Р Е Ш Е Н Н
И Е
№ 260031
16..10.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на 16.10.
две хиляди и двадесета
година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Като разгледа
докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 172 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
250 и чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба
на С.С.С., чрез адв. М.Д., в която се излага, че в решение № 260009/18.08.2020
г., постановено по в.гр.д. № 172/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съдът
пропуснал да отрази в диспозитива на решението, че потвърждава
първоинстанционното решение и в частта за присъдените в полза на ищеца и на
неговия процесуален представител съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, като моли за допълване на решението в горния смисъл
по реда на чл. 250 от ГПК, евентуално – за поправкя на ОФГ по реда на чл. 247 от ГПК.
В депозирания отговор
на молбата „Юробанк България“ АД, чрез юрк. Н.К., е изложил доводи, че
съобразно акцесорността на разноските, въззивният съд дължи преразпределение на
разноските в първоинстанционното производство единствено при наличие на
основание за тяхната промяна, поради което счита, че не е налице основание за
допълване на диспозитива на решението. Молил е за отхвърляне на молбата.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, намира че в случая
не се касае до непълно решение на съда. Непълно е решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото искане на страната. В случая като е потвърдил решението на
първата инстанция в обжалваната осъдителна част, съдът се е произнесъл по
цялото искане на страната. Разпределението на съдебно-деловодните разноски е само
последица от резултата по делото. Не е налице непълнота на решението, поради
което молбата по чл. 250 от ГПК се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
По евентуалното искане
на страна по чл. 247 от ГПК за поправка на допусната в решението очевидна
фактическа грешка, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 247 от ГПК, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението.
С постановеното по
настоящото дело решение, Варненският апелативен съд е потвърдил
първоинстанционното решение в обжалваната от „Юробанк България“ АД осъдителна
част. Т.е. въззивната жалба е била изцяло отхвърлена. В мотивите на решението
си апелативният съд е коментирал и формирал ясни изводи, че с оглед изхода от
спора не се налага промяна в отговорността на разноските пред първата
инстанция. Въпреки това е пропуснал да формира изричен диспозитив за
потвърждаване на първоинстанционното решение в частта на присъдените на С.С.С.
и на адв. М.К.Д. разноски, т.е. касае се до допусната в решението очевидна
фактическа грешка.
Налице са условията на
чл. 247 от ГПК и тази очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена, като
диспозитивът на решението се допълни с текст за потвърждаване на
първоинстанционното решение и в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъден
за заплати съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство на С.С.С.
в размер на 560.44 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и на адв. М.К.Д. в размер
на 830 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
С оглед изложеното,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба
по чл. 250 от ГПК с вх. № 260164/21.08.2020 г., депозирана от С.С.С., чрез адв.
М.Д., с която се настоява за допълване на решение № 260009/18.08.2020 г., постановено
по в.гр.д. № 172/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ДОПУСКА, на осн. чл. 247 от ГПК, поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260009/18.08.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 172/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като допълва
диспозитива със следния текст:
„ПОТВЪРЖДАВА решение № 1522/16.12.2019 г., постановено по гр.д. №
64/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на С.С.С.
сумата от 560.44 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както И В ЧАСТТА, с която „Юробанк България“
АД е осъден да заплати на адв. М.К.Д., сумата от 830 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв“.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: