Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4719 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В.Ц.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане
ответницата Н.Н.В. да му
заплати сумата от 3 000 лева, 3000 лева, претендиранни за неимуществени вреди за
периода от 22.03.2017г.
до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие заведено срещу ищеца изпълнително
дело № 6063/2017г. на VІ р-н СИС при ВРС по издаден изп.лист
№126 по гр.д. №9141/16г. на ВРС, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането- 22.03.2017г. на която е получил съобщението за доброволно
изпълнение до окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 45
от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът твърди, че от съвместното съжителство с ответницата е родено детето ***на 30.01.2011г.
С решение № 4683/ 12.12.2016г.. постановено по гр.д. № 3141/2016г. на ВРС ищецът е осъден да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 180 лв.. считано от датата на депозиране на ИМ в съда- 03.08.2016г.. с падеж първо число на месеца, за който се дължи същата, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна
сила на 04.01.2017г.
Твърди, че на 09.03.2017г. ответницата се е снабдила с изп.лист № 126. издаден по делото.
Ищецът твърди, че още
преди постановяване на окончателно решение по делото от м.септември 2016г. превежда по банкова
сметка ***, в качеството й на майка на детето, месечна издръжка за него в
следните размери: на 20.09.2016г. - 200 лв. издръжка за м.септември 2016г.; на 25.10.2016г. - 200 лв. издръжка за м.октомври 2016г.; на 08.12.2016г. - 200 лв. издръжка за м.ноември 2016г.; на 27.12.2016г. - 180 лв. издръжка за м.декември 2016г. + 20 лв. за разноски за адвокат.
След влизане на решението
в сила на 04.01.2017г..
продължава: на 24.01.2017г. - 180
лв. издръжка за м.януари 2017г. + 20
лв. за съд.разноски; на 02.03.2017г. -180
лв. издръжка за м.февруари 2017г. + 20 лв. за съд.разноски и т.н. всеки следващ месец,
вкл. до настоящия момент, без да има пропусната вноска Уточнява,
че част от вноските са извършвани на място в банката от неговата настояща
съпруга Маргарита Парушева Георгиева, затова в част от операционните бележки
като ..вносител'" фигурира нейното име.
Ищецът
твърди, че на 13.03.2017г. ответницата е завела срещу него изп.дело в
СИС при ВРС, като по молбата й с вх.№ 7129/ 13.03.2017г. е било образувано изп.д.№ 6063/ 2017г., VI
р-н на СИС при ВРС.
Ищецът установил, че никъде Н.В. не сочи, че е получила и към
момента на подаване на молбата продължава да получава ежемесечно дължимата за
детето месечна издръжка, изплащана й доброволно от бащата.
Ищецът
твърди, че на 22.03.2018г. получил призовка за доброволно изпълнение за 1440
лв. главница, 47,65 лв. лихви, месечна издръжка по 180 лв. от
03.08.2016г., 86,50 лв. разноски по изп.дело,
както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на ВРС в размер на 210, 01 лв., както и други суми в общ размер 450 лв. / адв.възнаграждение/ или общото задължение към 15.03.2017г. в размер на 2234,16 лв. Ищецът твърди, че е уведомил съдебният
изпълнител за извършените от него плащания по дължимата издръжка.
Твърди,
че въпреки всичко ответницата продължила неоснователно да твърди за
него че : „продължава да бави текущите издръжки с около месец след
падежа им". Счита за абсолютна
злоупотреба с права да се завежда дело за неизплатени суми с твърдения
за нередовно плащана издръжка само поради факта, че плащането е забавено с дни,
но дългът е погасен в рамките на текущия месец. Ищецът излага, че в този случай
биха се дължали евентуално само лихви, но тя не е посочила това в
първоначалната си молба при образуване на изп.дело.
напротив, претендирала е всички дължими
за периода суми вкл. главницата, отлично съзнавайки, че тя вече й е
платена/, като на практика по този начин е излъгала съдебния изпълнител, че нищо не й е платено по изп.лист.
Ищецът твърди, че в
продължение на вече повече от две години недвижимият му имот продължава да е възбранен,
а вземанията му- запорирани.
Твърди, че завеждайки
срещу него изп.д.№ 6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI
р-н. ответницата Н.В. изначално е
злоупотребила е дадените й от закона процесуални права, като още в
молбата за образуване на изпълнителното дело е \крила от съдебния изпълнител / излъгала/, че към момента
на подаването й- 13.03.2017г.
не е изпълнил доброволно задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка за
детето, като това нейно поведение окачествява като противоправно, в резултат на което му е причинила значителни
неимуществени / морални/ вреди,
които изпитва и към момента, а ще изпитва и в бъдеще.
Ищецът твърди, че е
съдружник във фирма „***.Варна.
Във връзка с търговската ми дейност му се налага да търси различни начини на
финансиране, както и да тегли кредити от банки или други финансови институции.
Сочи, че при кандидатстване за кредит всяка банка или финансова институция
проверява кандидатстващия за наличие, липса на обезпечителни мерки, наложени
върху имуществото му. Така ищецът сочи, че е поставен в ситуация да няма
шансове за развитие на търговската си дейност /която е единственото му средство за
препитание на него и семейството ми/, защото от всички банки, в които
кандидатствал за кредит, му било отказано отпускането на такъв, точно поради
наличието на наложените върху имуществото му обезпечителни мерки по изп.д.№
6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI р-н. а именно- наложена възбрана
върху притежаваната ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, както и наложени запори върху
банкови сметки в ..УниКредит Булбанк" АД и
..Банка Пиреос" АД. Излага, че независимо, че
обезпечителните мерки са наложени върху личното му имущество, в качеството му
на физическо лице, а не върху имущество и вземания на търговското дружество, в
което е съдружник, съгласно условията на банките за отпускане на кредит, не
може да му бъде отпуснат фирмен такъв, ако има наложени обезпечителни мерки
като физическо лице.
Ищецът счита, че с противоправните си действия ответницата му причинява
морални вреди, които се изразяват в претърпени и търпени понастоящем от него
душевни болки и страдания, емоционални травми, свързани с чувство за
несправедливост, безпомощност, унижение, предизвикани от некоректното, даже
подигравателно отношение на ответницата спрямо него, изпитване на притеснения,
стрес, тревоги, загуба на самочувствие, чувство на емоционална непълноценност и
неравнопоставеност.
Ищецът твърди, че откакто
е узнал, че ответницата е завела срещу него изп.д.№ 6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI
р-н. е под постоянен психически стрес и тормоз, не се чувства пълноценен нито в
работата си, нито в семейството си. Излага, че всички негативни емоционални
травми, които изживява във връзка с несправедливостта, която бе стоварена върху
него от страна на ответницата, рефлектира крайно негативно върху психиката му.
Станал напрегнат, разсеян, нарушил се трайно съня му, наложило се да потърси
квалифицирана медицинска помощ и да ползва медикаменти за тези си симптоми,
което не му се е налагало никога до тогава. Поради което моли искът да бъде уважен,
претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Ответницата
възразява, че длъжникът - ищец в настоящото производство за
нито един месец не е превел издръжката за детето на която е осъден в деня на
падежа първо число на месеца за
който се дължи, от където следва да му бъде начислена законна лихва върху всяка
закъсняла вноска. Твърди, че вследствие на образуваното на 13.03.2017г. ***, същия на
31.03.2017г. превежда неизплатената до този момент издръжка за месец август 2016г., като продължава да бави
текущите издръжки с около месец след падежа им. Сочи, че за размера на дълга от 25.04.2017г.п. Такса със ДДС 224,92лв. или
общо 1333,30лв. към същата дата.
Ответницата
счита, че е невярно твърдението за редовно плащана издръжка предвид което същия
следва да понесе и последиците от несвоевременното изпълнение на задължението
си. В тази връзка излага, че е изготвена справка за дължимите лихви върху всяка
закъсняла вноска и е пристъпено към принудително
изпълнение, чрез налагане на запори и възбрани върху имуществото, т.к. длъжника
не ги е погасил в срока за доброволно изпълнение. Поради което сочи, че е
депозирала и молба от 21.04.2017г. по ИД
20173110406063 със
становище, че е неоснователно искането за вдигане на възбраната наложена върху
имуществото на длъжника. Излага, че такава възбрана е наложена и по ИД
20173110406062 по описа на
СИС - ВРС
образувано по ИЛ № 128 от 09.03.2017г., издаден от ВРС,Х1Хс-в, на
основание чл. 404, т.1 и
чл.405,ал.1 от ГПК, въз основа на същото Решение № 4683/ 12.12.2016г.
по Гражданско дело № 9141/16г. по описа на РАЙОНЕН СЪД- гр. Варна , Гражданско отделение , влязло в законна сила на 4.1.2017г. , с който ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН: ********** да заплати на Н.Н.В. с ЕГН: **********, СУМАТА от 270,00 /двеста и седемдесет/лева-съдебно-деловодни разноски , на основание чл.78 ,ал.1 от ГПК,
като по това ИД задължението е изцяло дължимо и до настоящия момент. Сочи, че
по ИД *** има присъединен взискател - НАП.
Счита, че
нито един елемент от състава на непозволеното увреждане не е налице, като от
страна на В. няма противоправно поведение/деяние/, не
е налице увреждане, а още по малко причинно-следствена връзка.
При условие
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претенцията, като счита
същата за изключително завишена и неотговаряща на съдебната практика и принципа
за справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД. Прави
възражение и за наличие на съпричиняване. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
По делото е представен изпълнителен лист
№126/09.03.2017г. издаден по гр.д. № 1941/2016г. на ВРС срещу В.Ц.Г. да заплаща
в полза на детето Никол Валентинова Георгиева, ЕГН ********** ,чрез нейната майка и
законен представител Н.Н.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и
осемдесет/ лева, считано датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.08.2016г. с падеж - първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване. Представена е и преписка по изп.дело № 20173110406063
на ДСИ при ВРС.
По
делото са представени медицински
документи за установяване здравословното състояние на детето ***:
амб. лист № 2368/29.12.2017г.,
Психологична консултация на детето ***от февруари – март 2018г., експертно
решение № *** от 09.02.2018г. и епикриза
с из №1081/16.0т8.2018г. на СБАЛДБ „Д-р Лисичкова"
ЕООД-Варна.
С решение №4683/12.12.2016г. на ВРС по гр.д. № 9141/2016г. упражняването на родителските права
по отношение на детето ***, ЕГН ********** са предоставени
на майката Н.Н.В.,
ЕГН **********, местоживеенето е определено при майката, а на бащата В.Г. режим
на лични отношения.
Бащата В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да
заплаща в полза на детето ***, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и
осемдесет/ лева, считано датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.08.2016г. с падеж - първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване
От заключението на вещото лице по ССЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от
03.08.2016г. до датата на исковата молба 26.03.2019г. е внесена сумата общо от
5842 лв. за издръжка. Общо дължимите суми за издръжка за същият период се
равняват на 5760 лв. Съобразно датите на задължиние и датите на плащане на
издръжка дължимите лихви за забава общо се равняват на 30,45 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Маргарита Георгиева,
съпруга на ищеца, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява,
че ищецът узнал за изпълнителното
дело края на март 2017г. Бил шокиран, защото си плащал ежемесечно издръжката.
Подал молба до съдия изпълнителката, като показал всички бележки. Ответницата Н.В.
отказала да се вдигнат запорите. Ищецът се чувствал зле. Бил травмиран от това,
че е плащал, а в същото време е длъжник и е запориран
и не може да се разпорежда с имуществото си за нещо, което е изпълнил. Нарушил му се съня, бил стресиран. Свидетелката
излага, че имат фирма, която взима размери за дограми и щори. Съпругът й започнал
да обърква размерите, това наложило да ги плащат на ново. Наложило се да отиде
на лекар. Изписали му сънотворни. Чувствал се сринат,унижен.
Свидетелката Нели Дамянова излага, че познава страните
по делото още когато са били съпрузи. В.Г.
бил много разстроен от отношението на ответницата. Свидетелката го водила на
лекар, защото му било сринато психическото състояние. Ищецът искал да си
изтегли кредит, но немогъл защото са му запорирани
имуществата.
От показанията на свидетеля *** съпруг на ответницата, ценени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че ответницата Н.В. и ищецът
В.Г. са в конфликтни отношения. Лечението на детето Никол още продължава.
Бащата не е давал пари за лечението, то не се поема от Здравна каса.
Ответницата не му е искала пари за лечението, бащата не е предлагал.
Свидетелката Златка Станиславова
излага, че Н.В. има проблеми с бащата на детето *** по повод срещите с детето и
заплащането на издръжката му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45
от ЗЗД включва извършването на определено деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на дееца. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
тези обстоятелства, като единствено вината се предполага до доказване на
противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД).
По делото не се установява противоправно поведение от страна на
ответницата Н.В..
С Определение N 551/01.10.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. N 483/2010 г., IV г. о., ГК, е прието, че законосъобразността на
принудителното изпълнение подлежи на двояка преценка-за материална законосъобразност и за процесуална законосъобразност:
Принудителното изпълнение е материално
законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и/при
изпълнение на парично вземане/ имуществото, върху което е насочено изпълнението
принадлежи на длъжника. Материалната
законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана
единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните
действия е без правно значение. Поради това исковата защита срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време
и след приключването на изпълнителния процес.
Видно от ангажираните
по делото доказателства, придсъдената издръжка в
полза на детето ***
е в размер на 180,00 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 03.08.2016г. с падеж - първо число на месеца, за който се дължи
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване
на законовото основание за нейното изменение или прекратяване. Видно от
заключението на в.л. по приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, бащата
на детето е изпаднал в забава още за дължимата издръжка за м. декември 2016 г.
Съответно в периода
03.08.2016г-01.03.2019г. само две вноски са направени своевременно. Режимът на родителското алиментно
задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност
спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Предвид на което, дори и един ден забава в плащането на дължима
издръжка за дете е съществено отклонение в изпълнението.Още повече в случая се
касае за болно дете. Видно от Решение №649/25.09.2018г. ***е с призната 94%
СУБ.ч.п, диагноза –хидроцефалия. Не случайно
неплащането на издръжка е криминализирано деяние, за
което по чл.183 от НК е предвидена наказателна отговорност.
За пълнота следва да се отбележи,
че видно
от справка по лице за В.Г. за периода от 01.01.1992г.
до 22.05.2019г. от Службата по вписванията, върху имущаството
на ищеца има наложени няколко запора, което обосновава извода, че е в интерес
на взискателя по изпълнителния титул да запорира повече от едно имущество на длъжника и по този
начин да гарантира своевременно изпълнение на вземането за издръжка на детето ***
С оглед гореизложеното предявения иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Разноски: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски.
Ищецът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адв.възнаграждение.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лв.,за
внесено адв.възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Н.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на сумата от 3000 лева, претендиранна за
неимуществени вреди за периода от 22.03.2017г. до датата на подаване на исковата
молба, изразяващи се в претърпени
болки и страдания
вследствие
заведено срещу ищеца изпълнително дело № 6063/2017г. на VІ р-н СИС при ВРС по
издаден изп.лист №126 по гр.д. №9141/16г. на ВРС,
ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането-
22.03.2017г., на която е получил съобщението за доброволно изпълнение до
окончателно изпълнение на задължението, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: