Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр.Хасково, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия П. Костова
адм. дело №563 по описа на АдмС - Хасково за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.61, ал.11 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано
е по жалба от Г.К.П.
***, против Предписание за поставяне под карантина с изх.№805/22.06.2020г.,
издадено от директора на дирекция „Надзор на заразните болести“ при Регионална
здравна инспекция – Хасково.
Жалбоподателят
счита оспорения акт за незаконосъобразен, като в тази насока релевира
съответните доводи. На първо място твърди, че неправилно административният
орган издал предписанието без да уточни с кого, положителен на COVID-19, жалбоподателят бил
контактен, каквито били изискванията на Заповед №РД-01-333/12.06.2020 г. Само
можело да се гадае, че това бил известният български тенисист Г. Д., с когото
се снимал на 16.06.2020г. и бил в известна близост за не повече от 20 секунди в
град Хасково, а шест дни по-късно в социалната мрежа „Инстаграм“ обявил, че е
заразен с коронавирус. Сочи се, че не било установено, че по това време –
16.06.2020г., Г. Д. бил положителен на COVID-19, след като той нямал проба за
коронавирус в България, което било публично известно. Оспорващият смята, че в
случая били нарушени основни негови конституционни права, както и принципите на
административния процес равнопоставеност, последователност и предвидимост. Счита,
че непосочването в предписанието на заразените или болните от заразна болест,
създава предпоставка за административен произвол. На следващо място, излага
съображения за лишаване от правото му да избере адрес, на който да изпълни
предписанието за карантина. В тази връзка твърди, че в административния акт,
който му бил връчен, предварително били попълнени личните му данни и адрес за
изпълнение на предписанието. Сочи, че бил трансплантиран пациент, имал нужда от
физическа активност, за да регулира нивото на триглицеридите и холестерола в
кръвта си, поради което можел да избере място за изпълнение на предписаното в
с.Д. Белево, където в къща с двор живеела майка му. Така щял да може да се
разхожда на въздух по двора и да извършва важни за здравето му физическа
активности. Изборът в тази насока, направен от административния орган, го
затворил в апартамент, което физически и емоционално било голямо изпитание,
което затруднило неговия и живота на близките му – съпругата и детето му, тъй
като според предписанието трябвало да ползват отделни стаи и да стоят на
разстояние, което било трудно изпълнимо в един апартамент. Във връзка с
твърдението за отнемане на право за избор на място за карантиниране, цитира
т.13 от Заповед №РД -01-333/12.06.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Наред с изложеното, сочи още, че поставянето му под карантина, довело до
пропускане на заседание на Общински съвет – Хасково. Предписанието реално го
поставило в невъзможност да изпълнява вменените му от закона задължения на
общински съветник, което му нанесло морални и материални щети. Освен това, в
предписанието липсвал посочен телефонен номер на здравната инспекция, на който
да сигнализира при евентуална проява на симптоми, което означавало, че било
написано набързо, в разрез с нормативните изисквания. На последно място
жалбоподателят сочи, че предписанието за поставяне под карантина било издадено
въз основа на Приложение №5 към т.11 от Заповед №РД -01-333/12.06.2020 г. на
министъра на здравеопазването, която се отнасяла за лица с влошено здравословно
състояние, но не
било съотносимо към тази точка, защото той не бил поставен под задължителна
изолация, описание което било направено в заповедта. От това следвало, че
предписанието било нормативно необосновано.
По
изложените съображения се иска отмяната на административния акт.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия и процесуалния му
представител. Жалбоподателят заявява, че е с трансплантирано сърце и бъбрек и
след като узнал, че Г. Д. бил заразен с COVID-19, на 22.06.2020г. сам се
свързал с РЗИ – Хасково, за да разбере дали бил под карантина или не, като
оттам му отговорили, че не е, тъй като реален контакт с Г. Д. нямал. Нямало и
медицинско доказателство, че Д. бил с положителна проба за коронавируса.
Отбелязва, че предписанието било със задна дата, т.е. той бил поставен под
карантина една седмица преди издаването му. Процесуалният представител
акцентира върху това, че предписанието било издадено въз основа на т.11 от
№РД-01-333/12.06.2020г. на министъра на здравеопазването. В тази връзка
несериозно било становището на директора за допусната техническа грешка и за
това, че всъщност ставало дума за т.13 от цитираната заповед, а не за т.11.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът
– директор на дирекция „Надзор на заразните болести“ при Регионална здравна
инспекция – Хасково, лично и чрез процесуален представител, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Излага подробни съображения в
тази насока. Заявява, че на 21.06.2020 г. от М.
Г. Д. обявил във Ф. страницата си, че е положителен на COVID-19, като посочва, че нямало как да
получат медицински документ за неговия положителен резултат. Сутринта на
22.06.2020 г. се събрал ОКЩ. Направено било епидемиологично проучване и през
целия ден издирвали контактните лица. Срещнали се с всички такива, разговаряли
с тях, връчвали им предписания. Лицето Г.П. се обаждало на горещия им телефон,
но към момента на обаждането те все още не били направили подробно епидемиологично
проучване. Датата, на която П. бил поставен под карантина, за която той
твърдял, че е задна, била датата на последния му контакт – 16.06.2020г., по
време на снимките с Г. Д.. Посочва, че епидемиологичните проучвания се
извършвали със съдействието на полицията. Това се налагало в случаите, в които
има положителен лабораторен резултат, но лицето не е посочило телефон за
връзка, поради което нямало как да осъществят контакт с това положително лице,
тогава ползвали проучвания от полицията. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Допълнителни доводи се излага в
писмено становище. В последното се обсъжда наличието на справка с контактните
на Г. Д. лица, издадена от РУ на МВР – Хасково, в която жалбоподателят
фигурирал.
Административен
съд - Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от Протокол №12/22.06.2020 г. на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Хасково,
на 22.06.2020 г. от 09.30 часа до 10.30 часа в зала „Марица“ в сградата на
Областна администрация – Хасково е било проведено заседание на Областния
кризисен щаб за коронавирус COVID-19
(ОКЩ), назначен със Заповед №РД-02-7/26.02.2020 г. на директора на РЗИ – Хасково,
при дневен ред: 1. Откриване на заседанието; 2. Запознаване на щаба с
актуалната обстановка; 3. Запознаване с последните заповеди на министъра на
здравеопазването за предприемане на превантивни мерки; 4.Поставяне на въпроси и
вземане на решения. В протокола е посочено, че областния управител на област
Хасково е запознал присъстващите с полученото съобщение, че Г. Д. е с
положителна проба за коронавирус и неговото присъствие в гр.Х. будило тревога
сред обществеността, поради многобройни срещи с много лица на тенис кортовете.
При създадената обстановка, необходимо било ОКЩ да вземе незабавно решение при
какъв алгоритъм и последователност да започне издирването на лицата, които били
в контакт с него. В протокола е отразено и заявеното от директора на РЗИ –
Хасково, а именно, предприемане на незабавни действия от всички ангажирани с
борбата с коронавируса институции по отношение издирване на близките, разговори
с родителите, среща с организаторите на тренировката, определяне на лицата,
които били близо до Г. Д. – на разстояние до 1.5 метра, и в пряк контакт с него
за повече от 15-20 минути, предаване на всички сигнали на разкрития телефон в
РЗИ – Хасково, преценка на всеки конкретен случай, определяне на лицата за
14-дневна карантина, при оплаквания – вземане на проба и тествания. След
изразяване на становища на част от присъстващите на заседанието е взето
следното решение: „Всички, за които се събере информация: /от присъстващи на срещата
или социални мрежи и камери/: отстояние до 1.5 метра, ръкостискане, разговор
продължителност на срещата, вземане на автограф /като водещо е разстоянието/,
липсата на предпазни средства – се поставят под карантина. Останалите се
самонаблюдават и при оплаквания се информират ОПЛ и РЗИ за предприемане на
мерки“.
В
деня на съставяне на горепосочения протокол от заседанието на ОКЩ за борба с
коронавируса - 22.06.2020г., директорът на дирекция „Надзор на заразните
болести“ при Регионална здравна инспекция – Хасково, д-р С. Г. И., е издала
Предписание за поставяне под карантина с изх.№805/22.06.2020 г. на
жалбоподателя Г.К.П., на адрес: ***. Като правни основания за издаване на акта
са посочени чл.61, ал.6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-333/12.06.2020
г. на министъра на здравеопазването. От фактическа страна предписанието е
обосновано с това, че Г.К.П. е „контактен на положителен на COVID-19“. Началната дата и 14-дневният срок,
за който лицето се поставя под карантина, е посочен като период от 16.06.2020
г. до 29.06.2020 г. С предписанието са указани изискванията/задълженията на
карантинираното лице, както и че актът подлежи на предварително изпълнение.
Предписанието
е връчено на адресата си срещу подпис на 22.06.2020 г., в 20.00 часа. Жалбата
срещу него е подадена пред АдмС– Хасково на 01.07.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
изводи от правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок, пред компетентния съд, от
активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената
защита, срещу годен за обжалване административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспореното
предписание е издадено от компетентен орган – директор на дирекция „Надзор на
заразните болести“ в РЗИ – Хасково, оправомощен със Заповед № РД-01-140 от
14.05.2020 г. на директора на РЗИ – Хасково.
Административният
акт е издаден в установената писмена форма, по образеца, одобрен от министъра
на здравеопазването – Приложение № 5 към т. 13 от Заповед №
РД-01-ЗЗЗ/12.06.2020 г.
В
случая обаче е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато
в производството по издаване на акта, тъй като не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК. В
тази връзка следва да се има предвид, че преди да се пристъпи към издаване на
предписанието за поставяне под карантина, административният орган е следвало да
изясни по безспорен начин дали жалбоподателят действително е лице, контактно на
заразен с COVID-19. От доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
стигне до извод, че именно жалбоподателят е бил сред контактните лица на Г. Д..
В хода на административното производство не е изяснен съществен и основополагащ
факт от действителността, въз основа на който да се издаде предписание,
съобразено с нормативната уредба. Компетентният административен орган е
следвало да установи, посредством регламентираните в АПК доказателствени
средства, наличието на контакт на лицето, което се карантинира, с лице, болно
от заразна болест, посочена в чл.61, ал.1 от ЗЗ. Ако бяха положени дължимите усилия за
изясняване на горепосоченото обстоятелство от значение за случая, по изискуемия
законов ред, вероятно би се стигнало до друг извод, различен от обективирания в
предписанието.
На
следващо място, предписанието е незаконосъобразно и поради постановяването му в
несъответствие с материалноправните норми, следствие от нарушението на
процесуалните правила.
Съгласно
чл.61, ал.1 от ЗЗ, в приложимата редакция (към дата на издаване на АА), на
задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък
остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне.
Разпоредбата на ал.2 на чл.61 от ЗЗ предвижда, че на задължителна карантина подлежат
контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал.1. С цел предотвратяване
разпространението на заразни болести по ал.1, на задължителна карантина може да
подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
Според т.13 от Заповед №РД-01-ЗЗЗ/12.06.2020г. на министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ, всички
близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение №4, се
поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило,
че ще пребивава, с предписание по образец, съгласно Приложение № 5 на директора
на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице, за срок от 14
дни, считано от последния контакт със заболялото лице. В приложение №4 към т.13
в седем точки е дадено определение на „близък контактен“, съгласно актуалната
дефиниция на случай на COVID-19, а именно: 1. съжителство в едно домакинство с
пациент с COVID-19; 2. директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр.
ръкостискане); 3. директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с
COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента
кърпички с голи ръце); 4. директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19
на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.; 5. престой в затворено
помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с
COVID-19 за ≥ 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра; 6. медицински
специалист или друго лице, полагащи директни грижи за пациент с COVID-19, или
лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19, без
препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на
личните предпазни средства; 7. пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19
(до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи
грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият
(ако тежестта на симптомите при заболелия или неговото преместване/движение
сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или
всички пътници в самолета).
В
случая обаче няма доказателства, че административният орган е извършил
процесуални действия по установяване наличието на една или няколко от
изброените в приложението хипотези по отношение на жалбоподателя.
Макар
и съдът изрично да указа на ответника доказателствената тежест по делото, от
представените доказателствата, включително и от обясненията на страните, не
може да се направи извод за безспорна установеност на факта, че оспорващият е близък
контактен на лице, болно от COVID-19. Твърдението, че Г. Д. е обявил във Ф.-страницата
си, че е положителен на COVID-19, не може да обоснове издаването на предписание
за карантиниране на лицето Г.П., тъй като не се доказва, че последния е бил
близък контактен на Д. по смисъла на определенията, дадени в Приложение №4 към
т.13 от Заповед №РД-01-333/12.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. Не
се представи по делото и справка от РУ на МВР - Хасково за контактни на Г. Д. лица,
въпреки твърдението на ответника за наличието на такава в РЗИ – Хасково.
Действително, в писменото становище на ответника такава справка е обект на
обсъждане, въпреки това документ с твърдяното в това становище съдържание не се
представи пред съда.
Тежестта
да се установят по делото законоустановените предпоставки за постановяване на
обжалваното предписание е на административния орган. След като не се представят
доказателства, че оспорващият е бил контактен с лице, заразено с COVID-19, не може
да се приеме, че такова обстоятелство е съществувало. В тази връзка следва да се
има предвид, че посочените в административния акт фактически обстоятелства не
могат да почиват само на твърдения, а следва да са подкрепени с необходимите
доказателства, с оглед доказване на обективираните в акта твърдения. Липсата на
доказателства в случая обуславя извод за недоказване на законоустановената в
чл.61, ал.2 от ЗЗ предпоставка за издаване на обжалваното предписание за
поставяне под карантина.
Въведената
в страната извънредна епидемична обстановка и произтичащите от нея и от закона
правомощия на административните органи, свързани с ограничаването на едни права
на гражданите за сметка на други техни права, с цел опазване на здравето на
всички, регламентирана в разпоредбите на чл.52, ал.3 от Конституцията на
Република Българи и чл.2 от Закона за здравето, не следва да е за сметка на
законосъобразното издаване на административните актове. Принципът на законност,
прогласен в чл.4 от АПК, изисква актовете да се издават за целите, на
основанията и по реда, установени от закона, като субектите на административния
процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на
държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други
лица. От друга страна, принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК поставя
като изискване административният акт и неговото изпълнение да не засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗ, директорите на съответните
РЗИ или оправомощените от тях лица, действат в условията на обвързана
компетентност – длъжни са да издадат предписание за поставяне под карантина на
лица, контактни на лица, болни от COVID-19. Преди да изпълнят обаче законовото
си задължение, органите следва да установят, че лицето е било контактно на
лице, болно от посочената болест. Само при безспорно установен контакт на
дадено лице с лице, болно от COVID-19, е допустимо ограничаването на
конституционно закрепени основни права на гражданите с цел защита и опазване на
живота и здравето на всички граждани. В случая, ответникът не установява по
делото наличието на контакт на оспорващия с лице, болно от COVID-19. Целта на
специалната разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗ е предотвратяване
разпространението на заразни болести. За да се приеме, че тази цел е била
преследвана и постигната от административния орган следва да се докаже
наличието на две кумулативни предпоставки - от една страна лице, заразено с COVID-19, и от друга друго
контактно на него лице или лица. В случая, дори и да се приеме за общоизвестен
факт заразяването на лицето Г. Д. с COVID-19, поради липса на доказателства не може да
се приеме, че жалбоподателят Г.К.П. е бил лице в близък контакт с Д., по
смисъла на определенията, дадени в Приложение 4 към т.13 от Заповед
№РД-01-333/12.06.2020г. на министъра на здравеопазването. При това положение
следва да се приеме, че оспореното предписание не е в съответствие с целта на
закона.
Издаването
на административния акт при съществено нарушение на процесуалните правила, в
несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, обосновават
крайния извод на съда за неговата отмяна.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за поставянето му под карантина със задна дата.
Съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ, министърът на здравеопазването, по предложение на
главния държавен здравен инспектор, със заповед определя срока на
задължителната изолация и лечението по ал.5 на лицата по ал.1 и задължителната
карантина по ал.6 на лицата по ал.2 в съответствие с епидемичния риск от
разпространението на заразната болест. Спазвайки предвиденото в закона, в т.13
от Заповед № РД-01-ЗЗЗ/12.06.2020 г. министърът на здравеопазването е
разпоредил „всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно
Приложение № 4, да се поставят под карантина в дома или на друго място, на
което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец, съгласно
Приложение № 5 на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него
длъжностно лице, за срок от 14 дни, считано
от последния контакт със заболялото лице“. Предвид последното, срокът на
карантината започва да тече именно от последния контакт със заразено лице,
независимо от деня на узнаването за контакта.
Не
се споделя оплакването за лишаване на жалбоподателя от правото му да избере
адрес, на който да изпълни предписанието за карантина. Видно от разпореденото в
т.13 от Заповед № РД-01-ЗЗЗ/12.06.2020 г. на министъра на здравеопазването,
посочването на адрес не е с императивен характер, поради което следва да се
приеме, че е възможно адресът на карантиниране да бъде променен, като това
следва да стане със знанието на органите на РЗИ. В случая няма данни и/или
доказателства жалбоподателят да е направил искане за промяна на адреса, като
следва да се посочи, че такава промяна може да бъде допусната до момента на
връчването на предписанието, вкл. и по време на самото връчване.
Отделно
от гореизложеното, съдът счита за нужно да отбележи, че обявяването на
„извънредна епидемична обстановка“ и законовоустановената от това последица
„поставяне на лице под карантина“ не предполага интензивно засягане на правата
на гражданите. Мерките, които се прилагат в такава обстановка, са ориентирани
към осъществяването на медицински, противоепидемични грижи в областта на
здравеопазването за ограничаване на разпространението на заразната болест. Става дума за ограничения,
продиктувани от обективната, форсмажорна ситуация на бедствие, предизвикано от
заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. В тези случаи възможността
временно да бъде ограничено упражняването на отделни права се реализира чрез
присъщите конституционноустановени функции на съответните органи с цел да се
защитят и опазят животът и здравето на всички граждани като неотложен
приоритет. Националната
сигурност, народното здраве, общественият ред и моралът са ценности, за
защитата на които може да бъде ограничавано упражняването на редица права и
свободи. Основанието,
на което основните права на гражданите могат да бъдат ограничавани, е
установено със закон – Закон за здравето, в рамките на предвиденото в
Конституцията ограничение, като ограничаването е временно, преследва легитимна
цел – да бъдат съхранени човешкият живот и здравето на гражданите, и е от общ
интерес – належаща обществена нужда от опазване на народното здраве. Правото на свободно
придвижване, икономическата свобода и правото на труд не са абсолютни и
отстъпват пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел –
гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната
интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и
социално оправдана от легитимната цел на закона. Закрилата на здравето на
гражданите като публично благо е без съмнение легитимната, конституционно
дефинирана цел, регламентирана в чл.52, ал.3, пр. първо от Конституцията и чл.1
и 2 от ЗЗ / виж. Решение № 10 от 23.07.2020г. по конституционно дело № 7/2020г./.
Въпреки
последно изложеното, предвид установените от съда пороци на обжалвания
административен акт, следва същият да бъде отменен на основанията, предвидени в
чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за
разноски, такива следва да се присъдят, като на жалбоподателя се заплатят 500
лева - адвокатско възнаграждение и 10 лева - държавна такса, общо 510 лева,
дължими от ответника. По отношение на направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, следва да се посочи, че същото се явява
неоснователно, предвид размера на хонорара - 500 лева, определен съобразно
минимума, предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Предписание
за поставяне под карантина с изх.№805/22.06.2020 г., издадено от директора на
дирекция „Надзор на заразните болести“ при Регионална здравна инспекция –
Хасково.
ОСЪЖДА
Регионална здравна инспекция – Хасково, да заплати на Г.К.П., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: