№ 331
гр. С., 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниГалина Тр. Цветанова
заседатели:Стойка Й. Стоянова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело
от общ характер № 20252200200086 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На поименното повикване в 9,30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се явява Зам. Окръжен
прокурор Д. С..
Подсъдимата Б. П. Л., редовно призована, се явява лично и с адв. К. К. от
АК - С., редовно упълномощен от по-рано.
Подсъдимата Р. М. Р., редовно призована, се явява лично и с адв. Г. Д. от
АК С., редовно упълномощена от по-рано.
Частните обвинители А. Р. Т. и Ф. А. Т., редовно призовани, се явяват
лично и с повереника адв. Е. И. М. от АК - С., редовно упълномощена от по-
рано.
Свидетелката Ф. А. Т., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят А. Р. Т., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят А. М. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Д. К. Д., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката Я. И. Ч., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката Л. Н. Б., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката К. К. М., нередовно призована, не се явява. Видно от
върнатата по делото в цялост призовка за свид. М., длъжностното лице –
връчител е отбелязало, че на 05.06.2025 г. свидетелката ще бъде извън града и
не може да присъства в съдебно заседание.
Свидетелката И. Д. Т., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката В. Д. А., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Г. И. Д., редовно призован, се явява лично.
1
Свидетелят К. С. С., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р Х. Д. Е., редовно призован, не се явява.
Вещото лице д-р М. И. С., редовно призована, не се явява.
Вещото лице д-р П. П. М., редовно призована, не се явява.
Вещото лице д-р Д. Х. М., редовно призован, не се явява.
Вещото лице д-р Р. С. Д., нередовно призована, не се явява.
Видно от върната в цялост призовка за вещото лице д-р Р. С. Д.,
длъжностното лице – връчител е отбелязало, че вещото лице няма възможност
да се яви в съдебно заседание на 05.06.2025г. поради ангажименти по
основен трудов договор.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от вещото лице М. С., с която
уведомява съда, че за 05.06.2025г. е в платен годишен отпуск и ще отсъства от
страната.
В залата се присъства адв. Калайджиев.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изразят становищата
си по даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Л.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални преки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Б. П. Л. - родена на *** г. в гр. С., българка, българска гражданка, с
постоянен и настоящ адрес гр. С., кв. “Дружба“ бл.9, вх.Г, ет.7, ап.35, с висше
образование – работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
ПОДС. Л.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни от датата на днешното съдебно заседание.
Р. М. Р. - родена на *** г. в гр. С., българка, българска гражданка, с
постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.“Д-р К. Стоилов“ № 2, с висше
образование, работи, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
ПОДС. Р.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от
2
седем дни от датата на днешното съдебно заседание.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на явилите се лица.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Ф. А. Т. - 29 г., българска, българска гражданка, с основно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
А. Р. Т. - 32 г., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
А. М. Д. - 62 г., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
Д. К. Д. - 76 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
Я. И. Ч. - 60 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
Л. Н. Б. - 73 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
И. Д. Т. - 64 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
В. Д. А. - 59 г., българска, българска гражданка, с полувисше
образование, работи, неосъждана, без родство с подсъдимите, ЕГН
**********.
Г. И. Д. - 41 г., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
К. С. С. - 55 г., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимите, ЕГН **********.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по
чл.290 от НК.
На основание чл.273 от НПК, съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата, с
изключение на частните обвинители Ф. А. Тополова и А. Р. Т..
На основание чл.274 и чл.275 от НПК, съдът РАЗЯСНИ на страните
правото им за отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и
съдебния секретар, вещите лица, както и на правото им да възразят срещу
разпита на някои от свидетелите. На страните се разясни и правото им да
направят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Представям и моля да
приемете акт за раждане и акт за смърт на детето.
АДВ. М.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Да се приемат
представените актове.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Присъединявам се към становището на
адвоката ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Присъединявам се към становището на
адвоката ми.
3
АДВ. К.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Да се приемат
представените писмени доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Да се приемат
представените писмени доказателства.
ПОДС. Л.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Да се приемат
представените писмени доказателства.
ПОДС. Р.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК. Да се приемат
представените писмени доказателства.
С оглед изразените становища съдът счита, че следва да приеме и
приобщи към доказателствения материал по делото представените от
прокурора писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото Акт за
раждане № 2427 от 22.10.2018г. и Акт за смърт № 1187/24.09.2020г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл.276, ал.1 от НПК, Председателят на съдебния състав
ДОКЛАДВА основанията за образуване на съдебното производство, а именно
внесен в съда обвинителен акт от ОП - С. срещу подсъдимата Б. П. Л. с
обвинение за престъпление по чл.123, ал.1, предл.2 от НК и срещу
подсъдимата Р. М. Р. с обвинение за престъпление по чл.123, ал.1, предл.2 от
НК.
В разпоредително заседание от 09.04.2025 г. като частни обвинители са
конституирани лицата А. Р. Т. и Ф. А. Т..
На основание чл.276, ал.2 от НПК, Председателят на съдебния състав
ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на Окръжна прокуратура - С. да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, ОП - С. е повдигнала с обвинителен акт обвинение срещу
подсъдимата Б. П. Л. за това, че на 23/24.09.2020г. в гр. С., в качеството си на
специализант в Детско отделение на МБАЛ "Д-р Иван Селимински"АД - С.,
дежурен лекар от 07:30 часа до 19:30 часа на 23.09.2020г., при независимо
съпричиняване с д-р Р. М. Р. - специалист „педиатър“ в Детско отделение на
МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - С., дежурен лекар от 19:30 часа на
23.09.2020 г. до 07:30 часа на 24.09.2020г., е причинила смъртта на Р. А.ОВА
Т.А, на 1 г. и 11 месеца, от гр. С., починала на 24.09.2020г., поради немарливо
изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - лекарска професия, като не е преценила необходимостта
от осъществяване на диагностични процедури и лечение в структура от трето
4
ниво на компетентност, което се изисква по клинична пътека № 85.2, не е
насочила детето своевременно към структура от трето ниво, не е заявила и
провела консултация с лекар-специалист по детска нефрология, а е излязла
извън рамките на собствената си професионална компетентност, като провела
(назначила) неправилно лечение на пострадалото дете, с вливане на
физиологичен разтвор в комбинация с прилагането на висока доза от
лекарствения препарат „Албунорм“ 20%, което е довело до засилване
обемното обременяване и изява на белодробен оток, последван от мозъчен
оток, с което е нарушила конкретно посочените в обвинението норми на
Наредба № 7 от 03.11.2016г. на Министъра на здравеопазването за
утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“, от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ "Д-р Ив. Селимински"
АД, разпоредби от длъжностната си характеристика и от Общите правила за
добра медицинска практика на лекарите в Република България, с което от
обективна и субективна страна е изпълнила състава на престъпление по
чл.123, ал.1 предл. 2 от НК.
Повдигнатото по отношение на подсъдимата Р. М. Р. е за това, че на
23/24.09.2020г. в гр. С., в качеството си на специалист „педиатър“ в Детско
отделение на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - С., по време на дежурство
от 19:30 часа на 23.09.2020 г. до 07:30 часа на 24.09.2020 г., при независимо
съпричиняване с д-р Б. П. Л. - специализант в Детско отделение на МБАЛ "Д-р
Иван Селимински" АД - С., дежурен лекар от 07:30 часа до 19:30 часа на
23.09.2020 г. е причинила смъртта на Р. А.ова Т.а, от гр. С., починала на
24.09.2020 г., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно лекарска
професия, като не е преценила необходимостта от осъществяване на
диагностични процедури и лечение в структура от трето ниво на
компетентност, което се изисква по клинична пътека № 85.2, не е насочила
детето своевременно към структура от трето ниво и не е заявила консултация
с лекар-специалист по детска нефрология, а е излязла извън рамките на
собствената си професионална компетентност, като e потвърдила и провела
неправилно назначеното от д-р Л. лечение на пострадалото дете, с вливане на
физиологичен разтвор в комбинация с прилагането на високи дози от
лекарствения препарат „Албунорм“ 20%, което е довело до засилване
обемното обременяване и изява на белодробен оток, последван от мозъчен
оток, с което е нарушила конкретно посочени норми от Наредба № 7 от
03.11.2016г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на
медицински стандарт „Педиатрия“, от Правилника за устройството, дейността
и вътрешния ред на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД – С., от длъжностната
си характеристика и от Общите правила за добра медицинска практика на
лекарите в Република България, утвърдени от Министерство на
здравеопазването със заповед № РД-28-256/25.11.2013 г. на министъра на
здравеопазването, с което от обективна и субективна страна е изпълнила
състава на престъпление по чл.123, ал.1 предл. 2 от НК.
5
Всички фактически обстоятелства, свързани с обвинението са подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.276, ал.3 от НПК, съдът ЗАПИТА подсъдимата Б. П. Л.
разбрала ли е в какво е обвинена.
ПОДС. Л.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни. Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Обяснения на
този етап няма да давам.
На основание чл.276, ал.3 от НПК, съдът ЗАПИТА подсъдимата Р. М. Р.
разбрала ли е в какво е обвинена.
ПОДС. Р.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни. Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Обяснения ще
дам на по-късен етап.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
Свид. А. Р. Т., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Детето ни Р. А.ова Т.а е родено на 15.10.2018г.
Направихме документи за постъпване на детето в детската градина, понеже аз
и съпругата ми работим. След като направихме необходимите изследвания на
Р. и на по-голямата ми дъщеря, детето Р. беше прието в детска градина, а по-
голямото ни дете не беше прието в детска градина, защото имаше глисти.
След консумация на супа, детето Р. получи отоци. Супата беше от тази, която
се прави на чашки, разтворима супа. Личен лекар на детето беше д-р А. Д..
Той ни е семеен лекар - и на другото ни дете, и на мен също. За изследванията
за детската градина заведохме детето при д-р Д.. Кабинетът му се намира в
ДКЦ № 2. Когато посетихме кабинета му с нас бяха и двете ни деца. Всичко
беше нормално, той извърши преглед на детето. Детето беше прието в
детската градина. Не помня датата, някъде септември месец беше, но не съм
сигурен за датата, годината не помня, но това беше годината, в която Р.
почина. Д-р Д. прегледа и двете деца. Голямата ми дъщеря имаше глисти. За
тези глисти на голямата дъщеря той назначи изследвания, и не можаха да я
приемат в детската градина. Р. я приеха в детската градина. Д-р Д. издаде
документ, че Р. е здрава. Мисля, че Р. консумира тази супа на следващия ден
след прегледа. След консумацията на супата тя получи отоци. Р. вечерта яде
супата. Отоците бяха по цялото тяло. Отоците ги видяхме на сутринта.
Обърнахме се към личния лекар и заведохме детето при него. На сутринта
заведохме детето при д-р Д.. В кабинета бяхме аз, съпругата ми и Р.. Д-р Д. ни
попита какво е консумирало детето, от кога е така. Казахме му, че е
консумирало супа. Той прегледа детето и ни пренасочи към д-р Д. Д.. Не се
сещам дали освен отоците детето е имало някакъв обрив. Д-р Д. не ни каза,
защо я изпраща при другия лекар. Отидохме същия ден при д-р Д., тя също е в
ДКЦ 2. Тя прегледа детето. В кабинета на д-р Д. бяхме аз, съпругата и Р.. Тя
след прегледа написа рецепта. Съблече дрехите на детето, огледа тялото и ни
6
написа рецепта. Детето през това време не се е оплаквало. Всичко беше
нормално, даже бягаше, тичаше. В този момент не е имало нито кашлица,
нито задух. Д-р Д. обясни, че детето е получило някаква алергия и предписа
лекарства. Не помня какви бяха лекарствата. Даде ни рецептата. Веднага
купихме лекарствата. Д-р Д. каза след два дни пак да отидем при нея на
консултация. Не се сещам дали е назначавала изследвания на кръв и урина. Д-
р Д. не ни е казвала, че състоянието на детето е притеснително. Давахме
лекарствата на детето в дозите, предписани от д-р Д.. На ден давахме такова
количество, каквото беше изписано. След прегледа при д-р Д., след обяд се
прибрахме в къщи. Състоянието на детето беше нормално, нямаше промЯ..
