Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената частна жалба от адвокат Х. В.-ВТАК, в качеството й на пълномощник на Ш. А. И. и Х. Ш. И., двамата с постоянен адрес с.С. ,оБ.К.,ул.”В.”, №1, против Определение №...19.12.2009 г.,постановено по гр.д.№2003/2009 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото, като е приел че то е родово подсъдно на окръжен съд и го е изпратил за разглеждане на Великотърновски окръжен съд. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното определение.Твърди се,че неправилно съдът е тълкувал материалноправната разпоредба на чл.200 от КТ, в резултат на което е приел,че спорът не е трудов по смисъла на чл.357 от КТ и е допуснал процесуално нарушение,определяйки родовата подсъдност съобразно цената на иска и съгласно разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК.Жалбоподателят твърди,че съдът правилно е посочил наличието на противоречива съдебна практика относно характера на спора, но е възприел неправилното становище и е стигнал до погрешен правен извод, като е приел,че спорът няма характер на трудов .Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, обстоятелствата по делото и закона, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и касае обжалваем съдебен акт.В този смисъл тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да приеме,че спорът е родово подсъден на окръжен съд , Горнооряховският районен съд е квалифицирал спора по чл.200 от КТ като такъв извън приложното поле на чл.357 от КТ.В резултат на това е определил родовата подсъдност съобразно цената на двата субективно съединени иска,всеки с размер 100000 лв и съгласно текста на чл.104, т.4 от ГПК,приемайки,че не се касае до изключението „трудови спорове”. Настоящата инстанция не споделя това тълкуване.Действително, налице е противоречива съдебна практика, но в преобладаващата си част решенията на съдилищата и по-специално на ВКС са в полза на становището,че исковете по чл.200 от КТ имат за предмет трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ.Основанието на исковете се определя от твърдените обстоятелства, а в случая те сочат на вреди от трудова злополука, вследствие на която е причинена смъртта на сина на ищците.Споровете относно имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя са трудови спорове,тъй като произтичат от изпълнението на трудови правоотношения. В този смисъл те попадат в обхвата и приложното поле на чл.357 от КТ .Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК,,макар и с цена на иска по-голяма от 25000 лв, те са изключени от родовата подсъдност на окръжните съдилища и са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища. В този смисъл обжалваното определение, с което производството по гр.д.№ 2003/2009 г. на ГОРС е прекратено и делото изпратено по подсъдност на ВТОС, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото-върнато на ГОРС за разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение №.../19.12.2009 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№2003/2009 г. ВРЪЩА делото на ГОРС за разглеждане. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |