РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. гр.Мадан, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100160 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. К. - П. против
******** ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
Договор за потребителски кредит от *****г., сключен между ищеца и
ответното дружество е нищожен като противоречащ на принципа на добрите
нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ищцата е сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който й е
отпуснат кредит в размер на 3300 лв., при лихвен процент по заема 34,12 % и
годишен процент на разходите - 39,56 % със срок за погасяване от 60 месеца.
По договора е предвидена застраховка ******* в размер на 2044,80 лв., като
разходът се финансират от кредитодателя. Така общо размера на кредита става
в размер на 5344,80 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в
размер на 34,12 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена
сума от ищцата е била в размер на само 3300 лв. Ищцата твърди, че Договор за
потребителски кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само
главницата по него, без да дължи други разходи. Сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл., 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Позовава се на практика на
Съда на ЕС. Сочи, че в предоставената сума по договора била включена
застраховка ********в размер на 2044,80 лв., като посочената лихва в размер
на 34,12 % била приложена именно върху сумата от 5344,80 лева, въпреки, че
й е предоставена реално в заем сума в размер на 2000 лв. Така в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ищцата не била в състояние да прецени начина, по
който се прилага посочения в договора лихвен процент. Сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по договора бил посочен само
1
цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него. Сочи, че реално
приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 39,56 % в него, тъй
като при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховката
********** в размер на 2044,80 лв..
В молбата си ищцата твърди, че клаузите за застраховка били сключени
с цел да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален
избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че
условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в
полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита било необходимо
размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва
да се; заплащат по договора за кредит. Поради невключването на
предвидената застраховка *******в посочения в потребителския договор за
кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита за неоснователно
възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно
чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, като се позовава на §1 т.4 от ДР на ЗПК- лихвения
процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Ответникът сочи, че законът не изисква размера на възнаградителната лихва
да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти /по
аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както е сторено. В тази връзка
се позовава на решението, дадено в чл.3 б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити - „лихвен процент“ означава лихвеният процент, изразен или като
фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на годишна основа
към сумата на усвоения кредит, като твърди, че в закона има ясно изразен
начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на
усвоения кредит, касае се до императивна правна норма и същата се прилага
към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или не
/чл.9 от ЗЗД/.
Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети
предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора:
ГПР - 39.56 % и обща дължима сума 11 200.15 лева. В отговора си ответното
дружество сочи, че не става ясно по какъв начин ищецът стига до извода, че
размера на ГПР по кредита е неправилно посочен, като твърди, че формулата
за изчисление на годишният процент на разходите (Приложение №1 към чл.
19, ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Договорът за потребителски
кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като към
момента на сключването му в него следва да е уговорен годишният процент на
разходите по кредита (арг. Чл. 11, т. 10 ЗПК), включващ общите разходи по
2
кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, вкл. за посредничество) изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит (арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК). Следователно
ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното
заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума
от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и
използването на финансовия ресурс представляват граждански плод
(възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията т.е.
разходите, които не са включени в ГПР. Ответникът счита, че не следва
разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл,
че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между Банката и потребителя. Счита също, че
неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото
процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер
чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на
договора за кредит на соченото основание. Сочи се, че в случаите, в които ГПР
надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение
намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва, че това води до
недействителност на самата клауза в договора. Как е изчислен ГПР, кои
разходи се включват при изчисляването му, ответникът счита, че е предмет на
регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, като сочи, че тази информация е
налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на
потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази
информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя
начин, което е задължително изискване за валидността на договора за
потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За конкретния договор за кредит
ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 39.56 %. За
целите на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с
включването на застраховката като разход, резултатът бил 86.93 %, който
обаче ответникът счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната
премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Твърди, че в
процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва, тези
разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин, поради
което счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца, че в
заем му е предоставена сума в размер на 3 300, а не описаната в договора сума
в размер на 5 344.80 лв. Сочи, че на 30.10.2023 г. по сметката на клиента като
кредит е постъпила сумата в размер на 5 344.280 лв. Част от въпросната сума
(2 044.80 лв.) впоследствие е удържана за заплащането на доброволно
сключения от ищеца Договор за застраховка. Счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че таксата за застрахователна премия се явява
нищожна. Твърди, че Съгласието на потребителя за сключването на
застраховка е обективирано чрез Сертификат № *********. Обща дължима
сума по застрахователна програма “**********” за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от “********” ЕАД и допълнителна
3
медицинска услуга „********“, предоставена от ********: Застрахованото
лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0,730% от размера на
ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата
дължима сума са включени- дължимата еднократна застрахователна премия в
размер на 0,676% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на
0,004% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга
„********“, предоставяна от ******. Застрахователна премия по
застрахователна програма „*****“: Застрахователната премия е в размер на
9,99 лв. месечно, като в нея е включен данък върху застрахователната премия
в размер на 0,08 лв. Премията се заплаща еднократно при отпускане на
кредита като месечният й размер се умножава по продължителността на
кредита в месеци. Еднократна застрахователна премия за застрахователни
програми „********” и „******“, заедно с еднократна такса „*******“:
2032.08 лв. Данък върху еднократната застрахователната премия за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“: 12,72
лв. Твърди, че сключването на Договора за потребителски кредит не е
обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка, като
сочи, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде
възстановена на потребителя - ищец, доколкото Банката е финансирала
застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка.
Сочи, че ако ищецът беше упражнил правото си на отказ от застраховката в
деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след
това, то застрахователите щяха да възстановят на ищеца пълния размер на
застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и или да
погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. Твърди, че
условията по договора за кредит остават непроменени - размер на лихва,
размер на ГПР, като сочи, че единствено срокът би се променил в случай на
предсрочно погасяване на кредита. Твърди също, че в случай че застраховката
е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и
нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и
потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за
това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго). Сочи, че
незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода
на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената
застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито
и да било последици в договора за кредит, като в тази връзка ответникът се
позовава на: Решение № 798 по в.гр.д.№ 867/20 г. на ОС П.; Определение №
718 от 25.06.2020 г. по в.ч. гр.д. № 218/20 г. на ОС С., Решение №
155/29.04.2024 г по гр.д. 359/2024 по описа на ОС С. З.. Предходното е
разписано в чл. 10 от ОУ на Сертификат № ******** за застрахователни
програми “********” и “*******“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от “******” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга
„*******“. Ответникът сочи, че Застрахователната премия като цена на
допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по
договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което
следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Това е
уговорено изрично между страните в чл. 19 от договора за кредит.
Застраховката е сключена за срока на договора за кредит, като платената от
потребителя застрахователна премия осигурява покритие на застрахованите
4
рискове за този период. Ищецът като застраховано лице, има правото да
прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се
част от застрахователната премия. Ищецът не е предприел никакви постъпки в
тази насока, с което би намалил разходите по кредита за себе си, но в същото
време застрахователите осигуряват застрахователно покритие на
застрахованите рискове. Сочи, че застраховката не е била условие за
сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от
кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца
без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки
разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, като счита че застраховката не следва да
се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да
бъде включена при изчислението на ГПР. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между А. А. К.З - потребител и ******** ЕАД - кредитор е
сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ********г г., по
силата на който на ищцата е бил предоставен потребителски паричен кредит в
размер на 3300 лева, като било уговорено и заплащане на застрахователна
премия в размер на 2044,80 лева по застраховка живот *******. Като общ
размер на кредита е посочен 5344,80 лева. Срокът на договора за кредит е
посочен в чл. 6 - а именно до 05.11.2028 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен
процент по договора е в размер на 34,12 %, а ГПР 39,56 %. Общата дължима
сума от потребителя възлиза на 11200,15 лева. Видно от погасителния план
към договора за кредит, същият е платим на 60 бр. месечни вноски в размер
на 186,68 лева всяка, включваща лихва и главница.
Като доказателства по делото са представени Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който
като общ размер на кредита е посочена сумата от 5344,80 лева, Заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗМИП, Сертификат № ********* за застрахователни програми
„********“ и „*********“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от *********ЕАД и Допълнителна медицинска услуга
„********“, ведно с приложения към него.
Сключеният между *********ЕАД и ищеца договор има характер на
договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова финансова
институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Същевременно, ищецът е физическо лице,
което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид
това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за
задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
5
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 5344,80 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в този размер. Напротив, предоставената сума е в размер
на 3300 лв., а разликата до сумата от 5344,80 лева се състои от начислена
застрахователна премия по застраховка живот в размер на 2044,80 лева. Тази
сума от 2044,80 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени
съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии,
съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка, като дължимостта на застрахователната премия е
определена към момента на сключване на договора. Същата е включена в
размера на погасителните вноски като част от главницата, както и в общият
размер на задълженията по кредита. Следователно, доколкото задължението за
заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване
на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита,
последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния
процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния
процент на разходите по кредита, посочен в размер от 39,56 %, не е взета
предвид дължимата застрахователна премия. Служебно изчислен от съда
посредством онлайн калкулатор при следните параметри: размер на кредита
3300 лева, платим на 60 месечни погасителни вноски в размер на 186,68 лева
всяка, включваща главница, лихва и застрахователна премия, при общ размер
на всички плащания 11200,15 лева, то реално приложимият ГПР по процесния
договор е 88,36%. Ето защо размерът на действително приложеният ГПР по
процесния договор надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
към датата на сключване на договора 30.10.2023 г.. С оглед изложеното е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в
договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Тази норма, от една страна,
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
6
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски в размер на 213,79 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минималния предвиден размер по дела с определен материален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдс от 480
лева с вкл. ДДС. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между А. А. К. – П., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., обл. С. и ***** ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ******** № *******, че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит № ******** от ***** г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА *******ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ******* № ****** да заплати на А. А. К. – П., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., обл. С. сумата от 213,79 лева (двеста и тринадесет
лева и седемдесет и девет стотинки) направени по делото разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ******* № ******а заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И. БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. П., ул. ******№*, ап. **,
представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет
лева) с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7