева е умножен по 1,093, изчислен
от 9,30 % за 2021 г., въз основа на което е определен размер на пенсията от 1
641 лева.
Въз основа на горните изчисления и при спазване правилата на § 7з, ал. 2 от
ПЗР на КСО, полученият размер е сравнен с размера на пенсията към 30.09.2022
г., определен от органа на 1 329,54 лева. В резултат на това крайният размер на
пенсията, считано от 01.10.2022 г. е определен в по-високия от двата размера, а
именно на 1 641 лева. В разпореждането се съдържа указание за възможността за
оспорването му по административен ред пред Ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ в едномесечен срок от получаването му, както е
разписано в чл. 117, ал. 2 от КСО. Липсват данни в административната преписка
за датата на връчване на акта на жалбоподателя, но същият е подал жалба по
надлежния ред до Директора на ТП на НОИ - Ямбол, който се произнесъл по нея с
Решение № 2153-28-108 от 23.12.2022 г., като я оставил без уважение. По
същество органът приел, че с оглед доказателствата по административната
преписка, пенсията е правилно определена в по - големия размер от 1 641 лева,
съобразно разписаните в § 7з, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО правила.
Издаденото Решение № 2153-28-108 от 23.12.2022 г. е връчено лично на
оспорващия 03.01.2022 г. (л. 210), а жалба против него с вх. № 2103-28-1 от
16.01.2023 г. по описа на ТП на НОИ, гр. Ямбол е подадена чрез административния
орган до съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-28-108 от 23.12.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Е.В.Е.
против Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, с което от 01.10.2022 г. е преизчислена
пенсията му, като е определен размер от 1 641 лева на основание § 7з, ал. 1 и
ал. 2 от ПЗР на КСО.
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок по чл. 118, ал.
1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Оспореното Решение № 2153-28-108 от 23.12.2022 г. е постановено от
материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КСО административен орган - Директор на
ТП на НОИ – Ямбол, в предвидената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и които да са
основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 146, т. 3
от АПК.
По отношение съответствието с материалния закон на оспореното решение и на
потвърденото с решението Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г. на
Ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ съдът съобрази следното:
В разпоредбите на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО са посочени законовите условия за придобиването на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, които най - общо се свеждат до два основни
елемента – достигането на определена в закона възраст и наличието на определен
по размер, придобит от лицата осигурителен стаж. Правилата за зачитане на
осигурителен стаж подробно са разписани в Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Нормативната регламентация, при прилагането на която
се определя началната дата за отпускане на пенсията на правоимащото
лице, се съдържа в чл. 94 от КСО. За определяне на началната дата за отпускане на пенсията за осигурителен
стаж и възраст от значение е моментът (датата) на придобиване на правото на
пенсия и датата, на която това право е упражнено чрез подаване на заявление за
отпускането на пенсията.
С правната регламентация по § 3, ал. 1 от ПЗР на КСО е създаден режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност на
лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите да се пенсионират при
условията на разпоредбите на тези членове до 31 декември 2003 г. включително.
Съгласно чл. 6 от отменения ЗП, военнослужещите при уволнение добиват право на
пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети следва да са действително
изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им.
Военнослужещите, прослужили 10 години на длъжности от летателния състав, от
водолазния състав и от съставите на подводните съдове, добиват право на пенсия
независимо от възрастта, ако са освободени от въоръжените сили поради изтичане
срока на договора или поради негодност за военна служба, установена от компетентните
здравни органи. Според чл. 7 от ЗП офицерите и сержантите от Министерството на
вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на
местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от
Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения при
уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети
да са действително изслужили като офицери и сержанти в посочените ведомства,
независимо от възрастта. Следователите и помощник-следователите от Националната
следствена служба добиват право на пенсия при условията на I категория труд.
Съобразно правилото на § 3, ал. 2 от ПЗР на КСО офицерите и сержантите по чл. 7
от отменения Закон за пенсиите, чиито звания се премахват и които придобиват
статут на държавни служители - граждански лица, съгласно § 89, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 29 от 2000 г.), могат да
се пенсионират при условията и в срока по ал. 1. При пенсиониране стажът на
тези лица се зачита като стаж, положен на офицерски и сержантски длъжности.
Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, които до 31
декември 2003 г. включително имат необходимия осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия по чл. 7 от отменения Закон за пенсиите, могат да се
пенсионират по условията на този член до 31 декември 2005 г.; пенсията се
отпуска от датата на уволнението при спазване разпоредбата на чл. 94 (§ 3, ал. 3
от ПЗР на КСО). Всички тези изисквания съставляват относимите
материалноправни предпоставки на нормативно
регламентирания правопораждащ фактически състав по § 3 от ПЗР на
КСО (сега чл. 69 от КСО), при кумулативното съществуване на които възниква и субективното право на
пенсия за осигуреното лице.
