Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260093
гр. Несебър, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд, I- ви наказателен
състав, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря Диана
Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Дойков НАХД № 1102/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Наказателно
постановление № 19- 0304- 001704 от 22.07.2019г., издадено от Павел Колев –
Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 , пр. първо от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени наказания: за първото нарушение „глоба” в размер на 200.00 /двеста
лева/, а за второто – „глоба” в размер на 50.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1/един месец/ месец. Жалбоподателят е наказан за това,
че на 09.05.2019г., около 08.50часа, в Община Несебър, на път Първи клас I – 9, при км. 207., като водач на товарен автомобил „Дачия Докер“
с рег. № ***, на регулирано с пътен знак Б- 2 Т – образно кръстовище, срещу
магазин „Хелиос”, с посока на движение Бургас – варна, управлявал посочения
товарен автомобил, собственост на „Мистрал Рента Кар” ООД Несебър, при което не
спазил посочения пътен знак и отнел предимството на движещия се направо л.а. с
рег. № СВ7850МВ, който се отклонил наляво и блъснал л.а. с рег. № А1344НМ и с
това допуснал ПТП с материални щети. На водачът е вменено като административно
обвинение и това, че след произшествието е напуснал мястото на ПТП без да уведоми
и изчака контролните органи. Посочените нарушения са квалифицирани като
нарушения по чл. 47 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, е останал недоволен от така наложеното му наказание. Наказаният
счита, че в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, което било довело до ограничаване на правото му на защита, а наред с
това бил нарушен и строго формалния характер на производството. На първо място
се сочи, че е нарушена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , като АУАН против него
бил съставен при липсата на свидетели присъствали при извършване на
нарушението. Сочи се, че АУАН е съставено само в присъствието на един свидетел
, който бил полицейски служител , не бил свидетел на нарушението, а само на
съставяне на акта. От страна на актосъставителя не били предприети действия по
снемане на обяснения от свидетелите – очевидци и нито един от тях не е вписан в
АУАН. Това било опорочило цялата процедура по издаване на наказателното
постановление. Това нарушение било съществено и водело до цялостна отмяна на
съставеното наказателно постановление. Твърди се , че при съставяне на АУАН и
НП не било извършено пълно и точно описание на нарушението, нямало
конкретизация обстоятелствата, при които било извършено вмененото му нарушение
и липсвали доказателства, които го потвърждават. По отношение вмененото му
нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП счита, че такова обвинение не му
е вменявано с АУАН и му е наложено наказание, което не е посочено в акта.
Налице било противоречие между мотиви и санкция. По отношение нарушението по
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП твърди, че в АУАН липсвало словесно описание на
нарушение, което можело да се квалифицира като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б” от ЗДвП. В наказателното постановление била възпроизведена
обстоятелствената част от АУАН, но била дадена друга правна квалификация – чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Двете норми визирали различни случаи, а следвало да
има идентичност между квалификациите в АУАН и НП. Жалбоподателят счита, че е
нарушено правото му на защита, не е могъл да научи в какво е обвинен. От
фактическа страна счита, че не е извършил вменените му нарушения. К. излага, че
на посочената дата е спрял преди знак Б- 2, като е наблюдавал движението на
другите два автомобила. Наказаният сочи, че е бил с включен пътепоказател, като
не е оказвал влияние върху движението на другите два автомобила. Изненадващо
водачът на единият автомобил изменил посоката си на движение наляво и ударил
друг автомобил, който също се движел направо , но в съседна лента. След
инцидента К. бил останал на място и попитал водачите на двата автомобила – две
жени, за състоянието им, след което
напуснал мястото със съзнанието, че не е извършвал нарушение на правилата за
движение. След около час по телефона му се обадил мъж, който се представил за
служител на МВР и му указал да се върне на местопроизшествието, за да
свидетелства. К. се върнал при мястото, където му било вменено нарушение на
правилата на ЗДвП , а след това бил съставен АУАН против него, с който
наказание не бил съгласен. Не бил подписвал и не му бил връчен и протокол за
ПТП. Жалбоподателят иска отмяна на наложеното
наказание.
В хода на съдебното заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява. Административнонаказващият орган не се явява и
не се представлява по делото.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО
Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 09.05.2019г. свидетелят З.Д.,*** ,
на длъжност мл. автоконтрольор, изпълнявал служебните си задължения по пътен
контрол в гр. Несебър. Около 09.00часа, чрез ОДЧ на РУ Несебър, бил получен
сигнал за настъпило ПТП на ГП I – 9, км. 207. При пристигане на място свидетелят Д.
установил два леки автомобила, които били спрели след кръстовището в района, до
магазин „Хелиос”. След разговор с установените на място водачи – Д.С.У. и М.П.М.,
свидетелят установил, че произшествието е станало на кръстовище, образувано
между главния път и локална отсечка на магазини „Хелиос” и „Мастерхаус”,
обозначено със знак „Б-2”. При разговор с У. и М.Д. установил, че водачът на
т.а. „Дачи Докер” с рег. № *** не е спрял на знак „Стоп”, с което бил отнел
предимството на водача М., която се била отклонила наляво и блъснала лекият
автомобил с водач У.. По двата автомобила имало материални щети. Водачът на
т.а. „Дачи Докер” бил напуснал мястото на произшествието преди пристигане на
служителите на МВР. С наличните данни, получени от У. и М., полицай Д. издирил
и повикал на място К.К.. Полицай З.Д. съставил АУАН бл. № 203325/ 09.05.2019г.,
в който вписал, че К. е извършил нарушение на чл. 47 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „б” от ЗДвП. Актът бил предявен на К., който го подписал , но
възразил, че не е участвал в ПТП , бил пуснал мигач и не бил виновен. В законния срок било издадено процесното Наказателно
постановление № 19- 0304- 001704 от 22.07.2019г.
В хода на съдебното следствие е
призована и разпитана свидетелката Д.У.. Свидетелката сочи, че на посочената
дата 09.05.2019г. е пътувала за работното си място в к.к. „Слънчев бряг”. У.
управлявала л.а. „БМВ” с рег. № А1344НМ, като се движела в лявата лента на
пътното платно. Внезапно за нея водачът на отдясно движещият се лек автомобил
променил посоката си на движение, като навлязъл в нейната лента за движение и
двата автомобила се отъркали един в друг. Водачите спрели, за да огледат щетите
по превозните средства. У. разбрала, че водачът на другия лек автомобил също е
жена – М.. Свидетелката попитала М. защо е направила това, при което последната
й отговорила „Щяха да убият детето ми” й казала, че водачът на т.а. „Дачия Докер”
не е спрял на поставения на отбивката за магазин „Мастерхаус” знак „Стоп” при
навлизане по главния път. Водачът на т.а. „Дачия Докер” също бил спрял, като У.
се опитала да проведе разговор с него, но К. без да каже дума се качил в
автомобила и напуснал мястото. По – късно, след проведените от служителите на
МВР издирвателни действия, К. бил установен и върнат на мястото на
произшествието.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. №
203325/ 09.05.2019г., Наказателно постановление № 19- 0304- 001704 от
22.07.2019г., свидетелските показания на З.Л.Д. и Д.С.У., както и другите
приобщени към доказателствата писмени материали по преписка изх. № УРИ 348000-9455/
17.11.2020г. на РУ МВР Несебър.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по
делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е частично основателна.
По отношение на направените от жалбоподателя
възражения за наличие на съществени процесуални нарушения, засегнали правото му
на защита, настоящият състав счита следното. Не е налице нарушение на нормата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Изрично в съставения АУАН е посочено, че вписания
Дойчо Кръстев Дойчев е свидетел при установяване на нарушението – изрично е
отбелязано, подчертано в акта, след записване на имената на посочения. Не може
да се приеме възражението на наказания, че не са били снети обяснения от
водачите на другите два автомобила и не са вписани те в съставения АУАН.
Актосъставителят няма задължение да снема писмени обяснения от свидетелите,
след като на място се е запознал с обстановката и е преценил да състави АУАН.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН дава възможност на актосъставителя да
посочи за свидетели тези присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Задължително обаче е присъствието на нарушителя, което в случая е
осигурено. Следва, от фактическа страна, да се отбележи, че правилно е съставен
този АУАН, доколкото е изминал немалък период от време между настъпилото ПТП и
установяването на виновния водач, като няма данни водачите на другите два леки
автомобила да са били все още на разположение на актосъствителя. Нужно е било
повече време за изясняване на случая и вземане на отношение от актосъставителя
и правилно е посочен само един свидетел и то такъв по установяване на
нарушението.
Не се споделят и възраженията за нарушение изразило се
непълно и неточно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението по
чл. 47 от ЗДвП. В наказателното постановление е пресъздаден съставения текст от
обстоятелствената част на АУАН . Посочено е, че К. като водач на т.а. „Дачия
Докер” не е съобразил скоростта си на движение с поставения на кръстовището
знак „Б- 2”, при което не е спрял и отнел предимството на л.а. „Опел Астра” с
рег. № СВ7850МВ, който се е отклонил наляво и е блъснал л.а. „БМВ” с рег. №
А1344НМ. В нормата на чл. 47 от ЗДвП е посочено, че при преминаване през
кръстовище „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство”. От фактическа страна
се доказа извършеното нарушение. Разпитаната в с.з. свидетелка У. сочи, че не е
видяла действията на К., но след настъпване на произшествието е разговаряла с
водача на другия л.а. М.М., която е описала поведението на наказание, а именно,
че не е спрял на поставения знак „Б- 2”, отнел е предимството й при движение по
главен път и за да не се стигне до сблъсък с него е завила наляво и е ударила
автомобила на У.. С това си поведение водачът К. е причинил настъпването на
ПТП, довело до материални щети по другите два автомобила. В тази част правилно
е приложен закона и е наложено съответното наказание по чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП , при което санкцията е с абсолютно определен размер „глоба” в
размер на 200.00лева.
Основателно е възражението за неправилност на наказанието
по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
вменява на водач, който е участвал в ПТП задължението „без да създава опасност
за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието”. Такова по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП е налице – „събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети”, а К. е участник в такова по
смисъла на §6, т. 28 от ДР на ЗДвП – „всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му”
Жалбоподателят възразява, че в АУАН липсва словесно описание на нарушение,
което може да се квалифицира като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП. В действителност в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление няма изложение за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
описанието на нарушението води до извод за вменено му нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 2, б. „б” от ЗДвП. С предявеното му административно обвинение не е било
вменявано такова нарушение – наказващият орган не твърди, че е имало пострадали
лица в следствие на деянието, а само материални щети по двата автомобила,
управлявани от У. и М.. В случая няма разминаване между АУАН и НП, но дадената
квалификация на нарушението и от там и наложеното наказание се явяват
несъобразени с обстоятелствата изложени в наказателното постановление. Безспорно
е установено, че водачът К., след настъпване на ПТП, е напуснал мястото на
произшествието без да остане на място и да установи какви са последиците от
стореното. Фактите сочат, че К. е напуснал мястото без да изпълни това си
задължение, като показанията на свидетелката У. не водят до обратния извод.
Свидетелката сочи, че в действителност К. за кратко е останал на място, но
поведението му не е било активно, наказаният не е проявил интерес към
настъпилите последици, а почти незабавно е напуснал мястото. Въпреки това К. е
наказан за това, че е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака
контролните органи.
От всичко гореизложено, настоящия
състав счита, че оспореното наказателно постановление следва да отмени в частта
, с която К. е наказан за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и да се потвърди за наказанието по чл. 47 от ЗДвП.
По разноските. Страните не са направили искане за
присъждане на разноски за водене на производството.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 и
предл. 3 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19- 0304- 001704 от 22.07.2019г., издадено от Павел Колев – Началник Сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на
50.00лева/ петдесет лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1/един месец/ месец, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19- 0304- 001704 от 22.07.2019г., издадено от Павел Колев – Началник Сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2 , пр. първо от ЗДвП на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 47 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200.00 лева
/двеста лева/ , като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: