№ _________
гр. В. _____________2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на седемнадесети април две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Марияна
Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 3506 на Административен съд - В. по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.179 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на С.П.С., ЕГН: **********,***, чрез адв.Х.Б. ***, против Решение №
229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., с което на
основание чл.21, ал.1, т.7 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/, вр.чл.66, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, са приети размери на такса битови отпадъци за 2017г. за физически лица
с декларирани жилищни имоти, за извършваните услуги за „Сметосъбиране, сметоизвозване на ТБО и депониране“ и за „Поддържане на териториите за обществено
ползване. Трансфери“, в частта му за
населено място с.В..
С Определение № 3556/22.12.2017г. по адм.д. №
3526/2017г. на Адм.съд – В., ХХХІІІ-ти състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на А.П.А., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.Н. Р..
С Определение № 58/05.01.2018г. по адм.д. №
71/2018г. на Адм.съд – В., ХХХІІІ-ти състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на Р.Т.С., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.М.г..
С Определение № 69/08.01.2018г. по адм.д. №
3525/2017г. на Адм.съд – В., ХХVІІІ-ми състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на Д.Б. Д., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.Н..
С Определение № 106/10.01.2018г. по адм.д. №
3606/2017г. на Адм.съд – В., ХХІ-ви състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на З.Н.Я., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.М.г..
С Определение № 147/15.01.2018г. по адм.д. №
3609/2017г. на Адм.съд – В., Х-ти състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на Н.Г.Н., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.Н..
С Определение № 40/04.01.2018г. по адм.д. №
3607/2017г. на Адм.съд – В., ХІХ-ти състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3507/2017г. е присъединена жалбата на Г.Й.Г., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.М..
С Определение № 141/15.01.2018г. по адм.д. №
3507/2017г. на Адм.съд – В., ХХХІІ-ри състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединено адм.д. № 3507/2017г.,
образувано по жалбата на М.Н.И.,
ЕГН: **********,***, против Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по
Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му
за населено място с.В..
С Определение № 192/17.01.2018г. по адм.д. №
3608/2017г. на Адм.съд – В., ХХХІV-ти състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на Д.П.Г., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.М..
С Определение № 195/17.01.2018г. по адм.д. №
68/2018г. на Адм.съд – В., ХХІ-ви състав, на основание чл.213 от ГПК към
производството по адм.д. № 3506/2017г. е присъединена жалбата на В.Д.А., ЕГН: **********,***, против
Решение № 229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта му за населено място с.Н. Р..
Съгласно уточнение от с.з. от 20.03.2018г. на
адв.Х.Б. – процесуален представител на жалбоподателите, Решение № 229, буква
„а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г. се обжалва частично –
само по отношение на населените места, в които се намират недвижимите имоти на
жалбоподателите.
Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното
решение на ОбС – В. се нарушават техни права и законни интереси, посредством
определяне на по-висок процент на таксата за битови отпадъци и определяне на
различна основа. Обосновават правния си интерес от оспорване с притежаваните от
тях недвижими имоти в съответните населени места. Сочат че оспореното решение
на ОбС – В. е общ административен акт с еднократно действие, с който се засягат
права и законни интереси на неограничен брой лица, като в случая при приемане
на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Конкретно твърдят, че не са спазени изискванията на чл.66, ал.1 и чл.69, ал.1
от АПК, т.к. откриването на производството по издаване на акта не е оповестено публично
и не е определена и оповестена форма на участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. Твърди се и неправилно приложение на
материалния закон, т.к. в случая ТБО е определена върху данъчната оценка на
декларирани жилищни имоти, а съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ таксата се определя в
левове според количеството на битовите отпадъци. За да се определи таксата по
