№ 16224
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110121330 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. П. З. и
О. Г. З., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат при условията на
разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: 2184,66 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул.
Шейново 1, ет. 4, аб. № 23758 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 309,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.08.2022г., сумата от
27,49 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.,
сумата от 5,53 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 12.08.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.09.2022г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 48195/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. П. З. и О. Г.
З. чрез процесуалния им представител адв. П., с който се оспорват предявените искове.
Оспорват да са страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да са
придобили качеството „потребител на топлинна енергия“ през процесния период. Твърдят,
че от приложения по делото нотариален акт от 1982г. и удостоверение за наследници било
видно, че собственик за процесния период бил Пламен И.ов З.. В исковата молба не били
1
изложени твърдения, че процесната сума се претендирала от ответниците в качеството им на
наследници. Поддържат, че по делото нямало данни дали към датата на дарение на
процесния имот наследодателят на ответниците бил в брак с първия от тях- О. З.. Оспорват
представените два броя съобщения към фактури. Твърдят, че не били представени като
доказателства изравнителни сметки, подробни индивидуални сметки за ползвана топлинна
енергия, както и доказателства за извършено дялово разпределение на топлинна енергия.
Считат, че начислените суми за подгряване на вода били значително завишени и не
съответствали на потребеното количество. При условията на евентуалност правят искане по
чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението по процесното вземане. Оспорват наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, както и възразяват срещу
дължимостта на суми за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
31.05.2024г. е посочил, че не оспорва предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск.
Намира същия за основателен и доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
2
В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-
УГ01-7477 от 02.12.2021г. от Столична община, район Средец, от което се установява, че
Пламен И.ов З. е починал на 17.11.2021г. и е оставил за свои законни наследници- О. Г. З.
/съпруга/ и И. П. З. /син/.
По делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том
ХII, дело № 2212/82г. на нотариус Ел. Баламезова, от който се установява, че на 07.06.1982г.
И. З. Митев е дарил на дъщеря си- Зоя И.ова З. и на сина си- Пламен И.ов З. следния свой
собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от апартамент в гр. София, ул. Шейново № 1, ет.
4, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, килер, входно антре, застроен на 100,67
кв.м. при граници: от юг- ул. Шейново, от запад- ул. Д. Полинов, от север- дворно място на
сградата и от изток- Ангел И.ов, отгоре тавански помещения и отдолу държавен апартамент,
заедно с 1/2 идеална част от избено помещение на 11,36 кв.м. при граници от юг- С.ово, от
запад- ул. Д. Полянов, от север- държавно мазе и от изток- коридор, заедно с 1/2 идеална
част от таванско помещение от 28,24 кв.м. при граници: от север- двор, от запад- ул. Д.
Полянов, от юг- сем. С.ови, от юг- сем. Сотирови и от изток- стълбище и заедно с 1/2
идеална част от 13 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху
държавен имот цялото от 264 кв.м., находящо се в гр. София, съставляващо парцел ХV-19 в
кв. 550 по плана на София, местност Центъра.
Приет е и препис от влязло в сила Решение от 10.05.2002г., постановено по гр. дело №
7808/1998г. на СРС, 58-ми състав, от който се установява, че е разпределено на основание чл.
292 ГПК в дял на Пламен И.ов З. новообособено съгласно одобрени на 01.06.2000г.
архитектурни проекти жилище /апартамент/ на четвъртия етаж в жилищна сграда, находяща
се на ул. Шейново № 1 в гр. София, застроено на 50 кв.м., състоящо се от дневна със спалня-
ниша, кухня, баня-клозет и антре, при граници: от юг- ул. Шейново, от запад-
новообособено жилище /мезонет/ на Зоя И.ова З.- Гаджева, от север- дворно място на
сградата, от изток- Ангел И.ов И.ицов, заедно с избено складово помещение от 11,36 кв.м.,
при граници: юг- С.ови, запад- ул. Д. Полянов, север- държавно мазе, изток- коридор, ведно
със 7 % идеални части от общите части от сградата и правото на строеж върху дворното
място, цялото от 264 кв.м., съставляващо парцел ХV-19 в кв. 550 по плана на София,
местност Центъра. С решението е разпределено на основание чл. 292 ГПК в дял на Зоя И.ова
З.- Гаджева новообособено съгласно одобрени на 01.06.2000г. архитектурни проекти
жилище /мезонет/ на четвъртия и мансардния етажи в жилищна сграда, находяща се на ул.
