МОТИВИ към присъда № 9 / 21.05.2019 г.
по НОХД № 253 / 2019 г. по опИ. на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия И.К.И. е повдигнато обвинение, затова че на
02.10.2018 г. по ул. Изворска в град Котел управлявал МПС – лек автомобил „БМВ
318И“ с рег. № СН0450АР, собственост на А.Дж. И., с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда,
установено по надлежния ред – химическа експертиза протокол № 243/03.10.2018г,
с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.343б, ал.1 от НК.
С определение от открито съдебно
заседание, проведено на 19.02.2019г., съдът е допуснал на основание чл.287,
ал.1 от НПК изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение,
както следва : На 01.10.2018г. по ул. Изворска в град Котел управлявал МПС -
лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № СН0450АР, собственост на А. Дж. И., с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1.55 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза.
След приключване на съдебното
следствие, представителят на РП Котел поддържа измененото обвинение. Счита
фактическата обстановка за безспорно доказана и моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание над средния размер – около две години, което да се изтърпи
ефективно. Моли да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият се явява заедно с двама упълномощени защитници – адв. Е.М. *** и адв. Ч.Т. от САК.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2019г., подсъдимият е заявил отказ от
защитника адв. Е.М..
В хода на устните състезания адв. Т. моли за постановяване на оправдателна присъда.
Твърди, че в хода на досъдебното производство били допуснати многобройни
съществени нарушения при събиране на доказателствата, както и на правилата на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози (Наредба № 1
от 19.07.2017г). Оспорват се и заключенията на назначената в хода на съдебното
следствие комплексна експертиза с твърдения, че е необоснована. Твърдят се
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на съдебното производство,
изразяващи се в отказ да се допусне събиране на доказателства, поискани от
защитата. Изразява се принципно несъгласие с предвидените наказания за шофиране
след употреба на алкохол, като ги намира за несправедливи. Акцентнира
на липсата на вредни последици от деянието, което, съчетано с изразеното от подсъдимия дълбокото
съжаление, следвало да мотивира съда да оправдае подсъдимия или да му наложи
наказание под предвидения в НК минимален размер.
Подсъдимият не се признава за виновен и
моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение, защото не
бил толкова пиян. В своя защита изтъква и аргументи от битов характер.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подсъдимият К.И. ***, работи като
горски стражар в ДГС Котел. На 11.01.2014г. подсъдимия постъпил за изследване в
МБАЛ „Царица Йоана“ в град Сливен, където била издадена епикриза,
в която са описани анамнестични данни (най-общо,
подсъдимият съобщил за суха кашлица, киселини, тежест и болки в горната коремна
половина, които по-често се появявали след консумация на кисели храни, вино;
повръщал). Направени му били изследвания и в епикризата
като установени диагноза е вписано следното : холециститис
хроника нонкалкулоза; продружаващи
заболявания – херния хиаталис; ГЕРБ езофагит І-а степен; гастро-дуоденитис
еритимо-ексудатива хроника; ТП(+) пол; състояние след
херниотомия синистра;
състояние след опер. про хемороидес екстерна. Препоръчан му е диетичен режим и е назначено
медикаментозно лечение включващо бусколизин,
физиологичен разтвор, папаверин, квамател,
рингер, спазмалгон и деган.
Вечерта на 01.10.2018г. подсъдимият
употребил алкохол, въпреки което се качил на автомобил „БМВ 318И“ с рег. №
СН0450АР и го привел в движение. На 23:04 часа било подадено оплакване от лице
с имената Я. Б., че непознато за нея лице, управляващо лек автомобил БМВ с рег.
№ СН0450, което е упротребило алкохол, бие майка
ù на ул. Васил Левски в град Котел. Сигналът бил приет от св. А.Я. –
дежурен към него момент в РУ на МВР Котел. Св. Я. се свързал със свидетелите Х.В.
и П.Х., двамата на длъжност охрана на обществения ред при РУ на МВР Котел,
които били на работа и патрулирали из града със служебния автомобил. Св. Я. им
съобщил марката и номера на лекия автомибил и им
указал да извършат проверка на лицето, което го управлява. След няколко минути свидетлите Х.В. и П.Х. видели автомобил с посочените данни,
управляван от подсъдимия, да се движи по ул. Раковска в посока към центъра.
Полицейският автомобил се движел в обратна посока, но веднага обърнали и
последвали лекия автомобил. Подсъдимият първоначално се движел с автомобила по
ул. Раковска, след това поел по ул. Проф. Павлов, а след това по ул. Изворска.
Полицейският автомобил го следвал плътно. По ул. Проф. Павлов, в района на
църквата „Света Троица“, полицейските служители подали светлинен сигнал за
спиране. Подсъдимият не спрял веднага, подминал църквата и аптеката и спрял в
зоната на кръстовището на улиците Изворска и Кръстю Раковски, пред магазина на
„А1 България“ ЕАД. Полицейският автомобил спрял плътно зад автомобила, управляван от подсъдимия. Пръв от патрулния
автомобил слязъл св. П.Х., който се доближил до спрения пред тях автомобил. От
шофьорското място на лекия автомобил БМВ слязъл подсъдимият. Веднага след това
от служебния автомобил излязъл и водачът му св. П.Х.. Тогава свидетелите
разпознали подсъдимия и му съобщили, че срещу него е подадено оплакване и
трябва да отидат до полицейското управление, да изяснят случая. Подсъдимият
казал, че ще се оправят с жената, подала сигнала. Подсъдимият се съгласил да
отиде в полицейското управление. Св. Х.В. се качил в автомобила, управляван от
подсъдимия, и потеглили към полицейското управление. В автомобила нямало други
пътници. Св. П.Х. ги последвал със служебния автомобил. Подсъдимият паркирал
лекия автомобил зад сградата на ДГС Котел, намираща се срещу сградата на РУ на
МВР Котел, и влязъл заедно със свидетелите В. и Х. в полицейското управление,
където му било обяснено, че трябва да изчака. Св. Я. наредил на свидетелите В.
и Х. да отидат и да разговарят с жената, подала оплакването. Свидетелите
намерила Я. Б. и майка ù на пътя. Жените им казали, че подсъдимият бил
употребил алкохол, че тормози майката и че настояват да им бъде издадена
ограничителна заповед. Полицейските служители разяснили какъв е редът за
издаване на такава заповед и се върнали в полицейското управление. След като
получили информация за употребен от подсъдимия алкохол, св. Я. извикал св. Б.В.
– младши автоконтрольор при РУ на МВР Котел, който в
00:07 часа на 02.10.2018г. извършил проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM-0205. Техническото средство отчело
1.55 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. Св. В. съставил акт
за установяване на административно нарушение фабр. №
0718938 и талон за медицинско изследване фабр. №
0012644, в който вписал резултатите от изследването с техническото средство.
Подсъдимият отказал да подпише акт за установяване на административно нарушение
и да получи препис от него. Подсъдимият вписал в талона, че не приема
показанията на техническото средство и получил талона в 00:27 часа.
След като станали ясни показанията на
техническото средство, св. В. издал заповед за задържане на подсъдимия рег. №
287₃₃-188/2018г.
от
00:07 часа
на
02.10.2018г.
Свидетелите Х. и В. отвели подсъдимия
до ЦСМП Котел, където св. Е.М.- лекар, взела в 00:45 часа кръв от подсъдимия за
извършване на лабораторно изследване. Запечатала пробите в две вакуумни
епруветки, облепила ги с лейкопласт, който надписала с данните на подсъдимия,
дата и часа на вземане на пробите, поставила ги в заключващ се барабан, който
сложила в хладилник. След вземане на кръвта, съставила протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози (приложение № 4 към чл.14, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г). Попълнила всички относими
към случая графи, касаещи състоянието на подсъдимия. Провела разговор с
подсъдимия, който бил отзивчив и съдействал при вземане на кръвните проби и
съставянето на протокола. В протокола св. М. отразила следното : подсъдимият е
съобщил, че е употребил 50 гр ракия в 22:00 часа на
01.10.2018г.; не е съобщил субективни оплаквания; усеща се мирис на алкохол; не
са установени абстинентни явления; със запазена
координация; с ясно съзнание, без установени нарушения; не е установено
неволево хоризонтално или вертикално ритмично движение на очите; адекватно
поведение; установен активен словесен контакт; подсъдимият съобщил, че през
последните 24 часа бил употребил две таблетки алергозан,
тъй като бил алергичен към пчели; отрекал да има
някакви заболявания, вкл. и изброените в протокола; 80 кг телесна маса; запазил
равновесие при затваряне на очите, при прав стоеж със събрани ходила и прибрани
към тялото ръце; отрекъл да е употребявал наркотични вещества. Протоколът бил
подписан от св. М. и подсъдимия, който бил отведен обратно в полицейското
управление. Бил освободен на 02.10.2018г. в 10:05 часа.
На 02.10.2018г. в 09:10 часа кръвната проба
била предадена на М. Кюпчуков,
който заедно с талона и протокола, ги предал на св. М.П. – експерт при НТЛ при
ОД на МВР Сливен.
На 03.10.2018г. св. П. извършила
лабораторно изследване на кръвната проба, съдържаща се в една от вакуумните
епруветки, използвайки газхроматографския метод.
Изследването е извършено в 09:30 часа. Била установена концентрация на алкохол
в размер на 1.32 промила. За изследването св. П. съставила протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол №
243/03.10.2018г. Втората епруветка св. П. запазила неотваряна и я сложила на
съхранение в хладилник.
В изпълнение на определението на съда
за извършване на комплексната експертиза, неотваряната епруветка била занесена
на 07.11.2018г. в 13:00 часа от младши автоконтрольор
В. в Специализираната химическа лаборатория към Мединския
факултет на Тракийския университет град Стара Загора, на Е.Г. – химик. За
извършване на изследването бил съставен протокол № 11/07.11.2018г., в който
вещото лице Г. описала, че състоянието на опаковката, в която е занесена
пробата, отговаря на изискванията на Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. Пробата била изследвана чрез газхроматографски
метод, при двукратно измерване и отчитане на средно-аритметичните резултати.
Установило се наличие на етилов алкохол в концентрация 1.42 грам/литър (на
хиляда).
В изготвената комплексна медицинска и
химическа експертиза вещите лица Е.Г. и съдебният лекар д-р Й.С. поддържат
следните експерти изводи : При прилагането на формулата на Видмарк,
концентрацията на алкохол между 23:00 и 24:00 часа е била в интервала от 1.70
до 1.50 на хиляда, а за времето от 22:00 до 23:00 часа – в интервала от 1.90 до
1.70 на хиляда, което отговаря на около 200 мл алкохолна напитка с концентрация
на алкохол 40 об.%. Вещите лица поддържат, че ако подсъдимият е изпил 50 мл
ракия около 22:00 часа и при липса на данни за консумиран след това алкохол,
максималната концентрация на алкохол следвало да се достигне около 22:30 часа,
и би била не повече от 0.30 на хиляда, а към момента на вземане на кръвната
проба алкохолът е бил напълно резорбиран.
Вещите лица са анализирали обясненията
на подсъдимия за прием на 2-3 капачки хранителната добавка шведска горчивка по
няколко пъти на ден. Вещите лица са констатирали, че върху етикета на един
такъв продукт, предлаган в аптеките, е изписано, че съдържа 43 об.% етанол, който представлява етилов алкохол. Вещите лица са
установили, че вместимостта на една капачка е 5 мл, ако се напълни догоре и
прелива и са приели, че подсъдимият приема на един прием около 15 мл горчивка.
При такъв прием максималната концентрация на алкохол в кръвта би била не повече
от 0.09 на хиляда и би имала минимално отражение върху общата концентрация на
етилов алкохол в кръвта му. При периодична консумация следва това количество да
е напълно резорбирано до момента на следващия прием.
Във времевия интервал от 23:00 до 24:00
часа е настъпила пълна резорбция на твърдяното количество алкохол - 50 гр домашна ракия и периодичен прием на шведска горчивка, по
твърдения на подсъдимия, и е изключено концентрацията на алкохол към 00:45ч да
е в размер на установената. Вещите изясниха в съдебно заседание, че процесът на
резорбция представлява поемане и преминаване на алкохола от стомашните органи в
кръвта, а най-високата концентрация на алкохол се достига, когато процесът на
резорбция е приключил и започне процесът на елиминация, който е метаболитен
процес и представлява разграждане на алкохола от два ензима, които човешкият
организъм синтезира. В процес на елиминация концентрацията на алкохол в кръвта
започва да пада. Ако приемът на алкохол е периодичен, процесите на резорбция и
елиминация се застъпват. Процесът на резорбция продължава между 30 и 90 мин.
При стандартно протичащ процес, е прието, че процесът приключва около 45 мин
след последната глътка алкохол. След приключването на този процес
концентрацията на алкохол намалява с 0.15 на хиляда на час. Вещите лица не са
установили наличието на някакви заболявания, от които страда подсъдимият, които
да нарушат процесите на резорбция и елиминация – напр. диабет.
Вещите лица поддържат, че съобщените от
подсъдимия болки в стомаха предполагат назначаване на адекватно медикаментозно
лечение, хигиенно-диетичен режим, хранителен режим, който може да включва и
различни хранителни добавки, които не дразнят, а протектират
стомашната лигавица. При такива заболявания приемът на алкохол бил изцяло
противопоказен, тъй като дразни стомашни лигавица, а шведската горчивка
представлявала ракия с множество билки и помощни вещества, пречистена вода,
оцветители, кафява захар и пр. По тези причини вещото лице С. изрази съмнение,
че тази хранителна добавка е била предписана от лекар. Вещото лице Г. уточни в
съдебно заседание, че за достигане на установената концентрация на алкохол
подсъдимият е следвало да изпие около 150-200 гр
горчивка, ако твърди, че не е пил друг алкохол.
В съдебно заседание съдът извърши оглед
на диска, представен от РП Котел, съдържащ записите от камерите на общинската
охранителна система, поставени на различни места в град Котел. При огледа
установи се установи следното :
В папка № 4 на диска е записан файл SmartClient-Player, съдържащ видеозапис от охранителна камера Danachno – 23:04:50 ч. Тази камера заснема
Т-образно кръстовище с пешеходни пътеки тип зебра откъм
трите страни. На това кръстовище се пресичат ул.
Проф. Павлов и ул. Изворска. Вижда се лек
автомобил, идващ по ул. Изворска и завиващ
вляво по ул. Проф. Павлов (вдясно
на монитора). В същото време по ул. Проф. Павлов
идва лек автомобил (вляво на монитора), който
завива по ул. Изворска. Непосредствено след
него се движи
полицейски автомобил с включен светлинен сигнал. След тях се движи бял автомобил.
Не може да се
установи номера и марката на автомобила.
Осветеността е добра.
В папка № 5 на диска е записан файл SmartClient-Player, съдържещ видеозапис от охранителна камера Beron, 23:05:11 ч. На тази камера се вижда кръстовището
между улиците Изворска и Кръстю Раковски с пешеходни пътеки тип зебра
от всички страни. Вижда се идващ по ул. Изворска лек
автомобил и последващ го полицейски автомобил.
И двата автомобила
са с включени светлини. На първия автомобил
не може да
се разчете номера. Първият автомобил спира в зоната на кръстовището.
Непосредствено зад него спира полицейски автомобил, на който
се отваря предна дясна врата.
Слиза човек с полицейска униформа и се приближва
към спрения лек автомобил. Междувременоно край двата спрели
автомобила преминава друг автомобил, който продължава към ул. Изворска в посока към паметника
на Петър Берон. На камерата
се виждат задните части на
автомобилите. Отваря се
предна лява врата на полицейския
автомобил, от която слиза още
едно лице в полицейска униформа. Първото излязло от полицейския
автомобил лице приближава
до спрения лек автомобил откъм
предната лява врата, от която
излиза лице, облечено с горна връхна дреха, със
светъл цвят. И двата автомобила
продължават да са с включени светлини,
като сигналните светлини на полицейския
автомобил са изключени. Второто излязло от полицейската кола лице се приближава
към останалите двамата и се провежда
разговор. Лицето, излязло
от първия автомобил, бърка в джобовете, разхожда се. Единият от полицейските
служители вероятно пуши. Лицето, излязло от първия
автомобил, наподобява да държи светещ
мобилен телефон в ръце и вероятно също пуши. До края на записа се вижда как трите лица разговарят
помежду си и ходят около двата
автомобила.
За да установи горните факти, съдът
обсъди целия събран по делото доказателствен материал
от гласни и писмени доказателствени източници. Съдът
обсъди и кредитира изцяло показанията на свидетелите Х.В., П.Х., Б.В., А.Я., М.П.
и Е. М.. Обяснения даде и подсъдимият, като възражението срещу обвинението се
свежда до това, че не бил толкова пиян. Спор по фактите липсва. Спорът е от
правна страна – дали деянието е извършено виновно.
Показанията на полицейските служители В.,
Х., В. и Я. се потвърждават от записите на камерите от общинската охранителна
система. Записите са от същия ден и час, съвпада и местоположението, съобщено
от свидетелите, както и останалите факти касателно
посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, последван от
полицейския автомобил, мястото, където са спрели, последователността на слизане
на подсъдимия и на свидетелите от автомобилите. Случайно създадените фото-, видео-, кинозаписи и пр.,
вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени места
камери, е допустимо да бъдат ползвани
в доказателствения процес с
оглед на способността им да допринесат при
разкриването на истината, като при съмнение, автентичността
им може да
се проверява с всички процесуални способи, вкл. и по експертен път
(решение № 206 от 15.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 913/2018 г.,
III н. о., Решение № 390 от
2.10.2009 г. на ВКС по н.
д. № 393/2009 г., II н. о.). Подсъдимият и защитата не оспориха
автентичността им и не се противопоставиха на използването им. Не се изтъкнаха
някакви съмнения в надеждността им, нито пък съдът служебно констатира такива.
М.П., извършила лабораторното
изследване на кръвта в хода на досъдебното производство, беше разпитана не като
вещо лице, а като свидетел. Мотивите си съдът изложи в съдебно заседание,
проведено на 16.10.2018г., и те се свеждат до следното : Лабороторното изследване, извършено по реда
на Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г., не е експертиза по смисъла на
чл. 144-154 от
НПК. В решение № 143 от 18. 05. 2015г. на
ВКС по НОХД № 350/2015г., ІІІ н. о., докладчик В. И., се поддържа, че специалният
ред, по който
протоколът за химическо изследване се съставя на
основание
чл.17 от Наредба №
30 от 2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на
МПС (отм), сега чл. 24, ал.
2 от Наредбата № 1 от 19.07.2017 г., е регламентиран
извън реда за изготвяне на
доказателствените средства по НПК, поради което за нуждите
на наказателния процес този протокол
не се явява
експертиза по смисъла на чл.
144 и следващите от НПК, а
е официален документ, който по същността
си е писмено доказателство, подлежащо на приобщаване чрез неговото огласяване
с прочитане от съда и приемане на
основание
чл. 283 от
НПК. То подлежи на оценка и анализ наред с всички доказателства по делото. В същото
решение по-нататък се казва, че
дори разследващият орган да е постановил
назначаване на експертиза, както е и в настоящия случай, постановлението не е породило правните последици на експертиза
по смисъл на НПК и следователно като автор на
протокола за химическо изследване експертът–химик няма друго процесуално
качество и може да бъде разпитано
единствено в качеството на свидетел, тъй
като това лице има преки
и непосредствени впечатления от реда, по който се провежда
изследването и за получените от него
резултати и показанията са му ценен
източник на фактически данни, относими към предмета
на доказване.
Тъй като М.П. беше разпитана като свидетел,
съдът не обсъжда и изключва от доказателствения
материал съдебнотехническата експертиза, изготвена от
нея като вещо лице, тъй като е налице пречката на чл.148, ал.1, т.2 от НПК.
Съдът възприема в цялост и се доверява
на изводите, залегнали в комплексната експертиза, и поддържани в съдебно
заседание от вещите лица Г. и д-р С.. Експертизата обосновано дава отговори на
поставените въпроси. Заключенията не бяха оспорени по надлежния ред. За напълно
неоснователни съдът преценява доводите на защитата, релевирани
в хода на съдебните прения, че експертизата била непълна, тъй като вещите не
били изследвали всички шведски горчивки, които се предлага на пазара, нито пък
били намерили, за да изследват, домашната ракия, изпита от подсъдимия. Несъстоятелността
на доводите на защитата се съдържа в самите тях. На вещите лица не е била
поставяна задача да изследват всички шведски горчивки, които се предлагат в
аптеките (в България, в чужбина, вкл. и чрез интнернет
сайтове за електронно пазаруване), нито пък това е обективно възможно да бъде направено. Ако подсъдимият имаше
претенции да бъде обект на изследване употребяваната от него шведска горчивка,
имаше възможност да я представи, което обаче не беше предприето от негова
страна. А домашната ракия, която подсъдимият твърди, че бил изпил на
01.10.2018г., е очевидно, че няма как да бъде изследвана и да се установи какъв
е бил нейният алкохолен градус.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие.
Протоколите по чл.24, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. съдът цени и обсъжда
като писмени доказателства.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият И.К.И. е
извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, затова че на 01.10.2018 г. по улица Изворска в град Котел управлявал МПС – лек
автомобил „БМВ 318И“ с рег. № СН0450АР, с концентрация на алкохол в кръвта над
1.20 на хиляда (а именно 1,50 на хиляда), установено по надлежния ред.
Подсъдимият е управлявал МПС - лек
автомобил „БМВ 318И“ с рег. № СН0450АР,
към момента, когато е бил спрян за проверка от полицейските служители. Времето
и мястото на извършване на престъплението също са установени по категоричен
начин – малко след 23 часа на 01.10.2018г., по ул. Изворска в град Котел.
Към посоченото време подсъдимият е
шофирал с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, установена по надлежния
ред. Надлежният ред е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
в приложимата ù редакция към ДВ, бр. 61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.
Тъй като подсъдимият оспорил
показанията на техническото средство, му бил издаден талон за извършване на
медицинско изследване по правилата на чл.6, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Съдът не установи някакви нарушения на
правилата за извършване на медицинското изследване и вземането на кръвните
проби, регламентирани в чл.11-22 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Първоначалното
лабораторно изследване е извършено в НТЛ при ОД на МВР Сливен от св. М.П., а повторното
- от вещото лице Е.Г. – химик в СХЛ към
МФ на ТУ Стара Загора. При първоначалното изследване е установена концентрация
на алкохол в размер 1.32 на хиляда, а при повторното – 1.42 на хиляда.
Протоколите за извършените химически изследвания (независимо че св. П. е
използвала бланка, наименована Протокол за химическа
експертиза) представляват писмени доказателства за установяване
употребата на алкохол по надлежния
ред –чл.24 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Вещото лице Г. обясни в съдебно
заседание, че разликата при двете изследвания е малка и се дължи на различната
апаратура, с която работят двете лаборатории. Концентрацията, установена при
повторното изследване, е потвърдена от експертното заключение.
Посредством комплексната експертиза
съдът установи концентрацията на алкохол към момента на управление на МПС
(решение № 188 от 11.01.2018г. на ВКС по н.д. № 895/2017г., ІІІ н.о.). Вещите
лица дават заключение, че между 23 и 24 часа концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е била в границите между 1.70 и 1.50 на хиляда. Съдът прие
най-ниската концентрация от 1.50 на хиляда, поради което призна подсъдимия за
виновен, че е управлявал именно с такава концентрация и го оправда, затова че е
управлявал с концентрация в размер на 1.55 на хиляда, каквато е величината по
измененото обвинение.
Лишени от основания са възражения за
допуснати нарушения на правилата във връзка с извършване на проверката с
техническо средство, тъй като показанията му биха били възприети като величина
на алкохолната концентрация в хипотезата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1, каквато
в случая не е налице. Дали св. В. бил спазил цитираните от адв.
Т. правила за поставяне на неизползван мундщук, е без значение, щом
концентрацията на алкохол в кръвта е била определена посредством най-сигурния
метод, а именно лабораторно изследване и то двукратно.
Неотносими
към фактите, подлежащи на доказване, са и съображенията, развити в хода на
устните състезания за липса на основания за задържане на подсъдимия, щом не
миришел на алкохол и не проявявал видими признаци на пиян човек и даже св. В.
се бил качил в автомобила, който подсъдимият шофирал от мястото на проверката
до сградата на полицейското управление. Правомощията за извършване на
полицейски проверки са разписани в ЗМВР и е без значение дали проверяваното
лице има видими признаци на употребило алкохол, още повече че срещу подсъдимия
е било подадено оплакване. Как
подсъдимият се е повлиял от поетия алкохол,
какви са били неговите субективни усещания и как е изглеждал на
околните, е без значение за съставомерността на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК (решение № 42 от 08.02.2010г. на ВКС по
н.д. № 741/2009г., ІІІ н.о.).
Съдът приема, че деянието е извършено
виновно под форма на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената
му опасност, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Защитната теза, свеждайки се до
твърдения за употребявана на 01.10.2018г. от подсъдимия хранителна добавка
шведска горчивка, беше опровергана от експертното заключение. Подсъдимият
твърди, че е употребявал горчивката като лекарство по няколко пъти на ден, вкл.
и на 01.10.2018г. По същество твърдението е за прием на медикамент, а не за
прием за алкохолсъдържаща напитка. В съдебно
заседание вещите лица изясниха, че шведската горчивка представлява ракия с
билки, тъй като съдържа 43 об.% алкохол. Вещите лица изключиха възможността
установената към 00:45 часа на 02.10.2018г. концентрация от 1.42 на хиляда да
се дължи на прием на горчивка, комбинирана с 50 гр
домашна ракия, изпита в 22 часа и изобщо приемът на горчивка (какъвто се
твърди) да е в причинна връзка с установената концентрация на алкохол. При
положение че от момента на проверката подсъдимият не е пил от горчивката, нито
някакъв друг алкохол, то към 00:45 часа приетата горчивка е била напълно резобрирана. Прочитът на протокола за медицинско изследване
внася допълнително съмнения в истинността на обясненията на подсъдимия, тъй
като подсъдимият не е съобщил на св. М. да е приемал шведска горчивка. Съгласно
т.14 от протокола, св. М. запитала подсъдимия какви и колко лекарствени
продукти е приел през последните 24 часа, по какъв повод, дали с или без
лекарско предписание. Св. М. изясни, че подсъдимият активно съдействал по време
на изследване, бил оживен и в добро настроение. Подсъдимият акуратно съобщил за прием на две таблетки алергозан, тъй като бил алергичен към пчелна отрова, но е необснимо, че е премълчал, че цял ден пил горчивка, която
приемал като лекарство заради стомашните болки, по твърденията му в съдебно
заседание. Твърдените стомашни болки също не е съобщил на д-р М.. Отделно от
изложеното, вещото лице д-р С. изрази принципни съмнения шведската горчивка да
е била препоръчана за лечение на стомашни проблеми, каквито са били установени
у подсъдимия преди пет години, тъй като алкохолът дразни стомашната лигавица и
усилва стомашната секреция, следователно би задълбочила здравословния проблем,
вместо да го реши.
В обобщение, съдът приема, че
обясненията на подсъдимия, че е приемал шведска горчивка, която довела до
установената концентрация на алкохол в кръвта му, са изцяло недостоверни и
проявление на правото му защита. Само за пълнота съдът следва да отбележи
следното : Върху етикета на шведската горчивка производителят е отбелязал, че
съдържа 43 об.% алкохол. По същия начин са етикетирани и алкохолните напитки –
водка, уиски, ракия, коняк, вино и пр, без да е
изрично записано, че съдържат етилов алкохол или етанол
и да се отправя предупреждение да не се шофира след употреба. Приема се, че е ноторно известно за потребителите, че тези напитки съдържат
алкохол, щом е отразен процентият обем на алкохол в
съдържанието им. Именно от това обстоятелство следва изводът, че употребата им
е несъвместима с управлението на МПС. Всеки водач на МПС е длъжен да познава
правилата за движение по пътищата, едно от които е да не управлява след
употреба на алкохол. В НК не се прави разлика между различните източници на
алкохолно съдържание и дали се дължи на алкохолни напитки или на лекарствени
препарати, съдържащи алкохол (решение № 290/02.07.2013г. на ВКС по н.д. №
813/2013г., ІІ н.о.).
По искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК и за оправдаване на
подсъдимия на това основание съдът взе предвид следното : Чл.9, ал.2 от НК
обявява за непрестъпно деянието, което, макар формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Коментираната разпоредба е обща и намира приложение по отношение
на всички съставомерни деяния, както и за
квалифицирани обстоятелства (ТР 113-82 ОСНК). При решаване на въпроса за
наличието на тази хипотеза при конкретно извършено деяние, основен критерий се
явява ценността на защитения обект на посегателство, от една страна, както и
степента на неблагоприятно въздействие върху него, от друга: метод, начин и
средства, степен на застрашаване, незначителност на въздействие върху предмета
на престъплението и пр.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е против транспорта, което има за
обект нормалната и безаварийна транспортна дейност, която е такъв специфичен
обект, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
лични или имуществени интереси на неопределен брой лица. В принципен план, този
тип деяния са със завишена степен на обществена опасност, предвид широкото им
разпространение и обществената нетърпимост към тях, което само по себе си не
изключва а приори приложението на чл.9, ал.2 от НК и
за тях. Установява се по делото обаче, че в конкретния случай подсъдимият е
управлявал автомобила си в пияно състояние през централните улици на град Котел
и опасността от ПТП, било с пешеходец, било с МПС, е била реална. Нарушението
на правилата за движение по пътищата не е инцидентно и не и изолиран случай в
поведението на подсъдимия, в битието му на водач на МПС. Прочитът на справката
от КАТ сочи, че за времето от 2010г. до 2016г. е санкциониран с десет
наказателни постановления и осем фиша. Предвид изложеното съдът счете, че
извършеното от подсъдимия деяние се отличава с типичната степен на обществена
опасност на този вид престъпления и не е малозначително, както се претендира
от защитата.
По изложените
съображения съдът намира, че са налице обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, в извършването на което е
обвинен подс. И.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът прецени по справедливост обществената опасност на деянието,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона - чл.54 от НК. Не са налице
такива изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено от закона да се
явява несъразмерно тежко.
За престъплението на чл.343б, ал.1 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от
200 до 1000 лева. Съдът прецени, че следва да наложи на подсъдимия наказание
една година лишаване от свобода, което, дори и в минимален размер, е достатъчно
сериозно по продължителност, явява се адекватно на тежестта на извършеното и е в състояние да реализира в пълнота целите
на индивидуалната и генералната превенция, очертани в чл.36 от НК.
Извършване на настоящото престъпление в
изпитателния срок на предходно наложено наказание препятства обсъждане на
възможността за приложението на чл.66 от НК, поради което наказанието следва да
се изтърпи ефективно.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, която определи в размер на 200.00 лева, ръководен от
гореизложените съображения и от разпоредбата на чл.47 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение наказанието три години лишаване от свобода, наложено по
НОХД № 159/2014г. на РС Омуртаг, изтърпяването на което е било отложено за пет
години изпитателен срок, тъй като настоящото престъпление е извършено в
изпитателния срок, който е започнал да тече на 17.04.2015 г.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален строг на изтърпяване както на наложеното за настоящото
престъпление наказание от една година, така и за приведеното в изпълнение
наказание от три години, тъй като престъплението, за което беше осъден
подсъдимият с настоящата присъда, е умишлено, извършено е в изпитателния срок,
за което е отложено изтърпяването на друго наказание, което съдът приведе в
изпълнение и разпореди да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания
надвишава две години.
При съобразяване с изложените по – горе
обстоятелства, както и със задължителните указания по прилагане на закона,
дадени в ТР № 61 от 30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Съдът разпореди приложения по делото диск,
съдържащ записите от общинската охранителна система, да се пази за срока на
съхранение на делото.
По правилата на чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС Котел сумата 971.29 лева, представляващи направени в хода на съдебното
следствие разноски, както и по сметка на ОД на МВР Сливен – сумата 44.70 лева,
представляващи направени по досъдебното производство разноски.
Ръководен от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :