№ 159
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000267 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е
образувано по жалба от „КК КОНСТРУКШЪН“, ЕИК203203787, със
седалище и адрес на управление гр.Балчик срещу решение № 23/21.03.2022
год., постановено по т.д.№ 48/2022 год. по описа на ОС – Добрич, с което е
потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията №
20220308164155/09.03.2022 г. за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на дружеството,а именно прекратяване на участие на съдружник в
търговското дружество, заличаване на управител и вписване на нов управител
на дружеството, промени в дружествения договор, промяна на седалището и
адреса на управление на заявителя .
В предявената до съда жалба се излага, че съдебният акт е неправилен.
Поддържа се, че вписаният запор върху дружествени дялове не съставлява
пречка за доброволно напускане на съдружника по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ.
Основателността на жалбата се оспорва в писмен отговор на
АВписванията.
Съдът, след преценка на въведените доводи и представените
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25, ал.4
1
ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Отказът на ДЛР е мотивиран с обстоятелството, че с вписване №
20220228080427 е вписан запор върху притежаваните от съдружника
Кристиян Славов Кръчмаров дружествени дялове от капитала по изп.д.
№20219010400534, което представлява забрана за длъжника да се разпорежда
с вземането или с вещта. Вписването на запор върху дружествените дялове
прегражда възможността на притежателя им да се разпорежда с тях.
В решаващите си мотиви ДОС е приел, че запорът върху дружествен
дял забранява както разпоредителни сделки с дружествен дял, така и
въздействие върху членствените правоотношения по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ.
С оглед на изложеното, претендираните промени в членствения състав и
свързаните с тях промени в представителството и седалището на ЮЛ следва
да бъдат отказани.
По така очертания правен въпрос, ВнАС намира следното:
Съгласно чл.517, ал.1 от ГПК, запор върху дял от търговско дружество
се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от
търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър.
Налагането на запора води до предвидените в чл. 451, ал.1 ГПК последици,
включващи и императивната забрана за разпоредителни действия със
запорираното материално право. Нарушаването на сочената забрана води до
относителна недействителност на осъщественото разпореждане – чл.452
ГПК. В случаите обаче, когато предмет на запора са дялове на ограничено
отговорен съдружник, забраната по чл. 451, ал.1 ГПК има за цел да охрани
последващите действия по изпълнение върху дял от търговското дружество,
включващи изявление на взискателя за прекратяване на участието на
длъжника в дружеството; последващо овластяване по чл. 517, ал.3 ГПК и
успешно провеждане на иска за прекратяване на търговското дружество.
Забраната за прехвърляне охранява предвидената в закона възможност
взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на
длъжника, евентуално – от ликвидационния му дял – последици, които биха
били осуетени в случай, че към датата на изявлението по чл. 517, ал.3 ГПК
длъжникът няма качеството на съдружник.
2
С оглед особените материалноправни и процесуални последици на
запора върху дял от ООД, надлежното му налагане съставлява пречка както за
последващо вписване на разпоредителни действия на длъжника по реда на чл.
129 ТЗ, така и за едностранно прекратяване на членственото правоотношение
чрез предизвестие в хипотезата на чл. 125, ал.2 ТЗ. При запор върху
дружествен дял правото да прекрати членството на ограничено отговорния
съдружник принадлежи на кредитора – взискател и е необходима
предпоставка за събиране на вземането от равностойността на запорирания
дял / чл. 517, ал.3, пр. първо ГПК/.
В горния смисъл е и Решение № 835/28.12.2006 г. на ВКС по т. д. №
472/2006 г., І т. о., съгласно което забраната за разпореждане с дружествените
дялове на съдружника-длъжник обхваща и забраната да се въздейства върху
членствените правоотношения, включително и при условията на чл. 125, ал. 2
от ТЗ.
За пълнота, в случая не може да намери приложение нормата на чл.
73в от ТЗ, на която се позовава жалбоподателят, която касае единствено реда
за извършване плащане на съдружник, произтичащо от дял в търговско
дружество, но не и необходимостта от запазване на членствени
правоотношения между дружеството и съдружник, върху чийто дял е
наложен запор.
При извършване на дейността по вписване длъжностното лице по
регистрация е длъжно да провери на осн. чл.21,ал.5 ЗТРРЮЛНЦ
съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона. В обхвата
на длъжностното лице по регистрация е и съблюдаването на забраната по чл.
451, ал.1 ГПК, за която с оглед особеностите на обезпечителния и
изпълнителен запор върху дружествен дял, длъжностното лице следи
служебно. При съвкупната преценка на гореизложеното, постановеният отказ
е правилен, а решението на ДОС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По искането на АВп за присъждане на разноски: Производството по чл.
25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да
има право на разноски. Тъй като едностранният характер на производството
по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски,
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно
3
във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541
ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т.
е. за сметка на молителя. /Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 585/2022 г., II т. о., ТК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/21.03.2022 год., постановено по т.д.№
48/2022 год. по описа на ОС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4