РЕШЕНИЕ
Номер 87617.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20205300501919 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София против решение №
2274/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1166/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, І гр. състав, с което Дирекцията е осъдена да заплати на А. Г.
А. с ЕГН ********** сумата от 1772,88 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 244 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода
25.01.2017 г.- 25.01.2020 г., както и сумата от 231,73 лв. мораторна лихва за
периода 01.04.2017 г. – 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. до
окончателното изплащане. С въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалваното решение, като се иска същото да се отмени и
предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият А. Г. А. чрез процесуалния му представител адв.С. А.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се
потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице, имащо право на
жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, но
недопустимо.
Ищецът А. Г. А. с исковата си молба претендира за заплащането от
страна на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР – гр. София на сумата от 1 374 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положени но неизплатен извънреден труд в
размер на 229 часа, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд,
приравнен на дневен с коефициент 1,143 за периода 25.01.2017 г. – 25.01.2020
г. ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на
исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 150 лв., представляваща сбор от мораторна лихва за забава по
отношение на главницата от 1 374 лв. считано от датата на забавата до датата
на исковата молба, изчислена сумарно за всеки отчетен преиод.
Делото е било насрочено за съдебно заседание на 02.07.2020 г. С
допълнителна молба ищецът А. А. е поискал от съда да допусне изменение на
иска по реда на чл.214 от ГПК, като същият да се счита предявен в размер на
сумата от 1772,88 лв. по отношени на главницата и в размер на 231,73 лв. по
отношение на мораторната лихва. По делото няма данни да е проведено
открито съдебно заседание, в което това искане да е разгледано и изменение
на иска да е допуснато от съда. По делото изобщо не се съдържа протокол от
проведено съдебно заседание по гр.д.№ 1166/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, в което да са приети представените от страните писмени
доказателства, да е прието заключението на вещото лице, да е разгледана
посочената молба за изменение на иска и да е даден ход на устните
състезания. На листове 150 и 151 от делото се съдържа протокол от
проведено на 02.07.2020 г. открито съдебно заседание по друго гражданско
дело – гр.д.№2658/2020 г. по описа на ПРС, с ищец А. М. Г. и ответник ОД на
МВР – гр.Пловдив. На 06.07.2020 г. е постановено атакуваното тук съдебно
решение, с което „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР –
гр. София е осъдена да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** сумата от
1772,88 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд от 244 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143 за периода 25.01.2017 г.- 25.01.2020 г., както и
сумата от 231,73 лв. мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 27.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 148 ГПК съдът събира всички допуснати доказателства с
участието на страните. Чл. 149, ал.1 ГПК предвижда, че след събиране на
2
доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба, а ако
спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. Чл. 214, ал.1
ГПК гласи, че в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да
измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът
прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да
измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата
инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да
премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Съгласно нормата
на чл. 235, ал.1 ГПК пък, решението се постановява от съдебния състав,
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
Предвид направените констатации съдът намира, че районният съд е
разгледал искове, които не са били предявени в посочените в решението
размери и бройка часове положен извънреден труд, без да е спазен
надлежния процесуален ред – след провеждане на открито съдебно заседание,
в което да се съберат допустимите доказателствени средства и да се изслушат
страните, след като е даден ход на делото по същество. Ето защо съдът
намира, че първоинстанционото решение е недопустимо и следва да се
обезсили, а делото следва да се върне на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по провеждане на открито
първо съдебно заседание.
Предвид обезсилването на решението и липсата на постановен акт по
същество, разноски по производството няма да се присъждат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2274/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№
1166/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. Състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за разглеждане на делото
от друг съдебен състав, при продължаване на съдопроизводствените действия
чрез провеждане на открито първо съдебно заседание.
Настоящото въззивно решение е окончателно на осн. чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4