РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Павликени, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100176 по описа за 2021 година
При условията на първоначално обективно кумулативно съединяване са предявени искове
с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД гр. *** излага в исковата си молба, че с ответницата Й. С. С. от с. ***
имат сключен договор за мобилни услуги от 14.12.2018 г. за мобилен номер ***, като
ответникът е с клиентски номер ***. Договорът бил за срок от две години при план Тотал
38,99лв., продължен от 28.01.2019г. за още две години – до 28.01.2021г. Договорено било и
закупуване на мобилно устройство Алкател 1 *** с отстъпка на стойност 268,90 лв. Твърди,
че за периода 05.01.2019г.-04.05.2019г. ответникът е ползвал мобилни услуги под посочения
мобилен и абонатен номер, за което са издадени фактури за три последователни месеца, в
които е включена сумата за месечен абонамент и разговори на обща стойност 282,79 лв.,
които не били платени на падежите и след това и ищецът прекратил едностранно същите
поради виновно неизпълнение. В издадена крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 281,35лв., ведно с начислените за трите
периода суми за услуги. Като дата на спиране ползването на мобилните услуги сочи
07.05.2019г. чрез автоматично деактивиране от доставчика. Заявява, че за заплащане на
дължимите суми по договора за мобилни услуги се е снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, но същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
предявява установителен иск за сумата от 282,79 лв. – дължими месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги за периода 05.01.2019г.-04.04.2019г. Претендира
1
разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът в депозиран в срок писмен отговор чрез назначения му особен представител,
оспорва основателността на иска, като твърди, че представените доказателства не подкрепят
твърденията на ищеца за ползвани от ответника мобилни услуги и тяхната стойност, нито
начисляването на неустойка, тъй като фактурите не могат да бъдат свързани с процесния
договор, не са подписани от страните по договора, не са осчетоводени и ги оспорва.
Възразява за нищожност на клаузите в договора и общите условия, предвиждащи
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и клаузата за неустойка в този
случай, като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и накърняващи добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Счита, че липсват доказателства да е упражнено надлежно
правото за прекратяване на договора, волеизявление на кредитора да е достигнало до
длъжника, да е спазена разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД - писмена покана, срок за
изпълнение и т.н. Излага становище, че предявяването на ИМ на 11.03.2021г. не може да
замести такава покана, тъй като е след изтичане крайният срок на договора. При липса на
надлежно упражнено право за предсрочно прекратяване на договора, счита за невъзникнало
задължение за ответника да заплаща и неустойка по договора. Възразява по прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По Ч.гр.д. № ***/2020 год. на РС *** е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***от ***2020г. в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника Й. С. С. за сумата от сумата 282.79лв., представляваща дължими месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.01.2019г.-04.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното изплащане, както и 205лв.
разноски, от които 25лв. платена ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, поради което с разпореждане от 04.02.2021г. заповедният съд е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 10.02.2021г.
Искът на заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на
11.03.2021г. с п.к. от 10.03.2021г./, като предмет на същия са сумите по заповедта за
изпълнение.
Видно от писмените доказателства по делото, между ответника като потребител и ищеца
като оператор, е сключен Договор за мобилни услуги 14.12.2018г. с абонаментен план Тотал
26,99 за срок от 24 месеца. По силата на договора, ответникът е получил СИМ карта за
номер ***. Със същия договор е уговорена продажба на мобилно устройство *** на
стойност 269,90лв., платим 1 лв. с отстъпка от 268,90 лв. По силата на споразумение от
28.01.2019г.е договорена мобилна услуга План Тотал 38,99 за срок от 24 месеца.
2
По делото са представени от ищеца следните фактури:
По фактура № ***.2019 год., за отчетен период 05.01.2019-04.02.2019 год., са отразени
задължения в размер на 217,81 лв., включващи абонамент, приспадната сума по
компенсация и услуги извън пакета – международни разговори и СМС на стойност 166лв.
По фактура № ***.2019 год., за отчетен период 05.02.2019-04.03.2019 год., са отразени
задължения за отчетния период в размер на 38,99 лв., включващ само абонамент с ДДС и
217,81лв. задължения от предходен период. Същата основна сума е начислена и в следващия
отчетен месеца, ведно с натрупване на задължения от предходни периоди. Поради
незаплащането на горната сума кредиторът е счел, че са налице предпоставките едностранно
да прекрати договорите поради виновното им неизпълнение от страна на абоната на
основание чл.1 от договора за мобилни услуги във вр. с чл.75, чл.19б и в от ОУ на
оператора. Издал е крайна фактура № ***.2019 год., за отчетен период 05.05.2019-04.06.2019
год., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
281,35лв., както и задължения от предходен период в размер на 282,79 лв.
По делото липсват подписани от ищеца фактури, данни за съобщаването им на ответника,
не се твърди да е изпращано и не е представяно писмено уведомление за просрочените
задължения, някаква покана за плащане, за връщане на устройството, изявление за
предсрочно прекратяване.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения , чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от
ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи
условия) на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
Съдът приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесните
мобилни услуги за посочения тримесечен период и издадените въз основа на тях данъчни
фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват
предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Цените на услугите са установени
в договора и общите условия. Видно е, че е сключен договор от ответницата – подписът под
същия и придружаващите го документи не е оспорен. През първия месец на потребление
има ползвани услуги в рамките на месечния план, но и такива извън него, които са
калкулирани отделно съобразно Тарифата на оператора. За следващите два месеца
3
потреблението е само в рамките на покритите от абонамента услуги и обеми и е начислена
за плащане само основата цена на пакета. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова е
доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено съществуването на
вземането на ищеца в този размер.
Предвид гореизложеното, предявените искове с се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 505
лв., от които 25лв. за ДТ, 180 лв. за адвокатско възнаграждение и 300лв. за внесено от ищеца
възнаграждение за особен представител. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 205 лв.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК по отношение на Й. С. С. ЕГН
********** от с. ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.*** сумата от 282.79лв.(двеста осемдесет и два лева и седемдесет и
девет ст.), представляваща дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода 05.01.2019г.-04.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до
окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № *** от ***.2020г. на РС ***.
ОСЪЖДА Й. С. С. ЕГН ********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 205лв. (двеста и пет лева) разноски,
направени в хода на заповедното производство и сумата от 505 лв. (петстотин и пет лева), за
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4