Решение по дело №1672/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430201672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           28.11.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на тридесети октомври

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1672 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-006434 от 31.01.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на Н.Р. И.с ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. ІІІ, т.7 от ЗДвП e наложено административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева за това, че  на 30.11.2017г. в 15:10 часа в гр. Плевен на ул. „П. Р. Славейков“ в посока ул. „Н. Рилски“  управлявал лек автомобил „БМВ 735“ с рег. № *** собственост на *** от ***като на лекия автомобил не светел предния ляв фар, с което виновно нарушил разпоредбата на  чл. 139, ал. І, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба пред РС-Плевен, с която моли съда да отмени Наказателно постановление № 17-0938-006434 от 31.01.2018г.  на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“ като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано е оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които осуетяват правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл предпоставят отмяната на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. М., която поддържа изложените в жалбата оплаквания и моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0938-006434 от 31.01.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.  

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.11.2017 година в около 15:10 часа в ***по посока ул. „Неофит Рилски“ жалбоподателят Н.Р.Н. управлявал лек автомобил „БМВ 735, собственост на *** от гр. Плевен, като на посоченото моторно превозно средство не светел преден ляв фар. За така констатираното от полицейските служители О.К.Т. и С.С.Б. нарушение против жалбоподателя Н. бил съставен АУАН с номер на бланката 095272 от 30.11.2017 година, тойто нарушителят подписал без възражения. С оглед допуснато нарушение в АУАН, изразяващо се в непосочване на регистрационния номер на управлявания от Н. автомобил, с резолюция на длъжностно лице при О.н.М. било разпоредено: „Да се прекпати и да се състави нов АУАН като се посочи рег. № на автомобила в срок до 15.02.2017 година“

 На 19.12.2017 година за констатираното на 30.11.2017 година нарушение, актосъставителят О.К.Т. съставил против Н.Р.Н. АУАН №6434 от 19.12.2017 година, в който била пресъздадена фоктическата обстановка от АУАН с номер на бланката 095272, която била допълнена с посочване на регистрационния номер на автомобила, а именно: рег. № ***.  Така съставения АУАН бил подписан от актосъставителя Т., от жалбоподателя Н. и от неизвестно лице в графа свидетел (различно от посочения свидетел С.С.Б.).Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което неточно е възпроизведена описаната в АУАН №6434 от 19.12.2017 година, тъй като в същото е посочено, че описаното нарушение е извършено на ул. „П. Р. Славейков“ и на ул. „Неофит Рилски“ в гр. Плевен и на основание чл. 183, ал. ІІІ, т.7 от ЗДвП на жалбоподателя Н. е наложено административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. І, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: докладна записка № 1760/01.02.2018 година, писмо рег. № 316р-2556/20.01.2018 година, акт за установяване на административно нарушение бл. № 095272/30.11.2017 година, заверено копие от писмо рег. № 316р-39239/14.12.2017 година, акт за установяване на административно нарушение № 6434/19.12.2017 година, писмо изх. № 316р-7344/24.02.2018 година ведно с наказателно постановление № 17-0938-006434/31.01.2018 година, справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на същата е и заключението на вещото лице Ц.Ц. по назначената и изслушана в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-графическа експертиза, което съдът приема като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Съгласно същото: 1.) Подписът за „Свидетел“ в АУАН с номер на бланката 095272 от 30.11.2017г. е положен от С.С.Б. и 2.) Подписът за „Свидетел“ в АУАН №6434 с номер на бланката 0255909 от 19.12.2017г. не е положен от С.С.Б.. Съдът обсъди показанията на актосъставителя Т., като намери, че същите са логични, последователни и непротиворечиви и кредитира същите с доверие. Актосъставителят излага подробно свои преки и непоследствени впечатления досежно релевантните за делото факти. Същият посочва, че на 30.11.2017 година в гр. Плевен жалбоподателян Н. е извършил описаното в НП нарушение и подробно описва извършените от наказващия орган действия в хода на образуваното административно-наказателно производство. Твърди, че първоначалносъставения АУАН с номер на бланката 095272 от 30.11.2017г.бил върнат с указание да се състави нов, в който да се посочи номера на управляваното МПС. Посочва, че в изпълнение на дадените му указания съставил втори АУАН, а именно АУАН №6434 с номер на бланката 0255909 от 19.12.2017г., както и че същият не бил получен своевременно в слежба КАТ, поради което му било разпоредено да състави и трети АУАН. Твърди, че съставил и трети такъв, който впоследствие бил прекратен поради получаване на втория в съответната служба при О.н.М. Сдът не приема с доверие показанията на свидетеля Б. като неубедителни, нелогични и несъдържащи информация за фактите от значение за делото. Този свидетел твърди, че не си спомна нищо за случая, както и че се подписв по различен начин в зависимост от „оперативната обстановка“.

 Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. І-ва, т.1 от ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни”.  Фактът, че не е светел преден ляв фар на управлявания от жалбоподателя автомобил и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. І-ва, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП, според която автомобилът е технически неизправен, когато „не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините“, ава основание да се приеме, че към момента на проверката лек автомобил „БМВ 735 с рег. № *** е бил технически неизправен. Дори да се приеме, че жалбоподателят е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради допуснати в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган съществени нарушение на процесулани правила. Налице е допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН №634/19.12.2017г., послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление. В противоречие с правната норма, отразена в чл. 43 от ЗАНН АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В настоящата хипотеза актът не е подписан от лицето, посочено като свидетел и така допуснатото нарушение е съществено, тъй като не може да бъде преодоляно в хода на провезеното съдебно следствие. Налице е и нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. І, т.5 от ЗАНН, която изисква наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от обжалваното наказателно постановление е че същото съдържа две взаимно изключващи се твърдения досежно мястото на извършване на нарушението, тъй като посочването едновременно на две улици в гр. Плевен (ул. „П. Р. Славейков и ул. „Неофит Рилски“) създава неяснота у наказаното лице срещу какво конкретно нарушение му се вменява и е пречка адекватно да организира защитата си. 

С оглед изложените по-горе правни и фактически съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 17-0938-006434 от 31.01.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, следва да бъде отменено като незаконосъобразно на осн. чл. 63, ал. І от ЗАНН.

Досежно заявената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде оставена без разглеждане. Както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. ІІІ от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. І от този закон. Следователно, в настоящото производство е недопустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от крайния изход на последното. Редът за това е друг и той е уреден в ЗОДОВ, по който ред лицето следва да реализира претенцията си при отмяна на акта, при наличие на предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.

 Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 17-0938-006434 от 31.01.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на Н.Р. И.с ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. ІІІ, т.7 от ЗДвП e наложено административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева за това, че  на 30.11.2017г. в 15:10 часа в гр. Плевен на ул. „П. Р. Славейков“ в посока ул. „Н. Рилски“  управлявал лек автомобил „БМВ 735“ с рег. № *** собственост на *** от ***като на лекия автомобил не светел предния ляв фар, с което виновно нарушил разпоредбата на  чл. 139, ал. І, т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.Р. И.с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :