Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от председателя КНАХД № 10329/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на „Ол Дринкс България“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез ***
Х.К., против Решение № 485/21.09.2023 г. по АНД № 1515/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 673288-F676306 от 02.11.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново (НП),
с което на „Ол Дринкс България“ ЕООД за извършено нарушение за данъчен период
м.01.2022г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева; за извършено нарушение за данъчен период м.12.2020г.
по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение
и за извършено нарушение за данъчен период м.02.2021г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС
и на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение, и дружеството е осъдено
да заплати на ТД на НАП – гр. Велико Търново сумата от 150 лева – разноски в процеса.
Касаторът
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН – неправилно решение, поради нарушение на материалния
закон. Намира съдебният акт за постановен в противоречие със събраните по
делото доказателства. Счита, че районният съд неправилно е приел за доказани
твърдяните нарушения, а именно, че дружеството не е включило в
справка-декларацията си посочените ДКИ. Изтъква, че няма данни да съществуват
ДКИ с посочените номера и стойности, като наличието на такива не се установява
и от приетото като доказателство по въззивното дело писмо изх. №2544-00-562#1/12.05.2023г. на Дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители“ към ТД на НАП София. На следващо място касаторът счита, че
неправилно въззивният съд е приел липсата на допуснати процесуалния нарушения
при издаване на АУАН и НП. В този смисъл посочва, че както в АУАН, така и в НП,
липсва описание какво конкретно е следвало да извърши санкционираното лице, а
именно в кой период е следвало да бъдат отразени тези данъчни документи.
Поддържа също, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения се иска
отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество,
решение, с което да се отмени наказателното постановление, алтернативно – да се
намали размера на наложената имуществена санкция до установения в закона
минимален размер. Претендира разноски за водените производства. В съдебно
заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено писмено становище
от гл. ***С., с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага
съображения, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено
в сила. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законовия
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът
намира касационната жалба за основателна. Аргументите на съда за този извод са
следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че с Резолюция
№П-04000422135066-ОРП-001/26.07.2022 г. е било възложено извършване на проверка
на „Ол Дринкс България“ ЕООД. В резултат на извършената проверка
било установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, „Ол Дринкс България“ ЕООД,
ЕИК ********* не е отразило получени от него кредитни известия – КИ
№**********/19.01.2022г. с ДО - 833,30 лв. и ДДС - 166,67 лв., издадено от
„Булекопак“ АД с ЕИК *********; КИ №**********/15.12.2020г. с ДО – 317,10 лв. и
ДДС – 63,43 лв., издадено от „Булекопак“ АД с ЕИК ********* и КИ №**********/27.02.2021г.
с ДО – 70,00 лв. и ДДС – 14,00 лв., издадено от „Савея комерс 2002“ ЕООД с ЕИК *********,
в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, което е
довело до определяне на данъка в по-малък размер. Посочените три броя кредитни
известия били включени в дневника за покупки за месец септември 2022 година
след връчване на покана по чл. 103, ал.1 от ДОПК. Горното е квалифицирано като
нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, за което на „Ол Дринкс България“ ЕООД е
съставен АУАН №F676306/15.09.2022г., връчен на упълномощен представител на дружеството
на същата дата. Подадено е възражение, което е прието за неоснователно и от директора на ТД на НАП – Велико Търново е издадено оспореното
пред РС НП № 673288-F676306 от 02.11.2022 г. Прието е, че са налице три
административни нарушения по чл.124, ал.5 от ЗДДС, като за извършеното
нарушение за данъчен период м.01.2022г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС, на „Ол Дринкс България“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева; за
извършеното нарушение за данъчен период м.12.2020г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и
на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение и за извършеното нарушение
за данъчен период м.02.2021г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение. НП е връчено на 10.11.2022 г.
В законния
срок НП е оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в законоустановените срокове и притежават необходимите
реквизити. За неоснователно е прието възражението, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл. Посочено е, че нарушенията са установени при извършване на
проверка, възложена с резолюция от 26.07.2022г., а АУАН е съставен на
15.09.2022г. Изтъкнато е, че първото по време нарушение се твърди да е
извършено през данъчен период м.12.2020г., поради което същото е довършено към
31.12.2020г., поради което, и с оглед на това, че се касае за данъчно
нарушение, е направен извод, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е спазен. Въззивният
съд е намерил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно, че жалбоподателят не е отразил получените от него кредитни известия
с № **********/19.01.2022г., № **********/15.12.2020 г. и №**********/27.02.2021
г. в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, с което е
осъществил състав на нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Посочил е, че в случая
наказващият орган правилно е определил санкционната разпоредба - чл.182, ал.1
от ЗДДС, като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона
размер, по отношение на първото
констатирано нарушение. По отношение на останалите две нарушения, е посочил, че
правилно наказващият орган ги е определил за маловажни, тъй като с оглед
характера си разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичните
такива.
Решението, в
частта, с която наказателното постановление е потвърдено относно наложените на
касатора на основание чл.28 от ЗАНН предупреждения, е недопустимо, тъй като в
тази част НП не е било оспорено. От съдържанието на депозираната пред
Великотърновският районен съд жалба и петитума на същата е видно, че НП е
обжалвано само в частта му относно наложеното наказание „имуществена санкция“,
като е претендирана отмяна на НП в тази част, алтернативно редуциране на
санкцията. По отношение на наложените на основание чл.28 от ЗАНН
предупреждения, НП не е обжалвано пред РС, въпреки че няма спор, че НП и в тази
част е акт, който подлежи на съдебен контрол. Независимо от това обаче съдът се е произнесъл по законосъобразността на цялото
НП и го е потвърдил изцяло като законосъобразно във всички негови части. Така
съдът се е произнесъл "свръхпетитум", нарушавайки принципа на
диспозитивното начало, поради което постановеното от него решение в тази част
следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.
Решението, в
останалата си част - частта, с която
наказателното постановление е потвърдено относно наложеното административно
наказание „имуществена санкция“, е допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Същото обаче
е неправилно, постановено в нарушение на закона.
Съгласно
приложената с НП санкционна разпоредба на чл. 182, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в
по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лв. От своя страна, разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС задължава
регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника
за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от
лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
Настоящият
състав намира, че от събраните пред въззивния съд доказателства не може да се
установи нито извършването на нарушението на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, нито
наличието на основание за ангажиране на отговорността на касатора по чл. 182 от ЗДДС. В случая, според констатациите в НП нарушението е установено при извършена
проверка, възложена с резолюция №П-04000422135066-ОРП-001/26.07.2022 г. Цитираната
резолюция обаче не е представена по въззивното дело, като липсва и актът,
обективиращ резултатите от тази проверка. Пред въззивният съд е представено като
доказателство, и то от страна на касатора (жалбоподател по въззивното дело единствено
кредитно известие №********** от 19.01.2022г., издадено от „Булекопак“ АД (л.41
от въззивното дело). Дневници за покупки за данъчния период на издаденото
кредитно известие и за данъчния период, в който се твърди включването на
кредитното известие не са представени. Предвид липсата на представени отчетни
регистри твърдението на административнонаказващия орган за нарушаване на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС е недоказано. Безкритичното приемане от съда на наличието на
нарушение без представени доказателства и то в хипотеза на установяване на
нарушението въз основа на писмени доказателства е в нарушение на правилата за
оценка на доказателства и е довело до постановяване на решение в нарушение на
материалния закон.
Нещо повече,
видно от приложеното по въззивното дело кредитно известие (л.41 от делото) е,
че същото е с данъчна основа -46,38
лв. и ДДС -9,28 лв., като аналогични
стойности на данъчната основа и ДДС са посочени и в представения с писмо изх. №2544-00-562#1/02.05.2023г. на Дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители“ към ТД на НАП София дневник за продажби на издателя на кредитното
известие /л.65 от делото/. Цитираните стойности обаче съществено се разминават
от тези, посочени в НП, доколкото в същото се сочи, че кредитното известие е с
ДО -833,30 лв. и ДДС -166,67 лв. Наличието на посоченото разминаване относно
стойността на кредитното известие води до несъответствие в описанието на
нарушението и представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посоченото
нарушение е съществено, тъй като води до неяснота относно нарушението, което се
вменява на касатора, а това пряко нарушава правото му на защита.
Независимо
от установените от касационния състав съществени нарушения на процесуалните
правила, при липса на въведено оплакване от касатора за нарушаването на правото
на защита, съдът не разполага с правомощията за връщане на делото за
попълването му с писмени доказателства и следва да разреши спора въз основа на
наличните доказателства.
Водим от
горното, настоящият състав намира решението, в тази му част, за постановено в
нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Спорът следва да
бъде решен по същество с отмяната на наказателното постановление в посочената
част.
При този
изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за две инстанции, възлизащи на
1 020 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения съответно в размер на 510 лв. за въззивното производство и 510
лв. за касационната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 485/21.09.2023 г. по АНД № 1515/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, в
частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 673288-F676306 от 02.11.2022 г., издадено от Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която за извършено нарушение за данъчен
период м.12.2020г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.28 от ЗАНН е
наложено предупреждение и за извършено нарушение за данъчен период м.02.2021г.
по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение
и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 485/21.09.2023 г. по АНД № 1515/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, в
частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 673288-F676306 от 02.11.2022 г., издадено от Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която за извършено нарушение за данъчен
период м.01.2022г. по чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 673288-F676306 от 02.11.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико
Търново, в частта, в която за извършено нарушение за данъчен период м.01.2022г.
по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София да заплати на „Ол Дринкс България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Ресен, ул. „Д. Благоев“ №39,
сумата от 1 020 лева (хиляда и двадесет лева), представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.