№ 774
гр. С 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110150846 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 48348/31.08.2021 г.,
с която ЗАД „А Б” АД, ЕИК .... е предявило срещу ЗД „Б И” АД, ЕИК ..............
осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 1596,97 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
13.12.2019 г. в гр. С ж.к. ..... ул. .. № 75, по вина на водача на лек автомобил „Рено
Лагуна, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени материални щети по лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ......, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /31.08.2021 г./
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка
се сочи, че на 13.12.2019 г., в гр. С ж.к. ..... ул. .. № 75, водачът на лек автомобил
„Рено Лагуна, рег. № ...., извършвайки маневра за включване в движението,
навлиза в съседна пътна лента, без да се увери, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, който се движат след него, пред него или преминават
1
до него, и без да съобрази тяхното местоположение, посока и скорост на
движение, с което си поведение реализира по негова виуна ПТП с правомерно
движещия се в съседната пътна лента лек автомобил „Рено Меган“, рег. № .......
Поддържа, че водачите на участващите в процесното ПТП моторни
превозни средства, съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който
отразили, че вина за реализиране на проишествието има водачът на лек автомобил
„Рено Лагуна, рег. № .....
Заявява, че в резултат на инцидента на лек автомобил „Рено Меган“, рег.
№ ...... били причинени щети.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „А Б”
АД, ЕИК .... е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......,
е било застраховано при ищеца по застраховка „Автокаско“ – застрахователна
полица № 19-0300/307/5001359, със срок на застрахователното покритие от
18.06.2019 г. до 17.06.2020 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана ликвидационна преписка по щета № 0300/19/777/512879, като
увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия,
нанесени в резултат на процесното ПТП и на сервиза извършил ремонта на същия
дила изплатена сума в размер на 3223,93 лева, като ликвидационните разноски
били в размер на 15,00 лева. Сочи, че вредите по лек автомобил „Рено Меган“,
рег. № ......, застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина на водача
на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ...., като гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ...., била застрахована при
ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че
след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му
отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по
имуществената застраховка, а именно 3238,93 лева. Поддържа, че ответното
дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 3238,93 лева,
включваща застрахователно обезщетение в размер на 3223,93 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, като по регресната претенция
ответно дружество не извършило изплащане на обезщетение в пълен размер.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1596,97 лева,
2
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
13.12.2019 г. в гр. С ж.к. ..... ул. .. № 75, по вина на водача на лек автомобил „Рено
Лагуна, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени материални щети по лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ......, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /31.08.2021 г./
до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „Б И”
АД, ЕИК .............. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. От страна на ответното дружество не се оспорва, че към датата на
реализиране на процесното ПТП /13.12.2019 г./ гражданската отговорност на
водачите лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № .... е била застрахована при
ответното дружество; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/13.12.2019 г./ лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... е бил застрахован по
имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-
0300/307/5001359, със срок на застрахователното покритие от 18.06.2019 г. до
17.06.2020 г., при ищцовото дружество; че от страна на застрахования по
имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-
0300/307/5001359 е заплатена застрахователната премия по имуществената
застраховака; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-0300/307/5001359 в размер
на 3223,93 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм
на реализиране на процесното ПТП. Оспорва се представения с исковата молба
Двустранен констативен протокол за ПТП. Оспорва се вина за процесното ПТП да
има водачът на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ...., чиято гражданската
отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесния пътен инцидент. Оспорва се, че всички твърдени от
ищеца в исковата му молба щети по лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент.
Оспорва се предявеният иск и по размер, като в тази връзка се поддържа, че
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер и не
отговаря на действителния размер на щетите, причинени на лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ....... Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
3
резултат от страна на водача на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......, като се
излагат съображения в този смисъл. Моли се, за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /13.12.2019 г./
гражданската отговорност на водачите лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № .... е
била застрахована при ответното дружество; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /13.12.2019 г./ лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... е бил
застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица №
19-0300/307/5001359, със срок на застрахователното покритие от 18.06.2019 г. до
17.06.2020 г., при ищцовото дружество; че от страна на застрахования по
имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-
0300/307/5001359 е заплатена застрахователната премия по имуществената
застраховака; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-0300/307/5001359 в размер
на 3223,93 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева, както и че във връзка с предявената пред ответника
регресна претенция за сумата от общо 3238,93 лева от страна на ответното
дружество е извършено частично плащане в размер на 1626,96 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата
от 1596,97 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение
за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
13.12.2019 г. в гр. С ж.к. ..... ул. .. № 75, по вина на водача на лек автомобил „Рено
Лагуна, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени материални щети по лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ......, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /31.08.2021 г./
до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
4
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /13.12.2019 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ....
е била застрахована при ответното дружество; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /13.12.2019 г./ лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... е бил
застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица №
19-0300/307/5001359, със срок на застрахователното покритие от 18.06.2019 г. до
17.06.2020 г., при ищцовото дружество; че от страна на застрахования по
имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-
0300/307/5001359 е заплатена застрахователната премия по имуществената
застраховака; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ застрахователна полица № 19-0300/307/5001359 в размер
на 3223,93 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева, както и че във връзка с предявената пред ответника
регресна претенция за сумата от общо 3238,93 лева от страна на ответното
дружество е извършено частично плащане в размер на 1626,96 лева.
По делото не е спорно, че ответникът е погасил чрез плащане част от
регресния дълг, претендиран от ищеца, а именно сума в размер на 1626,96 лева. С
оглед на изложеното, съдът намира, че между страните не се спори, че ответникът
носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение, като единствените спорни по делото обстоятелства касаят
въпросите, дали всички твърдени от ищеца вреди по лек автомобил „Рено Меган“,
рег. № ...... се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното в исковата
молба проишествие, както и какъв е размерът на действителната вреда към деня
5
на настъпване на събитието.
Същевременно, настъпването на процесното ПТП и участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява и от
събраните по делото доказателство, в това число Двустранен констативен
протокол за ПТП от 13.12.2019 г., заключението на вещото лице по извършената в
производството автотехническа експертиза и показанията на свидетелите СТ. ИВ.
ИВ. /водач на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ....../ и Р. АХМ. В. /водач на на
лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ..../. От горепосочените събрани по делото
доказателства се установява следния механизъм на процесното ПТП: на
13.12.2019 г., около 16:20 часа, в гр. С водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“, с
рег. № .... предприема маневра за включване в движението от паркирано
положение на ул. .. № 75, като не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул.
.. лек автомобил „Рено Меган“, рег. № .......
По отношение механизма на реализиране на процесното ПТП, събраните
по делото писмени и гласни доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни.
Безпротиворечиви са показанията на разпитания по делото свидетел, а именно СТ.
ИВ. ИВ. /водач на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ....../. В показанията си
пред съда свидетелят И. заяви, че на процесната дата се движил в гр. С по ул. „..“ в
кв. „Хаджи Димитър“, когато друг автомобил „излезнал отзад“ и го ударил в
задната дясна част на управлявания от свидетеля И. лек автомобил „Рено Меган“,
рег. № ....... Свидетелят И. посочи, че движението на мястото, където било
реализирано ПТП е кръстовище с двупосочно движение, като свидетелят И.
управлявал лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... в лявата лента, която била за
продължаване направо, а другият участвал в проишествието автомобил се движил
в дясната страна, като искал да се престрои в лентата, в която се движил
управлявания от свидетеля И. автомобил. Заявява още, че водачът на другия
участвал в инцидента автомобил заявил, че е бил спрял и като е тръгвал не се е
огледал и поради тази причина е настипил ударът. Свидетелят И. посочи още, че
след настъпване на проишествието се обадил на тел. 112, откъдето му заявили, че
екип на пътна полиция няма да посети проишествието, доколкото няма
пострадали. Водачите на участвалите в проишествието автомобили съставили
двустранен констативен протокол, като между тях не е имало разногласия по
отношение на механизма и вината за реализиране на произшествието. Водачът на
лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № .... заявил, че не е виновен за инцидента.
Показанията на свидетеля С.И., в частта им относно механизма на реализиране на
процесното ПТП се подкрепят изцяло от останалия събран по делото
6
доказателствен материал в това число Двустранен констативен протокол за ПТП
от 13.12.2019 г. и заключението на вещото лице по извършената в производството
автотехническа експертиза. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.
АХМ. В. /водач на на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ..../, в частта относно
механизма на реализиране на процесното ПТП. В тази им част показанията на
свидетеля В. съдържат вътрешни противоречия и не само не се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал, но и напълно се опровергават от
него. В тази връзка, следва да бъде посочено, че първоначално в показанията си
свидетелят В. заяви, че ударът между лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... и
лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № .... е настъпил в дясна лента за движение, в
която се е движил управляваният от свидетеля В. лек автомобил „Рено Лагуна,
рег. № ...., като лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... е навлязъл в дясната
лента за движение, в която е реализирал удар с движещия се там лек автомобил
„Рено Лагуна, рег. № ...., управляван от свидетелят В.. Впоследствие свидетелят
В. заяви, че по отношение на механизма на реализиране на проишествието, описан
в подписания двустранен констативен протокол и вината за реализиране на
проишествието водачите не са имали разногласия, като изрично заяви, че е
подписал двустранния констативен протокол под буква „А“ в т. 15 от Двустранен
констативен протокол за ПТП от 13.12.2019 г., както и че собственоръчно е
изписал текста в т. 14 /за превозно средство А/ от Двустранен констативен
протокол за ПТП от 13.12.2019 г., а именно „виновен за ПТП“. Налице са и други
вътрешни противоречия в показанията на свидетеля В., доколкото първоначално в
показанията си заяви, че водачите на участвалите в процесното ПТП автомобили
не са сигнализирали контролните органи за реализирания инцидент, въпреки
изричното желание на свидетеля В. за това, а впоследствие посочи, че водачът на
лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... лично е сигнализирал за процесното
ПТП на тел. 112. Налице са множество вътрешни противоречия, който
дискредитират показанията на свидетеля В.. Същевременно показанията му в
частта относно механизма на реализиране на процесното ПТП и за вината за
реализиране на същото /освен вътрешно противоречиви, предвид изложеното по-
горе/, са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал и не
само не се подкрепят от него, но и категорично се опровергават.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че причина за реализиране на процесното
ПТП е поведението на водача лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № ...., който при
7
предприемане на маневра за включване в движението по ул. .. № 75, не пропуска
движещия се по същата улица лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... и
реализира ПТП с последния.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“, рег. № ...., който
при предприемане на маневра за включване в движението по ул. .. № 75, не
пропуснал движещия се по същата улица лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......
и реализирал ПТП с последния.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
13.12.2019 г., заключението на вещото лице по извършената в производството
автотехническа експертиза и показанията на свидетеля СТ. ИВ. ИВ. /водач на лек
автомобил „Рено Меган“, рег. № ....../, съдът намира, че са установени по делото,
при условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 13.12.2019 г.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил
извънсъдебно сумата от 1626,96 лева, следва да се приеме на още едно основание,
че се е осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на
процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 13.12.2019 г. Съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза
се установява в производството, че от техническа гледна точка е налице
съответствие, респективно причинно-следствена връзка между описаните от
ищеца щети по МПС лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
8
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на процесния лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......
към датата на процесното събитие /13.12.2019 г./ е 5 месеца и 24 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 19.06.2019 г., че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Рено Меган“, рег. № ......, определена на база средни пазарни цени /към датата на
ПТП/ е в размер на 3223,93 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение, следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия
съдебен състав деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
9
негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява
в тежест възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части,
доколкото те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна
техническа характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им
би било невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 3223,93 лева. Към тази сума, следва да се прибави и сумата от
15,00 лева, представляваща направените ликвидационни разноски от ищеца по
процесната щета.
Не е спорно между страните, че преди завеждане на исковата молба
ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 1626,96 лева,
представляваща част от претендираната от последния сума във връзка с
процесното ПТП в общ размер от 3238,93 лева.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1611,97 лева, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от
ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 1596,97 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил „Рено Меган“, рег. № .......
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
10
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 13.12.2019 г. събитие. В
отговора на исковата молба са изложени твърдения за осъществено от водача на
процесния автомобил поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а именно, че същият при изпреварване и навлизане в друга
пътна лента не се е съобразил, че има друг автомобил в съседна пътна лента, с
което е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП. Същевременно в хода на
производството не се събраха доказателства, от които да се установи, че водачът
лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ...... е допринесъл по какъвто и да е начин за
реализиране на процесното ПТП. Дори напротив, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установи, че процесното ПТП е реализирано
единствено по вина водача на лек автомобил „Рено Лагуна“, рег. № .... /свидетелят
Р. АХМ. В./, който при предприемане на маневра за включване в движението по
11
ул. .. № 75, не пропуснал движещия се по същата улица лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ...... и реализирал ПТП с последния. Настоящият съдебен състав
вече обсъди показанията на свидетеля В. в частта относно механизма и вината за
реализиране на процесното ПТП, като не намира за необходимо да преповтаря
мотивите си в тази част. Единствено в тези показания се съдържат изявления, че
проишествието е настъпило в пътната лента, в която се е движил лек автомобил
„Рено Лагуна“, рег. № ..... Както се посочи по-горе, показанията на свидетеля В. в
тази им част на първо място са вътрешно противоречиви, а на второ място се
опровергават от останалия събран в производството доказателствен материал. Тук
следва да се посочи и обстоятелството, че в разпита си пред съда свидетелят В.
изрично заяви, че скицата, посочена в т.13 от Двустранен констативен протокол за
ПТП от 13.12.2019 г. /л. 7 от делото/ отразява действителното положение и
отразява правилно начина на реализиране на проишествието. В тази връзка,
следва да се посочи, че в скицата изрично е посочено, че проишествието е
настъпило в лентата за движение на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ......
/лявата лента за движение/ и при предприета маневра от водача на лек автомобил
„Рено Лагуна“, рег. № .... за включване в лентата за движение, в която се е движил
лек автомобил „Рено Меган“, рег. № .......
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1596,97
лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 63,88 лева, за заплатен
депозит за вещо лице в размер на 250,00 лева, за депозит за свидетел при режим
на призоваване в размер на 60,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
12
410,14 лева /с включен ДДС/.
От името на ответното дружество своевременно е направено възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищцовото дружество в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца по
делото намира, че възражението за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в настоящото производство е
неоснователно. Същото е равно на минималното предвидено такова за съответния
вид работа по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/минималния размер по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съобразно
материалния интерес по делото е 341,79 лева без ДДС или 410,14 лева с ДДС, като
в настоящия случай от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 410,14 лева с ДДС, като са представени и доказателства за регистрация по
ЗДДС на процесуалните представители на ищеца/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б И“ АД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С ...... № 87, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. С бул. „.......” № 59, сумата от 784,02 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим
на призоваване и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. С ...... № 87 да заплати в полза на ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С бул. „.......” № 59, на основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ сумата от 1596,97 лева, представляваща изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 13.12.2019 г. в гр. С ж.к. ..... ул. .. № 75, по вина на водача на лек
автомобил „Рено Лагуна, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени материални щети по лек
автомобил „Рено Меган“, рег. № ......, застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
13
иска /31.08.2021 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. С ...... № 87 да заплати в полза на ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С бул. „.......” № 59, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 784,02 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице, депозит за свидетел при режим на призоваване и адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 50846/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14