Правилата за определяне размера на пенсиите се съдържат в чл. 70 и
следващите от КСО. Съгласно чл. 70, ал. 1
от КСО в редакцията му към ДВ бр. 77 от 2021 г., в сила от
25.12.2021 г., размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя,
като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи: 1. с 1,35 за
всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. с 1, 2
за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ
разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.
С § 11 от ЗР на Закона за
изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2022 г., (обн. ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.), е
създадена нова разпоредба - § 7з от ПЗР
на КСО, чиято ал. 1 предвижда пенсиите за трудова дейност,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, да се
преизчисляват от 01 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и
79, като: 1. средномесечният осигурителен
доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния
коефициент на лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на
осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със
съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен
съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; за
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, се взема
предвид средномесечният осигурителен доход за
страната за 2007 г. – 398, 17 лева; за пенсиите за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест се вземат предвид коефициентите по чл. 79,
определени в действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; и
2. определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка
календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който
е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или
процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната
календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г.
включително, размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка
календарна година след тази дата. Съгласно § 7з, ал. 2
от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и
размерът към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсията се определя в
по-високия размер.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че
предвиденото в § 7з от ПЗР
на КСО преизчисление на пенсиите, считано от 01.10.2022 г.,
изисква на първо място да се определи размер на пенсията съгласно разпоредбата
на § 7з, ал. 1,
т. 1 от ПЗР на КСО, който размер да послужи като основа (база) за
прилагане на процентното увеличение по § 7з, ал. 1, т. 2. При определянето на
този базов размер се използва установената пенсионна формула при прилагане на
разпоредбите на КСО (в случая чл. 70 от КСО). Средномесечният осигурителен доход за страната
за 12 календарни месеца, предхождащи месеца на отпускане на пенсията е в такъв
размер, какъвто е бил при отпускане на пенсията, докато индивидуалният
коефициент и продължителността на осигурителния стаж участват в преизчислението
с последните им, актуални стойности към 30.09.2022 г., за всеки конкретен
пенсионер. Под зачетен осигурителен стаж към 30.09.2022 г. се има предвид
общата продължителност на осигурителния стаж, зачетен преди тази дата с
разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при отпускането на
пенсията или съответно при извършено нейно преизчисляване, с което допълнително
е зачетен осигурителен стаж след пенсиониране. Следователно, разпоредбата на § 7з от ПЗР
на КСО не предвижда възможност при извършваното
преизчисляване на пенсията да се определя различен от зачетения към 30.09.2022
г. осигурителен стаж и индивидуален коефициент – изрично е регламентирано, че
базовият размер по § 7з, ал. 1,
т. 1 от ПЗР на КСО се определя спрямо зачетения към 30.09.2022 г.
осигурителен стаж за лицето и актуалния индивидуален коефициент към същата
дата. По тези съображения наведените в жалбата доводи, че неправилно не е
добавено към общия осигурителен стаж времето от 01.03.2021 г. до 25.12.2021 г.
(9 месеца и 25 дни), както и за неправилно определен размер на осигурителен
стаж в последващо издадените и влезли в сила
разпореждания за преизчисление на отпуснатата пенсия, в т.ч. и в процесното Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г., със
зачитане на стаж със седем месеца по-малко от действителния, съдът намира за
неоснователни, тъй като законово регламентираното в § 7з от ПЗР
на КСО преизчисление на пенсиите, считано от 01.10.2022 г.,
не допуска да бъде взет предвид осигурителен стаж, незачетен към 30.09.2022 г.
В този смисъл спорът относно съществуването на твърдяното от оспорващия право
на зачитане на осигурителен стаж в посочените в жалбата хипотези, който стаж не
е бил зачетен към 30.09.2022 г., не би могъл да бъде разрешен в производството
по § 7з от ПЗР
на КСО – преизчисляването на пенсията се извършва, без да се
променят индивидуалния коефициент на лицето и зачетеният осигурителен доход към
30.09.2022 г.
С оглед изложеното съдът приема, че Решение № 2153-28-108 от 23.12.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане №
********** от 30.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ – Ямбол, е напълно законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно направеното от ответната страна искане
за присъждане на разноски е основателно. Поради това жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Ямболският административен съд, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Е. *** против Решение № 2153-28-108 от
23.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата му против Разпореждане № ********** от 30.09.2022 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол.
ОСЪЖДА Е.В.Е. ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
НА НОИ - ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
|
Председател: |
/п/ не се
чете |