МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 656
по описа на С. районен съд за 2018г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу П.Й.Д. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.206, ал.5 вр. ал.1 НК, затова,
че през периода 15-16.12.2017г. в гр.С. противозаконно е присвоил чужди движими
вещи - преносим компютър (лаптоп) марка
„Acer“, модел „Travelmate
5735Z“, ведно с 1 бр. зарядно устройство за преносим
компютър, 1бр. зарядно устройство за таблет и 1бр. чанта за преносим компютър,
всички на обща стойност 110.00 (сто и десет) лева, които владеел, собственост
на П.И.С. ***, като случаят е маловажен.
Прокурорът поддържа обвинението и намира обстоятелствата
по случая за установени по безспорен и категоричен начин, очертаващи факта на
извършеното престъпление и неговото авторство от страна на подс.Д.. Поради
това, че процесните вещи са върнати до приключване на съдебното следствие
предлага да бъде наложено наказание глоба над минималния размер, което
наказание е предвидено за извършеното престъпление. Алтернативно предлага да се
наложи наказанието по вид пробация при преценка от страна на съда, че
първоначално предложеното по вид наказание се явява „занижено“.
Подсъдимият П.Д. дава обяснения по
обвинението. Посочва, че положението с процесните вещи, и най-вече с лаптопа,
взет от него за ремонт, излязло извън контрол, тъй като след като оставил в
селото на жена си в Ловешка област, не е отишъл там повече от година. Изразява
съжаление за случилото се и за обтягане на отношенията със собственика. В
последната си дума заявява, че иска решение, което е най-добро за него.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и
доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д. и св.П.С. работили заедно няколко
месеца през 2017г. в ТД „Е. ...“ ЕООД гр.С.. В края на месец ноември 2017г.
свидетелят предоставил на подсъдимия свои вещи, ползвани и от семейството му, а
именно преносим компютър (лаптоп) марка „Acer“, модел „Travelmate
5735Z“, ведно с намиращите се в чантата за лаптопа зарядно
устройство за същия и зарядно устройство за таблет. Причината за това била, че
лаптопа имал повреда, която в сервиз в гр.С. не можели да отстранят. Св.С. бил
споделил това с подсъдимия, който се занимавал с ремонти на радио-телевизионна
техника, и подс.Д. си предложил услугите, ако може да поправи компютъра.
Договорката между двамата била подсъдимият ако може да поправи вещта, а ако
това е невъзможно да я върне на собственика и. П
одс.Д. обещал, че за Коледата на 2017г.
детето на св.С., ще може да ползва лаптопа. Между двамата нямало договорка
подс.Д. да дава вещта за ремонт на трето лице или да я отнася другаде за
поправка. След тази им среща подсъдимият напуснал работата си в посоченото
дружество и свидетелят, въпреки многократните опити да се свърже с него по
телефона, не могъл да го открие.
След като взел процесните вещи подс.Д.
установил, че преносимият компютър е с изгоряла дънна платка и „за нищо не
става“. През месец декември 2017г. го отнесъл в с.Д., обл.Л., където живеела
жената с която преди време имал семейни отношения и същата била майка на трите
му деца – св.М.. Понеже семейството му там имало друг, стар и неработещ лаптоп,
подсъдимият опитал да го поправи като използва взетия от св.С. компютър, но
опитът излязъл несполучлив. Тогава казал на св.М., че техният компютър не може
да се поправи, както и че донесения от него лаптоп също не може да се ползва.
След като изкарал новогодишните празници там в началото на месец януари 2018г.
подсъдимият се върнал в с.А., но оставил процесните вещи в село Д..
През това време св.С. и съпругата му св.Т.С.
правили опити да се свържат с подс.Д., за да си получат обратно вещите, но не
могли да го открият. Поради това през месец февруари 2018г. св.С. подал сигнал
до полицията, вх. № 188600/26.02.2018г.,
като описал случилото се. Св.С. успял да проведе разговор по телефона с
подсъдимия, който му казал, че вещите са в друго населено място и като отиде
там ще ги вземе. Шест месеца по-късно случайно се срещнали в селото, като
подсъдимият заявил, че скоро, до две седмици, ще му върне лаптопа, тъй като го дал
за ремонт в гр.С.. Отново последвало бездействие от страна на подсъдимия, който
не отговарял и на телефонните повиквания. Три месеца след визираната среща св.С.
успяла да открие къде живее подсъдимият в село А. и се срещнала с него. На
въпросите и защо не връща вещите, подсъдимият повтарял, че ще върне лаптопа. В
хода на образуваното досъдебно производство подсъдимият заявявал нееднократно,
че ще върне вещите, но това не било сторено. Едва в съдебната фаза на
образуваното срещу него наказателно производство процесните вещи бяха
представени пред съда от подсъдимия, който посочи, че от края на 2017г. едва в
началото на 2019г. е отишъл до с.Д., за да ги вземе.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство ценова експертиза се установява, че стойността на
преносим компютър (лаптоп) марка „Acer“,
модел „Travelmate 5735Z“ – неработещ
поради изгоряла дънна платка, ведно с 1 бр. зарядно устройство за преносим
компютър, възлиза на 100 лева, а тази на зарядното устройство за таблета на 10
лева.
Фактическата обстановка по делото съдът
намира за изяснена при обсъждането и преценката обясненията на подсъдимия Д.,
показанията на свидетелите П.С. и Т.С., на св.М.М., приобщените писмени
доказателства и заключението на ценовата експертиза. При съпоставяне
обясненията на подсъдимия с показанията н свидетелите С. се констатира, че е
налице пълно съответствие досежно факта на предоставяне на процесния преносим
компютър и другите вещи от собственика им във фактическата власт на подсъдимия за
конкретна дейност и за липсата на уговорка между тях подсъдимият да дава вещите
на друго лице или да ги носи на друго място. Поради това съдът дава вяра на
обясненията на подс.Д. в тази им част, който сам подчертава, че св.П.С. му е
казал, ако лично подсъдимият не може да поправи лаптопа да му го върне. Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата съпрузи – свидетели досежно
правнозначимите моменти и основно в насока, че подсъдимият не ги е търсил и е
проявявал системност в поведението си да не връща вещите. Обясненията на подс.Д.,
че вещите не били върнати, защото не си бил ходил в селото на жена си, са
изцяло несъстоятелни. Видно от писмените доказателства, действията по
проверката на случая от полицейските органи са били осъществени едва след
съставяне протокола за предупреждение на Д. от 07.03.2018г., като до момента на
образуване на ДП на 11.04.2018г., подсъдимият не е бил препятстван да отиде до
въпросното населено място, тъй като не е имал мярка за неотклонение. Дори
впоследствие е имал възможността да стори това, но не е проявил воля в тази
насока. Показанията на св.М. са в унисон с тази част от обясненията на Д., че
той е отишъл само веднъж през месец декември 2017г. и повече не е отивал след
като оставил лаптопа там. Същият е бил наясно, че св.М. е в затруднено
материално положение, за да му изпрати вещите по куриер, и че това не може да
се приема като оправдание за бездействието му. Показанията на тази свидетелка
се явяват от съществено значение при изясняване на действителното фактическо
положение, тъй като разкриват намерението и целта на подсъдимия защо не е
върнал лаптопа и го е оставил на друго място. Данните от тези показания
очертават користната цел на Д. да ползва части от задържания от него чужд
лаптоп, за да поправи – при възможност за това, неработещия лаптоп в дома на
св.М., при която живеят децата му.
Въз основа на приетите за установени по
несъмнен начин факти, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.П.Д.
е осъществил състава на престъплението обсебване по чл.206, ал.5 вр. ал.1 НК.
От обективна страна инкриминираното деяние
е намерило израз в противозаконно фактическо разпореждане с чужда движима вещ в
личен за подсъдимия интерес. Процесните вещи са имали определена пазарна
стойност, макар лаптопа да е бил с повреда, определяща го като негоден за
използване по предназначение в това му състояние. Същите са били предоставени конкретно
на подсъдимия по силата на неформални договорни отношения, за да извърши той
определени действия с вещите, с изричното отбелязване, че не следва да се дават
на трети лица или отнасят на други места. Поради това подсъдимият е дължал
връщането им на собственика след като в договорения срок от време осъществи или
неосъществи ремонтните дейности лично. Деянието се явява довършено с факта на
засягане възможността на собственика св.С. да упражнява правото си да се
разпорежда с вещите си поради фактическото посегателство спрямо тях от
подсъдимия чрез задържането им в негово владение.
От субективна страна престъплението е
осъществено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият целенасочено е задържал вещите,
предоставени в негово владение на доброволни начала от собственика, като е бил
наясно, че следва да извърши договорените фактически действия с тях, но не и
нещо извън рамките на договореното. Съзнавал е, че със задържането им и
използването на части от чуждия лаптоп, същите ще преминат в негова полза и
това излиза извън предоставените му правомощия.
В конкретния казус се касае за маловажен
случай, очертаващ незначителност на вредните последици поради ниската стойност
на предмета на посегателство, възлизаща общо на 110 лева към дата на деянието.
Поради накърняването условията на упражняването правото на собственост с факта
на самото присвояване на процесните вещи не може да се приема, че става въпрос
за липса на вредните последици. Такива винаги има, като въпросът за
маловажността на случая опира до тяхната стойност, която е определяща за
значителност или незначителност на тези вредни последици. До приключване на
съдебното дирене вещите, предмет на посегателството бяха върнати доброволно от
подсъдимия Д. и предоставени на техния собственик.
При тези обстоятелства, и отчитане на
факта, че подсъдимият не е осъждан, съдът намери, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК, тъй като за процесното деяние по чл.206, ал.5 НК е предвидено изричното и приложение при наличието и на кумулативните
предпоставки - предмета на
посегателството да бъде възстановен и стойността му да е под размера на две
минимални за страната работни заплати към дата на деянието. С ПМС № 141/13.07.2017г. този размер за цялата 2017г. е определен
на 460 лева. Поради това съдът, съобразно разпоредбата на чл.305, ал.6 НПК във
връзка с чл.301, ал.4 НПК и съобразно регламентираното в разпоредбата на
чл.218б, ал.1 НК, оправда подсъдимия да е извършил престъпление и за
извършеното деяние му наложи административно наказание глоба в размер 120.00
(сто и двадесет) лева. Досежно размера на административното наказание съдът
отчете факта, че лицето е обвързано с почти постоянно физическо обгрижване на
възрастен болен родител и реализирането на непостоянни трудови доходи, като
счита, че сам по себе си към момента този размер на наказанието се явява
адекватен на обстоятелствата по случая. Предвид
изхода на делото и съгласно чл.190, ал.1 НПК, направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: