Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../…..……07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов,
въззивно търговско дело №444 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Д.” №1, представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К., действащо чрез юрк.Д.С., против Решение №62/06.01.2020г. по гр.д.№2361/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Пирин 98“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Припек, общ.Аксаково, обл.Варна, представлявано от Т.А.Д., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от общото дължимите 6870.61лв., съставляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственият на ищеца т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№***, по вина на водача на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***, чиято гражданска отговорност е обект на задължителна застраховка, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба-13.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че в нарушение на материалния и процесуалният закон, първоинстанционния съд е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Ето защо се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, се моли за изменение на решението като се намали размера на присъденото обезщетение, поради прекомерност и несъответствие с действително претърпените вреди, и поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденият автомобил. Поддържа се, че съдът е достигнал до неправилни изводи за размера на дължимото обезщетение, като не е съобразил, че в случая не са ангажирани доказателства за извършен ремонт в сервиз, поради което са приложими правилата на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи се, че според чл.4 от въпросната методика и при отчитане на годината на производство, съответно високата амортизация и овехтяване на процесния товарен автомобил, и увредените от произшествието части и детайли, справедливият паричен еквивалент на претърпените имуществени вреди възлиза на 3840.56лв. Ето защо се моли се въззивният съд да постанови решение, с което да измени първоинстанционното съдебно решение, като намали размера на присъденото застрахователно обезщетение, при отчитане на завишения размер и наличието на съпричиняване. Претендират се съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивника, не изпраща представител и не взема становище.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД, с ЕИК *********, за заплати на “Пирин 98“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Припек, общ.Аксаково, обл.Варна сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от общото дължимите 6870.61лв., съставляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственият на ищеца т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№***, по вина на водача на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***, чиято гражданска отговорност е обект на задължителна застраховка, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба-13.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№***, който е увреден при ПТП настъпило на 03.01.2019г., в гр.Варна на кръстовището между ул.“Тролейна“ и ул.“Вяра“, по вина на водача на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***, който не спрял на знак “Стоп“ и отнел предимството на водача на увреденият автомобил. Сочи се, че произшествието било посетено от служител на КАТ сектор ПП-гр.Варна, който издал Протокол за ПТП №1692680 от същата дата. Твърди се, че отговорността на виновният водач е застрахована при ответника, чрез задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ №BG/30/118002388537, сключена на 16.08.2018г. и валидна от 18.08.2018 г. до 17.08.2019г. Сочи се, че на 04.01.2019г. ищеца предявил застрахователна претенция, за което при ответника е образувана Ликвидационна преписка с №0801-000137/2019-01, като по отношение на увреденият автомобил е извършен оглед и са описани, констатираните по него щети. Твърди се, че на 01.02.2019г. по банкова сметка ***зщетение в размер на 496.82лв. Сочи се, че след направено проучване за стойността на щетата в оторизирани магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на товарни автомобили, ищеца установил, че заплатеното застрахователното обезщетение не отговаря на действително дължимото такова в размер на 6870.61лв.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на валидна застраховка “ГО“, действаща към момента на инцидента по отношение на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***. Оспорва се наличието на всички елементи от фактическият състав на деликта, съответно че липсва основание за ангажиране на отговорността на водача на застрахованият автомобил, съответно на неговият застраховател. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че увреденият автомобил е на над 20 г.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, относно определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
Липсва спор между страните по отношение на факта, че гражданска отговорност на водача на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***, е застрахована от ответника и че договорът е действал към датата на процесното ПТП.
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установява, че на 03.01.2019г., в гр.Варна на кръстовището между ул.“Тролейна“ и ул.“Вяра“ е настъпило ПТП между т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№*** и л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***. Според съставеният за инцидента Протокол за ПТП №1692680 от 03.01.2019г. от служител на КАТ, сектор ПП при ОД на МВР-гр.Варна, инцидента е настъпил по вина на водача на л.а.”Форд Фокус”, с рег.№***, който не е спрял на знак Б2 “Стоп“ и е отнел предимството на водача на т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№***. Въпросният протокол не е оспорен от ответника по предвиденият ред, поради което в качеството му на официален свидетелстващ документ, той се ползва с обвързваща доказателствена сила. Наред с това описаният механизъм на настъпване на произшествието, се установява и от кореспондиращите си заключения на първоначалната и повторна САТЕ. В този смисъл оплакванията на въззивника за недоказаност на фактическия състава на непозволеното увреждане, съответно на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователят, се явяват неоснователни.
По въпроса за размера на дължимото обезщетение вещото лице по назначената по делото първоначална съдебно авто-техническа експертиза, установява, че сумата за отстраняване на щетите по т.а.”Ивеко 3510”, с рег.№*** по средни пазарни цени при ползване на оригинални части, без прилагане на коефициенти за овехтяване е 6231.24лв., а при ползване на части от алтернативни доставчици е 1342.23лв. Установява още, че при приложение на методиката по Наредба №24/08.03.2006г. стойността възлиза на 2692.64лв. с оригинални части и на 737.03лв. с части от алтернативни доставчици. Вещото лице по назначената повторна експертиза установява, че сумата необходим за ремонт на увредения автомобил по пазарни цени с ползване на оригинални части, без прилагане на коефициенти за овехтяване е 9947.19лв., а при ползване на части от алтернативни доставчици е 6138.92лв. Същото вещо лице изчислява, че при приложение на методиката по Наредба №24/08.03.2006г. стойността възлиза на 3840.56лв.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Както вече бе посочено по-горе наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, а имено настъпило увреждане по вина на застрахования водач на автомобила, причинна връзка между деянието и увреждането, както и вида на причинените щети, се установява от приетия по делото Протокол за ПТП и две заключения на САТЕ.
Основаният спор понастоящем, се свежда до размера на вредите и по-конкретно, следва ли при определяне на обезщетението задължително да се прилага установена в Наредба №24/08.03.2006г. на КФН методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди при застраховка “ГО“.
Настоящия съдебен състав, намира че отговорът на този въпрос е отрицателен. Действително съобразно чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“ се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съвкупното тълкуване на всички алинеи на посочената правна норма, сочи, че въпросните наредба и методика, фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението, какъвто настоящият случай не е. Това е така защото ал.1 на чл.499 от КЗ изрично посочва, че комисия може с наредбата по чл.504 от КЗ да приеме минимални изисквания към определянето от застраховател на обезщетения при смърт или телесни увреждания на физически лица, а изр.1 на ал.2 поставя изрично само максимален лимит на обезщетението. Наред с това разпоредбите на Наредба №24/08.03.2016г. на КФН не дерогират приложението на Кодекса на застраховането, а съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Според неоспореното заключение на повторната САТЕ действителната пазарната стойност /т.е. тази която включва всички доставчици на резервни части, а не само оригинални/ за поправяне на щетите възлиза на 6138.92лв., от които следва да се приспаднат вече изплатените от застрахователя 496.82лв., съответно понастоящем на ищеца, се дължи застрахователно обезщетение в размер на 5642.10лв.
Ето защо като е уважил предявеният частичен иск в размер на 1250лв., първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№62/06.01.2020г. по гр.д.№2361/2019г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.