Определение по дело №1589/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1460
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20212100501589
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1460
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501589 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Янислав
Бориславов Янакиев, чрез юрисконсулт Христо Атанасов, против
Разпореждане № 4602 от 10.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №5643/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил
заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника Г. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. С., бл.**, вх.*, ет.**,
ап.**, за заплащане на сумата от 153,71 лв. – договорна лихва за периода от
19.07.2020г. до 19.04.2021г. на основание договор за потребителски кредит №
837754 от 19.06.2020г., сключен на с „Креди Йес“ ООД.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да го отмени
и върне делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение. Излага
съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
1
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от
Агенция за събиране на вземания ЕАД против Г. Н. Н. за сумата от 800 лева –
главница по потребителски кредит №837754 от 19.06.2020г. сключен на с
„Креди Йес“ ООД, 153,71 лв. – договорна лихва за периода 19.07.2020 –
19.04.2021 г., законна лихва от 41,78 лв. за периода от 20.07.2020г. до
23.07.2021г., както и сумата от 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№2048/10.08.2021г. по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №5643/2021г. за сумата от 800
лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит, сумата от 41,78
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 20.07.2020г. – 23.07.2021г.,
както и разноски за държавна такса – 21,41 лв. и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 153,71 лв., предмет на обжалване в настоящото производство, районният
съд е счел, че искането на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, във вр. с чл.26
ал.1 предл. трето от ЗЗД е в противоречие с добрите нрави, поради което е
нищожно, и основанието е различно от това по чл.19 ал.5 от Закона за
потребителския кредит. Цитирал е съдебна практика за това, че ГЛП
/годишния лихвен процент/ от 40% надвишава значително трикратния размер
на законната лихва. Счел е, че голяма част от заемните правоотношения не
попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на потребителите на бързи кредити в
по-неблагоприятно положение чрез приравняване на ГЛП и ГПР е
недопустимо.
По отношение на споровете за нищожност свързани с договорната
лихва съществува практика на различни състави на ВКС за определяне
предела на договорната лихва с оглед на това да не се накърняват
изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на
размера води до нищожност на съответната клауза. Преимуществено ВКС
сочи като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната
лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите
нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера на договореното под
2
формата на лихва възнаграждение на кредитора.
В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на
договор за кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата
за поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от
специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е
задължително и уредените от него правила са приложими по сключените
договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон
предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по
левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Цитираният
законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да
прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице
противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК съобразена с постановление № 426 от 18.12.2014 г. на
МС на РБ за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към датата на
сключване на договора определя, че максималният размер на ГПР не може да
надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от
районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се
явява неоснователно. В този смисъл са решение №869/11.10.2019г. по в.т.д.
№962/2019г. на ОС – Варна, решение №166/23.07.2019г. по в.г.д. №202/2019г.
на ОС – Ловеч и др.
Това налага отмяна на разпореждането на БРС в атакуваната му част и
връщане на делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 153,71 лв. – договорна лихва, 3,86 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 4602 от 10.08.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №5643/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
3
съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на Агенция
за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника Г. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. С.,
бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, за заплащане на сумата от 153,71 лв. – договорна
лихва за периода от 19.07.2020г. до 19.04.2021г. на основание договор за
потребителски кредит № 837754 от 19.06.2020г., сключен на с „Креди Йес“
ООД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Г. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. С., бл.**,
вх.*, ет.**, ап.**, да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Янислав Янакиев, сумата от сумата от 153,71 лв. –
договорна лихва, 3,86 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4