гр. Б.С., 09.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Б.С., II граждански състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното гр.д. №1477/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са от В.С.С. срещу В.К.Х. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно действие на ответника, изразяващо се в злоупотреба с правото на иск, както и за заплащане на сума, представляваща мораторна лихва за периода от 14.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Исковете са предявени първоначално като насрещни по гр.д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С., като с определение от 14.11.2018г. по същото дело поради това, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено материалите по тези искове са отделени и е образувано настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е завел срещу ищеца гр.д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С., с което е злоупотребил с правото си на иск. Поддържа, че в резултат на завеждане на горепосоченото дело, за което е научила на 14.08.2018г., са причинени психически тормоз и непрекъснат стрес от ходене по различни институции. Твърди, че воденето на дело срещу нея не е приятно и е довело до загуба на ценно време за писане на отговор на искова молба, което е могла да прекара с детето си. Поддържа, че са засегнати честта, достойнството, репутацията и правото ѝ на личен живот, тъй като живее в малък град и всички са разбрали за образуваното срещу нея дело от ответника, което я е накарало да се почувства обвинена като престъпник.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че предявяването на иск е негово законно право и упражняването му не представлява противоправно деяние. Поддържа, че действията му не са виновни, че няма причинени вреди на ищеца, както и че липсва причинно- следствена връзка.
В открито съдебно заседание на 12.03.2019г. ищецът е направил оттегляне на иска за мораторна лихва. Искането е направено в първото заседание по делото, съгласието на ответника не е необходимо, поради което на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено по отношение на предявения от В.С.С. иск за заплащане на сума, представляваща мораторна лихва за периода от 14.08.2018г. до 04.09.2018г.
В същото открито съдебно заседание (от 12.03.2019г.) ищцата уточнява, че причинените вреди, за които претендира, са вследствие на завеждане срещу нея от страна на В.Х. на гр. д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С., като в резултат на завеждане на това дело са ѝ причинени твърдените вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно действие на ответника, изразяващо се в злоупотреба с правото на иск. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както вече беше посочено е оттеглен и по отношение на него производството е прекратено.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие- предявяване на иск по гр. д. №989/2018г.), 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца- злоупотреба с правото на иск по гр.д. №989/2018г., изразяваща се в недобросъвестното му предявяване с цел увреждане на правата и законните интереси на ищеца по настоящото дело), 3) причиняване на неимуществени вреди, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент се презумира –арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
С приетия за окончателен проект за доклад по делото е отделено за безспорно между страните предявяването на иск от ответника по настоящото срещу ищцата, по повод на който е образувано гр.д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеенето, режима на лични отношения и определяне на издръжка по отношение на детето Константин Веселинов Х., родители на което са страните по делото.
От служебна справка в деловодната програма на съда, както и от представените от страните съдебни актове по гр. д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С. се установява, че по гр. д. №989/2018г. по описа на РС- Б.С. от ответника е предявен насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като поради това, че съвместното му разглеждане ще бъде значително затруднено, съдът е постановил отделянето на материалите по този иск, във връзка с което е образувано настоящото дело. Установява се, че по гр.д. №989/2018г. е издаден изпълнителен лист във връзка с определените по същото дело привременни мерки за режим на лични отношения. От протокол за предаване на дете от 16.02.2019г. на ЧСИ Иванка Цонкова с район на действие ОС- В. се установява, че В.С. отказва да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето Константин Х., държи се агресивно, както и че детето отказва да тръгне с бащата, проявява агресия и се е прибрало обратно в къщата.
От Епикриза, издадена от „ЦПЗ- В.“ ЕООД се установява, че по отношение на ищцата В.С. (постъпила на 29.07.2014г. и изписана на 07.08.2014г.) е проведено лечение, като същата е изписана със статут- ситуативно напрегната, емоционално- разведрена, волево- хипобулична, апсихотична. От Епикриза, издадена от „ЦПЗ- В.“ ЕООД се установява, че по отношение на ищцата В.С. (постъпила на 03.08.2015г. и изписана на 13.08.2015г.) е проведено лечение, като същата е изписана със статут- леко снижена обща тревожност, емоционално- разведрена, волево- хипобулична, натрапливо хипохондрични фиксации. От Епикриза, издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се установява, че по отношение на ищцата В.С. (постъпила на 29.01.2016г. и изписана на 18.02.2016г.) е проведено лечение, което е довело до изписване с възстановен сън и апетит, като са направени препоръки за системна психологична работа и строг надзор за прием на бензодиазепини (рискът от формиране на БДЗ зависимост е потенциално висок). От Епикриза, издадена от МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ се установява, че по отношение на ищцата В.С. (постъпила на 15.08.2016г. и изписана на 19.08.2016г.) са извършени посочените изследвания и е поставена окончателна диагноза: Обс. Органична халюциноза. (при психоендокринен синдром) ДД: F45 Соматизационно разстройство. Соматизационен и тревожен синдром с депресивни елементи. Терапевтична резистентност и протрахиран ход. ДД: Сенестопатен процес. От Експертно решение №4919 от зас. №138/11.10.2016г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. В., се установява, че на ищцата е поставена диагноза органично тревожно разстройство и вследствие на преосвидетелстване е определена 74% трайно намалена работоспособност.
От показанията на свидетеля Р.Г.С.- майка на ищцата, изявила желание да даде показания след разясняване на правата ѝ по чл. 166 ГПК, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят знае за заведено от ответника В.Х. срещу ищцата В.С. свързано с детето гражданско дело, но не знае подробности и ищцата не ѝ е разказвала такива. От показанията на свидетеля се установява, че завеждането на това дело не се е отразило по някакъв особен начин на дъщеря ѝ- ищцата по делото, както и че свидетелят не може да прецени дали делото се е отразило в негативен план на дъщеря ѝ.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта, в която свидетелят заявява, че заведеното дело е причинило стрес, психически тормоз и засягане на честта и доброто име на дъщеря ѝ, както и че чрез завеждането на делото се оказва натиск върху дъщеря ѝ, вследствие на което дъщеря ѝ е била и изнервена. Причината съдът да не кредитира свидетелските показания в тази им част на първо място е, че по арг. от чл. 172 ГПК, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, показанията на свидетеля не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. На второ място е налице вътрешна противоречивост в показанията на свидетеля, тъй като, както е посочено в протокола от с.з. на 12.03.2019г., некредитираната част от показанията е в отговор на въпрос на ищцата, който има насочващ характер и е зададен непосредствено след като свидетелят е заявил, че заведеното дело не се е отразило по някакъв особен начин на дъщеря ѝ и че не може да прецени дали делото се е отразило на дъщеря ѝ в негативен план. Именно вследствие на зададения въпрос свидетелят променя своите показания.
От дадени от ответника В.Х. по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения се установява, че той е завел срещу ищцата гр.д. №989/2018г. за предоставяне на родителски права, че след на цитираното дело е разговарял само два пъти ищцата лично, като последната блокира телефонните му обаждания. Установява се, че при проведените разговори ищцата не е споменавала да ѝ е причинен тормоз от завеждане на делото, че ответникът не е отправял заплахи към ищцата, както и че в предхождащ делото разговор е заявил на ищцата, че ще представи епикризи като доказателства в случай на образуване на дело пред съд. Установява се, че е имало случаи, в които ищцата му е заявявала, че с поведението си вреди на нея и на детето, но никога не е уточнявала какво точно има предвид. Установява се също така, че ответникът не е настройвал детето против майката му, както и че причината за завеждане на гр.д. №989/2018г. е това, че ищцата го е лишила от възможност да вижда детето, което до голяма степен продължава и до момента.
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства се установява, че ответникът е действал правомерно, като, чувствайки се лишен от възможност да осъществява контакт с детето, е предявил иск за родителски права.
Без да се преценява истинността на релевираните в гр.д. №989/2018г. твърдения, всяко лице има право да сигнализира надлежните органи, когато счита, че са извършвани противоправни действия.
Не се установи и причиняване на твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в причинени психически тормоз и непрекъснат стрес от ходене по различни институции, загуба на ценно време, засегнати чест, достойнство, репутация и право на личен живот. А в тежест на ищцата в настоящото производство е да установи, че въз основа на неправомерно поведение на ответника са произтекли вреди за ищеца, като тези вреди са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника и са оценими в размера, заявен от ищцата в нейната искова молба.
Действията на ответника биха могли да бъдат квалифицирани като виновни само при доказана злоупотреба с правото на иск, каквато не би могла да се установи от събраните по делото доказателства. В този смисъл са и мотивите към Определение № 957 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 57/2011 г., IV г. о., ГК. С оглед на възприетата в съдебната практика т. нар. субективна теория за злоупотребата с право ищецът следваше да установи, че ответникът умишлено, с единствената цел да увреди ищеца, е упражнил правото си на иск. Този правнорелевантен факт не се установява от събраните по делото доказателства. Следва да се изясни, че по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира само вината при непредпазливост (самонадеяност и небрежност), но не и умисъла за причиняване на вредоносен резултат.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, както и при така събраните доказателства, съдът намира, че по делото не установиха материално правните предпоставки за възникване на предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на извъндоворно (деликтно) основание.
Поради всичко гореизложено искът се явява недоказан и следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него съдебни разноскив размер на сумата от 830 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно действие на ответника, изразяващо се в злоупотреба с правото на иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.С.С. да заплати на В.К.Х. сумата от 830лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: