РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Монтана, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.08.2021година постановено по гр.д.№100/2019година по описа на
Берковския районен съд са отхвърлени предявенине от Х.Н. от гр.*искове срещу Е.Н. от
гр.*с правн основание чл.109 от ЗС чл.45 от ЗЗД като неоснователни.
Това Решение е обжалвано от адв.Ц.С.-САК в качеството на процесуален
представител на Х.Н. изцяло с изложени доводи за неправилност, необоснваност и
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Жалбата е изключително подробно мотивирана.Моли съда да
отмени изцяло атакуваното съдебно решение и постанови ново по същество на спора като
предявените искове бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Е.Н. чрез
адв.Ж.С. с който излага подробни доводи за неоснователността на жалбата.Моли съда да
остави същата без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.Направено е искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с
оплакванията в жалбата, и доводите на страните по реда на въззивното производство приема
за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима.Подадена е в предвидения в закона срок, от страна-
ищец в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалване, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдеен акт.Разгледана по същество е
основателна.
Съображенията на съда за това са следните:
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че искът с
правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен, а от тук и претенцията свързана с него по
чл.45 от ЗЗД.Районният съд с оглед събраните в производството доказателства и след
съвкупната им преценка е приел, че изграденото от ответника остъкление пред входната му
врата е изцяло разположено в частта от дворното масто, определено му за ползване.Същото
се отнася и до изградената на втория етаж тераса със навес.И двете макар и изградени в
отклонение с архитектурния проект не засенчват имота на ищеца и с това не пречат на
същия относно ползването му.Съдът е приел за ирелевантно твърдението, че същите
загрозавят фасадата на къщата и намаляват пазарната стойност на неговия имот.По
отношение на изградените в имота на сутеренния етаж прозорци от ответника, същите
съответстват на архитектурния проект за неговата къща.Фактът, че гледат към дворното
място на ищеца по никакъв начи не смущава неговите права.По отношение на изградената в
северозападната част на имота постройка на допълващо застрояване в която се отглеждат
няколко кокошки, съхраняват дърва и дърводелски машини, БРС с помощта на експертни
заключения по изготвени сдебно-технически експертизи е приел, че, че превишаване на
шумовите норми може да се получи само при едновременно привеждане в действие и на
двете машини-циркуляр и банциг, което на практика е невъзможно.Приел е и че шума от
оглежданите кокошки също не превишава нивата на шум в тази част на града.Освен това
помещението отстои на 6 метра от жилищната сграда на ищеца, броят на животните е в
съответствие с Наредбата на Община *за определяне на обема на животновъдната
дейност.Освен това съдът е приел, че с тези си дейности ответникът по никакъв начин не
смущава ползването на ищеца по делото, който трайно живее в *за повече от 15 години
заедно със семейството си, а синът, който е пълномощник по делото също живее в гр.*и
пребиваването му в жилището е инцидентно.Въз основа на горното БРС е приел негаторния
иск за неоснователн.Като такава е приета и претенцията с правно основание чл.45 от ЗЗД за
която са изложени доводи за нейната неоснователност, тъй като не са установени търпяните
вреди.
Така направените изводи като краен резултата напълно се споделят и от настоящата
инстанция и при условията на чл.272 от ГПК МОС препраща към тях като добавя следното:
Производството пред РС Берковица е образувано по предявени искове от Х. Н.
срещу Е.Н. с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконна стопанска
постройка, разположена в северозападната част на поземлен имот с индентификатор *по
КПКр на гр.*, както и незконно извършеното преустройство на фасадата на сградата на
източния близнак чрез построяване на предверие към входната врата със застроена площ от
2 кв.м., построяване на тераса на втория етаж и навес към нея, поставяне на прозорци на
2
сутеренния етаж на източния близнак, както и възстановяване на имота в състоянието му
преди извършването на незаконното строителство, както и да се прекрати ползването на
стопанската постройка за стопански нужда, включително и като дърводелски цех и да се
преустанови навлизането през процорците на сутеренния етаж в частта на имота, която
попада в дял на ищеца.Претендирано е и обезщетение с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД
за 3000.00лева имуществени вреди-по 600лева годишно считано от 2014година, както и
неимуществени вреди в размер на 2000лева изразяващи се в психически тормоз и
притеснения от факта, че ответникът извършва дейности, които излъчват над обичайните
замърсявания, с което се вдига шум, разнасят се миризми и го прeпятстват да си ползва
имота.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се
установява, че с нот.акт №*,том.*,дело №*/*на Берковския районен съдия И.Д. и Т.Д. са
продали на К. Н. и М.Н.а общо 1/2ид.част и на И.Н. останалата 1/2ид.част от парцела *, в
кв.*, пл.№*от 420кв.м. в гр.*.
С нот.акт №*,том.*дело */*година купувачите взаимно са си отстъпили право на
строеж за построяване на двуфамилна масивна жилищна сграда близнак по проект утвърден
от ГНС *.По силата на този акт К.и М.са получили в изключителна собственост
двуетажното жилище в западната половина на парцела с ползване на южната част от
парцела, а И.Н. е получил жилището в източната половина и му е определено ползването на
дворното място в северната част на парцела.
От удостоверение от 01.09.2010г./л.26/ от делото е видно, че гореописание имот по
нот акт №*и№ *е индентичен с УПИ *, пл.№*,в кв.*по плана на гр.*.
От приложеното удостоверение за смърт и наследници №*/22.11.2018година на
Община *е видно, че М.В.е починала на 21.02.2006година, а К.Н. на 21.04.2007година и са
оставили за единствен свой наследник ищецът по делото Х.Н..
Ответникът Е.Н. е станал собственик на източното жилище с определената за
ползване северна част от имота по силата на договор за дарение на недвижим имот от
неговите родители И. В.и Б.П.,материализирано в нот.акт №*/том*,д.№*/*година.
Установено е по делото че ищецът по силата на отстъпено му право на строеж от
ответника ,материализирано в нот.акт №*,том.*,рег.*,дело №*/*г. на нотариус Е. П. е
изградил пристройка към собствената си жилищна сграда-западен близнак с с разгъната
застроена площ он 24 кв.м.
От гореизложеното е видно, че щецът по делото Х.Н. е собственик на жилищна сграда-
западен близнак с разпределено ползване в южната част на парцела, а ответникът Е.Н. е
собственик на двуетажното жилище близнак в източната половина с разпределено ползване
на северната част от имота.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от
заключенията на вещите лица изпълнили различни експертизи се установява, че Е.Н. в
северната страна на сградата пред входа на източната къща близнак е изградил остъклено
3
предверие със застроена площ от 2кв.м., а на втория етаж е изградил тереса с навес към нея.
Установи се също така, че в северозападната част на имота има изградена паянтова
постройка, която се използва за съхранение на дърва, отглеждане на кокошки и храна за тях,
както и са разположени дърводелски инструменти .На сутеренния етаж от жилищната
сграда ползвана от ответника са поставени прозорци с изглед към двора на ищеаца. За
изградената тераса и навес с обслужващо предназначение/дърварник/ е изадено
удостоверние за търпим строеж при условията на параграф 127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Страните по делото не са в добри съседски отношения, като за това свидетелствата
множеството жалби подавани от ищеца и от неговия син М. Х. надлежно упълномощен до
различни институции във връзка със законността на извършените допълнителни
пристроявания от ответника.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали с
извършените пристроявания и описаните по-горе дейности, подробно индивидуализирани в
исковата молба и жалбата ответникът смущава и пречи на ищецът да упражнява правото си
на собственост върху собствения си имот.
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно разясненията,
дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело.
Искът с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита на собственика срещу всяко
трето лице, извършващо неправомерни действия, с които се смущава, ограничава или пречи
за осъществяване на правото на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Основание за
защита се поражда и при състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно
въздействие върху вещта. Целта на този иск е да се отстранят пречките за пълноценно
упражняване на правомощията на собственика и той не може да бъде насочен срещу
състояния, създадени от незаконни строежи, които макар да се нетърпими от гледна точка на
техническите и градоустройствени изисквания не смущават собствеността на трети лица.
От заключението на вещото лице Г.Л.-И. по изпълнената съдебно-техническа
експертниза се установява,/л.124-130/, че от северната страна на сградата пред входа на
източната къща-близнак собственост на Е.Н. има изградено остъклено предверие със
4
застроена площ от около 2 кв.м..Вещото лице установява също така, че в източната част на
сградата има изградена и тераса на втория етаж с навес над нея.За тези обекти не е учредено
право на строеж и няма одобрени проекти и такива не са предвидени в приложените
одобрени архитектурни обекти за изграждане на сградите.От събраните по делото гласни
доказателства не се установи по никакъв начин обаче тези обекти да пречат на ищеца да
осъществява правото си на собственост.Още повече, че същите са разположени в частта
определена за ползване на ответника.
Вещото лице е установило наличието на изградена паянтова постройка от ответника
за отглеждане на кокошки,у съхранение на дърва и в нея са разполежени дърводелски
машини.Тази постройка се намира в северозападната част на имота в частта, която се ползва
от ответника Н..Сградата е с площ от 38кв.м. и е на разстояние от основната сграда на
2,5метра до най близкия ъгъл, като разпитана в съдебно заседание от
10.12.2019година/л.162/ от делото вещото лице е посочило, че кокошките се отглеждат в
южната част на навеса и са на отстояние повече от 6 метра от спалнята на ищеца.
В заключението си вещото лице е посочило, че сградите собственост на страните по
делото са със самостоятелни входове, собствени стълбища, отделни коридори и стълби към
тавани и сутеренни и с общ покрив. Вещото лице е установило, че архитектурния проект на
ответника допълнително е преработен с оглед данни за наличие на подпочвени води и
същото е допустимо.
По делото е изслушано и прието и заключението на вещото лице В.М.с оглед
установяване дали съществуващата постройка, в която се отглеждат кокошки и се използват
дървопреработващи машини отговаря на санитарно-хигиенните изисквания и създават ли се
шумове ,мириси и други отклонения от действащите норми.Същото е извършило обстойни
измервания въз основа на които е стигнало до изводите отразени на л.281 от делото, а
именно, че в битовата постройка на двора не се извършва стопанска дейност от ответника,
която да причинява шум, вибрации, прах и други замърсявания.Макар и в същата да са
инсталирани дървопреработващи машини като банциг, електрожен и рендовална, там не
функционира дърводелски цех, а се ползват за битови цели.Към момента на проверката не са
констатирани нива на шум над допустимите.Измерването на шум в спокоен интервал
достига до 10-30дб, докато премнаващ автомобил или битов шум в съседство отчита 40-
60дб.Вещото лице е установило също така наличие на 5 броя кокошки, но не и лош мирис
от отглеждането им, като броят им съответства на регламентирания в нарочна за това
наредба на Община гр.*.
От гореизложеното е видно, че построеното от ответника остъкление пред входната
врата е изцяло разположено в частта от дворното място, определена му за ползване. Същото
се отнася и до изградената на втория етаж тераса с навес.В последното си заключение
в.л.арх.Г.А.е посочила, че построения балкон представлява несъществено изменение и е
допустим по ЗУТ и Наредбита към него, бил е допустим и като отклонения от одобрения
архитектурен проект по ЗТСУ.Балконът не е обща част, а е в частта на собственика на
жилище №*,т.е на въззиваемия Н. И двата обекта са изградени в отклонение на
5
архитектурния проект. И двата обекта не засенчват имота на ищеца, най – малкото са
разположени откъм северната страна спрямо сградата и дворното място на ищеца.
Безспорно се установи също така, че изпълнените на сутеренния етаж на ответника
прозорци са в съответствие с архитектурния проект за неговата къща. Фактът, че "гледат"
към дворното място, определено за ползване от ищеца сам по себе си не сочи на извод за
засягане правата на ищеца в собствеността.
В производството са наведени твърдения, че през прозорците ответникът прониквал в
двора на ищеца. В тази връзка по делото са приложени прокурорски преписки по подадени
сигнали от жалбоподателя/л38-42/ от делото и по същите е отказано да се образува
досъдебно производство, като е прието, че се касае за инцидентни случаи на преминаване,
свързани с опазване на имота и преместване на греди , които разрушават мазилката.Горното
е установено с видео-файлове, предоставени от тъжителя и касаят период 2017-
2019година.След този период доказателства в тази насока не са ангажирани и няма и
изложени твърдения .
По делото се установи, че жалбоподателят живее извън страната, а неговия син в
гр.*.Никой от разпитаните по делото свидетели не установи вреда или смущение на
собствениците която да е нанесена, с което да са възпрепятствани да ползват имота.В тази
връзка МОС не възприема показанията на св.Т.Й., разпитан в с.з. на 10.12.2019година/165 от
делото/, който твърди че щял да наеме имота, но отглеждането на кокошки в близост го
възпряло.Този свидетел е близък приятел на сина на жалбоподателя и с показанията си явно
иска да му направи услуга.Никъде жалбоподателят не е твърдял, че желае да отдава имота
под наем и действията на ответника са му пречили за намиране на наематели.
Обстоятелството, че сградите представляват незаконен строеж, не е достатъчно за
уважаване на негаторния иск - незаконното строителство само по себе си не означава, че
ищецът е възпрепятстван да ползва общото място.
Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при незаконно
строителство се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита /решение № 625/03.12.2010 г.
по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. №
4650/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС,
I-во г. о. /. Такива факти по делото не са установени.
Изложеното налага извода, че осъщественото строителство не ограничава правата на
ищеца в съсобствеността, не пречи на пълноценното ползване на имота от негова страна
,поради което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на постройките и преустановяване на
ползването им се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС приема, че предявения иск с правно
основание чл.109 ЗС е неоснователен, правилно е отхвърлен от първоинстанционен съд и в
тази част решението следва да бъде потвърдено. По отношение на иска с правно
6
основание чл.45 ЗЗД съдът приема следното:
Доколкото иск с правно основание чл.45 ЗЗД е предявен в условията на съединяването
му с иска по чл.109 ЗС във връзка с претенцията за възстановяване на вреди,претендирани
от ищеца,който твърди,че са настъпили в резултат на действия,обуславящи предпоставките
за уважаване на предявения по чл.109 ЗС иск, и доколкото съдът счита, че искът по чл.109
ЗС е неоснователен,неоснователен се явява и предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
За пълнота следва да се отбележи,че отговорността за непозволено увреждане се носи не
само при нарушение на конкретна правна норма,но и на общото правило да не се вреди
другиму.Вредата представлява промяна на имуществото,правата,телесната цялост и
здраве,душевност и психическо състояние на човека.Промяната може да се осъществи чрез
смущение,накърняване или унищожаване на посочените човешки блага.Отговорността на
деликвента, без значение какви са материалните му възможностти, е за всички вреди, които
са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от
противоправното деяние.Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента.Възможно е деянието да не е единствената причина за
резултата,но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем.Причинно-следствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже-Постановление
№7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС РБ,т.2. Доказването на причинно-следствената връзка
между виновното поведение на лицето, от което се претендира обезщетяване на
претърпените вреди и увреждането, чието обезщетение се търси.Ищецът не е установил от
една страна осъществено деяние от ответника, чиято отговорност се претендира да бъде
ангажирана,както и противоправност на това деяние,както и от друга страна-именно
наличието на причинна връзка между такова деяние и претендираните вреди.При
отсъствието на причинна връзка между личното поведение на ответника и причинените
вреди в жилището на ищецът не се установява увреждането да е причинено от него и той да
е отговорен за обезщетението им.Ето защо и в тази част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателят следва да
възстанови на въззиваемата страна направените разноски в настоящата инстанция в размер
на 700лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.08.2021година постановено по
7
гр.д.№100/2019година по описа на Берковския районен съд .
ОСЪЖДА Х.Н. от гр.*с ЕГН ********** да заплати на Е.Н. с
ЕГН ********** сумата от 700/седемстотин/ лева разноски в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8