РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Седемнадесети Февруари през Две хиляди и Двадесета
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. 72 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 6623/ 03.12.2019 г. на Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна
мрежа „, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна
инфраструктура” – град София.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се, че не е извършил административно нарушение и неправилно е
приложен материалния закон.
Жалбоподателят редовно
призован не се явява в с.з. , но в писмено становище чрез адвокат М. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в с.з.
чрез юрисконсулт Ганчева взема становище, че жалбата е неоснователна и пледира
съдът да потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема
за установено следното :
Жалбата е подадена в
срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че на 13.11.2019 година около 12.54 часа на път 2-66 на км 75+600 в
посока град Стара Загора – град Чирпан жалбоподателят Ж.Ж. е управлявал и
осъществявал движение на МПС марка „ Скания „ модел 149 х 500 с с рег. № СТ 88 73 СВ .
При направеното измерване е
установено, че МПС е с разстояние между осите 1,35 м, сумата от натоварването
на двойната ос на МПС е 21 955 т при максимално допустимо натоварване 19
т.
Няма издадено валидно
разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
ППС.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава и от показанията на св. Г.Г. / актосъставител / ,
протокол за измерване, кантарна бележка, пътен лист,декларация за съответствие,
сертификат за проверка и сертификат за одобряване на типа преносима везна,
сертификат за съответствие,Заповеди.
При така посочената
фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен
чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ а” ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11
/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложил административно наказание
Глоба в размер на 2000 лева.
Описаното в обстоятелствената
част на наказателното постановление деяние не съставлява административно
нарушение и административно-наказващият орган не е имал основание да наложи
административно наказание.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ отговорност за извън габаритни тежки превозни средства отговорност
носят лицата, които извършват првозите- за движението и съпровождането им.
По силата на чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ лицата на които е възложено да снабдят извън
габаритните превозни средства със съответните документи са собствениците на
тези превозни средства или лицата които извършват превозите.
В случая жалбоподателят Ж. не
е нито собственик на превозното средство превишаващо съответните габарити нито
превозвач. Както е посочено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление жалбоподателят Ж. е водач, което означава , че фактически е
извършвал превоза без да има качеството на превозвач по смисъла на параграф 1
т. 5 от ЗАвтПр.
След като жалбоподателят Ж.
няма нито едно от тези две качества и такова не е посочено в обстоятелствената
част на наказателното постановление, поради което същият не е годен субект на
АНО и няма основание за налагане на административно наказание.
Посочените изисквания в
чл.15, ал. 3 и чл. 11 от Наредбата, както и разпоредбата на параграф 1 т. 5 от
ЗАвтПр налагат в обстоятелствената част на наказателното постановление да се
разграничи кой е собственик на МПС, кой е превозвач и кой е водач. Това не е
сторено , което прави непълна фактическата обстановка относно обстоятелствата
при които е извършено административното нарушение и освен, че води до нарушение
на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН ограничава и правото на защита на нарушителят.
Последният не може да узнае в какво качество е санкциониран.Този порок е
неотстраним в съдебната фаза и посоченото процесуално нарушение следва да се
окачестви като съществено , което само по себе си е основание за отмяна на
наказателното постановление.
По изложените съображения
съдът приема, че неправилно е приложен материалния и процесуалния закон, което
води до отмяна на наказателното постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по
делото разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно
жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на адв. М. / изготвяне на жалба,
подаване на писмено становище /, който видно от договор за правна помощ и
пълномощно е получил възнаграждение в размер на 360 лева.
Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН във вр. с
чл. 36 ЗА минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004
г. / чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 / е 370 лева / материален интерес – 2 000 лева
административно накаазние Глоба /.
Следователно направените разноски за
адвокатско възнаграждение са в минимален размер и няма основание за
намаляването им.
Водим от горните мотиви
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 6623/ 03.12.2019 г. на Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна
мрежа „, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна
инфраструктура” – град София, с което е наложено административно наказание
Глоба в размер на 2000 / ДВЕ ХИЛЯДИ / лева на Ж.Ж. ***, ЕГН – **********, съдебен адрес *** , офис 2
/ адв. Св. М./.
ОСЪЖДА Агенция „ Пътна
инфраструктура” – град София да заплати на Ж.Ж. ***, ЕГН – ********** направените по делото
разноски в размер на 360 / триста и шестдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: