№ 4230
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110117401 по описа за 2024 година
„..” ЕАД е предявило срещу Ц. А. А. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 288,36 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с
абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 64,89 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 05.03.2024г., сумата от 17,68 лв.,
такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2021 г. до м. 04.2022 г., както и за сумата
от 4,68 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.04.2021 г. –
05.03.2024г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника Е. П. А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за стойността
на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на
общите условия от 12.03.2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът не е подал отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК.
В открито съдебно заседание на 16.12.2024г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено.
1
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата по делото, следва
да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание /разпореждане №65184/07.05.2024г. е връчено лично на ответницата/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото
производство в размер на 100 лева държавна такса и 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, както и разноски в размер
на 10 лева за издаване на съдебни удостоверения.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Ц. А. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. .., ДА ЗАПЛАТИ на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „.., следните суми: 288,36 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с
абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 64,89 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 05.03.2024г., сумата от 17,68 лв.,
такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2021 г. до м. 04.2022 г., както и за сумата
от 4,68 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.04.2021 г. –
05.03.2024г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 210 лева, представляваща
сторени в производството разноски.
Решението е постановено при участието на „..“ ЕООД, като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2