Имаше апетит, хранеше се, сестра й беше с нас. Вечерта беше заспала, всичко
беше нормално. След консумацията на сиропа, който беше изписала д-р Д.,
детето повече се наду. На другия ден отидох директно в кабинета на д-р Д.,
попитах я какво става с детето. Заведох и детето. Жена ми също беше с мен.
Попитах д-р Д., защо детето се влошава. Освен този оток, който се увеличи,
друга промЯ. в състоянието на детето нямаше. Д-р Д. ни пренасочи към д-р Ч..
Вторият път, когато ходихме при д-р Д. не е назначавала изследване. Тя ни
пренасочи към д-р Ч.. Д-р Ч. е педиатър. Д-р Д. не ни е обяснявала, защо се
налага детето да бъде прегледано от педиатър. Същия ден отидохме при д-р
Ч.. И нейният кабинет е в ДКЦ – 2. Детето не е кашляло. Д-р Ч. съблече
детето, прегледа го, преслуша го, прегледът беше нормален. Тя назначи
изследвания и ни каза, какво сте правили с това дете. Изследванията бяха
кръв и урина. Направихме всички изследвания. Резултатите бяха готови
същия ден, вземахме ги и ги занесохме на д-р Ч.. Тя ни каза, че трябва да бъде
прието детето в болницата, за да се нормализират някакви белтъчини. Тя ни
пита: „Какво сте правили с това дете“. Аз и обясних, че детето има някаква
алергия, но не знаем точно каква. Даже я попитах д-р Ч. дали е нещо сериозно.
Тя ми каза, че не е сериозно, ще се оправи детето. Аз й казах, че имаме
възможност да заведем детето за лечение в Испания, но тя ми каза, че детето в
Детското отделение ще се оправи. Не помня дали сме правили други
изследвания освен кръвните. Беше около 16-17 ч., когато д-р Ч. каза, че детето
трябва да бъде прието в болница, датата не си я спомням. След като каза, че
детето трябва да бъде прието в болница, ние веднага заведохме детето в
болницата и беше прието. Не помня дали тя ни даде направление за
хоспитализацията на детето. Отидохме в Детското отделение. Детското
отделение е извън сградата на болницата. Позвънихме на вратата и оставих
детето и съпругата ми за приемане. Аз след това се прибрах вкъщи и отидох
на работа, защото бях нощна смЯ.. Постоянно говорих по телефона със
съпругата ми за състоянието на детето. Аз работя като оператор в „Язаки“
България. Тогава работих в С., сега работя в Ямбол. Съпругата ми каза, че е
минала визитацията, че са направили необходимите прегледи, когато са приели
детето и детето е било добре. Не ми е казвала името на лекаря, който е приел и
прегледал Р.. Каза ми, че детето е добре. Даже преди да тръгна за работа
занесох на детето играчки. За работа тръгвам около 22:00 часа. Съпругата ми
7
тогава ми каза, че всичко било нормално, както са й казали в отделението.
Съпругата ми е била в една стая с детето. Аз вече бях на работа когато й
звънях по телефона, може би към 23:30 ч. Съпругата ми каза, че на детето е
поставена система. След това пак й звънях, тя ми каза, че детето започнало
трудно да диша и системите били силно пуснати, течали много бързо. След
това затворих телефона. Може би е минало половин или един час, съпругата
ми звъни и ми каза: „Бързо ела, че детето почина“. Аз моментално изпаднах в
паника. Не бях в добро състояние, даже моите началници не искаха да ме
пуснат, докато не се възстановя. След това звъннах на майка ми и баща ми да
ги уведомя. Тръгнах към Детското отделение с родителите ми и голямата ми
дъщеря. Това беше през нощта. Като отидохме там, попитах какво стана с
детето, нали беше всичко нормално. Те казаха: „Не знам какво стана, поради
каква причина се получи това“. Не помня с кого разговарях, те ни казаха, че
чакат реаниматор. Лекари ли бяха, сестри ли бяха, не знам, целият екип на
нощната смЯ. на Детското отделение беше там и казаха, че чакат реаниматор,
мисля, че се казваше д-р С.. Мисля, че д-р С. е тук отвън, но не съм сигурен.
След като той направи реанимационните прегледи, ме извика и каза, че детето
починало. Попитах го от какво почина детето, той ми каза: „Никой нищо не
знае от какво е починало детето“. Даде ми една папка да се разпиша. Каза ми,
че трябва да се разпиша на един документ, защото за смъртта на детето ще
има разследване. Попитах от какво почина детето. Той ми каза, че не може да
ми каже от какво е починало детето, трябва да изчакаме резултата от
аутопсията. Аз разписах документа. Не знам какъв беше документа, аз ако бях
в съзнание тогава, аз моментално щях да звънна на полицията. Аз бях в шок,
защото ги питам от какво почина детето, те казват „не знам“. След това
вземаха тялото на детето и казаха, че ще направят аутопсия и ще се установи
от какво е починало детето. Те ми казаха, че след 40 дни ще е готов документа
за аутопсията. Изчакахме тези дни 40 дни. Аз отидох в моргата да търся
документа, защо не ни даваха никакъв документ. Докторът, не помня името
му, ми каза, че той не е правил аутопсия на дете с имена, които аз посочих.
Написах жалба до Медицинския надзор в гр. С., в която обясних, че търся
документа от аутопсията, да разберем от какво е починало детето. Детето след
аутопсията го взехме. Получих обаждане от секретарката на Директора на
болницата. Отидох в кабинета на Директора на болницата и секретарката ми
каза, че документът трябва да го търся при д-р Стойков, който е Началник
отделение патоанатомия, която сграда е в двора на болницата. Тя ми написа
бележка, която бележка аз още пазя, тя е у мен. На бележката пише
„09.11.2020г.“. Аз отидох при д-р Стойков и взех документа. В документа
пишеше причина за смъртта - оток на белите дробове. Понеже ги нямаше
всички документи от направените изследвания, ходих от лекар на лекар да ги
събирам. Отидох при д-р Ч., поисках от нея документите. Даже д-р Ч. се
зачуди от какво е починало детето. Аз и казах, че детето е починало. Аз й
зададох въпроса: „Нали дъщеря ми щеше да бъде за 2-3 дни в болницата, а то
какво стана, нея вече я няма при мен за цял живот?“. След като събрах цялата
8
документация, подадох жалба към Медицинския надзор. Медицински надзор
са направили техни разследвания и установили, че детето няколко пъти се е
разболявало от пневмония, че детето е имало силна треска 3-4 пъти. Те ми
пратиха документ, в който пишеше това. Документът получихме от
Медицинския надзор. Ние постоянно водихме детето на консултации при д-р
Д.. Това което пишеше в документа от Медицинския надзор, че детето е имало
треска и че се е разболявало от пневмония не беше вярно. Детето имаше
няколко пъти само сополи, лека кашлица и моментално сме го карали при
личния лекар. Няколко пъти сме давали антибиотици, може би два-три пъти,
но детето не е боледувало от пневмония. Никой не ни е казвал, че детето е
имало пневмония, нито му е правена рентгенова снимка. Това беше първия и
последния път, когато детето е постъпвало в болница. След като видях
заключението на Медицинския надзор, моментално написах жалба до
прокуратурата. Когато събирах документите от всеки един доктор, докторите
ми казваха „аз не знам от какво почина детето“. Даже нощната смЯ., които
бяха в Детско отделение и те не знаеха от какво е починало детето. След като
подадох жалбата в прокуратурата, ми звъннаха от икономическа полиция и ме
извикаха на разпит. Мисля че Д. се казваше полицая. Занесох на полицая
всички документи, той извика нас, извика тях, направи разследване. После ни
извикаха в следствието да даваме показания. От прокуратурата ни бяха
пратили писмо, че има разследване и тогава се обърнах към нашия адвокат.
Когато бях на работа и жена ми се обади, тя плачеше, беше в шок и не
можеше да ми обясни какво точно е станало. По телефона ми каза, че детето
се е влошило след поставянето на системата. Казах да потърси някой оттам, да
обясни случая и да намалят системата. Не знам дали са намалили системата.
Когато ни разпитваха в следствието ни предявиха амбулаторните
листове за преглед. В амбулаторните листове, издадени от д-р Д., които ни
предявиха, пишеше като диагноза настинка, зачервено гърло. Не съм видял
някъде да пише пневмония.
Детето последно го видях в добро състояние преди да тръгна за работа,
бях нощна смЯ., когато му занесох памперси. Пътувах с личния си автомобил
до работа. Нощната смЯ. започва в 23:30 ч. Не помня точен час, когато съм
отишъл в Детското отделение, но сигурно е било към 22:30 ч. Тогава видях
детето, беше добре, даже плачеше да я взема. Видях детето от оградата.
Винаги когато някое от децата ми се разболее, аз съм ходил на прегледите при
д-р Д.. Когато отидохме на преглед при д-р Д. по повод супата, бяхме аз,
съпругата ми и двете деца. Не се сещам дали сме водили някога детето на
рентген. Когато съм бил на преглед при д-р Д. за децата, не се сещам аз или
съпругата ми да сме подписвали нещо, което той ни е давал да подписваме.
Не познавам д-р Л. и вечерта, когато ходих да нося памперсите не съм
контактувал с нея. Не се сещам дали когато после отидох и казах, че цялото
отделение беше събрано там, д-р Л. също е била там, защото имаше хора,
които пушеха цигари отзад.
В рода ми никой няма бъбречни заболявания.
9
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Свидетелят ОСТАНА в зала, в качеството си на частен обвинител.
Свид. Ф. А. Т., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Не съм омъжена, живея на съпружески начала с А.
Р. Т. и имахме общо три деца, сега останаха две деца. А. и трите деца ги е
припознал като техен баща. Голямата дъщеря е родена на 29.01.2015г., Р. е
родена 2018 г., на 26, но месеца не помня, и третото дете е родено 2021г., на
Коледа. Бременността ми с Р. беше нормална, всичко беше наред. Раждането
мина нормално при д-р Радков. Детето беше изписано в нормално състояние.
Личен лекар на детето беше д-р Д.. Редовно водихме Р. на прегледи и на
имунизации. Д-р Д. я преглеждаше и казваше, че всичко е наред. Не е
боледувала сериозно, имала е само настинка и червено гърло. Веднъж съм й
давала антибиотик за гърло, докторът изписа антибиотика. Детето трябваше
да постъпи в детска градина. Отидохме за изследване, дадохме кръв и урина.
Д-р Д. назначи изследванията. Взехме изследванията, докторът като видя
изследванията каза, че всичко е наред, занесохме ги в детската градина. Не
помня дали ни е дал бележка, че е здрава. Аз занесох в градината документите
и я приеха в градината. Мисля, че на 22, не помня месеца, понеделник,
трябваше да почне да ходи на детска градина, но тя не отиде, защото преди
това се случиха тези неща.
Голямото дете ядеше една супа от тези, които се разтварят в чаша. Р.
също поиска и аз и дадох. Супата я изяде вечерта около 18-19 часа. На
сутринта, когато се събуди детето видях отоците, те бяха на очите и на
краката. Аз си помислих, че тези отоци са от супата. Веднага със съпруга ми я
заведохме при д-р Д.. С нас беше и голямата ни дъщеря. Не си спомням какъв
ден от седмицата беше, имаше някакъв празник. Доктор Д. не я гледа и ни
прати при кожен лекар, д-р Д.. Тя е кожен лекар, кабинета й беше в същата
сграда, където е кабинетът на д-р Д.. Освен отоците детето нямаше нито
зачервяване, нито обрив. Детето беше в добро състояние, играеше, даже в
същия ден преди да отидем при доктора беше на рожден ден и играеше с
децата. След това д-р Д. изписа един сироп, дадохме от този сироп 1-2 пъти.
Вторият ден пак я закарахме при д-р Д. и после пак при д-р Д.. След като
давахме този сироп на детето, то продължи да се надува по ръцете и затова
отидохме пак при д-р Д., а той ни изпрати при д-р Д.. Д-р Д. й видя ръцете, но
каза че детето не е за нея и ни изпрати при д-р Ч.. Не си спомням дали д-р Д.
ни даде направление за д-р Ч.. Д-р Ч. е в същата сграда. Отидохме при д-р Ч. и
тя същия ден прегледа детето. Тя предписа изследвания, направихме ги същия
ден. Тя след като видя резултатите от изследванията ни каза, че детето трябва
да бъде прието за 1-2 дни в болница. Не съм доктор и не мога да кажа какво
каза докторката за състоянието на детето, каза нещо за белите и червените
клетки. Около обяд мисля, че беше когато отидохме в Детското отделение. На
рожден ден детето ходи в неделя. Р. беше малко надута на рождения ден.
10
Вечерта след рождения ден яде супата и на другата сутрин беше повече
подута, затова я заведохме при д-р Д.. После отидохме на кожен лекар при д-р
Д., тя предписа сиропа. Почна да пий сиропа и на другия ден понеже беше
повече надута, пак я закарахме при д-р Д.. Дните може да ги бъркам, минаха
пет години, не мога да говоря много добре български, защото бях в чужбина.
Не искам преводач. В Детско отделение отидохме около обяд. Младото
момиче, което е в залата - едната от подсъдимите, тя ни прие. Отидохме аз,
мъжът ми и двете деца. Аз казах на мъжа ми да си тръгва, а аз ще остана с Р. в
болницата. Момичето, което ни прие видя само документите, които носех от
д-р Ч.. Д-р Ч. беше назначила изследвания на кръв и аз носих тези документи в
Детското отделение. Не помня да е бил назначен рентген или ехограф. Д-р Л.
само видя документите, не е извършвала преглед на детето. Настаниха ни в
стаята и дойдоха едни други лекарки, които не познавам. Свалиха
панталоните на детето, сложиха пръстите си на дупето му, за да видят дали
излиза кръв оттам. Поискаха памперса. Аз им казах, че детето пикае и яде
добре. Играеше си даже. Сложиха една инжекция за отока и от нея се свали
малко отока. След 1-2 часа минаха отново, отокът малко беше спаднал. Когато
му свалиха панталоните мисля, че бяха две жени - една сестра и една
докторка. Д-р Л. когато прие детето не го е преглеждала и не го е
преслушвала. Само взеха детето в една стая, за да й сложат абокат. Не си
спомням в тази стая кой е сложил абоката. Не знам дали тогава в тази стая са я
преглеждали. Другата лекарка, по-голямата от двете в залата, към 21:00 часа и
нещо донеси едни лекарства, едното беше шише с бяла течност – прозрачна
като вода, а другото беше торбичка с жълта течност. Тя каза, че трябва да се
слагат тези системи и лекарства на детето, за да се оправи. След това
докторката излезе и даде на Донка сестрата да сложи на детето системите. Тя
ги пусна силно и след това детето се влоши. Първо беше системата с шишето.
След това детето започна да казва „мамо, ох“, показваше стомаха си. Докато
слагаха системата детето беше в скута ми, защото не искаше да лежи на
леглото. Донка е медицинска сестра, тя е отвън пред залата, призована като
свидетел, косата й е с кичури, днес е облечена със синя рокля, може да бъркам
името й. Детето почна да плаче, още когато течеше системата от шишето.
Помолих същата сестра да дойде да махне системата, защото детето плаче и
го боли корема. Тази сестра дойде и намали малко системата, но не я махна.
Свърши системата и същата сестра моментално сложи другата система с
жълтата течност.
След това детето повече се влоши и повече започна да плаче. Аз пак
извиках сестрата да махне системата. Помолих я да махне системата. Тя ми
каза: „Мълчи циганко мръсна, ща фъргам оттука, ще взема детето при мене“.
След това детето се влоши, взе да си обръща очите, взе да ме целува, главата
му се клатеше и падна на ръцете ми. Взех бързо да викам някой да ми
помогне. Тогава я взеха от ръцете ми и избягаха. Някой доктор или сестра я
взе, не знам. Аз се обадих на мъжа ми и той дойде по-бързо от доктора
реаниматор. Мъжът ми беше на работа. Той беше нощна смЯ., на работа беше
11
отишъл към 23 и нещо часа. Първо дойдоха мъжът ми с майка му и леля ми.
Може би един час след като те бяха дошли, дойде доктор реаниматор. След
това, когато излязоха и ми казаха, че детето е починало, в началото не ме
пускаха да изляза от вратата. Някой от докторките ми каза: „ела да ти ударим
една инжекция“, но аз бях тогава шемет и взех да викам „и мен искате да
убиете“. Исках да изляза отвън при моите хора. Пищях, казах им, че искат да
убият и мен.
След това багажа на детето остана вътре. Аз носех документите на
голямото и малкото дете с мен. Скриха документите на голямото дете, нямаше
ги в багажа, който остана в отделението, личната ми карта я нямаше вътре,
когато втория ден отидохме да вземаме багажа ми от тях. Питахме какво стана
с детето и те ни казаха: „и ние не знаем нищо какво стана“.
Всичко, което каза мъжа ми за аутопсията, за медицинския надзор е така,
както го каза той. Не мога точно да кажа преди пет години кой включи първата
система - дали докторката или сестрата. Не мога да определя колко време
продължи вливането на първата система, а след това и вливането на втората
система. Никой от моите роднини няма бъбречно заболяване. Това беше
първото и единственото ми постъпване в болница с Р.. До преди да й бъдат
поставени системите, състоянието й беше по – добро. Тя си играеше, не се
оплакваше, след инжекцията отоците бяха поспаднали. Спомням си, че когато
влязох вечерта в отделението една жена, метачка ли беше там, ми каза: „моето
момиче, вземи си детето и бягай, ще я убият“. След това отидох при лекарката
и исках да ме пуснат да отивам в Стара Загора, но не те не ме пуснаха. Това
беше преди да й сложат системите. Не знам дали хирург е преглеждал Р.. Не
си спомням след като ни приеха в Детско отделение да си ни пращали на
ехограф, на рентген или на преглед при друг лекар.
Когато първия ден отидохме на прегледа при д-р Д. с нас беше и
голямата ни дъщеря, тя не е имала оплаквания, тя имаше само глисти. Тогава
се установи, че тя има глисти. Не сме съобщавали на д-р Д. тогава Р. да има
температура, кашлица. Когато сме водили децата на прегледи при д-р Д. нито
той, нито сестрата ни е давала да подписваме някакви документи. Когато
ходихме в следствието жената, която ме разпитваше ми показаха някакви
документи и ми показаха подписи, но аз не разпознах никакви подписи. Аз не
мога да чета на български език. Мъжът ми може да чете на български език. Аз
мога да чета на латински, защото съм учила в Испания. Когато докторът дойде
да реанимира детето, аз вече бях навън при мъжа ми и не съм присъствала при
реанимацията. Мисля, че беше към 01:00 - 01:30 ч. когато казаха, че детето е
починало. Казаха, че трябва да лекуват Р. за белите и червените кръвни телца.
Не са ми казвали, че има опасност за живота й.
Аз мога малко да чета на български език, на латински мога да чета,
малко ги смесвам буквите. На документите, които ми показаха в полицията не
видях моя подпис. Повечето документи, които ми показа следователя ми ги
прочетоха адвоката ми и мъжа ми. Аз разбирам малко български език,
разбирам и латински и бъркам понякога буквите.
12
АДВ. Д.: Считам, че са налице основания за прочитане показанията на
свид. Т. от разпита й на 03.06.2021г. - на стр.3, по отношение консултациите
при д-р Д. и предишни заболявания на детето, както и на стр. 4 до стр. 5 от
въпросния разпит, по отношение на приемането на детето в Детското
отделение, слаганите банки, и в кой момент какво се е случило, тъй като има
противоречие между казаното на разпита й на 03.06.2021г. и заявеното в
днешното съдебно заседание.
СВИД. Т.: Не си спомням дали някога на детето ми е правен рентген. Не
си спомням около 21:30 ч. когато мъжа ми дойде да донесе играчки на детето
дали то беше в добро състояние, защото бях шемет. Не си спомням дали,
когато младата докторка ни прие в Детско отделение ме е изпращала с личната
карта да отида да я чекирам за последващи изследвания на детето. Съгласна
съм да бъдат прочетени показанията ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат прочетени показанията на
основание чл.281, т.1 така и на т.2 от НПК, защото свидетелката заяви, че
голяма част от нещата не си ги спомня, предвид изминалото време и
преживения шок.
АДВ. М.: Не възразявам да бъдат прочетени показания предвид това, че
те са дадени значително по-рано от колкото в днешно съдебно заседание
тогава тя си е спомняла повече неща.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
На основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете подсъдими, че
ако бъдат прочетени показанията на свид. Т. от досъдебното производство в
посочената от адв. Д. част, същите могат да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните, на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2, предл. 2 от НПК, поради противоречия и поради това, че свидетелката
заяви, че не си спомня факти по въпроси, които й бяха задавани в днешно
съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. Ф. А. Т. от 03.06.2021г., на листи 5 и 6,
папка 6, от ДП в следната част:
„В отделението ни прие една млада докторка. Направи преглед на
детето. Тогава провериха аналната област на детето дали има кръв, но не
установиха нищо. Аз им казах, че нормално се изхожда. Казах нещо, че се
съмняват в бъбреците. Първо ме изпратиха да му направят снимка на
гърдите. После като се върнахме в отделението от междинната смЯ.
13
поставиха на детето една инжекция. След около половин част от
поставянето на инжекцията отока спадна“.
СВИД. Т.: Вярно е това, което прочетохте.
„Когато дойде нощната смЯ. отново провериха ануса на детето за
кръв. Тогава аз казах, че вече са го проверили от предната смЯ.. Спомням си,
че лекарката беше с дълга руса коса. Сложиха на детето една система с
жълта течност. Казаха ми, че тази система е за белите кръвни телца или
нещо такова. Веднага след като изтече първата система сложиха на
детето две инжекции, след което поставиха втора система, която
представляваше течност в стъклено шише. Не ми обясниха нито какви са
инжекциите нито системата. Не разбрах за какво ги поставят“.
СВИД. Т.: Вярно е това, което прочетохте. Сега се сещам това което
прочетохте. Точно тези две инжекции, които му сложиха детето отиде назад.
След първата система сложиха две инжекции. След това сложиха втората
система и след това детето даде назад.
„След като започна да тече втората система детето започна да се
присвива охкаше и като посочваше корема си казваше, че го боли стомаха.
Тогава започнах да викам за помощ докторите, но те не ми обърнаха
внимание и ми казаха да мълча, защото ще ме изхвърлят навън, а ще оставят
детето“.
СВИД. Т.: Това е вярно.
„После дадох на детето да суче и така то се успокои и заспа. Масло
след като заспа започна да издава стонове. Аз веднага извиках за помощ. Те
дойдоха. Бяха около четири пет медицински сестри. Лекарката – русата я
нямаше. Спогледаха се с очи и едната от тях постави инжекция през
абоката. Системата вече беше изтекла. Тогава аз се обърнах към нея и я
попитах каква е тази инжекция и тя ми каза, че инжекцията е за
спокойствие. След около две минути детето обърна очите и ми казаха, че е
изпаднало в кома“.
СВИД. Т.: Това е вярно. Не знам дали жената, която постави инжекцията
през абоката беше докторка или сестра. Казаха ми, че инжекцията е за
спокойствие.
„Тогава я взеха от мен и я отведоха в съседното помещение, което
имаше междинен прозорец с моята стая и виждах какво се случва там.
Звъннах на мъжа ми и му казах всичко. Той дойде до болницата с майка си и
баща си.
До един час детето стоеше само в тази стая. След около един час
видях, че в стаята при детето дойде един доктор с една сестра. Направиха
сърдечен масаж. След пет минути доктора излезе и дойде при мен, като ми
каза, че детето е починало. Нищо друго не ми каза. След това дойде при мен
русата докторка и ме извика да отида при нея, за да ми сложи инжекция за
спокойствие. Аз отказах“.
СВИД. Т.: Вярно е това което прочетохте.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
14
Свидетелката – частен обвинител ОСТАНА в зала.
Свид. д-р А. М. Д., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като общопрактикуващ лекар, кабинета ми е
в ДКЦ 2, ет.1, кабинет № 30. Имам ЕТ „Д-р А. Д. – АПМП – С.“. Познавам Ф.
Т. и А. Т. и техните деца. Аз бях личен лекар на техните деца. Когато се е
налагало двамата родители идваха с детето Р. на прегледи. За съответните
месеци редовно са извършвани консултации и имунизации на детето и при
съмнение за по-сериозно състояние съм ги насочвал при специалист.
Родителите полагаха грижи за децата си, всичко което съм предписал са го
изпълнявали. Детето Р. е идвало през месец-два, имало е месеци през които не
е идвало, при сериозните инфекции през есента и зимата е идвало. Детето не е
имало сериозни заболявания, ако съм имал съмнение, съм щял да го насоча
при специалист. Обикновено като всяко дете е имало обичайни катари на
горните дихателни пътища, или на долните дихателни пътища, като всяко
дете. При съмнение винаги съм го насочвал към специалист. Септември
месец, мисля 2020 г., беше топло времето, дойдоха при мен за изготвяне на
документи за постъпване на детето в ясла. Назначил съм изследванията, които
трябва да се направят - хелминти (това са паразити), периферна кръвна
картина с урина. Това беше в началото на седмицата. След 2-3 дни, мисля, че в
сряда или четвъртък майката се появи по обед в кабинета с детето, беше
притеснена, детето беше почти две годишно, ходеше. Бащата го нямаше с тях.
Майката беше притеснена, защото детето имаше лек обрив по лицето и очите
бяха леко оточни, фактически долната част. Тогава беше започнал Ковида. Аз
я попитах какво е яло и пило детето. Попитах дали детето е ходило по поляни,
треви, да не е нахапано или дали не е яло нещо, за да получи алергична
реакция. Обривът беше дискретен. Тогава го насочих към кожен лекар. Детето
нямаше температура, беше жизнено, в общо добро състояние. След около една
седмица научих, че детето е починало. През това време не съм ги виждал.
Очаквах да се появят с изследванията и да напишем документа за яслата.
Изследванията са ги направили, но не са ги донесли при мен. Една част от
изследванията, чревните стават за два – три дни, а хелминтите за около ден –
два, там някъде. Очаквах, че ще дойдат, но те не дойдоха. След консултацията
с д-р Д., като минаха един – два дни научих, че детето е починало. Бащата
беше много разстроен, когато се появи при мен. Дойде при мен да се оплаче,
че сме виновни и ще ни съди до дупка. Каза, че сме убили детето. Бащата
плака, рева, беше много зле. Не помня да съм попълвал медицинско
свидетелство на детето за постъпване в детска ясла.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да предявите на свидетеля медицинско
свидетелство за постъпване в детска градина приложено в папка 1, лист 24.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
15
ПРЕДЯВИ на свид. д-р Д. медицинско свидетелство за постъпване в
детска градина „Надежда“ – С. на лист 24, папка 1 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Към това свидетелско, което ми беше предявено,
заключението което е написано в това медицинско свидетелство е написано с
моя почерк. Имената на детето не са написани с мой почерк. Към това
свидетелство виждам, че ги няма прищипани изследванията, които са били
направени. Печатите са мои. Долният подпис е мой. Възможно е датата да е
била 15.09.2020г.
ПРОКУРОРЪТ: Ще искам да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. М.: Аз също ще искам да бъдат прочетени показанията, тъй като
свидетелят заяви, че не е видял изследванията.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Присъединявам се към казаното от
адвоката ми.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА Т.: Присъединявам се към казаното от
адвоката ми.
СВИД. Д.: Проф. Пилософ ми позвъни по телефона, той беше жив и
тогава беше Началник на медицински одит, Републикански специалист по
детски сърдечни болести и ми каза да си пишем по АБВ пощата. При полицая
мисля, че представих кореспонденцията с проф. Пилософ и проф. Переновска,
тя е белодробен педиатър. Тя ми сподели, че мисли дали не е някаква
наследствена белодробна муковисцидоза и ми каза да изследваме майката и
бащата за генетични изследвания, за да може при последваща бременност, да
не се получи същото нещо при съчетание на гените. Проф. Пилософ не е
споменавал дали се касае за класически нефротичен синдром.
Всички документи, цялата медицинска документация, с която
разполагам за детето Р. съм предоставил на полицията. Всички амбулаторни
листи, които съм издавал съм давал на родителите да се подписват. Екземпляр
не съм давал на тях, тъй като не са искали. Специалистите издават втори
екземпляр от прегледа, защото трябва да се върне информацията при личния
лекар. Есента, когато ме викаха в полицията дадох копия и ги заверих вярно с
оригинала. Носих и оригиналите за сверка, оригиналите си ги върнах. В
момента оригиналите за детето Р. не се съхраняват при мен. Трябва да ги
съхранявам 5 години, но нямам такава възможност, нямам място и ги пазя 3
години. Спомням си, че на последния преглед, когато водиха детето за
документи за детска градина, беше само детето и майката. Дори майката го
държеше за ръчичка. Не помня, когато са водили детето на прегледи преди
това, дали са били и двамата родители. Може другият родител да е бил отвън
пред кабинета. Не съм предоставял медицински документи, относно
починалото дете на медицинския одит. За амбулаторните листи за целия
период се пише етапна епикриза, такава съм издавал за целия период и съм я
представил заедно с всички документи за детето Р. на полицията. Проф.
Пилослоф ме потърси, за да ме пита дали детето е боледувало често.
16
Тези амбулаторни листи, които съм издал се отчитат в Здравната каса и
за тях трябва да има информация в здравната каса.
Не съм запознат с констативен протокол на Медицинския одит, със
становището на проф. Пилософ. Няма кой да ме запознае с констативния
протокол.
При извършване на прегледа на 20.09.2020г., когато дойдоха с първите
оплаквания за отоци, нищо не ме насочи за бъбречно заболяване. Имаше лек
обрив и дискретен оток, затова насочих детето към кожен лекар. Не съм имал
съмнение за бъбречно заболяване. Детето не е идвало никога при мен с
оплакване от бъбречно естество.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свид. Д.,
приложени на стр.2 и 3 от неговия разпит от 30.07.2021г. Моля, на основание
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 да бъдат прочетени, тъй като той заяви в днешното
съдебно заседание, че не е видял резултатите от назначените тогава
изследвания, а като свидетел разпитан през 2021г. е заявил точно обратното, а
именно, че се е запознал с изследванията и е издал медицинско свидетелство.
Считам, че е съществено противоречието.
АДВ. М.: Моля, да бъдат прочетени показанията на свидетеля в тази им
част.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете
подсъдими, че ако бъдат прочетени показанията на свид. Д. в посочената от
прокурора част, същите могат да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните, на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 предл.2 от
НПК, поради противоречия и поради това, че свидетелят поради липса на
спомен не успя да отговори на някои въпроси, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. А. М. Драганскси от 30.07.2021г., листи
23 и 24, папка 6, том 2 от ДП в следната ЧАСТ:
„Последния извършен преглед - 15.09.2020г. е по повод изследване и
даване на детето в детска градина „Надежка“. Бяха пуснати кръвни
изследвания, чревни секрети за патогенни и консултиране с паразитолог за
носителство на хелминти. Изследванията бяха добри, в норма, отрицателни
за носителство на патогенни и вследствие на това предстоеше да бъде
17
прието в детска градина. Майката беше много радостна, че ще дава детето
на градина“.
СВИД. Д.: Вярно е това, което прочетохте.
„На 21.09.2020г. около обяд Ф. и Р. посетиха кабинета ми по повод на
това, че детето е получило обрив и лек оточен синдром на лицето. Усъмних
се за уртикария или алергична реакция, като за да бъда сигурен по пратих за
консултация при дерматолог – д-р Д.. От разговор с майката установих, че
детето не е приемало нищо различно от обикновената храна. Заяви ми само,
че последно е приела готова супа и си мислила, че е от това. Аз изрично я
попитах дали е приемала храни, от които може да получи такава сходна
алергична реакция или път напитки, но същата ми каза, че Р. е била
постоянно до нея и не е приемала такива. След което Р. бе насочена от мен
към дерматолог. Аз казах на Ф., като мине през този лекар да ми се обади, за
да ми каже какво се е случило, но това така и не стана“.
СВИД. Д.: Вярно е това.
„Тя не мина и аз си помислих, че е минало на детето.
Няколко дни след това – в края на м. септември разбрах, че детето е
починало, което доста ме изненада, тъй като нямаше никакви наченки това
да се случи. Бях много изненадан. При последният преглед в кабинета ми,
въпреки отоцитие, детето беше жизнено, игриво, афебрилно и активно,
нямаше температура. Нямаше други сиптоми, които да подскажат, че
детето би се влошило впоследствие“.
СВИД. Д.: Това е истината.
„След време накарах моята сестра да отиде до кабинета на
дерматолог – д-р Д. и да я пита какво е станало с Р., както и ако има
амбулаторен лист от преглед да ми го разпечата. Сестрата ми донесе
амбулаторен лист от прегледа. Видях, че е предписано лечение. Разговарях с
д-р Д. и тя ми каза, че е насочила за консултация с детски лекар при д-р Ч.,
която е с две специалности – педиатрия и инфекциозни болести и голям опит
като лекар. След това д-р Ч. е насочила детето по спешност за
хоспитализация в ДО в МБАЛ „Др. Иван Селимински“ гр. С.. Не зная в какво
се е усъмнила“.
СВИД. Д.: Това е истината.
„Зная, че след смъртта на детето беше извършен медицински одит от
ИА „Медицински Надзор“ във връзка, с което ми беше изискана информация
за развитието и здравословния статус на детето. В края на извършената
проверка проф. д-р Владимир Пилософ – Председател на проверяващата
комисия извършваща проверка ме информира с имейл, че от анализа е
установено, че най-вероятно не се отнася за класически нефрозен синдром, а
за мълнееносно развил се остър респераторен дистрес синдром, най-
вероятно съчетан и с бъбречна увреда. Също така беше посочено, че е
направена консултация проф. д-р Переновска – нац. консултант по детска
пулмология. Тя не изключила възможността да се отнася за муковисцидоза“.
СВИД. Д.: Вярно е това, което прочетохте. Към удостоверението за
18
окончателното заключение, трябва да се приложи бележка, че детето не е в
контакт със заразни лица, която бележка важи три дни. Майката не се яви да
получи тази бележка. Тази бележка се пише на ръка след като всички
изследвания са готови. Аз не съм издавал такава бележка, защото майката не
се появи повече при мен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р Д. от съдебната
зала.
АДВ. М.: Може ли пет минути почивка.
Съдът ПРЕКЪСНА съдебното заседание в 12,10 часа за почивка.
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 12,15 часа.
В залата ПРИСЪСТВАТ прокурорът, повереникът, частните обвинители,
подсъдимите, защитниците и адв. Калайджиев.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да променим реда за разпит на свидетелите като
вместо д-р Д., да бъде разпитана преди това д-р Я. Ч. и д-р Г. Д., тъй като и
двамата са служебно ангажирани и ги очакват пациенти.
СТРАНИТЕ: Не се противопоставяме.
Свид. ЯНКА И. Ч., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Имам висше образование, медицина. Имам две
специалности – инфекциозни болести и педиатрия. Работя в ДКЦ 2, ет.1 на
индивидуална практика педиатрия. Много ми е далечен спомена за детето Р..
Детето дойде в кабинета с отоци. Не помня кой го е довел. Съобщиха ми, че
детето има от няколко дена отоци. Помня, че дойде с направление от
дерматолог, защото преди това е посетило дерматолог. Имаше анамнеза за
някаква супа и съмнения за алергия. Подробности не си спомням от прегледа
на детето и състоянието. Назначих му изследвания допълнителни и имах
съмнение за няколко заболявания, които не можех да изключа в амбулаторната
практика. Тъй като отоците бяха с давност от няколко дни, хоспитализирах
детето в Детско отделение. Подробности от прегледа не си спомням.
Назначих ехография на коремни органи и изследвания на общ белтък,
албумин във връзка с отока. Имах спомен, че детето имаше пуснати някакви
изследвания от дерматолог, не си спомням какви изследвания бяха. Образното
изследване се извършва в рентгенологично отделение на трета поликлиника,
не съм го извършила аз.
Най-вероятно съм казала на родителите, че диагнозата на детето е
неясна и трябва да се направят допълнителни изследвания. Не мога да се сетя,
но най-вероятно това съм им обяснила, за да имам основание за
хоспитализацията на детето.
19
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свид. Ч., тъй
като не си спомня подробни във връзка с прегледа и резултатите от
изследванията на детето Р..
АДВ. М.: Моля да бъдат прочетени показанията.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Присъединявам се към искането на представителя на ОП - С..
АДВ. К.: Да се прочетат показанията.
Съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете
подсъдими, че ако бъдат прочетени показанията на свид. Ч. в частта, посочена
от прокурора, същите могат да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, поради това, че свидетелката заяви, че не си спомня подробности във
връзка с въпросите, които й бяха задавани в днешно съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. д-р Я. И. Ч. от 03.08.2021г., на листи 26
и 27, папка 6, том 2 от ДП, в следната ЧАСТ:
„От шест години работя, като педиатър в индивидуална практика за
специализирана помощ на територията на Дентален център.
Видно от лист № 2818/23.09.2020 г. на 23.09.2020 г. детето Р. А.ова Т.а
е било доведено на преглед от родителите си.
От свалената анамнезата : От 21.09. детето е било с оток по лицето
и тялото, по данни на майката след консумация на готова супа.
Консултирана с дерматолог, назначени изследвания и симтоматична
терапия - ериус, витамин „С“. Отока по лицето и тялото персистират. От
сутринта две изхождания с по-рядкокашави изпражнения, без патологични
примеси.
От прегледа на детето установих леко увредено общо състояние.
Афебрилна по време на прегледа. Кожа - задоволителен тургор /напрежение/,
изразени отоци - бледи с мековата консистенция по лицето, клепачите,
корема, долни и горни крайници - пръсти, ходила. Видими лигавици - розови.
Нос - проходим. Гърло – розово. Език влажен, леко обложен.
Пулмовезикуларно дишане. Кор-ритмична сърдечна дейност. Корем - мек,
допуска дълбока палпация във всички отдели, леко усилена чревна
перисталтика. Черен дроб - на около 3,5-4 см под ребрена дъга. Слезка не се
палпира увеличена. Без данни за менингорадикулерно дразнене /няма данни за
менингит/.
Назначени изследвания: Ехография на коремни органи - Наличие на
раздути дебелочревни гънки, оскъдно количество СПТ в корема. Останалите
коремни органи без отклонения. АЛАТ-12, АСАТ-28, Общ белтък 44, Албумин-
20
18, Калий 3,96, Натрий-140, левкоцити-7,2, еритроцити-4,15, хемоглобин-
128, хематокрит-0,42, тромбоцити-225, Креатенин-72, пикочна киселина-
335, глюкоза-6,92, Урина епителни клетки /+/, левкоцити 2-3. Консултация от
дерматолог - касае се за уртикария назначена терапия с ериус, витамин „С“.
СВИД. Ч.: Щом съм го казала, това което беше прочетено, значи е
вярно. Ериус това е сироп.
„Аз си помислих, че детето има бъбречно увреждане /нефротичен
синдром/, поради ниският общ белтък и албумин, но в урината нямаше
категорични данни за това. Поради тази причини насочих детето за
хоспитализация за диагностично уточняване и лечение в „ДО“ на МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“.
На следващият ден родителите на детето дойдоха до кабинета ми и
ме уведомиха, че вечерта в деня на хоспитализацията детето е починало. Те
искаха от мен направените изследвания, но аз нямаше какво да им дам, тъй
като същите бях прекрипила към направлението за хоспитализация“.
СВИД. Ч.: Вярно е това, по принцип изследванията така ги изпращаме с
направлението за хоспитализация.
Не съм изпратила детето с направление за нефротичен синдром, защото
нямаше промени в урината и защото трябваше да се направят допълнителни
изследвания, за да се потвърди или отхвърли диагнозата нефротичен синдром.
Отоците бяха от три дни, не бяха с по-малка давност и защото не знаех
кога детето ще може да стигне до детски нефролог, а белтъкът и албуминът
бяха доста ниски, затова не съм го насочила към детски нефролог. Не се
знаеше след колко време може да бъде осъществена консултацията с такъв
специалист детски нефролог. Освен това ме притесни и това, че в корема
имаше доста количество свободно подвижна течност, а това може да означава
много неща. Нямаше време да търсим нефролог и да чакаме да се постави
диагноза и тогава да се хоспитализира детето.
Нефротичният синдром зависи на какъв етап ще се хване и какво
заболяване се крие зад него, за да се прецени дали то е животозастрашаващо
състояние.
Това, че в урината на детето не е имало белтък, ме спря да не поставя
диагноза нефротичен синдром.
Не мога да кажа и не мога да бъда сигурна на какъв етап е заболяването.
Не мога да съм казала на родителите да не търсят медицинска помощ в
чужбина или в друг град. Не мога да се сетя дали са искали да водят детето в
Стара Загора или Пловдив. Направлението за хоспитализацията важи за цяла
България, така че ако са искали, е можело да заведат детето, където поискат.
Не мога да се сетя какво са искали родителите. Няма как да им кажа, че детето
ще се оправи за два – три дни, при положение, че аз не знам каква е диагнозата
и детето ще се оправи за два – три дни в С.ската болница. Трябваше да се
установи каква е причината за ниския белтък и отоците и аз не знам това колко
време ще отнеме, за да им кажа, че за два–три дни детето ще се оправи.
Абсурд е да съм казала, че детето ще бъде прието в Детско отделение
21
само за един ден и за една система. Няма как да съм го казала това нещо, след
като аз не знам каква е причината за отоците.
Не мога да ви кажа колко дни ще остане детето в Детско отделение. Не
си спомням да е говорил бащата за чужбина.
Не съм назначавала изследване за урина, защото имаше направено
такова изследване или от д-р Д. или от личния лекар.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р Ч. от
съдебната зала.
Свид. Г. И. Д., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - С. от
2009г. хирургично отделение. Нямам някакъв ясен спомен за случилото се.
Като цяло след пет години не си спомням. Ако съм преглеждал детето, трябва
да съм написал консултация в Историята на заболяването.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид. Д. вписаната от него консултация в история
на заболяването на лист 132, папка 2 от ДП.
СВИД. Д.: Консултацията е проведена на 23.09.2020г. в 17:45 ч. Това
което съм написал саморъчно е, че по данни на майката, детето е отекло преди
пет дни. Детето е лекувано, но без резултат. Същият ден е имало диарични
изхождания два пъти. Отделя газове непрекъснато. От прегледа съм установил
дифузен оток по тялото, корем над нивото на гръдния кош, мек, допуска
дълбока палпация, без органомегалия (увеличаване на коремните органи –
далак, черен дроб, това което можем да палпираме). Блумберг отрицателен.
Без чревно плискане, ампула ректи, това е при туширане, нормални
изпражнения (ампула ректи - при прегледа се бърка в ануса при съмнения за
илиус, дали има запушване). Като заключение съм записал, че в момента няма
данни за остър хирургичен корем. При тежките случаи ни викат в Детско
отделение. Мисля, че в този случай бях ходил в Детското отделение, имам
някакъв спомен, че съм ходил там да извърша прегледа. Не си спомням да съм
описал състоянието. В момента не си спомням детето, не мога да си спомня
какви са били лабораторните изследвания. Когато ни викат за остър
хирургичен корем, за хирурга е важен прегледа. Сигурно съм погледнал
изследванията. За мен е важно дали детето е с остър хирургичен корем, за да
преценя дали е за операция. Аз с това мога да помогна. Хирургът лекува с
операция.
Бях повикан от дежурния лекар на Детско отделение. Винаги
повикването е от дежурния лекар. По време на прегледа не помня дали д-р Л. е
присъствала, обикновено колегите присъстват. Записал съм, че анамнезата е
снета по данни от майката, значи тя е била там.
22
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля Д. от
съдебната зала.
Свид. Д. К. Д., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Лекар съм. Имам специалност кожни и
венерически болести от 1982г. През 2020г. работих в ДКЦ 2 - С., като
дерматолог. Доста време е минало, мисля, че писах нещо. Мисля, че детето Р.
беше доведено от майката с оплаквания от алергия от храни, с отоци по
лицето, насочено към дерматолог за изключване на алергия. Извърших
преглед, бяха назначени изследвания и на следващия ден детето дойде с
готови резултати от изследванията. Нямаше сериозни отклонения.
Изследванията бяха кръв и урина. Обикновено в урината при алергичните
заболявания може да има някакви отклонения. Същият ден не стават
изследванията. На следващия ден майката дойде, пак с детето. Детето беше
отпуснато, това не е характерно при нашите заболявания и я насочих за
консултация с педиатър. Това беше втория ден. Назначих антихистаминов
препарат, назначих го преди изследванията. Видях, че на втория ден детето
беше отпуснато и го насочих за консултация с педиатър. Съставила съм
амбулаторни листи за извършените прегледи. В момента на прегледа
амбулаторния лист се предоставя на родителя за подпис и се издава
направление за консултация. Само майката беше с детето. Бащата може да ги е
придружавал, но не е влизал в кабинета. Детето имаше отоци на клепачите,
които са характерни на алергичните заболявания. При алергичните
заболявания много често има и отоци на клепачите. Освен отоците на
клепачите не си спомням по други места на тялото дали е имало отоци.
Майката беше съобщила, че детето е консумирало супа от инстантните. Не си
спомням при втория преглед майката да е съобщавала за нов симптом, който
не е бил съобщаван при първия преглед.
АДВ. Д.: Моля да бъде прочетен протокол за разпит на свид. Д. от ДП
абзаца, в който свидетелката е съобщила, че майката е съобщила, че се е
появила и кашлица.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да бъдат прочетени само в тази част.
АДВ. М.: Съгласна съм да бъдат прочетени в посочената част.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете
подсъдими, че ако бъдат прочетени показанията на свид. Д. в частта, посочена
от адв. Д., същите могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
23
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, поради това, че свидетелката заяви, че не си спомня факти, за които й
бяха задавани въпроси в днешно съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. Д. К. Д. от 30.07.2021г. на лист 25, папка
6, том 2 от ДП в следната ЧАСТ:
„Най-вероятно на другия ден са били направени изследванията на
детето и на 23.09.2020 г. Р. отново бе доведена от майка си на вторичен
преглед.
Това което установих, бе че има леко отдръпване на отоците, но
майката съобщи, че се появила и кашлица. Направените параклинични
изследвания, кръвна картина, утайка и урина бяха в нормални стойности и
реших да консултирам детето със специалист педиатър за диагностично
уточняване на заболяването, поради персистиране /повтаряне/ на отоците
на крайниците, които не са характерни за алергично заболяване.
Повече не съм се срещала с тях“.
СВИД. Д.: Щом съм го казала при разпита си, значи е вярно. Сега не
мога да си спомня такива подробности.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р Д. от съдебната
зала.
Свид. Л. Н. Б., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя като лекар. Работя от много години в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – С. в Детско отделение, една година след
като завърших висшето си образование и до сега. Имам специалност
педиатрия и съм Началник на Детско отделение и към настоящия момент съм
на тази длъжност. Знам случая, но не мога да кажа нищо, нито съм виждала,
нито съм лекувала това дете. Нямам спомен по това време дали съм била на
работа или съм била в отпуск, говоря за септември 20-23.09.2020г. Трябва да
съм била на работа. Обикновено август месец излизам в отпуск. Д-р Л. тогава
към септември 2020г. е била лекар специализант координатор в отделението.
Отделението е база за обучение на лекари. Имаме лекари специализанти по
педиатрия от много години. Те са зачислени към Тракийския университет в гр.
Стара Загора, който има връзка с нашата болница. В отделението би трябвало
да съм била аз ръководител на специализацията на д-р Л.. Специализантите в
отделението работят наравно с нас. Споделят всички трудни случаи, с които се
сблъскват и заедно се решават проблемите. Медицината не е само буквари и
24
учебници, а е необходима практика, за да стане добър лекарят. При постъпване
на специализантът в отделението се съставя длъжностна характеристика,
която му се връчва срещу подпис, но това става в личен състав на болницата.
Това се отнася за всички лекари специализанти. Естествено, че те са запознати
със своите права, отговорности и задължения. Не си спомням дали д-р Л. е
търсила от мен консултация за детето Р.. Специализант означава, че няма
придобита специалност, но е напълно правоспособен лекар. Отделението по
Педиатрия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД е от 2 ниво на
компетентност, по-високото ниво е 3 ниво и това са университетските
болници. По принцип зависи от състоянието на детето дали ще бъде
настанено в болнично заведение от второ или трето ниво на компетентност.
Детето постъпва в Детско отделението с направление за хоспитализация от
лекаря, който го е насочил за хоспитализация. По принцип приемащия лекар
преценява дали състоянието му отговаря и може да бъде лекувано в нашето
отделение, ако това състояние не отговаря детето може да бъде насочено за
следващо ниво на компетентност и това го прави приемащия лекар в момента
на хоспитализацията. Ако по време на престоя в отделението се констатира
влошаване на състоянието детето или детето се нуждае от грижи, които се
полагат от трето ниво на компетентност, детето се превежда в съответното
отделение. Ние се консултираме с Републиканския консултант, който е на
разположение и организираме транспортиране, с наш транспорт на болницата,
превеждането на детето в болнично заведение от по-високо ниво.
Консултацията с Републиканския консултант мога да я направя аз, както и
всеки лекар дежурен в отделението, включително и специализантите. За
конкретния случай, не знам да е търсена консултация с Републиканския
консултант. Не знам за този случай някой да се е обръщал към мен за
съдействие за консултация с Републиканския консултант. Ние не сме
разполагали и с време за конкретния случай. Детето е прието в отделението
след обяд и вечерта е починало. По принцип с тази „пътечна медицина“
заболяването нефротичен синдром се лекува в болнично заведение от трето
ниво. Това дете е прието в много тежко състояние с разгъната клиника на
нефротичен синдром. То е било с тежка хипопротеинемия, хипоалбуминория,
много нисък белтък, нисък албумин и белтък в урината, на фона на отоци,
които са били с давност от няколко дни преди хоспитализацията.
Обстоятелствата, за които сега съобщавам ги научих когато отидох на работа.
Запознах се с епикризата, издадена на детето, но това вече е пост фактум.
Сигурно съм видяла и историята на заболяването, която не е била кой знае
колко обемна за няколко часа. Сигурно съм разговаряла с д-р Р. и д-р Л. за този
случай, не веднъж. Не си спомням дали беше извършвана проверка на
отделението и на болницата във връзка с този случай. С д-р Р. работим от
много години. Тя е един безкрайно добър лекар, на който аз винаги мога да
разчитам. В нашето отделение се ползва лекарствения препарат Хуман
албумин. Има 5 и 20 процентов разтвор, с това наименование го изписваме на
пациентите. Това е генеричното му название. Различните фирми могат да го
25
кръстят по различен начин. Болницата осигурява този лекарствен продукт,
когато е необходим в болницата за даден болен се изписва с протокол. Този
протокол го подписваме аз и още един лекар. Обикновено в интензивния
сектор аз разполагам с 1 или 2 такива флакона в спешния шкаф в нашето
отделение, защото аптеката в болницата не работи 24 часа. Като имам този
лекарствен продукт, няма да викам в 2:00 часа през нощта дежурен аптекар.
Този лекарствен продукт се съхранява в хладилник. Прилага се тогава, когато
се установи ниско ниво на общия белтък и още повече, когато се установи
ниско ниво на албумин. Може да се приложи освен в случая на нефротичен
синдром и при оток на мозъка, има и други заболявания. По принцип този
препарат може да се пусне директно, той е направен за венозно приложение. В
някои случаи той може да се приложи едновременно с физиологичен разтвор,
ако има два венозни източника, защото в някои случаи естеството на
заболяването изисква вливането на физиологичен разтвор. Не говоря за
конкретния случай. В много случаи има деца, които се нуждаят от венозно
приложение на медикаменти и хидратация и е необходимо да се влива
физиологичен разтвор. Физиологичния разтвор може да се съхранява в банки
и в пликове, /пластмасова опаковка/. Физиологичният разтвор е безцветен.
Хуман албуминът е жълто-кафеникав на цвят, той се съхранява в стъклено
флаконче. Хуман албуминът може да бъде 20% или 5%, в случая тук е
използван 20%, този вид албумин се използва при деца на всякаква възраст.
Този препарат първо трябва да се затопли, не може да се приложи направо от
хладилника където се съхранява. Изважда се от хладилника трябва да е на
стайна температура за да достигне нормална телесна температура. Един
флакон от 100 мл трябва да изтече за час – час и половина. Препаратът се
дозира в зависимост от теглото на детето. Дозата е до 10 мл на 1 кг тегло,
която трябва да изтече за час - час и половина. При дете с тегло 10 кг.
спокойно може да се назначи един флакон от 100 мл Хуман албумин 20%. В
случая това е било животоспасяващо лечение за детето. Това е лечението на
нефротичния синдром. Може Хуман албуминът да бъде директно приложен
венозно, може да бъде разтворен във физиологичен разтвор, може да се
приложат и едно след друго. Не знам за конкретния случай, че д-р Л. е
изписала Хуман албумин едновременно с физиологичен разтвор. Не сме
говорили с д-р Л. за лечението на пациентката Р.. След като не сме говорили
значи не ме е търсила.
Всяко отделение има правилник за организацията и дейността. Ежегодно
се приемат тези правилници и ако се налага се правят корекции към тях. Аз
винаги подписвам правилника за работата в Детско отделение. Той е
координиран с Правилника за дейността на цялото лечебно заведение. Не
помня към м.09.2020г. кой правилник е действал. Те се приемат в началото на
годината, важат за една година.
В нашето отделение сме имали такива случаи и сме лекували деца със
заболяване нефротичен синдром преди да влязат клиничните пътеки в сила.
След влизането в сила на клиничните пътеки, ние нямаме договор за работа по
26
тази клинична пътека, тя е за трето ниво. След като влязоха клиничните
пътеки ние не сме приемали дете с нефротичен синдром. Мисля, че в случая
детето е прието с диагноза алергия. На детето, когато се приеме в отделението
се вземат минимум изследвания. Със слагането на абоката му се взема цялата
биохимия, кръвна картина. В момента когато излизат кръвните изследвания се
вижда, че не става въпрос за алергия, а за нефротичен синдром. Това го е
установила д-р Л.. Тя е трябвало да почне да го лекува. Детето е било в тежко
състояние. В момента не е имало възможност детето да се транспортира,
защото е било в тежко състояние и затова д-р Л. е започнала животоспасяващо
лечение. Аз мога да преценя едно дете, което е стояло 8-9 часа в отделението и
е починало в какво състояние е прието, без да съм го видяла.
АДВ. Д.: Моля, поради това че д-р Б. не си спомня много неща да бъдат
прочетени показанията й от 29.12.2021г. лист 33, папка 6, том 2 от ДП; и от
29.01.2024г. лист 34, папка 6, том 2 от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. М.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете
подсъдими, че ако бъдат прочетени показанията на свид. Б. в частта, посочена
от адв. Д., същите могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, поради това, че свидетелката заяви, че не си спомня факти по въпроси,
които й бяха задавани в днешно съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. Л. Н. Б. от 29.12.2021 г. на лист 33,
папка 6, том 2 от ДП в следната ЧАСТ:
„За случая с пациентката Р. А.ова Т.а на 1 г. и 10 месеца лекувана и
починала в Детско отделение на 24.09.2020 г. в 01.50 часа, която е била
приетата в отделението в 14.00 часа на 23.09.2020 г. не мога да кажа нищо,
защото не съм била на работа.
Историята ми е позната от колегите, които са били на смЯ.. Те ми
обясниха за случая. Разказаха ми, че преди хоспитализацията в нашето
отделение е била първоначално лекувана за алергия, поради налични отоци.
Поради задържане на същите са били пуснати допълнителни лабораторни
изследвания, които са насочили към нефротичен синдром. Дежурният лекар,
който вече не помня правилно е преценил, че най-вероятно се касае за
нефротичен синдром, предал е детето на д-р Р. - специалист, която е
27
започнала абсолютно правилно лечение на заболяването. За съжаление
заболяването е било в много напреднала фаза и въпреки провежданото
лечение е настъпил летален изход.
По принцип това заболяване нефротичен синдром е напълно личимо, ако
е било установено навреме“.
Свид. Б.: Потвърждавам това, което ми беше прочетено.
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. Л. Н. Б. от 29.01.2024 г. - лист 34, папка
6, том 2, от ДП в следната ЧАСТ:
„Предявявам Ви: История на заболяването № 1360/2020 г. на
пациентката Р. А.ОВА Т.А, ЕГН **********. От ИЗ е видно, че пациентката
Р. А.ОВА Т.А е диагностицирана с нефротичен синдром.
ВЪПРОС: Нивото на компетентност на отделението била ли е
достатъчна за лечението на пациентката с установен нефротичен
синдром? Разполагало ли е Детско отделение със специалист детски
нефролог?
ОТГОВОР: Нивото на компетентност на отделението не е
достатъчна за лекуване на дете с такова заболяване, още повече в случая се е
касаело за дете с тежък нефротичен синдром. Нямаме детски специалист-
нефролог.
Би трябвало на следващия ден детето да се приведе до съответна
нефрологична клиника. Краткият престой на детето в отделението показва
тежестта на заболяването му. То е дошло в 14.10 часа на 23.09.2020 г., а е
починало на 24.09.2020 г. в 01.50 часа, т.е имало е само 11 часа престой в
отделението.
Най- близкият детски нефролог е Детска клиника - гр. Стара Загора,
но обикновено такива деца ние насочваме към клиника по нефрология и
хемодиализа към Специализирана болница по детски болести „Иван Митев“-
гр. София.
От ИЗ на Р. А.ОВА Т.А - Видимите резултати от направените
биохимични изследвания са ясни за заболяването, което е имало детето и
приложеното лечение отговаря на лечение на нефротичен синдром. Детето е
било прието и диагностицирано от специализанта д-р Л., като следващият
лекар д-р Р. е специалист и тя е била лекуващ лекар на детето, макар и за
няколко часа, видно от ИЗ“.
СВИД. Б.: Вярно е това, което прочетохте. Състоянието на детето е било
такова тежко, че по принцип е трябвало да се започне лечение да се
стабилизира състоянието и тогава да се транспортира, не е най-важно да се
качи в линейка.
„ВЪПРОС: На пациентката й е било предписано лечение с
лекарството Хуман албумин. В какви дози се изписва лекарството Хуман
албумин 100 мл., как следва да се прилага, от кого, какво е страничното
действие, какви са реакциите при предозиране, как и кога се проявяват те?
ОТГОВОР: Заместителното лечение с Хуман албумин е
28
животоспасяващо. То се прилага поради изключително ниското ниво на
белтъка и албумина в кръвта. Прилага се венозно в доза от 10 мл. на
килограм тегло. Това количество трябва да бъде приложено за 30-45 минути.
След като е предписано се прилага от медицинска сестра, която извършва
манипулации. Видно от ИЗ на пациентката е назначено 100мл от 20% Хуман
албумин при тегло 11 килограма, което е оптимална доза.
Няма странични действия при предозирането на лечението с Хуман
албумин, напротив, ако не беше се случила смъртта щеше многократно да се
преливат белтъчни продукти, като плазма и Хуман албумин, до
нормализиране на тези показатели.
Видно от ИЗ освен прилагането на лечение с Хуман албумин е
приложено лечение с кортикостероиди, което е основно лечение на
нефротичния синдром.
Транспортирането на детето, след диагностицирането с нефротичен
синдром не е било възможно, поради крайно тежкото му общо състояние
потвърдено от извикания на място реаниматор.
По принцип това заболяване нефротичен синдром е напълно лечимо, ако
е било установено навреме, но детето е дошло при нас в крайния стадий на
заболяването, в който измененията са необратими“.
СВИД. Б.: Вярно е това, което прочетохте.
Нефротичният синдром не е от този ден. Той е бил започнал от няколко
дни и не е диагностициран на време. Този извод правя от анамнезата, не съм
преглеждала детето, но имам медицинска документация, с която се запознах
когато ми е дадена историята на заболяването. Освен това, че детето е с отоци,
от лабораторните показатели се вижда, че утайката е ускорена, има
хематологични и биохимични показатели, които говорят в подкрепа на тежък
нефротичен синдром. От тези данни правя заключение за наличието на това
състояние. Детето има оточен синдром и биохимични и хематологични
резултати, които говорят в подкрепа на нефротичен синдром. Изводът, че
нефротичният синдром е бил тежък правя от това, че смъртта е настъпила
много бързо и преди това детето е имало симптоми на това заболяване. Затова
считам, че то е било в крайния стадий на заболяването.
Казала съм в разпита, че след овладяване състоянието на детето, то ще
бъде хоспитализирано в клиника по нефрология и хемодиализа към
Специализирана болница по детски болести „Иван Митев“- гр. София, а не в
детската клиника в гр. Стара Загора, защото от години изпращаме там децата,
това е най-добрата клиниката. Там са трансплантираните деца, деца с тежки
метаболитни заболявания, деца с бъбречни аномалии. Не мога да кажа дали в
гр. Стара Загора е имало апарат за ултрафилтрация.
Хипоголемията е на базата на това, че белтъкът е веществото, което
задържа в съдовото русло течността. Тази течност когато няма белтък минава
през интерстициума (междуклетъчното пространство) и включването на
физиологичен разтвор води до възстановяване на съдовото русло. Възможно е
да доведе и до обременяване с тази течност, но има специални таблици, по
29
които се смята какво количество трябва да бъде физиологичния разтвор, така
както се смята и какво количество трябва да бъде Хуман албумина.
АДВ. Д.: Моля да предявите ИЗ - то на д-р Б., по отношение на нейното
становище, относно приложеното лечение с физиологичния разтвор 250 мл и
вливането на 100 мл Албунорм 20%, което е било налично в момента в Детско
отделение.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид. Б. История на заболяването (ИЗ) в оригнал –
поставен в жълт плик - л. 4, папка 3, том 1 от ДП.
СВИД. Б.: Детето е насочено към Детско отделение от д-р Я. Ч. с
диагноза Алергия неуточнена.
Приемната диагноза в детско отделение е Алергия неуточнена.
В ИЗ е посочено, че диагнозата на приемния кабинет е Алергия
неуточнена.
Предварителната диагноза е обсервацио (съмнение) Нефротичен
синдром. Това е почерка на д-р Л., значи тя го е написала.
След това Нефротичния синдром е потвърден от д-р Р., това е нейния
почерк и е вписан под обсервациото от д-р Л..
След това в Историята на заболяването е вписана анамнезата, която е
снела д-р Л., където е отбелязано, че детето постъпва за първи път в Детско
отделение, от два - три е оточна след консумация на супа под въпрос.
Консултирана с дерматолог и е назначена терапия с Ериус и витамин С, но
отоците персистират. От днес е с диарични изхождания и е насочена за
хоспитализация в Детско отделение.
От тази анамнеза аз правя извод за оточен синдром.
От приложените лабораторни изследвания на пациента към
направлението от д-р Ч. правя извод за тежки нарушения и в общия белтък и в
албумина. Не е изследван белтък в урината от д-р Ч..
От тези изследвания, приложени към направлението на д-р Ч. може да
се подозира нефротичен синдром.
От изследванията, които са назначени при приемането в Детско
отделението се установява, че утайката е ускорена - 77, има лека левкоцитоза –
16,1, общ белтък - 38,5, което говори за изключително тежки загуби, 17,6 е
албумина. Количеството общ белтък и албумин сочи за изключително тежки
резултати. В подкрепа на нефротичен синдром говорят и повишените
холестероли и триглицериди, което е в комбинация с това заболяване. Това е
почерка на д-р Л., почерка с който са изписани тези резултати е на д-р Л.. Тя
не ме е търсила за консултация в този ден. Посоченият белтък в урината с два
плюса, показва загубата. Назначената терапия е Урбазон три пъти по 11 мг.,
Ксизал - два пъти по 5 капки, Фурантрил - два пъти по 5 мг., 100 мл. Хуман
албумин и 250 мл. физиологичен серум. Хуман албуминът е назначен точно,
детето е 11 кг, физиологичният разтвор 250 мл. също отговаря на килограмите
на детето. Детето е прието в 14:10 часа в 17:45 часа е консултирано с хирург,
30
на който майката е съобщила, че детето е оточно от 5 дни. В 21:00 часа е
приключилата трансфузията с Хуман албумин, която детето е понесло добре,
според записаното в История на заболяването. Това е почерка на д-р Р.. Д-р Л.
си е била тръгнала. Няма запис кога е започнала транфузията с Хуман
албумин, но при всички случаи е била след консултацията с хирурга. Това
количество Хуман албумин предполагам е било влято за около час. В 22:30
часа има отбелязано, че детето е в тежко състояние, неспокойно, пъшка,
бледосивката, с увеличаващи се отоци по крачетата, с везикуларно дишане от
страна на белия дроб с проведени шумове в горните дихателни пътища и
единични влажни хрипове в основите. Тогава д-р Р. е назначила допълнително
5 мг. фурантрил венозно. В 00:40 ч. детето е в крайно тежко общо състояние,
афибрилна, с перорална цианоза, разпъва ноздри. От страна на белия дроб - 48
в минута тираж, с обилна влажна находка двустранно. Сърдечна чистота - 100
в минута, глухи сърдечни тонове. Детето приведено в интензивния сектор. В
00:50 минути дишането и сърдечната дейност са спрели. С обилни секрети от
горните дихателни пътища. Започната е реанимация с аспирация, обдишване с
Амбу, непряк сърдечен масаж. Извикан е реаниматор, който в 01:05 ч. е
отбелязал, че детето е в състояние на клинична смърт, без дишане, без
сърдечна дейност, интубирано и започнато обдишване с Амбу със 100%
кислород, индиректен сърдечен масаж, аспирация, но въпреки това в 01:50 ч.
е регистриран летален изход.
Причината за смъртта се отбелязва в смъртния акт.
Окончателната диагноза след аутопсията е нефротичен синдром.
Усложненията са оток на белите дробове, остра сърдечна недостатъчност. Това
се вписва на първа страница на аутопсионния протокол. Към история на
заболяването е приложена и разгърнатата патологоанатомична диагноза.
Според мен няма нарушение при медико-диагнотистичната и медико-
терапевтичната дейност във връзка с приетото за лечение дете Р..
В моята практика досега не е констатирано странично действия на
Хуман албумин или Албунорм. В случая е приложен Албунорм, това е
търговско название на Хуман албумин. Това е едно и също лекарство, 20%
разтвор на Хуман албумин, дозата му е една и съща. Дозата, за която съобщих
я знам от опит, а не от листовката на Хуман албумин, в частност на Албунорм.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да предявите на д-р Б. декларация за
информирано съгласие - лист 13 от история на заболяването.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид. д-р Б. декларация за информирано съгласие -
лист 13 от история на заболяването.
СВИД. Б.: Това, което констатирам в момента, е че в декларацията за
информирано съгласие има поставени две диагнози едната е Алергия
подчертана, а след това наклонена черта и нефротичен синдром, с два
различни почерка са изписани двете диагнози. Не мога да кажа на кого са тези
31
почерци. Мисля, че диагнозата алергия е изписана от д-р Л., другият почерк
не мога да кажа на кого е. В тази декларация за информирано съгласие е
посочена клинична пътека 84. Виждам, че е използван коректор, не знам преди
това под корекцията какво е било е изписано. Обикновено тези декларации за
информирано съгласие ги пише приемната сестра и са част от Историята на
заболяването. Клинична пътека 84 е пиелонефрит, което нашето отделение
може да лекува. Клиничната пътека за Нефротичен синдром мисля, че е 85, не
може да се лекува в нашето отделение. Д-р Р. е извикала човекът, който
евентуално може да й помогне в това състояние - реаниматор. Според
състоянието на детето в 22:30 ч., то не е можело да бъде транспортирано в
друг град, в друга болница и д-р Р. е извикала реаниматор, за да му помогнат.
Няма последствия при разминаване между посочената диагноза и
посочената клинична пътека в декларацията за информирано съгласие. Всяка
клинична пътека има фиксиран минимален престой и ако той не е изпълнен,
не ни плащат, както и в случая не ни е платено.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р Б. от съдебната
зала.
Свид. И. Д. Т., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм медицинска сестра. През м. септември 2020
г. работех в Детско отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД- С.. В
момента работя при д-р Венера Т.а, личен лекар.
За случая с детето Р. си спомням, че когато детето беше в отделението,
застъпих същия ден нощна смЯ. в 19:00 ч. Колежката М. ми предаде, това
което трябва да направя по назначение специално за това дете. Колежката
беше извадила Хуман албумина, защото трябва да е на стайна температура
преди преливането. Аз тръгнах веднага и включих Хуман албумина на детето.
Майката беше с детето. Включих системата на бавна капка. Този Хуман
албумин се влива почти 3 часа. Аз застъпих работа в 19:00 ч., веднага сложих
Хуман албумина, системата продължи почти 3 часа, някъде до 22:00 часа.
Междувременно д-р Р. минаваше два - три пъти, за да наблюдава как стоят
нещата. Не твърдя, че това, което казвам е много точно, защото е минало
много време. В един момент майката ме уведоми, че детето е с оплаквания и
според нея не е добре. Обадих се на д-р Р.. Това се повтаряше няколко пъти. Д-
р Р. преглеждаше детето. Не се сещам дали тези оплаквания на майката бяха
направени докато течеше системата. Помня, че сложих банка с физиологичен
разтвор, след като приключи системата с Албумин. При нас в Детско
отделение принципът на системите е винаги да се вливат на бавна капка. Това,
което са ми назначили съм го направила. Имаме тетрадка с назначения и
когато има промЯ. се пише в тази тетрадка. Всичко, което ми е назначено, съм
го изпълнила. В тази тетрадка записваме крайния час на приключване на
32
системата. Може да съм написала и началния час, не помня. Тази тетрадка е в
отделението. За началния час не съм сигурна дали е вписан. Ние нямаме право
да пишем в История на заболяването. Ние пишем само в тетрадката за
назначенията.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да предявите на свидетелката история на
заболяването лист 17, където е отбелязано, че в 21 ч. е проведена трансфузия
на Хуман албумин.
Съдът ПРЕДЯВИ на свидетелката л. 17 от История на заболяването.
СВИД. Т.: Според мен на лист 17 записаното е 22:00 часа. Този почерк
не е мой, не знам на кого е този почерк. Виждам, че на 23.09. в 14:10 ч. е
назначен Хуман албумин и физиологичен разтвор. В ИЗ-то не пише в колко
часа трябва да се постави. За часовете от моята смЯ. в ИЗ-то няма отразено
поставянето на физиологичен разтвор. Не си спомням дали поставих система
с физиологичен разтвор след Албумина.
По отношение молбите на майката, това което аз мога да направя е да
повикам дежурния лекар. Аз съм повикала дежурния лекар. Ако дежурният
лекар ми е назначил нещо, аз съм го направила. Не помня защото са минали 5
години, но ако ми е назначил нещо, аз съм го направила. Спомням си, че по
тези молби на майката, когато дойдеше дежурният лекар, винаги преглеждаше
детето, преслушваше. Струва ми се, но отново не съм сигурна, че имаше като
назначение урбазон, но не съм сигурна. Ако е имало назначен фурантрил,
може би това е било вече след привеждането в интензивния сектор. Ако ми е
било назначено, аз съм го направила. Тетрадката за назначенията водим
стриктно и винаги вписваме началния час на приложението на съответния
медикамент.
При влошаване състоянието на детето, може да съм повикала колежките
за подкрепа, но винаги викаме и лекар. Това го правим много често, но без
назначение от лекар, ние не можем да сложим никакъв медикамент. Тогава на
смЯ. сме били 4 или 5 медицински сестри. Не помня дали всички са дошли, но
е възможно, защото си помагаме. Не е възможно да направим медикамент на
дете без назначение от лекар. Без значение на колко години е детето, не мога
да му поставя никакъв медикамент без назначение на лекар. Д-р Л. за нея
вечер не е назначавала поставянето на никакви медикаменти на въпросното
дете, тя не е била на смЯ.. Хуман албуминът вероятно е бил назначен от д-р Л.
при приемането на детето. Аз получих указания от колежката К. М. да поставя
Хуман албумина. Колежката го беше оставила на стайна температура. В
тетрадката за нашите назначения беше записано поставянето на Хуман
албумин. В тази тетрадка ние сами си пишем назначенията, на базата на това
което лекаря назначава и си ги изпълняваме. Уведомила съм тогава д-р Р., че
ще пристъпя към поставянето на този медикамент Хуман албумин. Тя не беше
против, тъй като беше назначен от д-р Л.. Когато майката се оплакваше, че
33
състоянието на детето се влошава и аз виках д-р Райнов, когато д-р Р. идваше
да преглежда детето виждаше, че системата с Хуман албумина тече. Банката,
която се слага на системата е оригиналната, не се прелива и е видно кой
медикамент в момента тече в системата.
Майката казваше, че детето плаче, според нея го боли корема, такива
спомени имам. Това, че детето плаче, не е показателно, че състоянието му е
влошено. И другите деца плачат, когато са на система.
Не си спомням какво съм казала на свид. Т., когато ме е викала за
помощ. Секторът беше пълен. Спомням си, че съм казвала на майката да стои
вътре в стаята при детето, а аз отивам да викам лекарката.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелката Т. от
съдебната зала.
Свид. В. Д. А., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: През м. септември 2020 г. работех в Детско
отделение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД – С. като медицинска сестра.
Много смътно си спомням за случая с детето Р.. На нощно дежурство
преведоха дете в сравнително тежко състояние, сиво. Започнахме
реанимационни действия с дежурния лекар. Това е интензивен сектор, в който
се привеждат и се приемат деца, които са в по-тежко състояние. Този сектор е
в сградата на Детско отделение. Дежурният лекар там е дежурният лекар в
Детско отделение. Не беше в началото на дежурството, може би беше след
22:30 ч. със сигурност. Дежурен лекар тогава беше д-р Р.. Потърсихме помощ
от реаниматор. Почти веднага се обадихме в реанимация да дойде специалист
реаниматор и междувременно ние си продължихме с подаване на кислород,
започнали сме с урбазон, адреналин, сърдечен масаж - това са стандартните
неща, които се прилагат в такива ситуации. Когато им се обадим
реаниматорите идват много бързо, още повече те знаят, че ние за да ги викаме,
наистина имаме причина да ги викаме. Не знам какво лечение е провеждано
на това дете преди приемането му в интензивния сектор. Предполагам, че
може да са коментирали колежките, но не касае моя сектор. Не помня кога
беше регистрирана смъртта на детето. Реаниматорът може да дойде със
медицинска сестра, но ние сме там и се продължават всички реанимационни
действия.
АДВ. Д.: Считам, че е налице противоречие между казаното в днешно
съдебно заседание и разпита на свидетелката от 09.02.2024 г., приложен на
лист 39, първи абзац, относно часа на постъпване на детето в интензивния
сектор.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията
в посочената част. Намирам, че няма противоречие, по скоро свидетелката
34
заяви, че не помни всички обстоятелства.
АДВ. М.: Не се противопоставям да бъде прочетен посочения абзац от
разпита.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК РАЗЯСНИ на двете
подсъдими, че ако бъдат прочетени показанията на свид. А. в частта, посочена
от адв. Д., същите могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, поради това, че свидетелката заяви, че не си спомня факти по въпроси,
които й бяха задавани в днешно съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. В. Д. А. от 09.02.2024 г. на лист 39,
папка 6, том 2 от ДП в следната ЧАСТ:
„Това което си спомням е следното. Детето беше гледано добре.
Късно вечерта около 00:30 часа дежурният лекар педиатър д-р Р. го преведе
в сектора ни в отделението за деца в по-тежко общо състояние изискващи
специални грижи, в което работя. Детето беше вече сиво, в лошо
състояние“.
СВИД. А.: Щом съм го казала значи е вярно, този е часа 00:30 ч.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. А. от съдебната
зала.
Свид. К. С. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в областната болница, в отделението по
Анестезиология и интензивно лечение, реанимация. Не си спомням, минало е
доста време, моля да ми опресните паметта. Моля да бъдат прочети
показанията ми от досъдебното производство, тъй като нямам ясен спомен,
поради многото случаи, които имаме.
ПРОКУРОРЪТ: Моля на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК
да бъдат прочетени показанията на този свидетел.
АДВ. М.: Моля да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: СъглА. съм да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Съгласна съм да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
35
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Съдът на основание чл.281, ал.7 от НПК РАЗЯСНИ на двете подсъдими,
че ако бъдат прочетени показанията на свид. С., същите могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Л.. Давам съгласие.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Със съгласието на страните, на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2,
предл.2 от НПК, поради това, че свидетеля заяви, че не си спомня факти, във
връзка със задаваните му въпроси, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. К. С. С. от 21.12.2021 г. на лист 41,
папка 6, том 2 от ДП:
„ВЪПРОС: Досъдебното производство е образувано във връзка с
починалата на 24.09.20 г. в ДО на МБАЛ “Д-р Ив. Селимински“ АД - С. Р.
А.ОВА Т.А на 1 г. и 10 месеца, настанена и лекувана в отделението с
предварителна диагноза: “Обс. нефротичен синдром“.
Видно от ИЗ № 14485/2020 г. на Р. А.ОВА Т.А сте бил извикан в 01.05 ч. на
24.09.2020 г. във връзка със състоянието на пациентката. Помните ли какво
диагностицирахте при прегледа, какви действия предприехте и какво се
случи с пациентката?
ОТГОВОР: За съжаление не си спомням за случая.
ПРЕДЯВЯВЯМ ВИ: ИЗ № 14485/2020 г. на Р. А.ОВА Т.А.
ВЪПРОС: Сега припомнихте ли си случая? Какво диагностицирахте при
прегледа, каки действия предприехте и какво се случи с пациентката?
ОТГОВОР: Не мога да се сетя за случая.
В лист история на заболяването съм вписал: „Детето е в състояние на
клинична смърт без дишане, без сърдечна дейност, беше интубирано и
започна обдишване със саморазгъващ се балон тип „АМБУ“ със 100%
кислород. От ендотрахиалната тръба натича-обилен аспират. Проведе се
непряк сърдечен масаж и медикация по протокол /вписал съм и ползваните
медикаменти по протокол/.
Въпреки проведените реанимационни мероприятия се регистрира екзитус
леталис в 01.50 ч. Написал съм ЕКГ- асистулия /няма сърдечна активност/.
Друго не мога да кажа“.
СВИД. С.: Вярно е това, което почетохте. Припомних си случая. Нямам
какво да добавя. Ако родителите са били там, винаги реаниматорът уведомява
за ситуацията. На родителите не съм давал никакъв документ да подписват.
Реанимационият екип уведомява близките на починалото лице за настъпилата
смърт. Тъй като Детско отделение е извън територията на основната сграда на
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – С., максимумът да стигна до Детско
отделение е 3-4 минути, защото ние винаги тичаме. Когато видите лекар да
тича по коридорите на болницата това е реаниматор, защото ние винаги
36
бързаме. За нощна смЯ. имаме един екип, който е основен дежурен и един
екип на разположение, който се вика винаги, когато двама пациента
едновременно имат нужда от реаниматор. Принципът е един лекар, един
пациент. В случая бях на присъствено дежурство нощна смЯ., един пациент
беше, не е викан втория екип. Има медицински стандарт, който спазваме и той
е категоричен, че когато пациента е под въздействие на анестезия или
реаниматорът извършва реанимационни действия, той няма право да напуска
операционната зала или мястото, където се извършват реанимационните
действия. Ако трябва да се извършват на две места реанимационни дейности,
физически няма как да присъствам на двете места, тогава се вика втория екип,
който е на разположение, не се налага реаниматорът да си свърши работа на
едното място и после да отиде на другото място. Практиката е такава и досега
няма отклонения, че когато има дете и пациент, който е в такова критично
състояние винаги дежурния лекар-реаниматор е при него и съм сигурен, че
така е било и в конкретния случай, но мина доста време и не си спомням
подробности.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р С. от съдебната
зала.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат призовани за следващо съдебно
заседание неявилата се свидетелка и вещите лица, тъй като делото не е
изяснено от фактическа страна. С оглед показанията на свид. Т. в днешно
съдебно заседание се установи, че в Детско отделение е водена тетрадка за
назначение, която считам, че следва да бъде изискана с оглед приобщаването й
към доказателствената съвкупност. Моля, ако уважите това искане посочения
документ да бъде придружен с информация, ако е налична тетрадката за
назначение, къде се съхранява тя от момента на съставянето и до настоящия
момент. Поставям този въпрос с оглед възможността да се правят
допълнителни вписвания в тетрадката или някакви поправки. Моля, да бъде
изискана от директора на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ или от Началника на
Детско отделение тетрадката за назначение към 23.09.2020 г., ако се намира в
Детско отделение.
АДВ. М.: Моля, да бъдат призовани неявилия свидетел и вещите лица.
Нямам друг искания към настоящия момент.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Поддържам казаното от адвоката ми.
АДВ. Д.: Моля да бъдат прочетени на основание чл.281, ал.1 т.4 от НПК
показанията на свид. проф. Пилософ. С оглед на това, че вещите лица ще
бъдат разпитвани в следващо съдебно заседание поддържам искането на
представителя на ОП - С.. Правя искане от Клиника по детски болести МБАЛ
„Проф. Стоян Киркович“ – Стара Загора да отговорят към 23.09.2020 г. дали е
имало апарат за диализа с ултрафилтрация. Това е свързано с разпита на
37
вещите лица, които твърдят, че апаратната вентилация и диализа с
ултрафилтрация биха спасили детето към онзи момент.
АДВ. К.: Изцяло се присъединявам към искането на представителя на
ОП - С. да се призове неявилата се свидетелка и вещите лица. Не се
противопоставям към направеното искане от адв. Д..
ПОДС. Л.: Поддържаме исканията направени от защитника ми.
ПОДС. Р.: Поддържам исканията направени от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на искането за изискване на
информация от МБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ - Стара Загора, но намирам,
че не са налице основанията на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като свид.
Пилософ не е разпитван пред съдия и не давам съгласие за прочитане на
неговите показания по реда на чл.281, ал.5 от НПК.
АДВ. М.: Противопоставям се на четенето на показанията на починалия
свидетел Пилософ.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След съвещание, като взе в предвид исканията и доводите на страните,
съдът счете делото за неизяснено от фактическа страна. За следващото
съдебно заседание следва да бъдат призовани неявилата се свид. К. К. М. и
вещите лица. Основателно е искането да бъде изискана от МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД водената в Детско отделение тетрадка за назначения,
включваща периода 23-24.09.2020г., както и информация относно
основанието, на което се води тази тетрадка и къде се е съхранявала от
момента на съставянето й до настоящия момент. От Клиника по детски
болести към МБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ – Стара Загора следва да бъде
изискана информация, относно това дали към 23.09.2020 г. са разполагали с
действащ апарат за диализа с ултрафилтрация. Предвид липсата на съгласие
от частните обвинители и техния повереник, показанията от досъдебното
производство на починалия свид. проф. Пилософ, които не са дадени пред
съдия няма как да бъдат прочетени.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 21.07.2025 г. от
10:00 часа, за която дата и час се съобщи и да се считат за редовно призовани
Окръжна прокуратура – С., повереникът - адв. Е. М. от АК - С., частните
обвинители Ф. Т. и А. Т., защитникът адв. К. К. от АК – С., защитникът адв. Г.
Д. от АК – С., подсъдимите Б. Л. и Р. Р..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелката К. К. М..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Х. Е., М. С., П. М., Родостина Д., Д. М..
38
ДА СЕ ИЗИСКА от Началника на Детско отделение при МБАЛ „ Д-р
Иван Селимински“ водената тетрадка за назначения, включваща периода 23-
24.09.2020г., както и информация относно основанието, на което се води тази
тетрадка и къде се е съхранявала от момента на съставянето и до настоящия
момент.
ДА СЕ ИЗИСКА от Клиника по детски болести към МБАЛ „Проф.
Стоян Киркович“ – Стара Загора информация, относно това, дали към
23.09.2020 г. са разполагали с действащ апарат за диализа с ултрафилтрация.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането за прочитане
показанията от досъдебното производство на починалия свидетел Владимир
Борисов Пилософ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
39