Р Е Ш Е Н И Е
№ 912
гр. Пловдив, 19 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №908 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
М.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокат М.К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-1030-000456 от 17.03.2022г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП- “временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, до отпадане на основанието за това“.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 8, 30).
Ответникът- И.М.Г.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 14.04.2022г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№7356 (лист 15) на началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2, б.”е” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 5, 16) е получен от жалбоподателя на 25.03.2022г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 5а, 16а). От своя страна, жалбата (лист 3) постъпва в съда на 05.04.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2022г., около 22:40ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, кръстовището на бул. “Шипка“ и бул. “Освобождение“, от служители в Група “Сигма“ в Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) към Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят К. управлява лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с Рег.№***, лична собственост, за което по делото е прието заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 26), с №********* от 20.01.2020г. Прието е за установено, че управляваният от К. автомобил навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба (червен) при нормален режим на работа на светофарната уредба. Прието е за установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със значителна техническа неизправност- неизправност на шумозаглушителното устройство. Жалбоподателят не представя на проверяващите светлоотразителен триъгълник, пожарогасител, нито пък представя светлоотразителна жилетка.
За установеното в рамките на проверката В.С.Б.- пол. инспектор (ст. полицай) в Група “Сигма“ в С“СПС“ към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№191456 от 17.03.2022г., (лист 4, 17), с който деянията на К., изразяващи се в навлизане и преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба (червен) при нормален режим на работа на светофарната уредба; управлението на автомобил със значителна техническа неизправност (неизправност на шумозаглушителното устройство на автомобила); непредставянето на светлоотразителен триъгълник; непредставянето на пожарогасител; както и непредставянето на светлоотразителна жилетка, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.6, т.1, чл.139, ал.1, т.1, чл.139, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя К. са иззети: контролен талон (КТ) с №6462671, както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) с №*********.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 21) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 20) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в Сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-252 от 15.01.2021г. (листи 22-23) на министъра на вътрешните работи, с която заповед И.М.Г., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (Г”КПДГПА”) в С”ПП” към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност (точка 2. от заповедта).
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според разпоредбата на чл.171, т.2, б.”е” от ЗДвП, временно, до отстраняване на неизправността, се спира от движение пътно превозно средство (ППС), когато МПС-то е със снети шумозаглушители.
В случая, както в процесния АУАН, така и в оспорената по делото заповед е отразено “АВТОМОБИЛЪТ Е С(ЪС) ЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ /НЕИЗПРАВНО ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО/“, което обстоятелство е различно от посоченото в нормата на чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП “снети шумозаглушители“.
Според разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 (от ЗДвП), каквато се явява Наредба №Н-32 от 16.12.2001г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба №Н-32/16.12.2001г.). Според разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2001г., периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение №5.
Според точка 6.1.2 от методиката (представена в табличен вид) по приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2001г., оценка на изправността на тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба се извършва чрез метод “Визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство“.
Съответно, актосъставителят би могъл чрез оглед на управлявания от жалбоподателя лек автомобил да констатира наличието или липсата на шумозаглушително устройство на автомобила, което обстоятелство да бъде вписано в АУАН, вместо вписаното в АУАН “автомобилът е с значителна техническа неизправност (неизправно шумозаглушително устройство)“.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ, поради което заповедта е издадена в нарушение на относимите матераилноправни норми на ЗДвП и Наредба №Н-32/16.12.2001г.
Установеното противоречие с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Вярно е, че като доказателство по делото е прието незаверено копие на Сведение на жалбоподателя от 25.03.2022г. (лист 18), във връзка с АУАН № АД191456 от 17.03.2022 г., с което пояснява приблизително следното: “На 17.03.2022г. ми беше съставен акт за извършени нарушения за закона по нарушения на пътищата. За нарушението свързано с неизправно шумозаглушително устройство искам да заявява че от цялата изпускателна система на автомобила липсва крайното гърне. Същото е демонтирано заради ?пуши?. След като ми съставиха акта монтирах старото крайно гърне. Съжалявам за стореното. Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам“.
Дори обаче да се приеме за установено, въз основа на посоченото “сведение“, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил с липсващо “крайно гърне“ на шумозаглушителното устройство (ауспуха) на автомобила, респективно със “снети шумозаглушители“ по смисъла на чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП, то това обстоятелство не дерогира задължението на ответника да издаде заповедта за прилагане на ПАМ, след като по несъмнен начин е установено наличието на фактическо основание за целта, което не е сторено в случая.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч.и А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022г. (лист 7) с адвокат К. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, а за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер на 10,00 лева (лист 2). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено до размер от 500,00 лева.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-000456 от 17.03.2022г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на М.К.К., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП- “временно спиране от движение на моторно превозно средство, представляващо лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, с Рег.№***, собственост на М.К.К., до отпадане на основанието за това“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на М.К.К., ЕГН **********, сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/