Р
Е Ш Е Н И Е
№
126/21.2.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 780 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), вр. с чл. 21, ал.
1 от АПК и чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето (ППЗЗДет.).
Образувано
е по жалбата на А.М.Е., с адрес ***, срещу Отказ с изх. №
СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“
Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката Г.В.Д. по
отношение на децата А. А. Е. и Б. А. Е.. Жалбоподателят оспорва отказът за
издаване на задължителното предписание като незаконосъобразен и издаден в
несъответствие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбата съдържа аргументи, които се
допълват с подробно становище по същество на спора в съдебно заседание от
адвокат П.. Иска се отмяната и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" Панагюрище, в писмено становище и чрез
процесуалния си представител юрк. Д., оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Обосновава законосъобразността на отказа за задължителни
предписания. Представя административната преписка.
Заинтересованата
страна – Г.В.Д., счита жалбата за неоснователна, като изразява становище, че
изцяло сътрудничи на социалните служби, децата се чуват с баща си, като счита,
че не може всеки ден да е ангажирана с телефонни обаждания, като има задължения
към семейството си.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните в съдебното производство, след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна, на основание чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146
от АПК:
Предмет
на оспорване е Отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище
да издаде задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. по депозирано
от А.М.Е. искане с вх. № СЛ/Д-РА-ПИ/650-637/14.04.2021г. за детето му А. Е. и
СЛ/Д-РА-ПИ/651/444/14.04.2021г. за детето му Б. Е.. Отказът е обективиран в
писмо с изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ Панагюрище.
По
делото липсват данни за съобщаване на отказа, но с оглед разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от АПК, депозираната пред Административен съд Бургас жалба от
11.05.2021 г. следва да се счете за подадена в законоустановения срок.
Отказът
е издаден във връзка с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., във вр. с
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., съгласно които при отказ за сътрудничество от страна
на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за
детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на
дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.
Правомощията
на директора на ДСП по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. са в хипотезата на неговата
оперативната самостоятелност, която определя възможността му да прецени как да
действа, дали да действа и по какъв начин. Правото му на избор се свежда между
различни варианти, посочени от правната норма, като той разполага с
компетентността да прецени дали е необходимо постановяване на задължителни
предписания или да откаже. В резултат на това административен акт по чл. 18,
ал. 4 от ППЗЗДет. е или издадено предписание, или отказ да се издаде
предписание. Не може да се формира мълчалив отказ като административен акт по
заявление за предприемане на действия по издаване на задължителни предписания.
С
оглед на обсъденото издаденото писмо с изх.№ № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г.
на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище въпреки, че е изготвено
като предоставяне на информация към А.Е., с оглед на издаването му по повод
подадено заявление за издаване на задължителни предписания, следва да бъде
квалифицирано като индивидуален административен акт - отказ по чл. 18, ал. 4 от
ППЗЗДет., който подлежи на оспорване от засегнатите лица.
В
случая отказът, обективиран в писмо с изх.№ № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021 г.,
е издаден от териториално и материално компетентен административен орган -
Директор Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище. Според чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД Дирекция социално
подпомагане извършва проверки по жалби и
сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. са разписани правомощията за издаване
на задължителни предписания при отказ за сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по
предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция
"Социално подпомагане".
Процедурата
по издаване на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД
/чл. 9 – чл. 18/. В случая А.Е. е депозирал своето заявление от 14.04.2021 г.
пред ДСП Панагюрище, като е изпратил копие на същия сигнал до Министерски
съвет, Министерство на труда и социалната политика, Агенция за закрила на
детето, АСП, РДСП Бургас, РДСП София и Регионални отдели за закрила на детето.
Искането му е да се задължи Г.Д. да осигури ежедневен контакт с децата по
мобилен телефон или устройство. В писмото предмет на оспорване е посочено, че
се издава относно Децата А. Е. и Б. Е. и се предоставя информация по подаденото
искане от 14.04.2021г. В преписката се откриват още подадени заявление със
същото искане за ежедневен контакт – от 27.02.2021, 18.03.2021, 30.03.2021г.,
31.03.2021г., 02.04.2021г., 16.04.2021г.
С
писмо с изх. № 30-34683/19.04.2021г. заместник изпълнителен директор на АСП
изпраща приложено копие на постъпило искане за издаване на задължителни предписания
на Е. към Директор ДСП Панагюрище, като указва, че е необходимо да се отговори
на г-н Е. с копие до АСП по изложеното в писмото искане.
Дали
в изпълнение на указанията от зам.-изпълнителния директор на АСП, дали след
изпълнение на процедурата по правилник, но е факт изпратеният процесен отказ на
директор ДСП Панагюрище, с който се информира, че Г.Д. съдейства за изпълнение
на дейностите, заложени в плановете за действие на децата, както и изпълнява
регламентираните привременни мерки по Определение от 09.11.2020г. по гр.д. №
8070/2019г. на РС Бургас, изменени с Определение от 07.12.2020г. по гр. Д. №
8070/2019г.
По
делото са представени копия на съдебните актове, в които се определя режимът на
личните отношения между бащата А.Е. и децата А. и Б. - всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване на
децата в дома на баща им. Постановено е Решение № 260267/11.02.2021г. по гр.д.
№ 8070/2019г. на РС Бургас, с което се определя местоживеенето на децата А. и Б.
Е. в дома на майка им в гр. Панагюрище, на която се предоставя упражняването на
родителските права. Определя се режимът на лични отношения с баща им, подробно
посочен с решението. Постановява се на основание чл. 59, ал. 9 от СК децата да
общуват с баща си чрез технологично средство всеки вторник и четвъртък от всяка
втора и четвърта седмица на месеца по един час следобед, определен от майката
съобразно свободното време и дневен режим на децата. Присъжда се изплащане на
месечна издръжка. Решението е обжалвано, като е налице произнасяне от Окръжен
съд Бургас с Решение № 480/10.11.2021г. по ВГД № 20212100501012/2021г., с което
е оставено в сила първоинстанционното решение. Липсват данни за подадена
касационна жалба.
По
делото са представени протоколи от ДСП Бургас, оформени за посещения на А.Е. в
дирекцията и опит за контакт с майката и децата чрез мобилно устройство и
вайбър. Не се е осъществила връзка. Такива има от януари и февруари 2021г.
Представени
са подадени сигнали от всеки от родителите Г.Д. *** за публикуване на клип и
снимка в социалната мрежа съответно без съгласието на другия. Изготвен е доклад
и оценка за сигнала за всяко от децата. Изпратени са писма съответно към всеки
от родителите с указания за спазване на чл. 11а от ЗЗДет.
След
издаване на процесното писмо до г-н Е. са изпращани още няколко писма във
връзка с депозирани от него сигнали с искането за осъществяване на ежедневен
контакт с децата по телефон и вайбър – изх. № 91-00-0253-1/23.04.2021г., изх. №
91-00-0252-1/23.04.2021г., изх. № 30-27708-1/06.04.2021г.;№
1304-94а-00-0323/12.03.2021г.
В
период, последващ издаването на процесния отказ, отново са налични и
представени по делото писма на ДСП Панагюрище, по последващи заявления от А.Е.,
като в същите е указано, че съгласно плана за действие, по който се
осъществяват контактите между него и децата, е съгласно регламентацията в
съдебните актове по гр. Д № 8070/2019г. на РС Бургас.
В
преписката се съдържат документи, писма, отговори, установяващи развитието на
случая относно децата А. Е. и Б. Е., като са представени всички налични в
досиетата на децата от минал и следващ период на процесния отказ.
В
представените Планове за действие на всяко едно от децата от 11.03.2021г.
присъства дейност Осъществяване на контакти между детето и бащата. Като срок и
честота е вписано, че е съгласно Определение от 07.12.2020г. по гр.д. №
8070/2019г. на РС Бургас. Вписани са консултации на майката и бащата във връзка
с преодоляване на влошените им взаимоотношения.
Изготвени
са Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете Б.
А. Е. от 11.03.2021г. и Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете А. А. Е. от 11.03.2021г. В тях подробно са описани общите
данни, потребностите на детето, свързани с развитието, фактологията, наличните
съдебни актове и разпорежданията по тях, проведени срещи в администрацията с
оглед синхронизиране на действията по случая, здравето и образованието на
детето, емоционално и поведенческо развитие, семейни и социални отношения,
осигуряване на сигурност и емоционална близост. Посочено е, че родителите
притежават необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето.
Основите проблемни зони са влошените взаимоотношения между двамата родители.
Направени са изводи и препоръки
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
Р.Ж.Е. е майка на жалбоподателя. Същата посочва, че живее със сина си, който
осъществява контакт с децата само в
режима на лични отношения, когато са при него. Няма контакт по телефон или друг
начин, няма тази възможност. При позвъняване на майката на децата тя не вдига
телефона. Синът й ходи до ДСП Бургас и от там прави опити да се свърже, но не
успява. Няма съдействие от страна на майката на децата и бабата и дядото по
майчина линия. Споделя, че децата са при тях от петък до неделя, в определените
седмици, били са след Коледа за 5 дни при тях. Не е придружавала сина си до Панагюрище.
Свидетелят
К.Н.М. е социален работник в ДСП Панагюрище. Работи по случая с децата А. и Б. Е.
от август 2020г. Казва, че получава от бащата сигнали ежедневно, дори след
работното време. Споделя, че децата са привързани към всички членове на
семейството. Посещават баща си и извън определените дни по съдебното решение. В
дните, определени от съда, бащата идва до Панагюрище. Споделя, че от 28.12. до
09.01. са били при него. През лятото също му гостуват извън дните от съдебното
решение, за рождения му ден. Споделя, че е бил свидетел по дела на Е. и Д.. При
отработването на конкретния сигнал от 14.04.2021г. не си спомня дали е
разговарял с лица от разширеното семейство. При изготвяне на плановете за
децата са търсили и бащата и са ги обсъждали. Споделя, че децата желаят да се чуват
с баща си. Децата са му споделяли, че не могат да се чуват с баща си.
Консултирал е г-жа Д., че следва да осигури възможност да осъществяват
комуникация с баща си. Казва, че децата са гостували на баща си и извън дните
по режима на лични отношения, както и са провеждали разговори с него.
Според
нормите на ЗЗДет. и Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
/ППЗЗДет./ закрилата на детето се осъществява чрез дирекциите "Социално
подпомагане" след оценка на постъпил сигнал. Социалният работник извършва
проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от
семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната
институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално
подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост.
Социалният работник в дирекция "Социално подпомагане" след извършване
на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива
случай. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Дирекциите "Социално
подпомагане" имат правомощието да извършват проверки по жалби и сигнали за
нарушаване правата на децата и да дават задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона. Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДет. предвиждат мерките,
предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., да се прилагат съгласно изготвен план за
действие. При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или
попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава задължително предписание.
Според
легалните дефиниции дадени в § 1 от ДР на ЗЗДет. "закрила на детето"
е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране
правата на всяко дете"; "дете в риск" е дете, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Сред основните принципи за закрила на
детето, визирани в чл. 3 от ЗЗДет., са включени: осигуряването на най-добрия
интерес на детето и прилагането на специална закрила на дете в риск. Съгласно
§1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. "най-добрият интерес на детето" се преценя с
оглед: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.
Запознавайки
се с цялата преписка и представените към нея писмени доказателства, съдът
счита, че в административното производство са допуснати съществени нарушения,
които самостоятелно водят до незаконосъобразност на административния акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14 ППЗЗД социалният работник извършва проучване и оценка на
сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището,
детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално
подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. След
събиране на първоначалната информация социалният работник извършва оценка на
сигнала, за което изготвя доклад, съгласно приложение № 1 към чл.16, ал. 1 от ЗЗД . След оценката
на сигнала и откриване на случай се изготвя оценка на случая, която включва
оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на
риска/рисковете за детето, както и на наличните ресурси за справяне, за което
се изготвя доклад Приложение № 1а. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 1, 3 от ППЗЗД гласи,
че въз основа на направената оценка на случая социалният работник изготвя план
за действие по образец съгласно приложение № 2а, който включва дългосрочна цел
и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, който
план се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с
лицето, полагащо грижи за детето, както и със самото дете в съответствие с
възрастта и степента му на развитие, ако това не противоречи на интересите на
детето и не нарушава правата му.
В
настоящият случай липсва Доклад и липсва оценка на постъпилия сигнал от
14.04.2021г. По делото няма данни да е спазена разписаната процедура и да са
извършени действията по чл. 16 и чл. 16а от ППЗЗДет, съответно да е издаден
доклад след 10 дневен срок на проучване, съответно в срок от 4 седмици да е направена
оценка на случая, съответно изготвен Доклад по образец съгласно приложение № 1а.
В делото са налични данни и доказателства за множество проверки, протоколи от
срещи, изготвени планове и оценки, но предхождащи подаването на сигнала от
14.04.2021г., съответно са налице и доказателства за случая във връзка с
последващи действия и издадени съдебни актове. Оспореният административен акт е
издаден на 21.04.2021 г., без да бъде изготвен доклад за оценка на случая по
чл. 16, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ППЗЗД. Дали ще има предложения за издаване на
задължително предписание или няма да има предложение, е въпрос на изводи и
препоръки след проверката и оценката на конкретния случай, но преди това
задължително следва да се проведе процедурата по всеки конкретен сигнал.
Безспорно по делото се установи, че майката Г.Д. изпълнява съдебните актове,
касаещи режима на лични отношения между децата и баща им. В случая обаче
законодателят дава възможност чрез ДСП да се разглеждат сигнали и да се
предприемат мерки по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет./отделно от тези по чл. 59, ал. 9
от СК/ с оглед интересите на детето, за което обаче е необходимо да се изпълни
процедурата по чл. 9-18 от ППЗЗДет. Съответно ако след това се прецени, че не е
необходимо издаването на задължителни предписания, то решението също следва да
се мотивира въз основа на установеното в процедурата. Законодателят цели да се
предприемат действия/да се отказва извършването им, след подробно
регламентирана процедура, при която ще се извърши актуална преценката за
най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1 ,т. 5 от ДР на ЗЗД. В случая от
доказателствата по делото е видно, че майката Г.Д. не е направила отказ да
сътрудничи, като от цялостния анализ на писмените и гласните доказателства,
съдът счита, че поведението й е насочено към спазване на съдебните актове,
определящи личния режим на отношения между бащата и децата, като се спазва и
личния дневен режим на децата, съответен на възрастта им, както и техните
потребности. По делото са налице достатъчно доказателства, че същата позволява
общуване извън определените дни по съдебното решение, съдейства винаги на
проверките и срещите в ДСП. От изготвените документи в ДСП Панагюрище е видно,
че няма родителско отчуждаване на децата с баща им, същите са привързани както
към него, така и към разширеното семейство, искат да общуват с него.
Според
настоящия съдебен състав обаче констатираните нарушения на процедурата по
издаване на отказ за задължителното предписание са довели до нарушаване на чл.
35 и чл. 36 от АПК, което да гарантира изясняване на всички фактите и
обстоятелствата от значение за конкретни сигнал/случай, възможност за обясненията
и възраженията на всички заинтересованите страни. Нарушенията в процедурата по
ЗЗДет. и ППЗЗДет. са винаги съществени според константната практика на Върховен
административен съд. Спазването на процедурата е гарант за установяване на
истинността на фактите в конкретния сигнал, намиране на точния баланс между
интересите на детето и тези на родителите и най – вече да се гарантира защита
интересите на детето. Предвид
специфичния характер на правоотношенията и с оглед защитата на най-добрия
интерес на детето, мерките за закрила следва да се прилагат при спазване на
всеки един от етапите на нормативно установената процедура, която е
регламентирана в Глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето и е озаглавена „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“
(чл. 9 – чл. 18).
Събраните
в хода на административното производство и пред съда доказателства сочат за
напрежение в отношенията на родителите на децата А. и Б.. За постановяване на
законосъобразно решение от административния орган, той следва да е спазил правилата
по ППЗЗДет. Липсата на спазена процедура води съда до извода за съществено нарушение
на административнопроизводствените правила при издаване на процесния отказ за
предписания.
С
оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав, счита, че оспореното писмо с
изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ Панагюрище за отказ за издаване на задължително предписание на
майката Г.В.Д. по отношение на децата А. А. Е. и Б. А. Е., е незаконосъобразно
на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
С
оглед на изхода от спора, направено от оспорващия искане за присъждане на
разноски по представен списък е основателно, поради което съобразено с чл. 143,
ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище,
чийто директор е издал оспореното решение, да заплати направените по делото
разноски. Същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита
и съдействие за 600 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд
Пазарджик,VІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Отказ с изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката Г.В.Д.
по отношение на децата А. А. Е. и Б. А. Е..
Изпраща
преписката на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище с указание за
спазване на процедурата при отработване на сигнала.
ОСЪЖДА
Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище да заплати на А.М.Е., с адрес *** сумата
от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/