Определение по дело №343/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 53
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800600343
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
гр. София , 01.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211*00600343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалата Сн. Анг. Ст. срещу
определение на Районен съд – гр.И. от 04.06.2021 г., постановено по ЧНД №
299/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на
прокурор от Районна прокуратура – гр.И. от 12.05.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 162/201* г. по
описа на РУ на МВР – гр.К., пр. пр. № 976/201* г. на РП гр.И..
В жалбата се излагат доводи, че както прекратителното постановление
на прокурора, така и оспорения съдебен акт на първата инстанция, са
постановени при липса на извършено всестранно, пълно и обективно
разследване и съответно при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че
при изграждането на последната, неправилно първата инстанция се е
доверила на показанията на свидетеля Л., които са непоследователни,
нееднозначни и противоречиви. В този аспект се възразява и срещу
предложените от първостепенният съд изводи за липсата на умисъл в
действията на Л. по причиняването на телесното увреждане на пострадалата.
Прави се и оплакване, че в хода на разследването не е бил разпитан в
качеството му на свидетел, съпругът на пострадалата – И. Л. С., както и
живеещите в съседство лица, които да дадат сведения за влошените
отношение между пострадалата и свидетеля Л.. Предвид всички тези
1
съображения, подалата жалбата пострадала моли да бъде отменено
атакуваното определение на първостепенния съд и делото да бъде върнато на
прокуратурата с конкретни указания за продължаване на разследването.
Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 162/201* г. по описа на РУ на МВР –
гр.И. е било образувано при условията на чл.212 ал.1 от НПК – с
постановление на РП И. от 19.09.201* г., за престъпление по чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.09.201* г., около 10,30 ч., в гр.М. п.,
ул.”******” № *, са нанесени удари на С.А. С., с което й е причинена средна
телесна повреда.
В хода на разследването по така образуваното наказателно
производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в
качеството му на обвиняем, лице.
След проведено по делото разследване, с постановление на прокурор от
РП И. от 14.0*.2020 г. по пр.пр. № 976/201* г. по описа на ИхРП, е спряно на
основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25 ал.1, т.6 от НПК, наказателното
производство по досъдебно производство № 162/201* г. по описа на РУ К.. За
да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел,
че анализът на съществуващата по делото доказателствена основа, води до
решаващия извод, че телесната повреда на пострадалата С. е причинена по
непредпазливост от страна на свидетеля М. Л.. Във връзка с това прокурорът е
приел, че доколкото тази деятелност на Л. следва да се квалифицира правно
като престъпление по чл.133 от НК, то последното се преследва по
частноправен ред, съгласно регламента на чл.161 ал.2 от НК. С оглед на тези
съображения, прокурорът е обосновал и заключителния си извод за наличие
на основания за приложението на хипотезата на чл. 244 ал.1 т.,1 във вр. чл. 25
ал.1 т.6 от НПК, налагащи наказателното производство да бъде спряно, до
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.*1 ал.3 от НПК срок за
възбуждане на наказателно преследване по частноправен ред, за което на
основание чл.50 от НПК е уведомена пострадалата.
2
Това постановление на прокурора от РП И. е било потвърдено и по реда
на съдебния контрол, предвиден в чл.244 ал.5 и сл. от НПК – с определение
от 0*.09.2020 г. на Районен съд И., постановено по ЧНД № 372/2020 г. по
описа на същия съд.
За постановеното прокурорско постановление за спиране на
наказателното производство, е била уведомена пострадалата С.С., със
съобщение връчено на същата на датата 19.0*.2020 г. /видно от приложението
известие за доставяне/, като й е указано, че в 6-месечен срок от получаване на
съобщението може да подаде частна тъжба по реда на чл.*1 НПК, за
възбуждане на наказателно производство за престъплението по чл.133 от НК.
Такова производство в Районен съд И. не е било инициирано от страна на
пострадалата С., в периода от 21.05.2017 г. до 11.05.2021 г, което е видно от
приложената справка № 976/2021 г., изходяща от същия съд.
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.И. от
12.05.2021 г. по пр. пр. № 162/201* г. по описа на РП И., ДП № 162/201* г. по
описа на РУ на МВР К., на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.6 от НПК е
прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство, тъй като в шестмесечния срок от получаване на съобщението
за спирането му на основание чл.25 ал.1, т.6 от НПК, пострадалата от
престъплението по чл.133 от НК - С.С. не е подала тъжба по реда на чл.*1
НПК пред Районен съд И..
С атакуваното определение на Районен съд – гр.И. от 04.06.2021 г.,
постановено по ЧНД № 299 по описа на съда за 2021 г., е потвърдено на
основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК горепосоченото прокурорско
постановление. В мотивите си към този съдебен акт, съставът на
първостепенния съд е обосновал заключението си, че наказателното
производство по гореупоменатото ДП, подлежи на прекратяване, на
основание чл.24 ал.6 от НПК. Тези си изводи първоинстанционният съд е
ангажирал с правните съображения, че престъпната деятелност на свидетеля
Л. по причиняването на телесна повреда на пострадалата С., е извършена от
него непредпазливо и съответно следва да бъде квалифицирана по чл.133 от
НК, което е престъпление от частен характер и съответно наказателното
преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалата.
3
Настоящият съдебен състав на СОС, след като се запозна с наведените в
жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери
същия за неправилен и незаконосъобразен. В частност, въззивната инстанция
категорично не споделя крайният решаващ извод на първостепенния съд,
относно наличието на законовото основание по чл.24 ал.6, вр. чл.243 ал.1, т.1
от НПК, налагащо наказателното производство да бъде прекратено от
прокурора. В тази насока, съставът на СОС счита за неправилни и
незаконосъобразни изнесените от районния съд в проверяваното определение
аргументи /с които изцяло се е присъединил и към тези на прокурора/ за
реализирането в случая на хипотезата на чл.24 ал.6, вр. чл.25 ал.1, т.6 от НПК,
във връзка с прието наличие на абсолютна процесуална пречка за провеждане
на делото от общ характер, предвид квалифицирането на извършеното от М.
Л. престъпление, като такова по чл.133 от НК, изискващо образуване и
водене на наказателно от частен характер дело.
Основната предпоставка за прекратяване на производството на това
основание е да се установи в първата фаза на същото, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия /престъпление от частен характер/. В
случая, наказателното производство е било образувано и водено за
престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и впоследствие прокурора е
преквалифицирал същото в такова по чл.133 от НК. За това престъпление, в
допълнителна разпоредба в съответния раздел от особената част на НК –
чл.161 ал.2 от НК, е предвидено, че наказателното преследване от общ
характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата.
Следователно, делото за това престъпление по чл.133 от НК е т.нар. дело от
частно-публичен характер, при което престъплението не е от частен, а е от
общ характер, с единствената специфика, че се образува само ако е подадена
тъжба от пострадалия до прокурора /а не до съответния първоинстанционен
съд/. Делата, имащи за предмет посочените в чл.161 ал.2 от НПК
престъпления, са частни, доколкото започват само по волята на пострадалия,
но същевременно са и публични, защото няма особености в процедурата,
която се развива и осъществява като по делата от общ характер.
Изложеното идва да покаже, че в случая напълно незаконосъобразно,
както прокурора, така и първостепенния съд са приели наличието на
абсолютна процесуална пречка за продължаване на инциираното наказателно
4
преследване от общ характер, предвид преквалфицирането на предметното му
престъпление, като такова по чл.133 от НК, изискващо образуване и водене
на наказателно от частен характер дело. При така приетата от прокурора
правна квалификация на деятелността на свидетеля Л. /правилността на която
е извън обхвата на настоящия съдебен контрол, доколкото производство е
прекратено на основание чл.24 ал.6, вр. чл.25 ал.1, т.6 от НПК/, прокурорът не
е имал процесуално основание да прекрати вече образуваното наказателно от
общ характер дело, с аргумент, че това престъпление подлежи на разглеждане
по реда на частното обвинение. Доколкото наказателно производство вече е
образувано и се води, е безпредметно да бъде подавана тъжба от страна на
пострадалата С. до прокуратурата, по повод на причиненото й от Л. телесно
увреждане.
Като е извел в атакуваният съдебен акт, решаващия си извод за липса на
осъществено престъпление от общ характер, което да подлежи на наказателно
преследване по публичноправен ред, районният съд е постановил един
незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, с който неправилно и
незаконосъобразно се е солидаризирал с крайния извод на прокурора от РП
И., относно необходимостта от прекратяване на наказателното производство.
С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено, като на
основание чл. 243 ал.7 във вр. с ал.6 т.3 от НПК ще следва да бъде отменено и
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и делото да бъде върнато на прокурора от РП И. за изпълнение
на дадените указания във връзка с прилагането на закона.
Воден от това, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на Районен съд – гр.И. от 04.06.2021 г.,
постановено по ЧНД № 299/2021 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.И. от
12.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 162/201* г. по описа на РУ на МВР – гр.К., пр. пр. №
976/201* г. на РП гр.И., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА постановлението на прокурор от Районна прокуратура –
5
гр.И. от 12.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 162/201* г. по описа на РУ на МВР – гр.К., пр. пр.
№ 976/201* г. на РП гр.И. И ВРЪЩА делото на прокурора от Районна
прокуратура – гр.И. за изпълнение на указанията във връзка с прилагането на
закона.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пострадалата Сн. Анг.
Ст..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6