№ 23147
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110108513 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "СВ" АД излага в исковата молба, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
П. И. С. за плащане на сумата от 3898,49лева - задължения за предоставени
ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 24.02.2017г.-
24.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на задълженията, какато и лихва за забава в размер на
1353,72лева за периода от 24.04.2017г. до 23.04.2023г. и разноски по делото –
държавна такса и присъдено възнаграждение на юрисконсулт.
Ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С
разпореждане на съда на „СВ“АД е указано, че на основание чл. 415 ГПК,
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Ответникът П. И. С. в писмения отговор излага съображения за
неоснователност на иска поради недоказано съществуване на облигационно
правоотношение между страните, неправилно изчислено потребление,
частично погасяване по давност, какато и че е имотът е съсобствен и тя
1
дължи не повече от половината от претендираните суми.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В производството по предявения положителен установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже, че съществува задължението за плащане на
процесната сума. С определението по чл.140 от ГПК е указано на ищеца, че по
предявения положителен установителен иск в негова тежест е да докаже, че
ответникът му дължи процесната сума. Ищецът твърди, че с ответникът са
обвързани от договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води, сключен при общи условия, по който той е изправна страна.
Съгласно чл. 3, ал.1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
С тази разпоредба изчерпателно са изброени лицата, които могат да
бъдат страна в облигационно правоотношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като в случая се установява, че ответницата е придобила
собствеността върху недвижимия имот по силата на договор за продажба от
15.07.1997г., оформен в нот.акт№ 104/1997г. От удостоверение за граждански
брак се установява, че към датата на сключване на договора ответницата е
имала сключен граждански брак с ИТС. По делото няма данни за прекратяване
на брака между посочените лица през процесния период.
В този случай следва да се вземе предвид съдебната практика,
обективирана в Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013
г., III г. о., ГК, според което съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2
от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или
от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи
/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
2
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по
време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с
посочената цел е за нуждите на семейството.
Следователно е налице солидарна отговорност на съпрузите за плащане
на задълженията необходими за съвместния живот, каквито са тези плащане на
дължимите суми по договора за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води, каквито са потребявани в собствения им
недвижим имот и доставени от ищеца. Неоснователно е възражението на
ответницата, че дължи ½ от претендираните суми, тъй като дяловете на
съпрузите са равни след прекратяване на брака, а в настоящото производство
не се установява да е налице посоченото обстоятелство.
С оглед изложеното съдът приема, че е установено облигационно
правоотнопшение между страните, по което ответницата като собственик на
недвижим имот в режим съпружеска имуществена общност дължи заплащане
на цялата сума, тъй като задълженията на съпрузите са солидарни.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
недвижимият имот е водоснабден, доставяните ВиК услуги са измервани с
водомери, които са надлежно сертифицирани, като размерът на задълженията
е в съответствие с доставените количества, като са изчислени на база трима
живущи за периода 24.02.2017г. -23.10.2020г., и на база един живущ за
периода 24.10.2020г. до 24.03.2023г.
Размерът на вземането на ответника по партида, открита за този имот, се
установява от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. От
заключението се установява, че за процесния период начислените и
непогасените задължения на ответника са в размер на 3898,49лева главница и
1371,71 лева лихва за забава за периода от 24.04.2017г. до 24.03.2023г.
Предвид изложеното съдът приема, че задълженията на ищцата са в
претендираните в исковата молба размери.
Относно възражението за погасяване на вземането по давност съдът
приема следното:
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по
реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
3
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” З,Д. Посоченото решение представлява
задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР
№ 1/2009г. Съдът приема, че мотивите на горепосоченото решение са
приложими и спрямо задълженията за потребена вода, които представляват
повтарящи се през определен период от време задължения с посочен падеж.
Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или
прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК -13.10.2023г. В чл.31, ал.2 от
Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Следователно погасени по давност са сумите за главница за периода от
24.03.2017г. до 25.09.2020г., размерът на които съдът определя съобразно
данните, съдържащи се в таблица 4 към експертизата, като приема, че
размерът на погасената по давност главница е 2964,80лева, а непогасения
остатък е 951,64лева, погасената по давност лихва за забава е в размер на
1252,57лева, а непогасения остатък е 119,14лева.
Предвид изложеното исковете следва да се уважат за непогасените по
давност суми и да се отхвърлят до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно с уважената част от исковете. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 1010.10лева, в която съдът
включва дължимата държавна такса за исковото и заповедното производство
в размер на 210,08лева, от които ищецът е внесъл 130,05лева и следва да бъде
осъден по реда на чл.77 от ГПК да довнесе още 80,03лева държавна такса в
заповедното производство. От посочените разноски следва да се присъдят
202,02лева.
4
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Представени са
доказателства за предоставена безплатна правна помощ в двете производства,
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение съдът определя съобразно
наредбата за минималните адвокатски възнаграждение на 825,22лева в
исковото и 412,61лева в заповедното производство, общо 1237,83лева, от
които следва да се присъдят 4/5 или 990,26лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "СВ" АД с *** срещу
П. И. С. с ЕГН***, искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че П. И. С. с ЕГН*** дължи на "СВ" АД с ***
сумата от 951,64лева главница за предоставени ВиК услуги, отразени във
фактури, дължими в периода от 23.10.2020г.- 24.03.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението-13.10.2023г. до изплащане на
задълженията, както и лихва за забава в размер на 119,14лева за периода от
23.10.2020г. до 23.04.2023г., като отхвърля иска за главницата от 951,64лева
до пълния предявен размер от 3898, 49лева и за лихва за забава за разликата
от 119,14лева до 1353,72лева, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК "СВ" АД с *** да заплати по
сметка на СРС държавна такса за заповедното производство в размер на
80,03лева.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН*** да заплати на "СВ" АД с *** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно с уважената част от исковете в размер на 202,02лева.
ОСЪЖДА "СВ" АД с *** да заплати на адв.В. Б. И. с личен №
********** лева на основание чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на
990,26лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6