№ 188
гр. В.П., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100458 по описа за 2021 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 221, ал.
2 от КТ от „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от Р.И.А.Х. – управител,
със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, срещу В. А. И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш., ул.“К.“№3, за осъждане на последния да заплати на
ищеца, в качеството му на работодател обезщетение поради прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение на основание дисциплинарно уволнение на ответника - работник в размер на
договореното брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - три месеца /90 дни/ в
общ размер на 1680.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
28.07.2021 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на
безсрочно трудово правоотношение от 02.05.2019 г. с ответника, последния в качеството на
работник бил договорен срок /90 дни/ за предизвестие при прекратяване на трудовия договор в
полза на двете страни. Уговореното трудово възнаграждение било 560.00 лв. Със заповед
№23/24.08.2020 г. на ответницата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.186 и сл. от КТ със заповед №201/02.05.2019 г. трудовото й
правоотношение било прекратено. Поради изложеното за ищецът, в качеството му на работодател
възниквал правен интерес да претендира обезщетение от работника –ответник по чл.221, ал.2 от
КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 90 дни или три
месеца, а именно 1680.00 лв. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на
законната лихва върху предявения размер иск от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и направените в хода на производството съдебно-
деловодни разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
1
молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени
доказателства, с които евентуално разполага.
Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема
становище по предявените искове в открито съдебно заседание.
Ищеца съща не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Като писмени доказателства по делото са приети: заповед №23/24.08.2020 г. за налагане на
наказание; трудов договор №201/02.05.2019 г. сключен между Р.Е. ЕООД и В. А. И.; писмо до В.
И. с искане за писмени обяснения от 10.10.2019 г.; известие за доставяне ИД PS 9850 004BMU Y
от 08.10.2019 г. и известие за доставяне ИД PS 9850 004LOE U от 24.08.2020 г., заверени от
страната копия на трудово досие на ответницата ведно с уведомление до НАП на осн. чл. 62, ал. 3
от КТ.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се установява, че
на 02.05.2019 г. между ищеца, в качеството на работодател и ответника – работник е сключен
безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като последната била назначена на
длъжност машинен оператор шиене на облекла при основно месечно възнаграждение от 560 лв.; че
е уговорен 90-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор; че работникът е полагал
труд до 31.07.2020 г.
Видно от представените по делото доказателства до ответника, като работник е отправена
показан за даване на обяснения във връзка с неявяването й на работа в периода 01.08.2020 г. –
05.08.2020 г., което видно от представения препис е получено от работника.
На 26.08.2020 г. със Заповед №23/24.08.2020 г. е наложено от работодателя на ответницата
наказание „дисциплинарно уволнение“ на осн.чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, което също е
получено от работника. Със същата Заповед е прекратен и трудовия договор №201/02.05.2019 г.
от работодателя с ответницата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, която не е обжалвана. В
същата Заповед е постановено работникът да заплати на работодателя обезщетение при
дисциплинарно уволнение обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока
на предизвестието – 90 дни. След което на ответницата е изпратена и показана за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие.
По делото е установено, че сумата от 1680.00 лева, представляваща обезщетение по чл.
224, ал.2 от КТ не е заплатена от работника.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ.
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните
вреди – при срочно трудово правоотношение.
2
За успешното провеждане на този иск следва да се установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение между страните; надлежно
прекратяване на трудовото правоотношение, в т. ч. че заповедта за уволнение е връчена на
работника; твърдяната изискуемост на вземането, както и неговия размер. Размерът на
обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово
отношение е определен в закона и той е равен на размера на трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието. В посочения размер обезщетението се дължи, без да е необходимо работодателят
да доказва действителния размер на настъпилите вреди.
В случая не се спори между страните за наличието на валидно трудово правоотношение по
безсрочен трудов договор, по който работникът В. И. е полагала труд на длъжност машинен
оператор шиене на облекла при основно месечно възнаграждение от 560 лв. Не е спорно, че между
страните е уговорен 90-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че
работникът е полагал труд до 31.07.2020 г. след което не се е явил на работа.
По изложените съображения съдът намира, че е налице законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение, поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание, поради
което искът на работодателя е доказан по основание.
За обосноваване на размера, както се коментира по-горе в мотивите, следва да се съобрази
размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, т. е. брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно в размер на 560 лв.
С оглед горното съдът намира искът с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за основателен
в пълния предявен размер от 1680.00 лв. за 90 дни или три месеца.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер 67.20 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
700.00 лв, поради което съобразно уважената част от иска се дължи възлагане в тежест на
ответника на сумата в общ размер на 767.20 лв. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш.,
ул.“К.“№3ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от
Р.И.А.Х. – управител, със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, сумата в
размер на 1680.00 лева (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща дължимо
обезщетение от служителя при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение поради
дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно със законната лихва, начислена върху претендираната главница за периода
от датата на депозиране на исковата молба в съда (28.07.2021 г.) до окончателното изплащане на
паричното задължение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА В. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш., ул.“К.“№3
ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от Р.И.А.Х. –
управител, със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, сумата в размер на
3
767.20 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) , представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
4