№ 920
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100115342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Г.“ ЕООД, представлявано
от управителя М.Д.Д., с която e предявен срещу Л. Й. Й. осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 187 ЗЗД за реално изпълнение на
задължението за предаване на фактическата власт върху недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, на етаж 4 от жилищна сграда, блок №
23 „а“, находящ се в гр. София, Столична община – район „Красно село“, ж.к.
„*******“, ведно с Мазе № 16 към същия, по договор за покупко-продажба от
28.09.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 49, том I, рег. № 4822, дело №
520/2016 г., на Нотариус Х.В., рег. № ***, с район на действие СРС, вписан в
Служба по вписванията гр. София под вх. рег. № 59148 от 28.09.2016 г., акт
№ 46, том CXXXVIII, дело 43137/2016 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за продажба, по
силата на който последният се е задължил в тридневен срок от подписване на
договора да предаде фактическата власт върху имота, обект на сделката.
Задължението за предаване на имота не е изпълнено, до момента не е получил
владението върху имота и иска ответницата да бъде осъдена да изпълни
задължението си по договора.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че описаната в нотариалния акт
1
като продажна цена сума от 104 663, 00 лв. е дадена в заем от трето лице -
М.Н.П., за да погаси свои задължения, а заемодателят поискал да прехвърли
имота си на ищеца „Г.“ ЕООД като обезпечение на задължението да върне
заетата сума.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Нотариален акт № 49, том I, рег. № 4822, дело №
520/2016 г., на Нотариус Х.В., рег. № ***, с район на действие СРС, вписан в
Служба по вписванията гр. София под вх. рег. № 59148 от 28.09.2016 г., акт
№ 46, том CXXXVIII, дело 43137/2016 г., че е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответницата Л. Й. Й. прехвърля собствеността върху имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 16, на етаж 4 от жилищна сграда, блок № 23 „а“, находящ
се в гр. София, Столична община – район „Красно село“, ж.к. „*******“,
срещу цена, платена към момента на изповядване на сделката, както следва:
1) първа вноска в размер на 30 410, 00 лв., заплатена от третото лице М.Н.П.,
с която частично е погасено задължение на ответницата към „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и 2) втора вноска в размер на 74 253, 00 лв., заплатена от
третото лице М.Н.П., с която са погасени задълженията на ответницата по
изп. д. № 20158400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.. С договора ответницата е
поела задължение да предаде владението върху продадения недвижим имот в
тридневен срок по подписване на нотариалния акт (чл.3 от Договора).
Безспорно е между страните обстоятелството, че е уговорената
продажна цена е била платена по начина описан в нотариалния акт, на две
вноски, от третото лице М.Н.П..
Ответницата се позовава на порок на волята при сключване на договора,
който следва да се квалифицира като относителна симулация едновременно
по отношение на съдържанието и страните по договора по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. 5 ЗЗД: с твърдение за наличие на заемно правоотношение между
М.П., като заемодател, и ответницата, като заемател и че с процесния договор
се прехвърля имота в обезпечение на задължението за връщане на заетата
сума – т.е. съглашение, с което се уговаря предварително, че ако
2
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта.
Ищцата се позовава на нищожност на процесния договор поради привидност,
едновременно в съдържанието и в лицето на приобретателя (действителната
воля относно съдържанието е приобретателят да стане собственик на имота
при неизпълнение на задължението за връщане на заета сума, което се
обезпечава, като действителният приобретател е третото лице М.П.). С
доклада по чл. 146 ГПК, приет в проведеното на 30.11.2022 г. съдебно
заседание, на ответницата е указано, че носи доказателствената тежест за
доказване на пороците на волята, на които се позовава. Това свое процесуално
задължение ответницата не изпълни в хода на разглеждане на делото.
За разкриването на симулация от страна по сделката е въведен по-висок
стандарт на доказване. Страните по симулативна сделка, независимо от вида
на твърдяната симулацията (персонална или реална; абсолютна или
относителна), с оглед на забраната за свидетелски показания, съдържаща се в
чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, могат да опровергаят съдържанието на съглашението
помежду си чрез представянето на така нареченото обратно писмо (частен,
диспозитивен, нарочен документ, който ясно установява вътрешните
отношения по симулацията) или по изключение чрез свидетелски показания
при условията на чл.165, ал.2 ГПК след представяне на документ, изходящ от
другата страна или съдържащ нейни волеизявления пред държавни органи,
които правят вероятно твърдението за привидност (така нареченото начало на
писмено доказателство).
По делото не е представен нито обратен документ, нито начало на
писмено доказателство, което да предпостави изслушването на свидетелски
показания. В ангажираните от ответницата писмени доказателства,
представляващи кореспонденция по електронна поща между нея и третото
лице М.П., се съдържат индиции за уговорки, свързани с „връщане на пари“
(писмото от 28.02.2019 г.) и плащане на наемна цена (писмото от 06.02.2020
г.). В електронно писмо от 28.02.2019 г. лицето М.П. уведомява ответницата,
че поради обстоятелства, настъпили в личния му живот, скоро ще бъде
принуден да продаде имота, за да си върне парите, доколкото тя нито му
плаща наем за имота, нито връща дължимите му суми. Такова волеизявление
действително би могло да породи известно съмнение за наличие на
привидност в уговорките на страните. В същото време изявлението не е
конкретно – за да се установява връзката му именно с процесния договор,
3
както и отсъства яснота относно действителната воля на страните при
сключване на договора. На следващо място, изявлението не изхожда от
насрещната страна по договора (приобретателят „Г.“ ЕООД чрез законния
или упълномощен представител), ето защо това изявление не може да служи
за начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК - писмено
доказателство, изходящо от другата страна или пък удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно. Както бе посочено по-горе, изявленията в
представената кореспонденция не изхождат от насрещната страна по
сделката, поради което не могат да бъдат третирани нито като обратно писмо,
нито като начало на писмено доказателство, за да се допусне изслушване на
свидетели за пълно и главно доказване на твърдяния факт за привидност
относно страните и съдържанието на договора. Доказването на възражение за
симулация следва да бъде пълно, т.е. да създаде у решаващия състав
сигурност по отношение на фактите и връзките между фактите, на които се
основава същото. Доколкото ответницата не установява при условията на
пълно доказване фактите, на които се позовава, съдът не може да направи
доказателствения извод, че изразената от страните воля не отговаря на
действителната, и да възприеме процесния договор за нищожен.
По изложените съображения съдът приема, че процесният договор за
продажба е действителен и по силата на уговорките в него за ответникацата е
възникнало задължението, предмет на осъдителния иск, падежът му е
настъпил и предявеният иск е основателен.
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 1
007,93 лв. и платеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на 4 200 лв.
Поради което, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Й. Й., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл.
4
******* да предаде на „Г.“ ЕООД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от управителя М.Д.Д. на
основание чл.79, ал.1, вр. чл. 187 ЗЗД, фактическата власт върху недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, на етаж 4 от жилищна сграда,
блок № 23 „а“, находящ се в гр. София, Столична община – район „Красно
село“, ж.к. „*******“, ведно с Мазе № 16 към същия, в изпълнение на договор
за покупко-продажба от 28.09.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 49,
том I, рег. № 4822, дело № 520/2016 г., на Нотариус Х.В., рег. № ***, с район
на действие СРС, вписан в Служба по вписванията гр. София под вх. рег. №
59148 от 28.09.2016 г., акт № 46, том CXXXVIII, дело 43137/2016 г.
ОСЪЖДА Л. Й. Й., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
бл. ******* да заплати на „Г.“ ЕООД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от управителя М.Д.Д.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5 207, 93 лв., представляващи
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5