И за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по жалба на Сали Ферад Рамадан от гр. Кърджали се движи по реда на ЗАП. Постъпила е жалба от Сали Ферад Рамадан от гр. Кърджали против отказ на кмета на Община Кърджали от 13.11.2003 година да отмени отчуждаване по реда на § 9 от ПР на ЗУТ. Жалбодателят твърди в жалбата, че на 29.06.1987 година със заповед № РД-15-273, издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ от председателя на ИК на ОбНС гр. Кърджали, бил отчужден негов собствен имот пл. № 2206 на стойност 3762.02 лв., находящ се в района на пазара на гр. Кърджали. По искане на жалбодателя за имотно обезщетение била издадена заповед № 2667/11.11.1988 г. на основание чл. 100 от ЗТСУ от председателя на ИК на ОбНС- Кърджали и бил обезщетен конкретно в новостроящ се блок № 2 кв. 13 с апартамент № 5 вх. А ет. І. През лятото на 1989 година направили постъпки за заминаване в Република Турция като се наложило да изтеглят сумата, представляваща стойността на отчуждения имот от ДСК. Заповедта по чл. 98 и допълнителната по чл. 100 били изменени в частта, касаеща начина на обезщетение- от имотно, станало парично в заповед № 953/20.07.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС- Кърджали. Заминали за Република Турция, освободили оборотното жилище, в което временно било настанено четиричленното му семейство. След по- малко от година се върнали в страната и към 1992 година се намирали в пределите на Република България. През 1992 година бил приет Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май- септември 1989 г. Съгласно чл. 6 от този закон се отменяли заповедите за изменение начина на обезщетяване от имотно в парично и се възстановявало действието на първоначалната отчуждителна заповед, като законът изисквал към 01.03.1992 година лицата да пребивават в страната. В ДСК на 06.05.1993 година внесъл сумата 3805 лв. Известно му било, че блок № 2 продължавал да се строи, а той и съпругата му живеели в дома на дъщеря му. Моли на основание чл. 215 ал. І от ЗУТ да се отмени отказа на кмета на Община Кърджали от 13.11.2003 година да възстанови правата му по чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май- септември 1989 г. и с оглед § 9 от ПР на ЗУТ да приключи започналото отчуждително производство, касаещо имота му по реда на ЗТСУ като незавършен до отмяната му. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В писмена защита излага подробни съображения. Счита, че не са налице условията на чл. 1 и чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май- септември 1989 г., както и тези на § 9 от ПР на ЗУТ. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Становището на представителя на прокуратурата е, че жалбата е неоснователна. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Със заповед № РД-15-273/29.06.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр. Кърджали, издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.) и протокол на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) бил отчужден недвижим имот пл. сн. № 2165, собственост на жалбодателя Сали Ферад Рамадан (Стоян Филипов Рашков, видно от представената декларация за идентичност на лице с различни имена), като е посочено, че собственикът ще се обезщети с едно жилище в новостроящия се жилищен комплекс в кв. 13 – гр. Кърджали. Определено било размера на жилището да бъде тристайно, съгласно чл. 253 ал. 1 т. 3 от ППЗТСУ. Със заповед № 2667/11.11.1988 г., издадена на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.) и предишна заповед № РД-15-273/29.06.1987 г., жалбодателят е обезщетен конкретно в новостроящите се жилищни блокове с апартамент № 5, вх.”А”, ет. 1 в жил. блок № 2 кв. 13 гр. Кърджали със застроена квадратура от 105,12 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения. По молба на жалбодателя вх. № 2607/17.07.1989 г. със заповед № 953/20.07.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр. Кърджали е изменен начина на обезщетение на заповеди по чл. 98 и 100 от ЗТСУ (отм.) както следва: Заповед № РД-15-273/29.06.1987 г., т. ХХХІ и заповед № 2667/11.11.1988 г., т. ХХVІ, като собственика Стоян Филипов Рашков (Сали Ферад Рамадан) се обезщети в брой, вместо с апартамент № 5, вх. ”А”, ет. І в жил. блок № 2, кв. 13 – Кърджали, съгласно подадена нотариално заверена молба с р. № 2685/04.07.1989 г. Въз основа на тази заповед и писма изх. № 91-00-200/25.07.1989 г. на ОбНС – гр. Кърджали и № ОР-2668/21.07.1989 г. жалбодателят е изтеглил сумата от 3803 лв., представляваща депозиран жилищен влог, блокиран за отчужден имот. Същото се установява и от приетото като доказателство по делото писмо изх. № 10-00-0095/15.01.2004 г. на “Банка ДСК” ЕАД, РК Кърджали. По делото са представени като доказателства писмо изх. № 3838/02.06.2003 г. и №817/30.01.2004 г. на РДВР – Кърджали, от които се установява, че в масивите на “Граничен контрол” за Сали Ферад Рамадан, с ЕГН ********** през периода от 01.01.1990 г. до 29.05.2003 г. липсват данни за излизане от или влизане в Р. България. Установява се също, че адресната регистрация на жалбодателя е гр. Кърджали, ул.”Юмер Лютви” /”Пътя за Енчец”/ № 70 от 07.04.1992 г. От представеното като доказателство по делото заверено копие от служебна бележка с дата 09.03.2004 г. на Кмета на с. Повет, общ. Кърджали се установява, че Сали Ферад Рамадан и семейството му през периода 1989 г. до 1992 г. са живяли в с.-Повет, общ. Кърджали, дом № 2. Представените като доказателства по делото заверени копия от нотариален акт № 44, том І, дело № 82/1993 г., молба и декларация по чл. 8 ал. 2 от ППЗОС, а също така и удостоверение изх. № 579/19.12.2003 г. на Община Кърджали съдът намира, че са неотносими към делото, поради което не ги обсъжда. От писменото заключение на вещото лице инж. Стайко Стайков по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че за жилищен блок № 2 в кв. 13 е издадено строително разрешение № 2/15.01.1999 г. От заключението се установява също, че към момента на приемането на ЗВСНИБГТПНПЗРТ.... строителството на блок 2 не е било започнато. С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът намира, че отказа на Кмета на Община Кърджали от 13.11.2003 г. е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му са спазени всички процесуалноправни и материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май- септември 1989 г. се отменят заповедите за изменение на начина на обезщетение от имотно в парично на лицата, посочени в чл.1 от с. з. и се възстановява действието на първоначалната отчуждителна заповед по чл. 98 от ЗТСУ. Заповедта за изменение на обезщетението от имотно в парично се отменя по силата на закона, но само ако жалбодателят попада в категорията на лицата, посочени в чл. 1 от цитирания закон. В случая Сали Рамадан не попада в категорията на лицата, посочени в чл.1 от закона, поради което заповедта за изменение на обезщетението от имотно в парично не е отменена ex lege, като не е възстановено действието на първоначалната отчуждителна заповед № РД-15-273/29.06.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС – гр. Кърджали, издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.). Жалбодателят не доказва твърдението си, че през 1989 г. е направил постъпки за заминаване в Р. Турция и други страни. От приетите удостоверения на РДВР – Кърджали се установява, че Сали Ферад Рамадан не е напускал пределите на РБ. Не се установява и какъв е бил видът на издадения му паспорт, който в последствие бил унищожен, поради въвеждането на нови образци на документи за самоличност. На следващо място в предвидения в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗВСНИБГТПНПЗРТ....... четиримесечен срок, жалбодателят не е възстановил изплатената му като парично обезщетение сума. Т.е. същият реално е бил обезщетен парично и евентуалното му обезщетяване с недвижим имот би представлявало нарушение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на жалбодателя, който сочи, че отчуждителното производство не е приключило и е налице хипотезата на § 9 от ЗУТ. Посоченият текст би бил приложим само и единствено ако са изпълнени особените изисквания на чл. 1 и чл. 6 от ЗВСНИБГТПНПЗРТ....... Предпоставките за отмяната на заповедите не са налице, поради което обосновано и правилно Кметът на Община Кърджали е отказал да продължи отчуждителната процедура по ЗТСУ (отм.) Поради изложеното следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Сали Ферад Рамадан гр. Кърджали, ул. ”Юмер Лютви” № 70, с ЕГН ********** против отказа на Кмета на Община Кърджали от 13.11.2003 година да отмени отчуждаване по реда на § 9 от ПР на ЗУТ. При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски по делото, тъй като е бил представляван от юрисконсулт, в размер на 80 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сали Ферад Рамадан от гр. Кърджали, ул. ”Юмер Лютви” № 70, с ЕГН ********** против отказа на Кмета на Община Кърджали от 13.11.2003 година да отмени отчуждаване по реда на § 9 от ПР на ЗУТ. ОСЪЖДА САЛИ ФЕРАД РАМАДАН от гр. Кърджали ул. “Юмер Лютфи” бл. 70, ЕГН ********** да заплати на Община Кърджали разноски по делото в размер на 80 лв. Решението може да се обжалва с пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|