Шейново № 1 в гр. София, застроена площ около 58 кв.м., състоящо се дневна, спалня,
кухня и санитарен възел, при граници: от юг- ул. Шейново, от запад- ул. Д. Помянов, от
север- новообособено жилище /апартамент/ на Пламен И.ов З. и дворното място на сградата,
от изток- новообособено жилище /апартамент/ на Пламен И.ов З. и тавани на кооперацията;
заедно с таванско складово помещение със светла помощ около 7,80 кв.м., при граници: юг-
новообособено жилище /апартамент/ на Пламен И.ов З., заедно- ул. Д. Полянов, север- двор
на сградата, изток- таван на сградата, ведно с 6 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 264 кв.м., съставляващо
3
парцел ХV-19 в кв. 550 по плана на София, местност Центъра. С решението са отхвърлени
предявените от Пламен И.ов З. и Зоя И.ова З.-Гаджева претенции за възлагане в дял на
апартамент, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. Шейново № 1, ет. 4, състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, килер, входно антре, застроен на 100,67 кв.м.
Прието е удостоверение за идентичност от Дирекция „Обслужване на клиенти и
управление на вземанията“, в което е посочено, че апартамент, находящ се на адрес ул.
Шейново № 1, ет. 4, регистриран в базата данни на адрес: ул. Шейново № 1, вх. 1, който е
разделен и идентичен с апартамент № 6, абонат № 1 с абонатен № 23758 и абонат № 2 с
абонатен № 23759.
Приета е и молба от Пламен И.ов З. и Зоя З.- Гаджева с искане да бъде разделена
партидата на две части, тъй като в сградата на ул. Шейново живеят две семейства.
Приета е молба-декларация от Пламен И.ов З. до председателя на УС на „Топлофикация
София“ ЕАД от 20.10.1994г., с която е поискано да бъде включено отоплението в жилище-
ап. 8, находящо се в гр. София, ул. Шейново № 1, ет. 4, аб. № 23758.
Прието е заявление-декларация от О. Г. З. за открИ.е на партида на нейно име на адрес:
гр. София, ул. Шейново № 1, вх. 1, ет. 4, ап. 8, инсталация № ********** от 20.12.2021г.
Посочено е, че И. П. З. е съгласен да бъде титуляр на партидата.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се установява
по делото, че ответниците са наследници по закон на собственика на процесния имот-
Пламен И.ов З., починал на 17.11.2021г. /след процесния период/, придобил същия по силата
на гореописаното Решение от 10.05.2002г., постановено по гр. дело № 7808/1998г. на СРС,
58-ми състав. С оглед на настъпилото законово наследствено правоприемство ответниците
отговарят за задълженията на своя наследодател, който е имал качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 г. /, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./. Доколкото Пламен З. е бил собственик
на процесния имот за процесния период, същият е бил в договорни отношения с ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Топлофикация София“ ЕАД. Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците в
отговора на исковата молба, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове, доколкото по делото категорично се установи, че същите са наследници по закон на
собственика на процесния имот, респ. след неговата смърт са станали съсобственици на
същия, респ. страна в облигационното правоотношение с ищеца съобразно притежаваните
от тях квоти в съсобствеността. На следващо място, както беше посочено, ответниците
отговарят за наследствените задължения на своя наследодател към топлопреносното
дружество за заплащане на цената на доставената топлинна енергия в процесния период,
като по делото не се твърди, респ. не се установява да се отказали от наследството на
4
Пламен З..
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на наследници на Пламен З.
съобразно притежаваните от тях квоти- по 1/2 всеки /арг. чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че исковият период
съвпада напълно с отчетни периоди: м.05.2019г.- м.04.2020г. и м.05.2020г.- м. 04.2021г., за
които „Техем Сървисис“ ЕООД е изготвила две индивидуални изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в процесния апартамент с отопляем обем от 138 куб.м., като е
разпределяна топлинна енергия за отопление от два радиатора по МСРС и сградна
инсталация, а за БГВ по норма за разход за един обитател поради липса на узаконен водомер
за топла вода. Вещото лице е посочило, че от потребителя на топлинна енергия не са
представени възражения/рекламации пред фирмата за дялово разпределение за
разпределяната топлинна енергия и последвалите изравнителни сметки. Експертът е
уточнил, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от
ежемесечните му отчети са били приспадани технологични разходи на абонатната станция.
От заключението се установява, че за процесния период цената на доставена топлинна
енергия възлиза на 2184,67 лева /2055,31 лева, начислена сума по фактури по прогнозно
потребление на топлинна енергия + 129,36 лева, сума от изравнения/.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Уточнено е, че за периода от м.05.2019г. до м. 04.2021г. вкл. прогнозно
изчислените от фирмата за дялово разпределение фактурирани суми за топлинна енергия са
на обща стойност от 2055,33 лева с ДДС, както и че за процесния период резултатът от
въведените с изравнителните сметки е сума за доплащане в размер от 224,68 лева. Експертът
е посочил, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно месеците за
осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период. От заключението се
установява, че съобразно действащите цени на топлинна енергия през исковия период,
утвърдени от КЕВР, общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на
2184,66 лева /2055,33 лева, прогнозни фактури + изравнителни сметки 224,68 лева- разлика
цена 95,35 лева/. Били начислени и незаплатени суми за 22 бр. фактури за услуга дялово
разпределение в общ размер от 27,49 лева, осчетоводени в м. 07.2019г. до м.04.2021г.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че вещите лица са дали почти
идентичен размер като разликата от 0,01 стотинка се дължи на извършено аритметично
действие – закръгляне. С оглед на което приема, че стойността на топлинната енергия за
5
процесния имот и период възлиза на 2184,66 лева, като не се твърди и не се установява
сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 27,49
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 309,82 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
забава за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 309,82 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 12.08.2022г. следва да
6
бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място, по отношение на релевираното с молба от 05.06.2024г. възражение
за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за преклудирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 133 ГПК крайният срок, до който ответникът може да направи своите
възражения срещу иска, вкл. възражението си за изтекла погасителна давност, е срокът за
подаване на отговор на исковата молба. В конкретния случай нито във възражението по чл.
414 ГПК, нито в отговора на исковата молба е релевирано правопогасяващо възражение за
изтекла давност по отношение на процесните вземания. Същото е направено едва с молбата
от 05.06.2024г. С оглед на което съдът намира, че същото е преклудирано и не следва да бъде
разглеждано. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието,
че възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се правят за първи
път пред въззивния съд, като това разрешение се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност. На следващо място, възражението е и неоснователно, доколкото при
действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа на
вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /02.09.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Това е така защото
вземането за м.05.2019г. е станало изискуемо на 14.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.06.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.07.2022г.
След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла
давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.09.2022г. – след датата на заявлението.
Поради което предявените искове за цена на доставена топлинна енергия са основателни
7
изцяло за сумата от 2184,66 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. Основателни
изцяло са и предявените искове за цена на мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.08.2022г. в размер на 309,82 лева, както и исковете
за цена на услуга дялово разпределение в размер на 27,49 лева за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г.
Следва да бъдат отхвърлени предявените искове за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 5,53 лева за периода от 31.08.2019г. до
12.08.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 50,55
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, тоест общо 100,55
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер от 100,33 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 87,94 лева, депозит за експертизи в общ
размер от 600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 787,94
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство размер от 786,22 лева.
Ответниците О. З. и И. П. З. претендират адвокатско възнаграждение в размер от 1200
лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна
защита и съдействие № 078570 от 22.03.2024г.- л. 77 от делото. С оглед отхвърлената част от
исковете на ответниците следва да се присъдят разноски в размер от 2,62 лева.
По искането по чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението, заявено с отговора на
исковата молба от О. З. и И. З., съдът намира следното:
С определението от 23.04.2024г. съдът е указал на И. З. и О. З., че следва да представят
доказателства за имотното си състояние с оглед заявеното искане по чл. 241, ал. 1 ГПК.
Въпреки указанията на съда, И. З. не е представил такива доказателства, поради което
неговото искане следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на О. З. са представени следните доказателства: Удостоверение от
04.06.2024г. за получен от нея брутен доход за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г.;
Разпореждане № 21231609052/30.06.2023г. на НОИ за отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер от 392,28 лева. Съдът като взе предвид изложените от
ответника З. твърдения и представените доказателства намира, че в случая са налице
предпоставките за разсрочване на изпълнението на решението с оглед имущественото
състояние на ответника. Поради което задължението за главница, лихви и разноски следва да
бъде разсрочено на равни месечни вноски в размер на 150 лева, вносими ежемесечно на
всяко първо число на съответния месец.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. П. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Шейново“, № 1, ет. 4, апартамент и О. Г. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. „Константин Иречек“ № 22, вх. А, ет.
2, ап. 6, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, разделно при равни квоти сумата от 2184,66 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ул. Шейново 1, ет. 4, аб. № 23758 в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 309,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 12.08.2022г., сумата от 27,49 лева, цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.09.2022г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 48195/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за сумата от 5,53 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 12.08.2022г.
ОСЪЖДА И. П. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Шейново“, № 1, ет. 4,
апартамент и О. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул.
„Константин Иречек“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 100,33 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно уважената част от исковете и сумата от 786,22 лева, представляваща разноски в
исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на И. П. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Шейново“, № 1, ет. 4, апартамент и О. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
Красно село, ул. „Константин Иречек“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 2,62 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
РАЗСРОЧВА изпълнението на решението спрямо О. Г. З., като постановява О. Г. З.,
ЕГН ********** да заплаща на „Топлофикация София“ ЕАД месечни вноски в размер на
150 лева на всяко първо число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното
решение до окончателното изплащане на цялото задължение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 241 ГПК на И. П. З..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
9
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е оставено без уважение
искането на И. П. З. за разсрочване, имаща характер на определение- в едноседмичен срок
от съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10