чл.67, ал.2 от ЗМДТ – пропорционално на данъчната оценка, следва да е налице
невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, а в случая
такава не се твърди и доказва от ответната страна. Липсвали и мотиви относно
приложения метод, което препятства съдебния контрол. По така изложените
съображения искат отмяна на обжалваното решение на ОбС – В. и присъждане на
сторените в производството разноски, съобразно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Общински съвет - В., чрез
процесуалния си представител адв.Р.Т., оспорва жалбите. По отношение жалбите на
Г.Й.Г. и Н.Г.Н., сочи, че същите са недопустими поради липса на правен интерес,
т.к. притежаваните недвижими имоти не са декларирани. По отношение на
останалите жалби счита, че са неоснователни. Във връзка с оплакването, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ сочи, че за мотиви
при приемането на оспорения акт следва да се счита изказването на зам.кмета на
общината – И. М., в проведеното на 22.12.2016г. заседание на ОбС – В.. Относно
обективната невъзможност таксата за битови отпадъци да бъде определена по
начина, регламентиран в чл.67, ал.1 от ЗМДТ, се позовава на §13а от ЗР на ЗИД
на ЗМДТ като сочи, че липсва разработена методика от Министерски съвет
съвместно с Националното сдружение на общините, за изготвяне на план-сметка с
необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, което наложило
промените в чл.66 и чл.67 да влязат в сила през 2020г. Относно таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се позовава на
чл.67, ал.4 от ЗМДТ като сочи, че въпросът е в оперативната самостоятелност на
компетентния орган. Във връзка с наведените оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по приемане на обжалваното решение сочи,
че инициативата за определяне на ТБО за 2017г. е на кмета на общината, а не на
органа приел акта. С депозиране на предложението на кмета в деловодството на
ОбС – В.
с вх.№ 0800-179/14.12.2016г. на практика е открито производството по издаване
на акта. Позовава се на чл.68 от ЗМДТ според който не се допускат изменения в
приетия от общинския съвет начин на определяне и размер на ТБО в течение на
годината, като в тази връзка твърди, че председателят на общинския съвет
съгласно Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите
комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е бил длъжен да внесе
предложението на кмета за разглеждане в открито заседание. По така изложените
съображения иска съдът да постанови определение, с което да прекрати
производството по отношение на Г.Й.Г. и Н.Г.Н., както и да постанови решение, с
което да отхвърли като неоснователни жалбите на С.П.С., Д.Б.Д., А.П.А., Р.Т.С.,
М.Н.И., З.Н.Я., Д.П.Г. и В.Д.А.. Претендира присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение относно представения списък с разноски
от адв.Б. по отношение на жалбоподателите Г.Й.Г. и Н.Г.Н., т.к. счита, че
жалбите им са недопустими.
След преценка на събраните доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка № 0801-185/14.12.2016г.
/л.90-97/, кметът на Община В. предложил на общинския съвет да приеме
предложените в докладната размери на такса битови отпадъци за 2017г. за
извършваните дейности – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или др.съоръжения; поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Към докладната са приложени 5 броя таблици
относно планираните разходи за дейности и населени места, въз основа на които е
направено предложението.
С покана изх.№ ОбС 0801-55/14.12.2016г. (л.85),
председателят на ОбС-В. свикал осемнадесето редовно заседание на общинския
съвет за 22.12.2016г. при посочен в нея дневен ред, включващ и разглеждане на
докладната записка на кмета на общината за приемане на план-сметката за
разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в
съоръжения за обезвреждане на ТБО и за поддържане на териториите за обществено
ползване и торищата в населените места на Община В. през 2017г. (по т.7.11),
както и докладна записка на кмета относно определяне на размера на такса смет
за 2017г. (по т.7.12).
С протокол от съвместно заседание на всички
постоянни комисии в ОбС-В., проведено на 21.12.2016г. (л.81-84), са приети
предложените от кмета проекти за решения
по коментираните докладни записки. На заседанието са присъствали общинските
съветници, съгласно представения списък (л.80).
На 22.12.2016г. е проведено осемнадесетото
редовно заседание на ОбС-В. при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна
записка на кмета на Общината за определяне размера на такса смет за 2017г. (по
т.7.12), за което е съставен протокол № 18 от същата дата.
Прието е Решение № 229, с което на основание
чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ са приети размери
на такса битови отпадъци за 2017г. за извършваните услуги. По буква „а” от
решението /предмет на спора в настоящото производство/ е определена ТБО – по
дейности и населени места, предмет на жалбите, както следва:
|
Населено място |
За сметосъбиране, сметоизвозване и
депониране ‰ |
Поддържане на териториите за обществено
ползване. Трансфери ‰ |
Общо ‰ |
|
с.В. |
5,18 |
1,26 |
6,40 |
|
с.М.г. |
7,72 |
1,42 |
9,10 |
|
с.М. |
7,5 |
1,51 |
9,00 |
|
с.Н. |
8,87 |
1,69 |
10,60 |
|
с.Н. Р. |
10,43 |
2,25 |
12,70 |
Решението е взето с мнозинство. За него са
гласували 9 от общо 13 присъствали общински съветници - колкото е и общият им
брой.
Видно от протокол от 27.12.2016г. (л.19), на
посочената дата и на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА и чл.79, ал.1 от Правилника
за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, Протокол
№ 18/22.12.2016г. е окачен на информационното табло, намиращо се на входа на
сградата на общинската администрация. Съгласно протокол от 01.02.2017г. (л.18),
Протокол
№ 18/22.12.2016г. е свален от информационното табло на 01.02.2017г.
С Определение № 88/09.01.2018г. съдът е изискал
от ответната страна уточнение за това кога, къде и по какъв начин е оповестен
оспорения акт, като ангажира доказателства за това.
Съгласно постъпилите от ответната страна
отговори по жалбите: вх.№279/05.01.2018г. по адм.д. № 3506/2017г; вх.№
275/05.01.2018г. по адм.д. № 3507/2017г; вх.№ 554/10.01.2018г. по адм.д. №
3607/2017г; вх.№ 446/09.01.2018г. по адм.д. № 3606/2017г; вх.№552/10.01.2018г.
по адм.д. № 3608/2017г; вх.№ 553/10.01.2018г. по адм.д. № 3609/2017г. и
вх.№ 914/16.01.2018г. по адм.д. № 68/2018г., Протокол № 18/2016г. на ОбС – В. е
бил публикуван на официалния сайт на Община В. в седмодневен срок от приемане
на акта, но доказателства за точната дата на неговото публикуване не са
представени. Сочи, че в следствие на хакерски атаки, процесното решение било
изтрито, поради което не може да бъдат представени доказателства за датата на
неговото публикуване. Разделът „Решения на общински съвет” бил възстановяван
многократно, но не е имало възможност това да стане с актуалните дати на
публикациите на съответните актове.
В тази връзка са представени Констативен
протокол от 06.06.2017г. за пробив в сигурността на официалния сайт на Община –
В., съставен от представители на общината и на „К.К. – ИЦ“ ООД – дружество, поддържащо
хардуер и софтуер в Община – В., и писмо изх. № 2400-230/10.07.2017г. на кмета
на Община – В. до ГДБОП, Сектор „Киберпрестъпност“ – гр.В..
От представените с жалбите нотариални актове се
установява, че жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижими
жилищни имоти, както следва:
|
Дело |
Жалбоподател |
Документ за собственост |
|
3506/2017 |
С.П.С. |
н.а. №
63/13.06.1997г. - дворно място, къща и
стопанска сграда в с.В. |
|
3525/2017 |
Д.Б.Д. |
н.а. №
15/01.11.2005г. – дворно място, жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда
в с.Н. |
|
3526/2017 |
А.П.А. |
н.а. №
28/24.11.2006г. – дворно място, жилищна сграда, лятна кухня, гараж, стопански
сгради в с.Н. Р. |
|
71/2018 |
Р.Т.С. |
н.а № 63/16.08.2013г.
– дворно място, жилищна сграда и навес в с.М.г. |
|
3507/2017 |
М.Н.И. |
н.а. №
66/11.06.2009 – дворно място и жилищна
сграда в с.В. |
|
3607/2017 |
Г.Й.Г. |
н.а. №
52/05.09.2001г. - ид.ч. от дворно място и жилищна сграда в с.М. |
|
3606/2017 |
З.Н.Я. |
н.а. №
156/17.07.1991г. – дворно място,
заедно с къща и стопански постройка в с.М.г. |
|
3608/2017 |
Д.П.Г. |
н.а. №
115/11.09.2000 – дворно място, жилищна сграда и стопанска постройка в с.М. |
|
3609/2017 |
Н.Г.Н. |
Акт № 107,
вх.рег. № 2929/15.07.2004 - парцел, жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка
в с.Н. |
|
68/2018 |
В.Д.А. |
н.а. № 100/22.12.1989
- парцел, къща и стопанска сграда в с.Н. Р. |
Видно от писмо на кмета на Община – В. с вх. №
7151/16.04.2018г. и приложените към него декларации по чл.14 от ЗМДТ – приети
като доказателства в с.з. проведено на 17.04.2018г., жалбоподателите С.П.С., Д.Б.Д.,
А.П.А., Р.Т.С., М.Н.И., З.Н.Я., Д.П.Г. и В.Д.А., са подали декларации по чл.14
от ЗМДТ за посочените по-горе недвижими имоти. Жалбоподателите Г.Й.Г. и Н.Г.Н.
не са подавали декларации по чл.14 от ЗМДТ.
Оспорването на Решение № 229, буква „а“ от
22.12.2016г. по протокол
№ 18/22.12.2016г. е публикувано в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.11/02.02.2018г. (л.191), като до с.з. няма
постъпили други жалби. Оспорването е публикувано на 23.01.2018г. на интернет
страницата на ВАС, съобщено е чрез обявление на таблото за обявления на съда
(л.110).
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Решение № 229, буква „а“ по Протокол №
18/22.12.2016г. на ОбС – В. има еднократно правно действие, засяга права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица и е общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК.
Неоснователно ответната страна сочи, че жалбите
на Г.Й.Г. и Н.Г.Н. са недопустими, т.к. притежаваните от тях имоти – съответно
в с.М. и с.Н., не са декларирани по реда на чл.14 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон – данъчно задължени лица
- собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места, както и поземлените имоти извън
тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1
от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон.
От представените с жалбите документи за
собственост безспорно се установява, че жалбоподателите Г.Й.Г. и Н.Г.Н.
притежават недвижими имоти, попадащи в обхвата на оспореното решение.
Качеството им на собственици ги прави и данъчнозадължени лица по силата на
чл.64, вр.чл.11, ал.1 от ЗМДТ, независимо че не са подали декларация по чл.14
от ЗМДТ. След като жалбоподателите са данъчнозадължени лица, то за тях
съществува пряк и непосредствен интерес от оспорване на процесното решение на ОбС
– В., с което се определя ТБО за жилищните имоти за с.М. и с.Н..
Всички останали жалбоподатели се легитимират
като собственици на недвижими имоти в съответните населени места в обхвата на
решението и са подали декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Спазен е и срока за оспорване по чл.179, ал.1
от АПК. Съгласно чл.22, ал.2 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет се
разгласяват на населението на общината в срока по ал.1 (7 дни от приемането им)
чрез средствата за масово осведомяване,
чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в
правилника по чл.21, ал.3. Нормата се отнася до всички актове на общинския
съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете
по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл.72 във връзка с чл.66,
ал.1 АПК. За разлика от уведомлението по чл.66, ал.1 АПК за откриване на
производството по издаване на общ административен акт, което може да бъде
направено по един от трите алтернативно предвидени начина, специалната норма на
чл.22, ал.2 ЗМСМА предвижда начините за съобщаване на актовете, приети от
общинските съвети кумулативно – чрез
средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по
друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21, ал.3 от ЗМСМА. Видно от
представения по делото Правилник за организацията и дейността на общинския
съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, този
друг начин е предвиден в
чл.79, ал.1 – чрез интернет и по друг подходящ начин. Всъщност, правилникът
също предвижда оповестяване на актовете на общинския съвет чрез средствата за
масово осведомяване, но в противоречие на чл.22, ал.2 от ЗМСМА този начин е
предвиден алтернативно. По делото не са налице доказателства за съобщаване на
оспореното решение чрез средствата за масово осведомяване, поради което
изискването на чл.22, ал.2 от ЗМСМА не е спазено. Нормата е императивна като
чрез кумулативно предвидените изисквания за съобщаването на актовете на ОбС
законът цели оповестяването им по начин, който да осигури на засегнатите от
акта лица надлежно упражняване на жалба. В този смисъл е практика на ВАС –
Определение № 9710/15.07.2009г. по адм.д. № 6889/2009г. и Определение №
8595/04.07.2017г. по адм.д. № 6082/2017г. Не са ангажирани доказателства и за
датата, на която решението е било публикувано на сайта на Община – В.. След
като оспореното решение не е надлежно съобщено по реда на чл.22, ал.2 ЗМСМА, то
и едномесечният срок по чл. 179 АПК не е започнал тече и не е изтекъл към
момента на подаване на жалбите, поради което настоящият съдебен състав ги
намира за подадени в срок.
По така изложените съображения съдът приема, че
жалбите са подадени от надлежни страни, в срока по чл.179, ал.1 от АПК, поради
което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.
При извършване на проверката по чл.168,
вр.чл.184 от АПК, съдът констатира, че Решение № 229, буква „а“ от
22.12.2016г., взето по Протокол № 18/22.12.2016г. е издадено от компетентен
орган съобразно разпоредбите на чл.21, ал.1, т.7 ЗМСМА и чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Спазени
са изискванията на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА и предвидената в АПК
писмена форма.
Неоснователно е оплакването в жалбите за
неправилно приложение на чл.67, ал.2 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните
такси, в т.ч. и на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския
съвет, като съгласно чл.9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Съгласно
чл.66, ал.1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл.66, ал.1, т.1
- т.4 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ предвижда размерът
на таксата да се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а
според ал.2 /в относимата редакция/, когато не може да се установи количеството
битови отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател
или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието
на цитираните текстове на чл.67, ал.1 и ал.2 ЗМДТ недвусмислено се налага
извода, че е установена поредност
при прилагане на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови
отпадъци. Същите не се прилагат алтернативно, а в условие на евентуалност – в
посочената от закона последователност.
В конкретния случай действително в изготвената
докладна записка на кмета на Община-В. не са изложени мотиви за това по каква
причина е предложено размерът на таксата да бъде определен върху данъчната
оценка на имотите, вместо според количеството битови отпадъци, каквото е изискването
на чл.67, ал.1 от закона. Основателно обаче ответната страна сочи, че за такива
мотиви следва да се приеме изказването на заместник-кмета на общината – г-жа И.
М., направено на проведеното на 22.12.2016г. заседание на ОбС В., когато е
прието решението. Същата е посочила, че липсва друга база за определяне на ТБО
освен данъчната оценка, тъй като не е изготвена методика от Министерство на
финансите, въз основа на която да се определи посочената такса, т.е.
прилагането на чл.67, ал.2 от ЗМДТ е мотивирано с обективната невъзможност да
се приложи предходната алинея предвид липсата на изготвена методика за това. С
оглед изложеното направеното възражението на жалбоподателя за немотивираност на
акта в тази връзка, не може да бъде
споделено.
Настоящият състав преценява, че към датата на
приемане на оспореното решение действително е била налице обективна
невъзможност за определяне на размера на ТБО според количеството битови
отпадъци. Съгласно §13а от ЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ. бр.105/2014г., изм. бр.95/2015г.
и бр.97/2016г.), Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на
общините на РБ са задължени да разработят в срок до 31.03.2017г. методика за
изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете
основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци и да
внесат в Народното събрание проект за изменение на чл.66 и чл.67. Така
регламентираното задължение и посоченият срок, който не е изтекъл към датата на
приемане на оспореното решение, сочат за обективна невъзможност да бъде
определена таксата за битови отпадъци по начина, регламентиран в чл.67, ал.1 ЗМДТ, поради което като е приложил чл.67, ал.2 от с.з., в относимата редакция, и
е избрал една от възможните основи за определяне на таксата - данъчната оценка
на имотите, административният орган не е допуснал нарушение на материалния
закон.
Отделно, по отношение на компонента „Поддържане
на териториите за обществено ползване“, е приложима разпоредбата на чл.67, ал.4
от ЗМДТ, която в редакцията към датата на приемане на оспореното решение, предвижда
таксата за поддържане на териториите за обществено ползване в населените места да
се определя пропорционално върху данъчната оценка. Разпоредбата е специална по
отношение на чл.67, ал.1 и ал.2, поради което по отношение на този компонент
административният орган е приложил правилно материалния закон.
Оспореното решение обаче е взето в нарушение на
чл.62 и чл.66, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ в редакцията към датата
на вземане на оспореното решение, таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно –
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ в относимата
редакция, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
включваща разходи за: 1 – осигуряване на съдове за съхраняване на битовите
отпадъци – контейнери, кофи и други; 2 – събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за третирането им; 3 – проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и
оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и 64 от
Закона за управление на отпадъците;
4 – почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Следва да се има предвид, че с оглед различното
съдържание на трите вида услуги по чл.62 ЗМДТ
и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези
услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са
предоставени и кога се счита, че са ползвани.
Първата от трите услуги по смисъла на чл.62 ЗМДТ
- сметосъбиране и сметоизвозване, се
предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той
визираното в чл.7, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за
събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци.
Тъй като е възможно лицето по чл.64, ал.1 ЗМДТ
да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не
генерира битови отпадъци, законодателят в чл.8, ал.5 ЗМДТ
е приел, че общинският съвет с наредбата по чл.9 ЗМДТ,
определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната
година, установяват този факт.
Вторият вид услуга, която общината предоставя
във връзка с битовите отпадъци, е поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете
и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За
да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е
определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и
фактически да я предоставя в рамките на районите, определени със заповедта на
кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ.
Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - чл. 71, т.2 ЗМДТ.
Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл.11 ЗМДТ
лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира
неползване.
Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл.7, ал.1 ЗУО
задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази
услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от
сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато
общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй
като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от
задълженото по чл.11 ЗМДТ
лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира
неползването ѝ.
За да е
обективно възможно да се определи размера на ТБО при наличие на някое от
условията по чл.71 от ЗМДТ и в случаите, в които някоя от услугите не се предоставя
от съответната община, разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ изисква размерът на
таксата да се определя за всяка услуга
поотделно. В случая това изискване не е спазено, т.к. с оспореното решение
на ОбС – В. размерът на таксата за услугите: 1/ сметосъбиране и сметоизвозване
на ТБО и 2/ депониране, е определен
общо.
Основателни са и оплакванията на
жалбоподателите, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила по чл.66 и чл.69 АПК.
Съгласно чл.66, ал.1 АПК, откриването на
производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично
чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до
организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването
по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите
за участие на заинтересованите лица в производството – ал.2.
Съгласно чл.69, ал.1 АПК, административният
орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или
повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството
по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни
органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ
акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на същия
текст, органът следва да осигури на заинтересованите лица възможност да
осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от него, който не
може да е по-кратък от един месец от
деня на уведомяването по чл.66.
От събраните по делото доказателства не се установява
спазването на цитираните разпоредби. В конкретния случай не е извършено
надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по
издаване на общия административен акт, нито е извършено оповестяване на
основните съображения за издаване на акта и формите за участие на
заинтересованите лица в производството. Въпреки дадените указания в Определение
№ 88/09.01.2018г., от ответника не представиха доказателства за определяне на
форми за участие на заинтересованите лица. Не е дадена възможност на същите да
осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срока за това.
Налице е пълно неизпълнение на императивните разпоредби на чл.66, ал.1 и ал.2,
и чл.69, ал.1 и ал.2 АПК. Цялото административно производство се е развило от
образуването му с внасяне на предложението на кмета на Община В. до вземане на
решението на ОбС за 8 календарни дни (от 14.12.2016г. до 22.12.2016г.). В този
период е съгласувано предложението на кмета на общината от постоянните комисии
и е проведено заседанието на ОбС.
Като не е изпълнил изискванията на цитираните
разпоредби, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на
участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия
административен акт и същият е издаден без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. без да е дадена възможност за предложения
и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива,
които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право
обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно
основание за отмяна на акта. В този смисъл Решение № 3592/31.03.2015г. по
адм.д.№ 6365/2014г., Решение № 4064/09.04.2015г. по адм.д.№ 10786/2014г.,
Решение № 1961/24.02.2015г. на ВАС по адм.д.№ 8123/2014г., всички на ВАС, VII
отд.
Като не е спазил изискванията на чл.66, ал.1 и
чл. 69, ал.1 от АПК при приемане на общия административен акт и като не се е
съобразил с разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ,
ОбС – В. е постановил обжалваното решение при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което същото
следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в
производството разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, а именно: на
С.П.С. – общо 330,00лв. (триста и
тридесет лева), от които 10,00лв. за държавна такса, 20,00лв. за обнародване на
оспорването в ДВ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2018г. (л.199) е
изплатено в брой; на А.П.А. - общо в
размер на 310,00лв. (триста и десет лева), от които 10,00лв. за държавна такса
и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 02.03.2018г. (л.200) е изплатено в брой; на Р.Т.С. – общо в размер на 330,00лв.
(триста и тридесет лева), от които 10,00лв. за държавна такса, 20,00лв. за
обнародване в ДВ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018г. (л.197) е изплатено в
брой; на Д.Б.Д. – общо 310,00лв.
(триста и десет лева), от които 10,00лв. за държавна такса и 300,00лв.
адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита
и съдействие от 06.03.2018г. (л.202) е изплатено в брой; на З.Н.Я. – 310,00лв. (триста и десет
лева), от които 10,00лв. за ДТ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което
видно от договор за правна защита и съдействие от 06.03.2018г. (л.203) е
изплатено в брой; на Н.Г.Н. -
310,00лв. (триста и десет лева), от които 10,00лв. за ДТ и 300,00лв. адвокатско
възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие от
01.03.2018г. (л.195) е изплатено в брой; на Г.Й.Г. – общо в размер на 310,00лв. (триста и десет лева), от които
10,00лв. за ДТ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за
правна защита и съдействие от 06.03.2018г. (л.204) е изплатено в брой; на М.Н.И. – общо в размер на 330,00лв.
(триста и тридесет лева), от които 10,00лв. за държавна такса, 20,00лв. за
обнародване в ДВ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от
представения договор за правна защита и съдействие 06.03.2018г. (л.201) е
изплатено в брой; на Д.П.Г. – 310,00лв.
(триста и десет лева), от които 10,00лв. за ДТ и 300,00лв. адвокатско
възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие от
01.03.2018г. (л.196) е изплатено в брой; на В.Д.
А. – 330,00лв. (триста и тридесет лева), от които 10,00лв. ДТ, 20,00лв. за
обнародване в ДВ и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор
за правна защита и съдействие от 02.03.2018г. (л.198) е изплатено в брой;
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2,
предл. последно АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбите на С.П.С., ЕГН: **********,***, А.П.А., ЕГН: **********,***,
Р.Т.С.,
ЕГН: **********,***, Д.Б. Д.,
ЕГН: **********,***, З.Н.Я.,
ЕГН: **********,***, Н.Г.Н., ЕГН: **********,***, Г.Й.Г.,
ЕГН: **********,***, М.Н.И., ЕГН: **********,***, Д.П.Г., ЕГН: **********,*** и
В.Д.А., ЕГН: **********,***, Решение №
229, буква „а“ на Общински съвет – В. по Протокол № 18/22.12.2016г., в частта, с която на основание чл.21,
ал.1, т.7 от ЗМСМА, вр.чл.66, ал.1 от ЗМДТ са приети размери на ТБО за 2017г. за
физически лица с декларирани жилищни имоти, за населени места с.В., с.М.г., с.М., с.Н. и с.Н. Р..
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на С.П.С.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 330,00лв. (триста
и тридесет лева);
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на А.П.А.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310,00лв.
(триста и десет лева).
ОСЪДЖДА Общински съвет – В. да заплати на Р.Т.С., ЕГН: **********,***, разноски за
производството в размер на 330,00лв. (триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на Д.Б.Д.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310,00лв. (триста и
десет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на З.Н.Я.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310,00лв. (триста и
десет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на Н.Г.Н., ЕГН: **********,***, разноски за
производството в размер на 310,00лв. (триста и десет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на Г.Й.Г.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310,00лв. (триста и
десет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на М.Н.И., ЕГН: **********,***, разноски за
производството в размер на 330,00лв. (триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на Д.П.Г.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310,00лв.
(триста и десет лева).
ОСЪЖДА Общински съвет – В. да заплати на В.Д.А.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 330,00лв.
(триста и тридесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: