ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500563 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод частна
жалба на А.С. К. – В. – заявител по чл.417 ГПК, срещу Определение
№260775/29.01.21г., постановено от Бургаски районен съд по ч.гр.д.№1916/2020г., в
частта, с което е по искане на длъжника И. С. С. е спряно частично – за сумата 9300
лева - изпълнението на Заповед №935/28.05.2020г., по която е постановено незабавно
изпълнение, издаден е изпълнителен лист и е образувано изп.д.№785/2020г. на ЧСИ
Виолета Матова, вписана под №860 в регистъра на ЧСИ, с район на действие района на
СГС. Жалбоподателят претендират отмяна на първоинстанционното определение.
Ответникът по жалбата И. С. С. представя писмен отговор по реда на чл.276
ГПК, вр. чл.420, ал.3 ГПК. С Определение №310/12.05.2021г. по делото са
конституирани наследниците му С. И. С. и С. Я. С., с което поддържат отговора.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред
вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 30.09.20г. е постъпило заявление по чл.417 ГПК
от А.С. К. – В., за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу И. С. С., в качеството му на
купувач по договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален
акт №*** на нотариус Н.Димова – с район на действие района на СРС, за сумата 21600
лева. Представени е препис от горепосочения нотариален акт. В договора е уговорено,
1
че продажната цена е 195600 лева. От тях 4000 лева купувачът е заплатил по банков
път; 170000 ще се заплатят със сума, получена от банков кредит; 21600 лева – по
банков път до 31.07.2018г.
На 28.05.20г., БРС е издал Заповед №936 за претендираната сума от 21600
лева, постановил е незабавното й изпълнение и е издал изпълнителен лист.
На 17.12.20г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, за сумата
от 10600 лева, които заявява, че е заплатил на продавача. Във възражението е
направено и искане за спиране на изпълнението на заповедта и на изпълнителното
производство, като представя писмени доказателства за извършени плащания – на
28.11.17г. – 700 лева; на 17.08.2017г. – 2000 лева; на 08.02.2018г. – 6600 лева;
представено е и доказателство с дата 11.08.2018г., в което е направено изявление за
получени 1300 лева, без посочване на име. За това доказателство заявителят признава,
че изхожда от нея.
С тук обжалваното определение БРС е счел, че искането за спиране е
основателно за сумата 9300 лева, като е приел, че доказателството относно сумата 1300
лева не е годно да удостовери получател и основание.
В жалбата се излагат съображения, че плащанията са извършени преди
датата на нотариалния акт и касаят други плащания във връзка със сделката, но не и
цената – излагат се твърдения в тази насока.
В представения отговор от длъжника се излагат твърдения, относно
уговорки между страните, които те са предоговорили, така че плащанията са отнесени
към цената, дължима от купувача.
Бургаският окръжен съд, при проверка допустимостта на подадената жалба я
намира за неоснователна, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без
уважение. Аргументите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени изцяло
на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК. В допълнение, по изложените в частната жалба
оплаквания следва да се каже:
Със ЗИДГПК /ДВ бр.86/2018г./, бе извършено изменение на нормата на
чл.420, ал.2 ГПК, относно необходимостта писмените доказателства, придружаващи
възражението да са убедителни. Независимо от това, за разлика от хипотезата по ал.1, в
която спирането е безусловно, при представяне на обезпечение за кредитора,
възможността за спиране по ал.2 и след изменението на закона остана условна – на
съда е предоставено правото да прецени дали да да спре изпълнението. Това означава,
че не всички писмени доказателства водят до спиране на изпълнението, а само такива,
за които съдът прецени че разколебават удостоверителната сила на документа по
2
чл.417 ГПК.
В настоящия случай претенцията на заявителя е основана да нотариален акт
за покупко – продажба, в който е посочен своеобразен погасителен план за заплащане
на сумите. Независимо от това, според изявленията на страните в представените жалба
и отговор, същите са имали и други уговорки, във връзка с преддоговорните и
следдоговорните си отношения, с които обосновават извършените плащания, за които
са представени писмените доказателства. Съдът не е компетентен в настоящото
производство да изследва тези уговорки и насрещни възражения – това следва да
извърши съдът, пред който е висящ иска по чл.422 ГПК, който може да събира
доказателства за установяване на твърденията на страните. За нуждите на настоящото
производство представените писмени доказателства разколебават удостоверителната
сила на документа, представен в официално заверен препис, съобразно нормата на
чл.179, ал.2 ГПК.
Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260775/29.01.21г., постановено от
Бургаски районен съд по ч.гр.д.№1916/2020г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3